И какво като са в България? Утре ако решат могат да ми се натресат понеже им е скучно. И те като всеки нарцисист нямат приятели. Въпроса е ти как реагираш. Мъжът на етърва ми не понася свекърва ми - ами демонстративно не се вижда с нея. Скоро рожден ден имаше - даже не я поздрави. Така се прави. Кой крив, кой прав няма значение, но като искаш - режеш контакт. Като не искаш се правиш на вечната жертва цял живот.
- Публикувана: 18 май 2024, 18:45 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2024, 19:07 ч.
Нарцистична майка!
Че тя нека си настоява, ти не си длъжна да ѝ се връзваш. Настоява щото може... Какво ще направи ако не се видиш с нея? Ще направи цирк, т.е. ще се излага тя, не ти. Затваряш телефона и я оставяш да си се тръшка, ако намери кой да ѝ обръща внимание. Ако няма кой, тя сама ще спре, то няма смисъл. Но и да не спре - теб това не трабва да те засяга, ти си гледай себе си. И детенцето си също.
Разбери го, при тези хора дори не става дума за теб - то всичко е за тях, жертвата им дори не е важно коя е, стига да могат да я тормозят качествено че те от това се "хранят". Заблуждаваш се ако си мислиш че ти си ѝ важна. Ако успееш да я отрежеш просто ще намери да тормози друг, за теб се държи само защото си вече "разработен" източник.
Разбери го, при тези хора дори не става дума за теб - то всичко е за тях, жертвата им дори не е важно коя е, стига да могат да я тормозят качествено че те от това се "хранят". Заблуждаваш се ако си мислиш че ти си ѝ важна. Ако успееш да я отрежеш просто ще намери да тормози друг, за теб се държи само защото си вече "разработен" източник.
Начинът е ОТКАЗВАШ виждане и не й даваш възможност да ти се тръшка по телефона т.е. ОТКАЗВАШ да слушаш това тръшкане и затваряш. Ще се чуете другаат седмица й казваш и толкова. Опитай!!! Не е толкова страшно. Цаката е да пресечеш мрънкането, което ти се закача за чувството за вина. Ти не си отговорна за нейната проклетия, за да отнасяш негативите!
Аз пак да питам, предложих да поискаш съвет и помощ от мъжа си как да я отрежеш успешно, ако сама не успяваш. Опита ли? Той какво мисли? Не е трябвало да се виждате въобще. Ти щеше да не й казваш за бременността, какво стана. А вече знае ли къде живееш? Чак ме е яд. Наистина ще си побъркате детето, защото ти няма да си спокойна. Тъжно ми става, за теб защото те разбирам, но повече за него, защото то няма никаква вина. Съчуствам ти, но тя няма да се проемни, затова трябва да обърнеш фокуса към своите действие и какво е по-добре за ТЕБ. Да не си провалиш връзката, че си е реален риск, това може би ще ти повлияе...
Честно, смени си психолога ако 1 година нямаш напредък в отстояването спрямо нея или поне не ходи напразно /така ми се струва, че с този е напразно/.
Аз пак да питам, предложих да поискаш съвет и помощ от мъжа си как да я отрежеш успешно, ако сама не успяваш. Опита ли? Той какво мисли? Не е трябвало да се виждате въобще. Ти щеше да не й казваш за бременността, какво стана. А вече знае ли къде живееш? Чак ме е яд. Наистина ще си побъркате детето, защото ти няма да си спокойна. Тъжно ми става, за теб защото те разбирам, но повече за него, защото то няма никаква вина. Съчуствам ти, но тя няма да се проемни, затова трябва да обърнеш фокуса към своите действие и какво е по-добре за ТЕБ. Да не си провалиш връзката, че си е реален риск, това може би ще ти повлияе...
Честно, смени си психолога ако 1 година нямаш напредък в отстояването спрямо нея или поне не ходи напразно /така ми се струва, че с този е напразно/.
От време на време отварям темата и виждам как авторката е станала жертва на своята майка и просто не може да се откъсне или не иска по-скоро, няма воля и сила да го направи, защото психически е обработена още като дете.
Колкото и да казва, че ще я отреже, просто не й стиска. И всеки път си казва " Другия път ще я отрежа" и не го прави. В случая стои в ролята на жертва и може би така е свикнала и върви по коловоза. Няма да се промени нищо.
И май по-добре да приключи темата.
Колкото и да казва, че ще я отреже, просто не й стиска. И всеки път си казва " Другия път ще я отрежа" и не го прави. В случая стои в ролята на жертва и може би така е свикнала и върви по коловоза. Няма да се промени нищо.
И май по-добре да приключи темата.
авторката е станала жертва на своята майка и просто не може да се откъсне или не иска по-скоро, няма воля и сила да го направи, защото психически е обработена още като дете.
Колкото и да казва, че ще я отреже, просто не й стиска. И всеки път си казва " Другия път ще я отрежа" и не го прави. В случая стои в ролята на жертва и може би така е свикнала и върви по коловоза.
Колкото и да казва, че ще я отреже, просто не й стиска. И всеки път си казва " Другия път ще я отрежа" и не го прави. В случая стои в ролята на жертва и може би така е свикнала и върви по коловоза.
Начинът е ОТКАЗВАШ виждане и не й даваш възможност да ти се тръшка по телефона т.е. ОТКАЗВАШ да слушаш това тръшкане и затваряш. Ще се чуете другаат седмица й казваш и толкова. Опитай!!! Не е толкова страшно. Цаката е да пресечеш мрънкането, което ти се закача за чувството за вина. Ти не си отговорна за нейната проклетия, за да отнасяш негативите!
Аз пак да питам, предложих да поискаш съвет и помощ от мъжа си как да я отрежеш успешно, ако сама не успяваш. Опита ли? Той какво мисли? Не е трябвало да се виждате въобще. Ти щеше да не й казваш за бременността, какво стана. А вече знае ли къде живееш? Чак ме е яд. Наистина ще си побъркате детето, защото ти няма да си спокойна. Тъжно ми става, за теб защото те разбирам, но повече за него, защото то няма никаква вина. Съчуствам ти, но тя няма да се проемни, затова трябва да обърнеш фокуса към своите действие и какво е по-добре за ТЕБ. Да не си провалиш връзката, че си е реален риск, това може би ще ти повлияе...
Честно, смени си психолога ако 1 година нямаш напредък в отстояването спрямо нея или поне не ходи напразно /така ми се струва, че с този е напразно/.
Аз пак да питам, предложих да поискаш съвет и помощ от мъжа си как да я отрежеш успешно, ако сама не успяваш. Опита ли? Той какво мисли? Не е трябвало да се виждате въобще. Ти щеше да не й казваш за бременността, какво стана. А вече знае ли къде живееш? Чак ме е яд. Наистина ще си побъркате детето, защото ти няма да си спокойна. Тъжно ми става, за теб защото те разбирам, но повече за него, защото то няма никаква вина. Съчуствам ти, но тя няма да се проемни, затова трябва да обърнеш фокуса към своите действие и какво е по-добре за ТЕБ. Да не си провалиш връзката, че си е реален риск, това може би ще ти повлияе...
Честно, смени си психолога ако 1 година нямаш напредък в отстояването спрямо нея или поне не ходи напразно /така ми се струва, че с този е напразно/.
Партньора ми не може да я понася и я блокирал навсякъде. Не иска и да чува за нея и я реже категорично. Тя толкова години и срещу него интригува и работеше против него, не го виня че не иска да има нищи общо с нея. И ми де чуди защо я търпя още.
Сега тя започна и да дава претенции за името на детето. Ние с мъжа (приятеля ми) отдавна сме избрали име, но вчера ми вика че не и харесва и да го променя.
От 2 месеца не съм била на психолог. Сега пак ще отида.
Naixi89, мисля че ни взимаш за канарчета и се гавриш с хората, които си правят труда да те посъветват.
Да, аз питах друго за мъжа, но шаблонният отговор не ме учудва. Просто не знам дали е умишлено или прави струва неосъзнато като закодирано я тегли да обяснява едно и също за Майката.
Струва ми се, че може би не се оплаква на мъжа си ако му е писнало и само тук изпуска парата. Не знам. А не спомена ли тя и бордърлайн, това да не й влияе също /не съм наясно ,само съм чувала признавам/.
Това за името дано просто го споделя, а не обмисля, че...
Струва ми се, че може би не се оплаква на мъжа си ако му е писнало и само тук изпуска парата. Не знам. А не спомена ли тя и бордърлайн, това да не й влияе също /не съм наясно ,само съм чувала признавам/.
Това за името дано просто го споделя, а не обмисля, че...
Начинът е ОТКАЗВАШ виждане и не й даваш възможност да ти се тръшка по телефона т.е. ОТКАЗВАШ да слушаш това тръшкане и затваряш. Ще се чуете другаат седмица й казваш и толкова. Опитай!!! Не е толкова страшно. Цаката е да пресечеш мрънкането, което ти се закача за чувството за вина. Ти не си отговорна за нейната проклетия, за да отнасяш негативите!
Аз пак да питам, предложих да поискаш съвет и помощ от мъжа си как да я отрежеш успешно, ако сама не успяваш. Опита ли? Той какво мисли? Не е трябвало да се виждате въобще. Ти щеше да не й казваш за бременността, какво стана. А вече знае ли къде живееш? Чак ме е яд. Наистина ще си побъркате детето, защото ти няма да си спокойна. Тъжно ми става, за теб защото те разбирам, но повече за него, защото то няма никаква вина. Съчуствам ти, но тя няма да се проемни, затова трябва да обърнеш фокуса към своите действие и какво е по-добре за ТЕБ. Да не си провалиш връзката, че си е реален риск, това може би ще ти повлияе...
Честно, смени си психолога ако 1 година нямаш напредък в отстояването спрямо нея или поне не ходи напразно /така ми се струва, че с този е напразно/.
Аз пак да питам, предложих да поискаш съвет и помощ от мъжа си как да я отрежеш успешно, ако сама не успяваш. Опита ли? Той какво мисли? Не е трябвало да се виждате въобще. Ти щеше да не й казваш за бременността, какво стана. А вече знае ли къде живееш? Чак ме е яд. Наистина ще си побъркате детето, защото ти няма да си спокойна. Тъжно ми става, за теб защото те разбирам, но повече за него, защото то няма никаква вина. Съчуствам ти, но тя няма да се проемни, затова трябва да обърнеш фокуса към своите действие и какво е по-добре за ТЕБ. Да не си провалиш връзката, че си е реален риск, това може би ще ти повлияе...
Честно, смени си психолога ако 1 година нямаш напредък в отстояването спрямо нея или поне не ходи напразно /така ми се струва, че с този е напразно/.
Партньора ми не може да я понася и я блокирал навсякъде. Не иска и да чува за нея и я реже категорично. Тя толкова години и срещу него интригува и работеше против него, не го виня че не иска да има нищи общо с нея. И ми де чуди защо я търпя още.
Сега тя започна и да дава претенции за името на детето. Ние с мъжа (приятеля ми) отдавна сме избрали име, но вчера ми вика че не и харесва и да го променя.
От 2 месеца не съм била на психолог. Сега пак ще отида.
Ама защо се обясняваш как ще се казва детето, какви да тези разговори. Защо??? Отрежи я тази жена не заради теб, а заради детето ти. Чувайки я от време на време, за не повече от 10 мин. И НЕ ДАВАЙ НИКАКВА ИНФОРМАЦИЯ. От какъв зор ще се връзваш на всичко, ще обсъждат как ще се казва детето ти. Защо се САМОСАБОТИРАШ??? Пита те. Отговаряш, като се роди ще разбереш и целия разговор приключва, ти не само и казваш, но и разговаряте, че чак се обясняваш и убеждаваш, какво сте решили, при условие, че не е нейна работа. Вземи се освести, защото и на партньора ти ще му писне и в старанието си да угодиш на майка ти, ще си досъсипеш живота и ще станете две токсични срещу твоето дете, казвам ти го съвсем сериозно, защото подобна история, като твоята така се разви, че и в чужбина са, точно като теб. Наистина потърси сериозна помощ, ти си развила някакъв стокхолвски синдром и недей да мислиш, че утре няма да си същата, като майка ти с твоето дете: токсичност, но под друга форма заради травмите ти, много работа, много четете и набиване в главата ти на нови модели на възприятия, поведение и мислене.
Аз пък съм убедена, че говори на приятелят си за майка си. Въпроса е колко често го прави. Аз също я посъветвах да внимава с оплакванията, че да не й изиграе лоша шега. За мен би било подигравка мъжът ми да е блокирал токсичната ми майка пък аз да се натискам да си общувам с нея? Ми утре ще му писне и ще й събере багажа. Къде ще отиде като даже и брак нямат? Малко в перспектива трябва да се мисли.
Да не говорим за това какво могат и да му наговорят родителите му (споделяла е доста лична информация за майка си с тях).
Сериозно, Naixi мен би ме било страх да не се окажа на пътя и бременна (или с дете) само и само защото не знам кога да замълча.
Силно се надявам родителите му да не знаят за психичната ти диагноза, че ако загрубеят нещата и детето могат да ти вземат. Мисли трезво момиче. И аз като теб съм сама в чужда държава - ако аз не се защитя, няма кой.
Да не говорим за това какво могат и да му наговорят родителите му (споделяла е доста лична информация за майка си с тях).
Сериозно, Naixi мен би ме било страх да не се окажа на пътя и бременна (или с дете) само и само защото не знам кога да замълча.
Силно се надявам родителите му да не знаят за психичната ти диагноза, че ако загрубеят нещата и детето могат да ти вземат. Мисли трезво момиче. И аз като теб съм сама в чужда държава - ако аз не се защитя, няма кой.