Какво пробуди вярата ви в Бог?

винаги ...

Аз бих те посъветвала да гледаш себе си и да се стремиш ти да живееш богоугодно, да се освободиш от завист и други вредни чувства. А колкото до съседа, колкото и да ти звучи несериозно, един ден всеки от нас ще се изправи пред създателя и ще отговаря за действията си.

За мен едно е ясно, ако Бог не съществува, тогава за всичките ни страдания сме си виновни самите ние със собствената си некадърност. Да приемем, че кражбата е престъпление и е наказуема от закона и това възпира нас добричките (не онези други изроди) от кражби, убийства и т.н. Но само и единствено моралните правила ни спират да сме арогантни, безпардонни, пробиващи в живота със зъби и нокти без да се съобразяваме какво причиняваме на другите. Както казват някои известни личности в ТВ интервюта: "най-големият ми недостатък е че вярвам на хората, че съм прекалено трудолюбив, че все още чета много книги и т.н." Т.е. добрите качества изведнъж се превръщат в лоши такива, пречещи на оцеляването. От еволюционна гледна точка моралните правила са възникнали, защото помагайки си взаимно в групата индивидите имат по-голяма вероятност да оцелеят. Приемаме че това е причината да ги спазваме. Но е факт, че човеците (и не само) проявяват и добрини, които е абсолютно сигурно, че няма да се отблагодарят. Защо? Защо всички не зарязваме безнадеждно болните си родители, деца, приятели просто да умрат?
И отново докато всичко ни върви по мед и масло смятаме, че сме открили правилната формула за живота. Ние знаем как да се държим и сме достатъчно умни. Благодарение на собствените си качества и адаптивност успяваме  да израстнем, да се размножим, да изхраним нас и поколението си. В момента, в който дойде лошото - кой е виновен? Тогава изведнъж: "О, няма господ на този свят" и доказателство било, че се е случило нещо лощо.
В такъв случай си носете отговорността за собствената некадърност за оцеляване и за благоденствие. С което, в това дълго писание, стигам отново до въпроса на темата: Какво пробуди вяратва ви в Бог?  Ами не съм готова за всичко лошо случващо се с мен и около мен (включително неизбежната смърт) да обвиня единствено себе си. Аз лично не съм готова да обвиня себе си, че не съм успяла да се преборя за живота на мой близък. Не съм готова  с леко сърце да кажа: "Ами срутила се там някаква земна маса, умрел там някакви на другия край на света. Така е в този свят едни се раждат, други умират". А защо вие, които също ви боли от тези събития и отричате съществуването на Бог, всъщност обвинявате него? В действителност вие не отричате съществуването на Бог, вие просто смятате, че той е зъл и има нещо лично против вас. В противен случай бихте махнали с ръка и бихте казали ами C'est La Vie.

Именно вината. Обаче аз предпочитам да кажа, че аз съм виновна, отколкото цял живот да се моля, страхувам и подчинявам, белким ако някой ме обвини в нещо да кажа - друг го беше. Тенкс. Но цената на такова облекчение ми е много висока. Т.е. не ми е облекчение.

Е, евреи, християни, мюсюлмани вярват, че има някакъв промисъл и така смъквамт вината (донякъде поради първородния грях) от собствените си плещи. Будисти и хиндуисти май намират някакво успокоение в прераждането. И всеки има своя начин за справяне с болката.

Хората имат нужда от някаква духовна упора, толкова е просто.

И като си помислиш колко е безкрайно всичко около нас, колко много планети има колко много всичко и си стоим ние на една планета и се мислим за велики и как някой през цялото време се занимава с нас да ни наблюдава един по един, да ни напътства, наказва , теши ... и колко много светове около нас - небета, адове, помощен персонал от нагели, дпволи ,господи и какво ли не и това всичкото само за нас ... Защо ли птичките не го схващат това наше величие и си строят гнездата без да минават всеки ден да ни снасят в златните чинийки по едно яйчице. Винаги съм се чудила как може хората да са толкова самонадеяни и то с техния господ, който смята самонадеяността за грях.

Съгласна съм с допълнението, че за да имат нужда хората от духовност, нещо вътре в тях я търси и има потребност от нея. И кое друго да е, ако не божественият им произход?

А и другото. Когато си направил всичко по силите си и дори отвъд силите си, но страданието все пак се е случило и ти не разбираш защо? Как успяваш да се справиш с тази вина, която не можеш да разбереш? В книга на Йов, се знае че той е праведен. Случват му се злини и се намират приятели, които на питането му "защо" му изтъкват причини, които той не приема и продължава да пита "защо" и се оказва прав в нежеланието да приеме човешките аргументи. И че именно този безкраен ред на земята и цялата вселена - от най-дребните детайли на зачатието до необозримостта на вселената е непонятно за човешкия ум да е плод на чиста случайност.

Съгласна, не знам хората, които не вярват в Бог на каква духовна сила се уповават.

Това от една страна показва колко добре Сатана успява да прикрие приноса си за съществуването на злото в живота на човека. Но пък от друга, наистина е правилно хората да се питат защо Бог го допуска.
Битие гл. 3 разказва интересна история -  началото на злото. Бог е искал да предпази хората от него, но първите двама, създадени за живот пълен с всякакви блага, решили че искат да живеят с него, да го почувстват и опознаят. Изборът е бил техен, решението им - категорично.
Защо обаче Бог все пак допуска злото и не ни предпазва от него? Защото ние хората наистина трябва да опознаем злото, да видим и почувстваме последствията от него и да решим все още ли искаме да му служим, все още ли вярваме, че бунтът срещу Божиите наредби е правилното решение.

Йов също е много интересна книга и много поучителна.
Йов наистина е бил праведен човек и точно неговата праведност е подразнила Сатана. За да докаже на Бог, че праведност у хората няма, но само лицемерие и материализъм, Сатана му е причинил най-тежките страдания, като целта му е била да докаже колко фалшива е вярата на хората в Бог, колко неискрено е поклонението им към Неговото име и че те биха показвали почит към Него само ако имат изгода от това.
В крайна сметка въпреки гнева си, Йов доказал вярност към Бог и въпреки натиска от страна на съпруга и приятели, той не се отрекъл от Него.

Защо трябва да се  уповават на нещо. Какво значи да се уповават ?
Ти имаш някакви 10 тина години на земята и всички преди и след и около теб ги имат,  са ги имали и са ги свършили, и т.н. и то без значение от уповаването . Един се уповавал, друг не се уповавал ... както и да го разбираш това и какво от това? Един атентат на един площад пълен с хора - всички имат еднакъв шанс или малшанс. Къде имаш вина ти в това? Освен ако не си послушала майка си да не се буташ в навалици.
Всичко е толкова елементарно, че май е скучно и на хората им трябват разни много неща за да си го разнообразят - гледай Frezialina каква интересна приказка разказа - , да го отстояват, да го величаят и да му се плашат ... а то е толкова елемнтарно в същност. Няма нужда от никакви упования.

Повечето хора имат нужда от духовно упование и търсения, затова и питах другите на какво се уповават, ако не вярват в Бог. Може да е друга някаква сила, но абсолютна празнота.... Не е нужно да е религия или точно Бог, религията е първата стъпка към духовността, но да нямаш никаква нужда от такива търсения ми е малко странно.

Всъщност повечето от хората наистина имат нужда да се уповават на някого. Доказателство са стотиците измислени от човека божества, светците изобразявани на икони, теорията за прераждания и т.н. А има и много, които се уповават на самия Сатана.

Доказателство за страха на човека от по-силни от него неща , както е била природата и природните събития преди . След това човека се справя със силата на природата.  Докато се стига до сега, когато се вижда, че едното унищожение води до унищожението на самия него ... и взима да се освества вече и да вижда, че човека е просто една нищо и никаква част от всичко и от природата и че не може без нея . Най-големите недъзи на човека са алчността и желанието за господство ... като и двете са следствие на страха му от всичко.
Това е моето мнение .

И пак никой не ми отговрои какво е упование и какво разбира той под упование и дали всички разбират еднакво упованието ? Аз изобщо нямам идея какво е .

Когато човекът е получил способността да решава и избира сам, когато е получил възможността да се подчинява на собствени правила, е разбрал и осъзнал колко е безпомощен да се справи с мощта на злото. Осъзнал е и нуждата от намесата, помощта и подкрепата на този, когото е предал от глупост, корист и недоверие.