Да, и аз искам да ти кажа, без да те притеснявам, защото това не са фатални неща, че моите собствени уши са много, много щръкнали (цял живот приятелите ми се забавляват с тях 
).
В семейството ми никой не е със щръкнали уши - абсолютно никой!
На снимките ми като бебе се вижда, че не са ми така по рождение.
Аз имам много ясен спомен, как от малка си ги прегъвам когато спя. Така ми беше по-удобно, изолирах шумовете, които чувах във възглавницата. Знам, че звучи налудничаво, но затова го правех.
Оправяй му ги, слагай му някаква тънка шапчица или нещо подобно, за всеки случай.
Поздрави!
).В семейството ми никой не е със щръкнали уши - абсолютно никой!
На снимките ми като бебе се вижда, че не са ми така по рождение.
Аз имам много ясен спомен, как от малка си ги прегъвам когато спя. Така ми беше по-удобно, изолирах шумовете, които чувах във възглавницата. Знам, че звучи налудничаво, но затова го правех.
Оправяй му ги, слагай му някаква тънка шапчица или нещо подобно, за всеки случай.
Поздрави!
,само едното ушенце.И в резултат на това,то щръкна доста повече от другото.А се роди с напълно еднакви,прибрани ушенца 
И така си остана това ушенце и досега-вече е на почти 2 години 
.
Не можехме по никакъв начин да го помръднем,не искаше да се обръща на другата страна и спеше само на дясно/на тази страна,на която щръкна ушенцето/.Консултирахме се с много доктори,не само с нашето педи,всичко му беше наред.Нямаше нищо на вратлето,ушенцата бяха наред,просто не искаше да спи на другата страна и подгъваше ушенцето постоянно.Докторите казаха да го оставим,че сам ще се намести.Така и стана.С времето започна да се обръща и на ляво,но ушето така си и остана 
.
неудобството е, че не ми отива с вързана коса.. но при момченца по-трудно може да се прикрие. Не че е болка за умиране все пак... но определено може да се получи от прегъване.
