- Публикувана: 9 май 2024, 04:56 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2024, 17:18 ч.
ТВ спамо-чат - за минали, настоящи и бъдещи формати, за участниците в тях и не само - тема 13 📺
На Гергьовден Капките почиваха.
Значи не предходната, а следващата беше финала, на 13ти.
Точно така – това, че някое предаване се гледа с връщане, но все пак се гледа е фактор, който трябва да влезе в измерванията. Освен това, ако гледам отместено във времето някое предаване и после оставя телевизора на този канал, докато спя, това не значи, че харесвам предаванията посреднощ. Интересно е как точно следят зрителския интерес. Струва ми се, че методите им са доста изкривени.
Водещи ще са Сано и Диляна Попова.
Двама водещи? Странно решение
Водещи ще са Сано и Диляна Попова.
Двама водещи? Странно решение
Да не би да копират ИВ? Наистина странно решение.
Е, ако ще гърба на Игри на волята, явно и това е идеята, да са с двама водещи. С тази разлика, че на Димо Алексиев му се разбира какво говори, а на Сано-то... трудно.
Като са двама водещи, не е лошо. Помня Яна Грудева с Антон Хекимян в "Африка: звездите сигурно са полудели", бяха добра екранна двойка.
Като са двама водещи, не е лошо. Помня Яна Грудева с Антон Хекимян в "Африка: звездите сигурно са полудели", бяха добра екранна двойка.
Излезе и справката от дългоочакваната седмица с множеството финали на шоутата тази година
Ами кой попита дали Капките ще ударят уникалните 20%
Позна! 😮
Прави впечатление невероятния крах на Есента на демона. И то на финалния епизод.
Освен Капките, най-големия ръст бележи Ергенът, който сефте попада в топ 5 този сезон и то с блкизо 2 пункта повече.
Явно скандалния и невиждан край на сезона е привлякло рекорден брой зрители за сезона.
Денсинг Старс е с почти същия ръст.
ХК си запазва просто стабилното ниво цял сезон, а изненадващо или не, но Един за друг и за финала си бележи спад и вече официално може да се каже, освен че бе най-слабия и скучен сезон и като рейтинги бе най-зле.
Ами кой попита дали Капките ще ударят уникалните 20%
Позна! 😮
Прави впечатление невероятния крах на Есента на демона. И то на финалния епизод.
Освен Капките, най-големия ръст бележи Ергенът, който сефте попада в топ 5 този сезон и то с блкизо 2 пункта повече.
Явно скандалния и невиждан край на сезона е привлякло рекорден брой зрители за сезона.
Денсинг Старс е с почти същия ръст.
ХК си запазва просто стабилното ниво цял сезон, а изненадващо или не, но Един за друг и за финала си бележи спад и вече официално може да се каже, освен че бе най-слабия и скучен сезон и като рейтинги бе най-зле.
Водещи ще са Сано и Диляна Попова.
Двама водещи? Странно решение
Аз лично съм доволна, много харесвам Сано, има и изказ, и визия, и най-вече - присъствие. Разпознаваем е, харесван, трябва да се справи. За Диляна съм раздвоена малко, но нямам избор - ще се гледа, пък каквото - такова.
Що се отнася до “Капките“ и рейтинга - очаквах дори повече.
Халваджиян направи нещо различно, и “пожъна“ успех, четох, че и приходите му от финала не са малко.
Ще го повторя отново, понеже още виждам мъдрене на тази тема. Телевизионния рейтинг е измислен да отчита гледането на рекламите, а не кое предаване "най-харесвам". Това, че нещо е гледано на спри-пусни, прехвърли и забави, докато пътуваш в автобуса не топли рекламодателите, които плащат. Следователно това не топли и телевизиите, кое предаване е "най-харесвано", щом няма да им плащат достатъчно за него.
Капките удариха 20 както и си мислех. Личеше си още тогава, че финала беше нещо специално, което ще се гледа. Даже мислех за към 21-22, но въпреки това е супер резултат.
Това, което продължавам да не харесвам е групирането на епизодите.. Финала на Хелса в четвъртък може да е бил 15, ама епизода във вторник да е бил 10 и хоп осредняваме на 12.5. Изкривяват ми се нещата така.
Капките удариха 20 както и си мислех. Личеше си още тогава, че финала беше нещо специално, което ще се гледа. Даже мислех за към 21-22, но въпреки това е супер резултат.
Това, което продължавам да не харесвам е групирането на епизодите.. Финала на Хелса в четвъртък може да е бил 15, ама епизода във вторник да е бил 10 и хоп осредняваме на 12.5. Изкривяват ми се нещата така.
Преди малко гледах интервюто на Панайот Панайотов пред Мон Дьо. Даде интересен поглед на „скандала с Кичка Бодурова“. Каза, че било обикновено недоразумение, благодарение на което са се сетили за него.
Интересното е, че си призна, че се срамува от някои песни. Както и Георги Марков (барабанист на Щурците) сподели в „Моят плейлист“, че не е свирил музиката, която е искал. Излиза, че композиторите ни по времето на соца са били доста неадекватни, колкото и да се правят на важни. Това естесвено ние си го знаем, но друго си е някой по телевизора да го каже.
Интересното е, че си призна, че се срамува от някои песни. Както и Георги Марков (барабанист на Щурците) сподели в „Моят плейлист“, че не е свирил музиката, която е искал. Излиза, че композиторите ни по времето на соца са били доста неадекватни, колкото и да се правят на важни. Това естесвено ние си го знаем, но друго си е някой по телевизора да го каже.
@LadyCharming. Адекватни в актуалните муз.стилове и мода - или не, важното е, че системата (в културата) ги беше назначила на постове и места, от които зависеха изявите на тогавашните ни млади рок групи. За естрадата беше по-лесно, те бяха самата естрада.
Пиша заради по-младите, които не е задължително да са чели и имат поглед върху картината от гледна точна на "1300 и 35 от тях" - предаване на БТ (тогава не беше БНТ) за успехите след 35 г. социализъм.
Пиша заради по-младите, които не е задължително да са чели и имат поглед върху картината от гледна точна на "1300 и 35 от тях" - предаване на БТ (тогава не беше БНТ) за успехите след 35 г. социализъм.
Скрит текст:
За да те "пущат" по радиото обаче, трябваше да представиш песента пред "Комисия"(та") - т.нар. Единна художествено-творческа комисия към КТР. Клавир, текст на страничка, записа. А там композитори, поети и идеологически праволинейни другари и другарки решаваха "това ДА, това НЕ". Когато песента е на утвърден композитор, поет и аранжор - преобладаващо Да. Собствените "творчества" се гледаха под лупа. И не минаваха. Но за БГ рока и БНР-то - друг път, ако ви е интересно. Да завърша по-весело: говори се, че веднъж занесли клавир на парче на Бийтълс на комисията; с някакъв текст и без запис. Не минал. Когато и нашите групи се събират и почват - първо са (съвременен синоним) кавърите на онези, от които се възхищават, слушат тайно и искат да правят тяхната музика и те/тук. Това са 60-те години (по-обемно: 2-та им половина). Сетне започват и да опитват да композират, да правят своята музика. Наричаха се ВИС или ВИГ (вокално-инструментални състави или групи, по-рядко ВОА - ансамбли, каквито бяха "учители" - "батковци" от съветската група "Песняри" - примерно).
Имаше едно Радио и една ТВ, под шапката на Комитета за Р и ТВ (КТР), Концертна дирекция, а в Съюза на композитори и музикалните дейци - секция Естрада. Разбира се, имаше указания (творческо-естетически насоки) какво да се свири и пее. И за какво (в текстовете). Прескачаме във времето до първите им дългосвирещи плочи (след издаването на сингли - БГ ноухау бяха онези с 4 парчета, по 2 на страна). Стигнал си до "тава" - хубаво, ама кариерата на групата не свършва с нея. Започва голямото съобразяване - т.е. "големите сметки", които системата/времето налага. Композитори, текстописци (и тук-там истински поети), аранжори - някой е шеф в радиото, друг - в телевизията; трети отговаря за концертите из страната, четвърти - кой да пее на "Орфея"... И отделно - по-тщестлавните трябва да поканиш, по-нахалните направо ти дават своята си песен. В тава с 8 парчета ти остават (евентуално) или половината, или по-малко за авторските на самата група. Значи, ако искаш да свириш за "трудовите хора" из страната - включваш парче на едикойси, за да те пускат по радиото - и на едикойси, да те поканят на баловете в "Универсиада" (и по големите градове) - и на едикойси.
Да, имаше автори, които създаваха/създадоха незабравими песни - пети и от групите ни. Всички не са под един знаменател - примери: Бяла тишина е на Карадимчев; "Сигнал" печелят годишната "Муз.стълбица" с песен на Т.Русев...
Ето ви един от ранните сингли на "Щурците" - 1968 г., 4 песни: да виждате в него тяхна песен? (Тук поне и 4-те остават сред златните евъргрийни на ранния БГ рок и поп.)
Та, ако вземем само примера (не конкретните песни от обложката) - как щуреца Марков да иска да свири все на някого песните...
За да издадеш "кавър" - важно е да му напишеш един БГ-текст, който да е в унисон с партийните повели за развитието (в естетическа, културна и идеологическа посока) на "младите строители на социализма". Така, парче на "Емерсън, Лейк енд Палмър" става (при "Щурците") Песен за атомната гъба (1975).
Но пък да пуснеш на сингъл Виолета (на "Слейд"), Капитанът (на "Гранд Фънк Рейлроуд"), или самите "ELP" си беше победа (за групата ни) и огромен кеф за феновете им у нас. Да не забравяме, че музиката на споменатите (и всичките им западни дългокоси колеги) у нас бе дамгосана като "упадъчна музика".
Повече за критиците, партийните повели, музикалната младеж от времето на ранния социализъм - в статията:
Психология на магнитофонната младеж (2012; по повод статия на Юл.Вучков от 1963 г.)
http://prilivi.eu/2012/01/vuchkov/
Имаше едно Радио и една ТВ, под шапката на Комитета за Р и ТВ (КТР), Концертна дирекция, а в Съюза на композитори и музикалните дейци - секция Естрада. Разбира се, имаше указания (творческо-естетически насоки) какво да се свири и пее. И за какво (в текстовете). Прескачаме във времето до първите им дългосвирещи плочи (след издаването на сингли - БГ ноухау бяха онези с 4 парчета, по 2 на страна). Стигнал си до "тава" - хубаво, ама кариерата на групата не свършва с нея. Започва голямото съобразяване - т.е. "големите сметки", които системата/времето налага. Композитори, текстописци (и тук-там истински поети), аранжори - някой е шеф в радиото, друг - в телевизията; трети отговаря за концертите из страната, четвърти - кой да пее на "Орфея"... И отделно - по-тщестлавните трябва да поканиш, по-нахалните направо ти дават своята си песен. В тава с 8 парчета ти остават (евентуално) или половината, или по-малко за авторските на самата група. Значи, ако искаш да свириш за "трудовите хора" из страната - включваш парче на едикойси, за да те пускат по радиото - и на едикойси, да те поканят на баловете в "Универсиада" (и по големите градове) - и на едикойси.
Да, имаше автори, които създаваха/създадоха незабравими песни - пети и от групите ни. Всички не са под един знаменател - примери: Бяла тишина е на Карадимчев; "Сигнал" печелят годишната "Муз.стълбица" с песен на Т.Русев...
Ето ви един от ранните сингли на "Щурците" - 1968 г., 4 песни: да виждате в него тяхна песен? (Тук поне и 4-те остават сред златните евъргрийни на ранния БГ рок и поп.)
Та, ако вземем само примера (не конкретните песни от обложката) - как щуреца Марков да иска да свири все на някого песните...
За да издадеш "кавър" - важно е да му напишеш един БГ-текст, който да е в унисон с партийните повели за развитието (в естетическа, културна и идеологическа посока) на "младите строители на социализма". Така, парче на "Емерсън, Лейк енд Палмър" става (при "Щурците") Песен за атомната гъба (1975).
Но пък да пуснеш на сингъл Виолета (на "Слейд"), Капитанът (на "Гранд Фънк Рейлроуд"), или самите "ELP" си беше победа (за групата ни) и огромен кеф за феновете им у нас. Да не забравяме, че музиката на споменатите (и всичките им западни дългокоси колеги) у нас бе дамгосана като "упадъчна музика".
Повече за критиците, партийните повели, музикалната младеж от времето на ранния социализъм - в статията:
Психология на магнитофонната младеж (2012; по повод статия на Юл.Вучков от 1963 г.)
http://prilivi.eu/2012/01/vuchkov/
Ох, текста от линка ми счупѝ главата. Стигнах само до средата – не можах да го дочета. Ю. Вучков е бил на 27 год., когато го е писал. През 1970 г. получава орден „Кирил и Методий“ I степен, пет години по-късно става лауреат на Димитровския комсомол за публицистичния си труд „Човешки нрави“. През 1977 г. става Заслужил деятел на културата, а през 1983 г. – Народен деятел на изкуството и културата. През 1986 г. е удостоен с орден „Народна република България“ I степен и т.н.