Публикувана: 17 фев. 2007, 16:07 ч.
Последно мнение: 6 март 2007, 00:46 ч.

Имате ли помощ от близки за децата си?

3 709
31
1

1
2
3
Всички

17 фев. 2007, 16:07 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Ако се мобилизира човек, волята и силите му са безкрайни. Понякога се улавям, че издържам на такива изпитания, че се чудя как съм ги преминала. newsm12

А няма на кой да се опра, даже, когато ми е много-много трудно smile3518

. Мечтала съм си, когато се прибера, децата ми да посрещнати от близък човек, да им е приготвено нещо за вечеря. Даже и миризмата на нещо вкусно сготвено, дрехите от пералнята да са проснати или да са прибрани от сушилника. Ето такива неща. Ноооооооо, като няма такава екстра, ако аз съм се прибрала по-рано, бързам да го направя за децата ми. wash

Поне за тях да е добре и приятно. newsm19

Как е при вас, самотни майки?

# 1 17 фев. 2007, 16:46 ч.

Мнения: 5 299

Аз живея при родителите ми Blush

Освен това и баба ми живее с/у нас. Имам необходимата помощ. Хубаво е когато можеш да разчиташ на близките си, защото никой не е всесилен. Когато нямаш такава се превръщаш в нещо като суперуоман. Grinning

Докато бях в Испания при мъжа ми, нямах на кого да разчитам, дори и на него не можех. Той се грижеше за финансите. Не, че е малко, но... Била съм и от двете страни.

# 2 17 фев. 2007, 18:36 ч.

Мнения: 1 732

В момента с Вяра живеем при моите родители, които много ми помагат.
Аз се грижа основно за нея. Другите - основно за домакинството.
Това ми позволява да си почивам и да имам лично време.
Ходим на дълги разходи и не се притеснявам за готвене, пране и др.подобни.
Това го върша, когато я поемат майка ми и баща ми.
Имам време за всичко. Mr. Green

Но скоро ще си отидем в София и не знам там как ще я караме само двете Tired

Но, приказката за две и двеста важи! Rolling Eyes

# 3 17 фев. 2007, 19:35 ч.

Мнения: 2 863

По-скоро нямам помощ. Мога понякога да я оставя за час или два, но почти не го правя, освен ако не е супер наложително. Синът ми е вече голям и мога да го оставям да оправя сам. Майка ми почина, а както е известно като нямаш майка, нещата стават доста различни:((
Иначе докато съм си в къщи и не работя си имам предостатъчно време, макар че повечето време живея сама с двете деца. Не знам като се върна на работа как ще е, но мисля, че пак ще имам време.

Сабина, а защо трябва да се местите, ако това ще ви усложни живота - твоя и на детето?

# 4 17 фев. 2007, 19:48 ч.

София
Мнения: 6 477

Аз имам помощта на майка ми, но за съжаление тя е с операция на коляното и гледам да я щадя откъм ходене. Помага ми основно в къщи каквото може с домакинството и да се занимава с малката докато се върна от работа. Последните месеци помагаше много и за прибирането от градина, като цяло имам вече значително повече лично време и мога да си почивам малко.
Наистина не знам как точно бих издържала ако бях напълно сама....най-вече психически имам предвид. Имах ужасна следродилна депресия и тогава бях сама с детето и досега имам панически ужас да не останем пак двете сами.....Но с времето тази паника намалява...а ако усетя, че не мога да я владея......ммм, ще забогатявам психоаналитица май newsm78

# 5 17 фев. 2007, 20:14 ч.

Мнения: 289

Не бих казала, че имам помощ, специално за домакинството, а напротив. Със синчето живеем при баща ми и брат ми и се налага аз да се грижа за цялото домакинство Tired

Помощ е единствено пазаруването от тяхна страна и ако ми се ноложи /но почти не ми се налага/ да изляза някъде има на кого да оставя детето.

# 6 17 фев. 2007, 20:20 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: Jaly в сб, 17 фев 2007, 19:35

Сабина, а защо трябва да се местите, ако това ще ви усложни живота - твоя и на детето?

Ами в София имам жилище, работа, приятели - цели 13 години от живота ми са минали там.
Нещо не се виждам да остана в малкия град - перспективи за работа нулеви, за отношението на хората не искам да говоря даже...
Освен това усещам, че започвам да се изнервям от постоянното, па макар и добронамерено вмешателство в живота ни от страна на грижовните ми родители ooooh!

Ей такива едни битово-психологически причини newsm78

# 7 17 фев. 2007, 23:52 ч.

Мнения: 2 327

Имам помощта на родителите ми. Докато бях бременна с мен пък беше братовчедка ми.
В момента майка ми го гледа в друг град, аз ходя напред назад. Имаше един месец само в който бяхме двамата самички и ни беше много хубаво. Намирах си време за всичко. А как отслабнах само... Simple Smile

# 8 18 фев. 2007, 10:09 ч.

Мнения: 6 315

Майка ми помага в гледането на детето. Когато ходеше на ясли го прибираше и се занимаваше с него докато се прибера, а сега го гледа по цял ден. Малко в повече й идва диващината на дребосъка Simple Smile

. Да ми е жива и здрава, че без нея с тези болести не зная как щях да се справям.

# 9 18 фев. 2007, 14:10 ч.

Мнения: X

Хехе - ей такава тема не беше имало, а как имам нужда самоооооо....
Ми - живея си сама с малкото от -6ти месец. Wink

Майка ми идва 1-2 пъти (!!!) в месеца в 6 вечерта - да изляза с една приятелка - малкото ляга в 7.30 - ляга си тя по някое време - аз си идвам по някое време - тя си отива с такси.
На това разчитам аз вече цяла година. И това си е нещо като супер максимум, постигнат с голяма просия.
За тази 1 година и 2 м. 6месеца са ми плащали вноската за жилището - през останалото време аз си я плащах. Работех, заеми взимах... абе селяния пълна беше. Та и финансово за нищо не стават наште та от утре малчо тръгва на ясла. #Crazy

На година и 2 месеца. Пари за бавачка - няма. Кой ще го води и взима на ясла - познай от 1нъж. Ми като се разболее и ме изгонят от работа тогава съвсем ще я втасам.
Е - на моменти съм кълбо нерви - дни наред не мога да измъцам и една дума от напрежение... е, жива съм още де.
И от 1ви тръгвам на работа.... мож да ме проверявате отвреме на време на лични или на кюто дали съм жива, че знай ли се... Майка ми не ми се е обаждала от ..не помня кога - четвъртък май беше... тъй че ако не сте вие да ме проверявате.... Е, имам си една приятелка, дето й е жал за мене - даже таксата за градината ще ни плати щото до 1ви едвам ще намерим кво да сложим по коремите... и ей така - добре че ми е тя като мама - ще я споменавам с добро цял живот. Дано да се оправя някога и да имам възможност на нея да й помагам....
Е, не ми олекна - ма си го казах поне.

# 10 18 фев. 2007, 14:44 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: casiopea в нд, 18 фев 2007, 14:10

.... мож да ме проверявате отвреме на време на лични или на кюто дали съм жива, че знай ли се... Майка ми не ми се е обаждала от ..не помня кога - четвъртък май беше... тъй че ако не сте вие да ме проверявате....

Кас, поне все още чувството ти за хумор е живо Tired

Евала мацка, възхищавам ти се!

# 11 18 фев. 2007, 15:08 ч.

Мнения: X

Е айде сега... Wink

Ми то остава да се смея.. Нали имаше някаква приказка, че човек умее ли на себе си да се смее нещо си.... Та напоследък поне това умение успях да развия.
Уф, тука е мястото да изтипосам 2те мацки от форума, които много ми помогнаха тая година. Ще ме извинят, че не казвам имена, ама смятам не е удачно, те си се знаят кои са. Едната ми облече детето, другата ми осигури един проект да работя, който ни изхрани зимата. Ужасно съм ви задължена и .. не съм по високопарните приказки, но добре че бяхте вие.
Извинявайте за лекия офф - мисля ще ми простите - утре се разделям с детето си. ooooh!

# 12 18 фев. 2007, 15:23 ч.

Мнения: 2 655

Али отглеждах почти сама, съпругът ми работеше над 10 часа в Америка през първите и 7 месеца. Не работех, занимавах се само с нея и домакинството.
Тук ми помагат свекърва ми и свекър ми, но аз работя, все още кърмя Мали и се грижа за докаминството. Наистина съм преуморена, но се успокоявам, че юли Али ще отиде на д. градина и ще остана само с Мали, а и тя ще е по голяма. Искам да се наспя един ден хубаво, но не ми се е отдало от около 2 години. Whistling

# 13 18 фев. 2007, 15:24 ч.

Мнения: 2 863

Стига де Кас, разделяте се само през деня, вечер ще сте си заедно, ще започнеш да срещаш повече хора щом се връщаш на работа.
Сега като те прочетох, мъчно ми стана и разбирам защо на моменти си така крайна, но съм сигурна, че човек като се вземе в ръце и малко по малко нещата се нареждат. Скоро една приятелка ми припомни, как в годината след като се разделих с мъжа ми и живеех сама със сина ми(тогава беше на 4-5 г) на една заплата за всичко, отстрани е изглеждало че сме на ръба, но ние не го усещахме така, може би защото, тогава имаше много оптимизъм в мен, че ще дойдат по-добри дни, така и стана... човек забравя лошите неща след време.... живяла съм и много ограничено от към пари и много охолно.... някак си важното е да не ти убягват важните неща в живота...ще видиш, че след време живота ти ще стане по-добър.
Но едно да знаеш от мен - ако човек се възприема като жертва, започва да излъчва нещастие, а никой не обича нещастните хора и така наистина ставаш все по-сам... Ако успееш да се съхраниш като усмихнат и позитивен човек хубавите неща сами ще те намерят.

# 14 18 фев. 2007, 16:13 ч.

Мнения: 3 634

До някъде можех да разчитам на помощта на майка ми, но от време на време тя ми даваше да разбера, че няма да ми помогне.
С финансите винаги съм се оправяла сама, сега с мъжо обединихме сили и семейства та е някак си по- лесно.
Апартамента си го плащах сама, с помощта на държавата (слава богу). Когато Неа стана на 1 годинка майка ми започна да ги взима и двамата веднъж на 3 месеца, а аз си отдъхвах според дебелината на портмонето ми (пуканки, чат и някой филм на компютъра).

Сега сравнено с преди е направо луксозно... хихихи...

# 15 18 фев. 2007, 20:54 ч.

Мнения: 1 327

да са ми живи и здрави приятелите! от тях получавам най-голямата помощ, че то роднини малко ми останаха Confused

Сутрин ставаме, оправяме се и водя Ати на ясла, после на тръстиката, вечер бързам да си я взема, прибираме се - чистене, готвене, игра, после тя в леглото, аз или на компютъра или чистя и пера, а на моменти аз си лягам направо с нея, за да си отпочина. И на другия ден - пак така.
Имала съм случаи преди няколко седмици с температура от 39 градуса да ходя да я прибирам от яслата, но пак оживях Wink

eli-nora, права си - като се мобилизира човек прави чудеса.
Имам доведена сестра, която я взима, когато се налага да пътувам, но ако е за повече от 2 нощувки малката много тежко го преживява... После се буди нощем и проверява как е връзката: "маммма?"...
Иначе баба ми ми помага много - опрая ни леглата, прибира играчките, гледат заедно филмчета, докато аз наготвя... Останалото си е моя грижа. Най-ми тежи, че няма асансьор и ми е дошло до гуша носенето и на детето и на багажа, но няма начин...

Каси, Ати я дадох на ясла като беше почти на 1 г и 1 месец. Детето се адаптира много бързо, никакви проблеми не съм имала, въпреки че е страшно привързана към мен. Рядко боледува, много играе в яслата с децата. Има моменти, в които като и обуя пантофите и дори ме избутва настрани, за да влезне при децата. Е, тогава ти става малко криво, но минава като видиш как се усмихва. Така че не се притеснявай, тъкмо ще може да си играе по цял ден с други деца!

# 16 18 фев. 2007, 21:33 ч.

Мнения: 6 315

Каси, горе главата! Йоан тръгна на ясли много малък (аз работя след като свършиха болничните). Още не бяхме разделени с баща му, но... парите не стигаха и ако трябва да бъда честна сега стигат много повече въпреки двата заема Simple Smile

. Начини винаги има стига да вярваш че хубавото тепърва предстои Simple Smile

# 17 18 фев. 2007, 23:19 ч.

Мнения: 2 863

Хм, като чета някой от постовете и стигам доизвода, че май живея досто по-лесно, откакто съм свела до абсолютния минимум готвенето и чистенето Joy

изобщо не си давам зор, гледам да е горе-долу оправено и подредено, научих децата да не мрънкат като се налага да ядат едно и също на обед и вечеря (ама два пъти на ден да готвя- не става) и така се оказва, че май съм доста свободна.
Преди време една близка приятелка ми каза- като родиш второто ще свикнеш, че някой неща няма да са като преди и ще се научиш да избираш- дали да се наспиш или да ти е изчистено, дали с детето навън или подредена къща.. оказа се много права- винаги избирам моя и на щерката рахат Mr. Green

# 18 19 фев. 2007, 09:55 ч.

Мнения: 351

Дам, колкото по-малки са децата, толкова по-бързо и лесно свикват с яслата. Ния е на ясла от 1г и 5 м., но се адаптира много бързо- просто един ден отказах да я взема на обяд и те я приспаха там- и готово!
Иначе майка ми я взима Ния всеки ден от яслата. Гледа я докато аз се прибера, но много рядко успявам да изляза с приятели след работа- предимно петъците! С нас живее и брат ми, на когото разчитаме, когато трябва да се отиде до някъде с кола или пък за по-силова работа!
От догодина с Ния ще си живеем самостоятелно и се надявам до тогава да съм готова за това изпитание Praynig

Финансово си се оправям напълно сама... Заема си го изплащам и всички други разходи свързани с нашия бит ги поемам аз.

# 19 19 фев. 2007, 11:56 ч.

напълно сама се оправям вече 4 год и половина.Не ме питайте как - не зная, но още съм жива - сякаш най-тежкото мина.Е, наемам гледачки когато съвсем полудея, но те са си чужди хора, и имам повече ядове с тях,вместо помощ.Ако някой ми беше казал,че така ще ми се обърне живота - нямаше да му повярвам.Имах прекрасни,всеотдайни родители- лека им пръст, откакто ги няма ми е много тежко Sad

но пък си възпитавам сина да ми помага във всичко и макар и още много малък, вече сме екип Heart Eyes

# 20 19 фев. 2007, 14:31 ч.

София
Мнения: 6 999

И да и не...

С Дариа живеем сами. Майка ми е на 250 км. от нас и работи. Когато ми се наложи обаче - както сега с варицелата - се мобилизират всички майка ми, баба ми и леля ми и гледат Дариа "щафетно", защото не мога да не работя толкова време. Иначе бившия я гледа, за по 1-2 дни, когато съм в командировка или пък вечер, за да изяза /1 път седмично по принцип/ имам и бавачка за спешни случаи... Ходи на градина откакто навърши 1 г. и 10 месеца и много добре се оправя там.

Не чистя и почти нямам време да готвя Embarassed

Дариа е страстен почитател на всякакъв вид ресторанти и поръчки за дома по телефона. Rolling Eyes

# 21 19 фев. 2007, 18:04 ч.

Мнения: 2 863

хи хи, дъщеря ми днес каза, че лелите в ресторанта много хубаво готвели и нямало нужда аз да се мъча и да ми е трудно като готвя Joy

# 22 20 фев. 2007, 00:02 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Цитат на: Jaly в пн, 19 фев 2007, 18:04

Много добре се ориентира детето Wink

Правила съм си експеримент - за времето, в което ще се напъна да приготвя нещо за вечеря в домашни условия, колко пари бих могла да изкарам. Ами - на чиста загуба съм Thinking

, без да броя умората и изнервянето Crossing Arms

Изводът май се налага сам - оставям това на хората, които го умеят; аз като съм с 2 леви в това отношение, по-добре да правя нещо, от което ще имаме взаимна полза Wink

Сега ако успея и напълно да го приложа на практика, както съм замислила, ще е съвсем добре Peace

# 23 26 фев. 2007, 07:12 ч.

Мнения: 515

След развода си се прибрах при мама-тази силна жена ме е отгледала мен и брат ми съвсем сама без помоща на баща ми .Сега гледа моите две деца.Справяме се някак двете,но в на4алото ни беше много трудно.В бивщият ми съпруг тя виждаше мъжа ,който в кЪщи никога не сме имали,но той предаде доберието и.Беше готова на вси4ко за него и го оби4аше безкрайно.Сега сме сами -двете с 2 те деца.Аз ве4е имам добра работа и доходи,децата ми са нахранени ,прибрани,възпитавани добре-и 2 те сме у4ителки.Толкова много дължа на тази жена ,4е 3 живота няма да ми стигнат да и се отблагодаря,но за това я оби4ам толкова много и гледам 4есто да и до показваме.Сега тя и децата са целия ми свят

# 24 26 фев. 2007, 23:29 ч.

София
Мнения: 1 752

Да ми е жива и здрава безценната мила мама!!! Винаги е била до мен и без нея не знам дали бих се справила ooooh!

Година и половина гледа Дивчо сама, а аз като разведка се прибирах всеки петък по нощите от Софето и понеделник зачезвах наобратно в 4:30.
Е, от година и половина са при мен, но пак без нея сме погинали, че с моето работно време от осем до осем Tired

Често виновно си мисля, че за сина ми тя е и мама, и баба, и тати... нали е най-много с него. И чисти, и готви, и глади. Аз като някой безхаберен съпруг: прибера се вечер вкъщи като зомби, зяпам в една точка и нямам желание за нищо. ако не е мама, не знам на какво ще ми заприлича къщата ooooh!

Гледахме се с Дивчо сами половин година, ама голям зор видях Crazy

# 25 27 фев. 2007, 15:03 ч.

Откакто се разведохме с бившия гледам малката сама,е имам майка която обаче не живее в града включва се понякога като е здрава я взима при тях на село и една страхотна баба, която обаче я гледа само ако имам нещо много наложително,защото се притеснява да не и стане лошо когато гледа малката .Иначе през лятото детето боледува и се наложи да я спрем от ясла гледа я една жена до обяд следобяд майчето като ми искаше по левче на час за гледането.Но нещо с паричките закъсахме напоследък и не я викам.Хубават новина е че почвам в софийска фирма скоро работа и обещават добра заплата.

# 26 27 фев. 2007, 18:33 ч.

Мнения: 393

Mnogo se radvam za vsichki vi-da sme jivi i zdravi,da badem`Palnocenno` do decata si i vse takiva hubavi neshta!
No iskam da popitam,az sam v provinciata,ima li niakoi da spodeli kak se tarsi tam dobre platena rabota za edna mama,kogato osnovno sama se griji za detenceto?Az i sega si rabotia,....ama shte sam po-dobre,ako sam na drugo miasto.Za sega sam v NGO sektora i za niakoi moje i da e dobre,ama za men e kato na dobrovolni nachala,a na esen Gogo tragva na uchilishte..I za tova sam obarkana-da si stoia v Centara i da imam vreme,no bez parichki ili da se prehvarlia otnovo v chasnia sektor-tam moje i pari da niama i vreme da niama...Nakade??? newsm78

# 27 28 фев. 2007, 11:46 ч.

Варна.....
Мнения: 1 754

И аз нямам помощ от родителите си- не защото са ми отказали, а защото не съм я търсила, а може би не ми е потрябвала.
В началото, след развода на искаха да ми помагат, тъй като не бяха съгласни с моето решение, и аз се научих да се оправям сама. намерих жена да гледа Алекс след градина, докато аз се прибера от работа. Сега вече и плащам по нещо допълнитебно за да идва и да почиства вкъщи, че когато остане на мен минава доста време от чистене до чистене, пък и домашните задължения не са ми страст.....
С финансите също сама се оправям.
Ако искам да ходя някъде без него обаче, мога да го оставя при родителите ми- т.е. след предварителна уговорка мога да разчитам на помощ.

# 28 4 март 2007, 19:50 ч.

'За тази 1 година и 2 м. 6месеца са ми плащали вноската за жилището - през останалото време аз си я плащах'
бихте ли ми казали какви вноски ( в какъв размер) и за какъв период се покриват от държавата,както и какви докоменти са необходими!Благодаря предварително!

# 29 4 март 2007, 22:12 ч.

Мнения: 2 956

Ами живея с майка ми и в момента по стечение на обстоятелствата баща ми е при нас. Претърпя злополука и беше с патерици - нямаше къде да отиде човека. Майка ми е болна от множествена склероза - не работи от доста време- от както родих почти. Единственото ,с което ми помага е пазаруването ( но не това,което ми трябва,а това,което тя реши Laughing

). Баща ми си е болнични, аз съм си по майчинство. Моля се да приемат малката в ясла,че не се издържа въобще. Имам 3 заема и майка ми и тя толкова. Не са много големи,но са си доста разходи. Не я търси за чистене нея. Виж да пусне пералнята може. Детето мога да и го оставя само,ако спи. В много ,ама наистина много наложителен случаи ще я гледа и в будно състояние. ooooh!

Преди време исках да започна работа и да и прехвърля майчинството, или да я гледа за известно време- отказа категорично. От финансова гледна точка положението е кошмарно. ДОбре,че имам приятели да са ми живи и здрави. Иначе се оправяме така- естествено не чистя всеки ден все пак. Пък и Вики все може да се заиграе докато пусна 1 прахосмукачка. За готвенето се сменяме тримата. Laughing

На моменти определено имам чуството,че откъм домашана организация,ако бях сама щеше да ми е по-лесно Thinking

# 30 5 март 2007, 09:35 ч.

Мнения: X

Има си предимство като си сам - откъм организацията де. Готвенето е само за детето - колко му е да нарежеш 2 картофа и 2 тиквички - направо не се брои за готвене. Пералнята и миялната не ги броя - отнемат 10тина минута работа дневно. Та - имаш едно чистене и пазар. Ако са повече хора и трябва да ги мислиш и тях - не ми се мисли.

# 31 6 март 2007, 00:46 ч.

Мнения: 23

От раждането на моето момиченце до сега винаги съм имала подкрепата и помоща на моето семейство.Вече година и половина те се грижат за малката Кати без мен.Искам да благодаря на майка ми,която е била за мен и продължава да бъде грижовна майка,от 5 години (на колкото е Кати) е страхотна баба,а освен това е и страшно силна жена.Искам да приличам на нея.
Сестра ми също полага много грижи за Кати-благодаря ти Румка.
Въпреки недоразуменията,които имаме понякога ,оценявам помоща на баща ми и баба ми.
И докато се лутам из забързаната София в търсене на нова работа,с работно време,което ще ми позволява да водя и прибирам детето си от градина,докато разучавам как стоят нещата с детегледачките,почасовото гледане на деца и разни подобни,докато събирам пари за поредния наем-детето ми почти порасна без мен.

Препоръчани теми

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Причина:

Причина: