Какво пробуди вярата ви в Бог?

Беше през 1992г. и то май месец. Съвсем скоро бяха отворили границите на България и за първи път в живота си (на 22години тогава) напуснах България. След каински мъки взех виза за Франция и се качих на автобуса. Отседнахме за една нощ в Унгария в Татабаня. Присъствах случайно на литургия в местната католическа църква. За първи път в живота си се разчувствах на църковна литургия...

много по удобно е да оправдаваш гадостите които вършиш с божия промисъл и да очакваш бог да ти опрости греховете, отколкото сам да поемеш отговорност за деянията си. Като абата Арно Амори наредил да иколят всички граждани на Безие с думите "Caedite eos. Novit enim Dominus qui sunt eius" – Избийте всички! Господ ще познае своите!"

Вярвам в Господ, по-конкретно в Христос и християнството. Уважавам и всички други религии и атеистите също. Посещавала съм много църкви от различни деноминации, но за съжаление не можах да се застоя никъде поради обстоятелства независещи от мен.

Когато бях по-млада, вярата ми беше по- абстрактна, вярвах в някаква сила, може би Бог, но не бях сигурна. Все се занимавах с други неща, нали знаете човек като е млад се чуди какво по-напред да гони, висше ли, кариера ли, връзки ли… И това като се примеси с баналните битовизми на ежедневието, остава малко енергия за духовни търсения. Но аз въпреки всичко това не се отказах от тях и все се чудех, все се питах.

Повратната точка за мен беше когато един ден изневиделица се намерих в ситуация, в която щях да си умра. Без да изпадам в подробности - беше преди години и поради здравословен проблем, който ми преобърна живота тотално (спрях да ходя на работа, изпуснах година от университета и станах на скелет).
Тогава започнах да се моля на Господ, ако го има, да ми помогне. Големи трудности в живота могат да докарат всеки до това, обещавам ви. Всички искаме като тръгнем да умираме да знаем, има ли аджеба нещо, или няма. Тотално разочарована от лекари и лекарства и отчаяна, започнах да гледам на вярата като на нещо истинско и сериозно, да се интересувам повече, да чета Библията, да си задавам много въпроси, и това бяха едни от най-добрите ми взети решения. Не стана веднага, но се оправих и здравословните ми проблеми изчезнаха.

Това беше отдавна. Наскоро, преди 3 години, когато съпруга ми се разболя много сериозно (онко) докато бях бременна, и то в пика на ковид пандемията, вярата в Господ ми беше упора и ме спаси от пълен психически разпад.
Постоянно се опитвам да търся доброто и да се боря с лошото в себе си. Благодарна съм много за всичките пъти, когато съм била на ръба и съм получавала помощ.

Вярата за мен е много лично нещо, в което никой не може да убеди или разубеди никого.

Ами Мария ето ти интересните случки, уплаха, страдание, болест, мъка, големи трудности в живота .  Много интересни случки. Ясно е от време оно как става - човек се уплашва, чувства се уязвим и наранен . Ти какво интересно си очаквала да чуеш ? Дано някой разкаже нещо интересно и аз бих искала да чуя.

Това би трябвало да се отнася за всеки човек просто защото е човек и иска да живее сред такива хора. Заради себе си и близките си.

Не.

Така е. Основната теза е тази за свободната воля. Тя също е дадена от Бог.
Има една известна картина, където Господ Иисус Христос хлопа на градинската порта. Когато за пръв път изложили картината в една галерия, един от посетителите обърнал вниманието на художника върху странен детайл:
- Във вашата картина има грешка: вратата няма брава...
- Никаква грешка, - отвърнал художникът. - Тази врата е в градината на човешкото сърце. И тя може да се отвори само от вътрешната страна.
„Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“
(Откровение на св. Иоана Богослова 3:20)

Здравейте!
Направих своя тема, но почти няма желаещи да отговорят на въпросите ми, затова пиша това и тук.

На 27 години съм, израстнала в християнско семейство, като баща ми е свещеник. През годините в които бях по- малка, майка ми ме водеше всяка неделя на църква. Изповядвала съм се и съм се причестявала. Мога да кажа, че съм вярваща и имам страх от Бога, но с течение на годините спрях дя ходя всяка неделя на църква и понякога залитах по това да ми гледат на кафе, на карти Таро, да ходя на ясновидка и такива. Понякога да се интересувам от прераждане и т.н. Баща ми и майка ми са ми говорили, че тези неща църквата ги отрича, но пък аз където съм ходила за гледане все се споменава името на Господ и светци. Църквата отрича гледането и такива неща, но те пък НЕ отричат Господ и църквата. Преди години бях в един манастир и бях говорила с игуменката по този въпрос и тя ми каза, че вярата идвала с възрастта. Сега напоследък се интересувам има ли наистина прераждане. Чела съм за това, че душите се прераждат, за да научат някои уроци в живота. И се питам за мен, сега в момента защо го живея този живот, какво трябва дя науча и усъвършенствам. Питам се това, защото аз съм си мързелива, нямам никакви таланти, нямам нито хобита, нито интереси. По цял ден скролвам ФБ и Тик Ток, без цел една такава, живея от днес за утре. Доста съм объркана сама за себе си  и ме гризе съвестта от това, че съм попска щерка, пък понякога от чисто любопитство прибягвам до гледачки и да се интересувам от неща, които църквата ги отрича. Извинявам се за хаотично написания пост, както казах съм доста объркана! Ще бъда благодарна да получа някакви насоки!

Би трябвало да знаеш, че гледачките и ясновидките имат някакви способности да виждат някакви неща, но за техните дарби се смята,  че не са от Бога. Знаеш, че има паднали ангели, бесове, които виждат повече от нас и се смята, че хората, които ги проявяват тези окултни практики, са водени от падналото войнство. Няма как да отричат Бога, защото са наясно с неговото съществуване. Но не е добре да се водиш от ясновидки, приемаме, че не са шарлатани, защото Бог не харесва това за теб. Не ти носи нищо добро, само те обърква. Той държи на личната и свободна воля, а допитването до такива ти я отнема, защото се повлияваш в бъдещите си решения за живота си.
Опитай се да молиш Бог да те води в живота ти, за да нямаш нужда от подобни неща.
Колкото до зависимостта от социалните мрежи - това е нещо, което е присъщо за голяма част от хората. Ако си заета достатъчно, учиш, работиш, общуваш, тогава е начин за прекарване на свободното време, но ако бездействаш и правиш само това, трябва да го промениш. Бъди заета и изживявай пълноценно дните си.

Аз също на твоята възраст съм се увличала по врачки и подобни. Нищо добро не съм видяла. В смисъл, че такива преживявания не ме успокояваха или помагаха, а напротив - сякаш ставаш по-изнервен и нетърпелив.
Сега, ако имам терзания, отивам в черквата и се моля Бог да бъде с мен и да ме насочва с правилни мисли. Това ми помага неимоверно. И психически и практически.
Осъзнавам недостатъците си и се моля да ми помага да ги преодолея.

Преди доста години имаше тук една тема, където не само говорехме по тези въпроси, но и разказвахме личните си преживявания. Такъв хейт се изля отгоре ни, че изтрихме поне половината тема и се изнесохме. Не чакай, с една дума.

Много са, всъщност още от дете вярвам. Разсъждавайки, стигнах до извода, че няма как да сме единствените разумни същества във Вселената. Също и, че всички тези разумни същества във Вселената са на различно ниво на развитие. Но има едно, което е най-най-най.....Създателя. Това беше в началото. Казвах си, че няма как да няма Бог. По-късно в живота ми се случваха не едно и две неща, доказвайки ми Неговото съществуване. Но е много, много дълго за писане.

Към Ванилия: Не си губете времето с врачки - не защото сте попска дъщеря, а защото врачките няма да Ви помогнат с нищо. Може би изпитвате някаква житейска несигурност. Търсете по-конструктивни начини да решавате проблемите си, усвоявайте нови знания и умения, четете стойностни книги.

Вярваща православна християнка съм. Врачките никога не са ме интересували. Поговорете с баща си или с друг свещеник за това.

Моите 5 ст по темата. Няма какво да учиш за живота - каквото дойде, такова. Още по-малко пък да усъвършенстваш. Действаш според ситуацията и собствения си морал. Притеснително е, че се определяш като мързелива, без таланти, без интереси, изцяло забучена в промивката на мозъци, наричана нежно "социални платформи". Няма да ти казвам да се откажеш от тях. Не можеш. Но заедно със дзверенето в екрана на телефона, започни да четеш книги - без значение на каква тематика. Мозъкът ти има нужда да се научи, как да се концентрира по-дълго върху една дейност, която изисква повече усилия от гледане на шарени мърдащи картинки.

А защо не опиташ вместо всичките тези глупости да трепеш скуката , като си плюеш на 2 те ръце и хранеш да реновираш на баба си къщата, да вземеш една мотика , да окопаеш двора, да си създадеш дом и нещо от себе си и да си намериш работа да се издържаш сама! Ако показваше интерес към четене на друго освен гореизброеното бих ти препоръчала да се осъвършенстваш и по друг начиин, но то се вижда колкот те влече културата ... така че по-добре смени прашките и минижупа с нещо по-практично и хвани някой и друг по-ползотворен инструмент в ръцете .
Какви са тези нищо не подхващащи попски щерки? Явно презадоволяване ! То си е във фолклора ни описано колко им е широко на поповете около врата, ама и щерките им до такава степен да са се разкапали ...