Традиции и новости за годежната вечер

Аз имах годеж по старите традиции. Ще ти разкажа как най - общо минава ритуала, но имай предвид, че се постарах да спазя изцяло традицията (защото ми харесва) но на някой места може да промениш...

Идват годежарите (свекър, свекърва и младоженецът + брат или сестра ако има) Носят : ракия, букет - това са дарове за майката и бащата на бъдещата булка и торта, която вече годената мома да разреже. Сядат на масата да хапнат и да пийнат и в един момент майката на булката пита " Вие сега за какво сте дошли?" - естествено отговора се дава на свекъра и той обявява, че е дошъл да иска ХХХХ за снаха. Родителите на булката трябва до три пъти да отказват и след това да се съгласят. След съгласието на родителите свекъра налива ракия на всички като първо налива на бащата на булката. Майката на булката прави пържени яйца на очи поръсени със захар и бъдещия младоженец трябва да ги изяде (това е за плодородие). Бъдещата булка дарява кърпи и чорапи и ризи като нарича родителите на мъжа си с "майко и татко" (първо свекъра разбира се). Пак ядене пийване и преди да се изведе годената мома разрязва тортата и дава първо на баща си. Извеждането става от свекъра, като в никакъв случай булката не трябва да се връща назад.
Посрещането от свекървата е : Намазва се прага с мед - да е сладък живота в новата къща. Свекървата те дарява с чехли, нощница и спално бельо.

Това е ритуала по остарелите традиции. Аз го спазих по всички точки, колкото и да съм широкоскроена и да не се връзвам много много на традициите. Само ще ви кажа,  че е изключително забавно и голям смях пада. На всички е ясно, че щом младите са решили да се оженят дали с годеж или без пак ще стане, но защо пък да не се покефим на старите неща и за последен път като "дечица" в очите на родителите. Това беше моята презумпция за правенето на годеж.

Според теб може и да е излишно, но според хората, които го правят, явно не е.
Имам приятели, които се занимават с народни обичаи и ритуали и наистина е много интересно.
Веднъж бяхме отишли на разходка до Кокаляне и хванахме случайно група момичета, облечени в народни носии (наистина бяха малки, не повече от 15-16 годишни) лазаруваха. Обикаляха дворовете, пееха песни и изпълняваха обичаите. Направо е като магия.
Аз поне много се кефя на такива неща.
Имах двама познати от университета, които учиха етнология и си направиха сватбата по всички обичаи. С прескачане на оградата и крадене на булката и т.н.
Е, виждала съм и много просташки изпълнения на същата тема. Явно зависи какво чувство влага човек.

Под излишно имах предвид точно това,  че обикновено хората правят годежа, защото "така трябва", а не заради някакви вътрешни подбуди и желания.
Аз също много се  кефя, когато някой изпълнява народните ни обичай - доста забавно е, връщаш се назад във времето и преживяваш нещата като своите прародители. Но някакси не мога да приема да се прави годеж, когато сгодяващите нито са наясно с традициите, нито искат да ги спазват - а го правят само защото родителите им , например, искат това, или защото така е прието в населеното място, където живеят.
А и повечето традиции днес доста се опорочиха. Примера, който си дала с лазарките от Кокаляне е страхотен, но вкъщи са идвали и едни "псевдолазарки" ( обикновено циганки - не че това има голямо значение в случая), които не са дошли заради обичая, а по-скоро за да изпросят нещо - пари, ядене и т.н. Е, в такива случаи, много се дразня.

Повлияна от всички приказки за "излишни панаири" и "отживелици", аз също исках всичко да стане мирно, тихо и спокойно, ... но живеем в малък град с що-годе патриархални традиции. Тук ревностно се спазват много традиции и обичаи, като нямам впредвид само годежарски и сватбарски, а всякакви - кукери на 1 януари, огньове на заговезни, топенето на китки за Гергьовден ....
За родителите ни нашият годеж беше много радостна вест, както и трябва да бъде. За тях, макар че са на по 45-50 години, съвременни и образовани хора, е въпрос на чест да оженят децата си според обичая.
Е, никой не ни се е бъркал за нищо, но си личеше радостта им, когато решихме да го направим по традиционния начин, както Shammi го е описала в общи линии, с няколко различия.
Но това на което исках да акцентирам в случая, беше разговора ми с моята баба. Когато разбра, че сме решили да се сгодяваме, но без ритуали, а просто да се съберем и да запознаем родителите, тя ми каза:  Виж, бабе, някога ще съжаляваш. Това се прави веднъж. И ти трябва да си тежиш на мястото - да си искана мома. Някой ден ще си кажеш, та аз сама си отидох там, никой не ме е искал или търсил...
И нещо ме жегна ...

Пиша само за да остане темата на първа страница, много е хубава!Elz разплака ме направо 

nie също живеехме заедно много преди годежа,родителите ни се познаваха от поне 6 години и въпреки това го направихме.Беше на Коледа и бяхме само неговото и моето семейство.Не сме разменяли подаръци,само свеки ми подари златен пръстен.След вечерята с роднините,излязохме с приятели да се почерпим.