Kaкво вие мнението ...

  Аз бих те подкрепила в това ти желание!Това е начин да се помогне на дете в нужда!Има три вида приемна грижа,за по-вече подробности иди до вашата социална служба ...в ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО и кажи че се интересуваш от приемната грижа-ще ти обяснят всичко най-подробно и тогава ще си прецениш дали сте готови за такъв вид дейност.Биологичните родители могат да идват на посещение в определени дни,има го и това.Порови се из нашите теми на по-задните страници ,имаше подобни разисквания

Мнението ми за приемната грижа е, че е абсолютно неподходяща за хора, които не могат да имат собствени деца, защото целта им е да запълнят празнината в дома си с дете и да станат пълноценни родители, а това с приемната грижа е невъзможно. Приемната грижа е за хора, които вече имат деца и са се реализирали като родители. Мисля, че мястото на темите за приемната грижа не е във форумите за осиновители и осиновени.

Но  karnaval  има свое дете и явно иска да помогне както може и това е похвално!По въпроса за неподходящите родители без деца-и аз мисля така,приемният родител трябва да има опит при отглеждането на деца,трябва да е подготвен,защото приемайки дете по този "временен" начин в своят дом,в своето сърце ...и бидейки неподготвен...го чакат много нерви,безсънни нощи и взаимно разочарование и неудовлетвореност
  аз също се замислям отдавна дали да не стана/станем приемно семейство!Все още се страхувам да направя тази крачка....в период на размисъл сме- не е шега работа

===

Нямам нищо против и тук да се поставя въпросът за приемната грижа, просто не се изразих добре, защото ми се спеше вече и бързах да драсна 2-3 реда. Просто смятам, че този въпрос не е за тясно специализиран, а за по-широк форум, защото осиновителите и кандидатите за такива имат съвсем други аспирации, вземайки дете от институция. Това не е периферна на осиновяването тема, това е коренно различна тема. Да си осиновител не е професия, а да си приемен родител е. Това е нещото, което не се разбира според мен или поне аз мисля, че не се разбира от широката група хора, за което може и да греша.

Аз мисля, че си е нож с две остриета.

Ако вземеш едно дете и се грижиш за него с години... ДА ДА ДА!!! Би било чудесно да му се даде всичко, което го няма от дома. Но за да има положителен ефект (за дететето) периода, през който го получава трябва наистина да е дълъг... Колко идея си нямам, но смятам, че става дума за години.

Ако обаче става дума да вземеш дете за Събота и Неделя или седмица е безумие.

Предполагам, на всели от вас му се е налагало да си изгради механизъм да приеме нещо, което не харесва, но не може да го промени. Начините са много. Психолозите могат да ги обяснят. Но един от най - простите е отричането.

Представете си дете, което с години се бори да страда по - малко заради тези липси (да кажем с отричане) и изведнъж всяко нещо, което то се е убеждавало, че не съществува (че не трябва да го има и т.н.) му се носи на тепсия за 2 дни и то даже пресилено?

Дали след като се върне отново в дома, макар и облечено по-добре и хапнало от всичко сладко, което се е сетило, ще се чувства по - добре?

Не вярвам. Ама хич.

Какаяка а според теб тази тема за кой форум е? Има ли по - подходящ?

По-подходящ не знам дали има, но идеята за приемничеството трябва да се поставя във форуми не само за осиновители и осиновени. Убедена съм, че повечето двойки, които са се борили със стерилитет или инфертилитет и са осиновили деца няма да станат приемни родители и не приемат идеята. Да, осиновителите са запознати с проблемите на децата от домовете, но приемничеството е друго, то не е осиновяване.

Мястото на темата си е точно тук.Между осиновените деца и деца в приемни семейства разликата е че на едните родителите са постъпили разумно като са им дали шанс да бъдат осиновени,а на другите обратно поради ред причини.

Да си приемен родител според мен е доста по-трудно и по-отговорно,защото правата ти над детето не са като на родител,което прави по-сложно възпитанието и социализацията на детето-да не говорим за бюрократщината при евентуални проблеми.

Но обичаш ли децата и имаш ли възможност психическа и финансова няма особена разлика дали си осиновител или приемен родител - ти си родител и твоята идея е да помогнеш на това дете да порасне в една нормална среда и да се изгради като личност,която има на кого да разчита в труден момент.

Това за мен е начина по който могат да бъдат ликвидирани ужасните домове.От родилния дом в приемно семейство и от там при осиновителите.Но май доста път трябва да извървим за да мислим по този начин.

Vixen,нашите осиновени деца също не са наши,нали и самите ние в това ги възпитаваме като им разкриваме тайната и им обещаваме,че един ден ще сме до тях като решат да потърсят биологичните си родители.Ние сме временен пристан за тях,колкото и болезнено да звучи.


Дидка,кой е подготвен за любовта си особено към децата.Нима можеш да кажеш на сърцето си- "Не ти няма да се привързваш към това дете,защото то няма да е твое"
Напротив трябва да отворим сърцата си и да приемем децата без значение социалния им статут като наши и да ги обичаме.
Ти си живия пример на човек с огромно съце,на което не можеш да кажеш -"Не няма да обичаш"   

karnaval,ако това е твое решение моите поздравления    и отвори сърцето си и действай

Желая ти успех,направи поне едно дете без бъдеще с възможност за такова   

Vixen,моето разбиране за родител е малко различно в смисъл то има две положения- едното е фактическо името ти е записано в Акта за раждане и това те прави законов родител,другото е психологическо(ако мога така да го нарека де) отговорността ти към детето и неговото отглеждане,любовта ти към него и т.н.

Аз гледам на родителстването по втория начин   

Това че,законово детето е твое не те прави автоматически родтел и обратното можеш да отглеждаш дете без да е законово твое и да си родител много повече от биологичния или осиновителя.

Незнам дали ми схвана идеята 


За всички деца важи наистина.Нашата задача е да им осигурим сигурността,че могат винаги да се върнат на този "пристан" когато имат нужда.Това е най-голямото удовлетворение за един родител-психологическата връзка.

Ще дам един пример- Аз и мъжа ми водим на приятелката ми дъщерята на танци,понеже тя нама физическата възможност.Учителите познават основно нас,тя не им е казала,че не сме и родители и те ни приемат като такива.Дори една вечер детенце обясняваше на своята приятелка,че аз не съм и точно майка и понеже нещо се обърка в думите обобщи-Абе аз си имам две майки едната ходи на работа а другата ме води на танци и на мн.други места.

Ето това имам предвид усещанията на децата   

Пожелавам на всички ни нашите деца да ни усещат като родители било то законни или не