да са ми живи и здрави приятелите! от тях получавам най-голямата помощ, че то роднини малко ми останаха 
Сутрин ставаме, оправяме се и водя Ати на ясла, после на тръстиката, вечер бързам да си я взема, прибираме се - чистене, готвене, игра, после тя в леглото, аз или на компютъра или чистя и пера, а на моменти аз си лягам направо с нея, за да си отпочина. И на другия ден - пак така.
Имала съм случаи преди няколко седмици с температура от 39 градуса да ходя да я прибирам от яслата, но пак оживях
eli-nora, права си - като се мобилизира човек прави чудеса.
Имам доведена сестра, която я взима, когато се налага да пътувам, но ако е за повече от 2 нощувки малката много тежко го преживява... После се буди нощем и проверява как е връзката: "маммма?"...
Иначе баба ми ми помага много - опрая ни леглата, прибира играчките, гледат заедно филмчета, докато аз наготвя... Останалото си е моя грижа. Най-ми тежи, че няма асансьор и ми е дошло до гуша носенето и на детето и на багажа, но няма начин...
Каси, Ати я дадох на ясла като беше почти на 1 г и 1 месец. Детето се адаптира много бързо, никакви проблеми не съм имала, въпреки че е страшно привързана към мен. Рядко боледува, много играе в яслата с децата. Има моменти, в които като и обуя пантофите и дори ме избутва настрани, за да влезне при децата. Е, тогава ти става малко криво, но минава като видиш как се усмихва. Така че не се притеснявай, тъкмо ще може да си играе по цял ден с други деца!
Сутрин ставаме, оправяме се и водя Ати на ясла, после на тръстиката, вечер бързам да си я взема, прибираме се - чистене, готвене, игра, после тя в леглото, аз или на компютъра или чистя и пера, а на моменти аз си лягам направо с нея, за да си отпочина. И на другия ден - пак така.
Имала съм случаи преди няколко седмици с температура от 39 градуса да ходя да я прибирам от яслата, но пак оживях
eli-nora, права си - като се мобилизира човек прави чудеса. Имам доведена сестра, която я взима, когато се налага да пътувам, но ако е за повече от 2 нощувки малката много тежко го преживява... После се буди нощем и проверява как е връзката: "маммма?"...
Иначе баба ми ми помага много - опрая ни леглата, прибира играчките, гледат заедно филмчета, докато аз наготвя... Останалото си е моя грижа. Най-ми тежи, че няма асансьор и ми е дошло до гуша носенето и на детето и на багажа, но няма начин...
Каси, Ати я дадох на ясла като беше почти на 1 г и 1 месец. Детето се адаптира много бързо, никакви проблеми не съм имала, въпреки че е страшно привързана към мен. Рядко боледува, много играе в яслата с децата. Има моменти, в които като и обуя пантофите и дори ме избутва настрани, за да влезне при децата. Е, тогава ти става малко криво, но минава като видиш как се усмихва. Така че не се притеснявай, тъкмо ще може да си играе по цял ден с други деца!
. Начини винаги има стига да вярваш че хубавото тепърва предстои 
изобщо не си давам зор, гледам да е горе-долу оправено и подредено, научих децата да не мрънкат като се налага да ядат едно и също на обед и вечеря (ама два пъти на ден да готвя- не става) и така се оказва, че май съм доста свободна.
напълно сама се оправям вече 4 год и половина.Не ме питайте как - не зная, но още съм жива - сякаш най-тежкото мина.Е, наемам гледачки когато съвсем полудея, но те са си чужди хора, и имам повече ядове с тях,вместо помощ.Ако някой ми беше казал,че така ще ми се обърне живота - нямаше да му повярвам.Имах прекрасни,всеотдайни родители- лека им пръст, откакто ги няма ми е много тежко 
Дариа е страстен почитател на всякакъв вид ресторанти и поръчки за дома по телефона. 
Много добре се ориентира детето 
, без да броя умората и изнервянето 
Година и половина гледа Дивчо сама, а аз като разведка се прибирах всеки петък по нощите от Софето и понеделник зачезвах наобратно в 4:30.
Често виновно си мисля, че за сина ми тя е и мама, и баба, и тати... нали е най-много с него. И чисти, и готви, и глади. Аз като някой безхаберен съпруг: прибера се вечер вкъщи като зомби, зяпам в една точка и нямам желание за нищо. ако не е мама, не знам на какво ще ми заприлича къщата 
