Четвъртокласници 2024/2025

Ограниченията не са задължително нещо лошо. Особено когато има неща за поправяне в поведението. Моята има 10 мин на телефона дневно. Ако сутринта тръгне на училище без да е оправила разпилените неща по пода в стаята, спирам и тях. Телевизор изобщо не се пуска, освен вечер, докато вечеряме, или събота и неделя на закуска. Аз съм от злите майки Смятам, че децата трябва да имат ограничения, за да растат щастливи. Често ги карам да чакат, за да получат нещо, за да не свикват да получават всичко на секундата. И въпреки това се хващам, че им угаждам твърде много. Относно тези гланцове, имаше големи молби и опити да ме убеди, но категорично й казах, че гримове няма да й купя, и няма да ползва поне до 14 годишна. Стига й балсам за устни.

Магдена, търсете начин и реагирайте веднага, говорете, защо така става? , кое й пречи да учи?, може да не разбира математиката. Айде ТП все едно, нещо там станало. По математика бих намерила частен учител, за 1 час събота . Моята, 4то класничка ходи. Нито е скъпо , нито страшно. Най- важно е детето да не сложи клеймо на математиката : 'това е трудно, не го разбирам!". Тогава става супер сложно нагоре. Иначе се разберете ето сега уикенда примерно 1 час сяда да учи, след това давате телефона. И вие като родител контролирате. Хубаво е докато учи, да няма друг у дома който шуми, гледа телефон,  телевизор , отива в Мола и т.н. забавления, понеже така се чувства съвсем наказана и изолирана. Личния пример е важен един вид. Обяснете твърдо и ясно, че всеки си има задължения. Вие да работите, тя има едно единствено задължение- да учи!  Успех ! но търсете причината и не тръгвайте с тежки ограничения... щом има 3 по математика, Еми веднага помощ и съдействие.... допълнителни задачи. Срива по математика за повечето деца тръгва тук 4ти 5 ти клас, защото им става трудно

Там е работата, че с математиката до момента нямаше никакъв проблем. Което го и очаквах като закономерно - нито аз, нито баща и сме имали проблем с това, аз не продължих с математика, но в училище ходех с желание и на кръжок, и на олимпиади, дори не съм се готвила извън кръжока, баща и е завършил техническия и точно математика е ползвал често до момента за работа. Тя самата се справяше, предходните години и на състезания ходеше и се представяше добре. Мисля аз да я видя какво не разбира засега, и то още днес, поне със задачите за четвърти клас не би трябвало да имам проблем. В един момент тази пролет и лято се оплакваше, че не разбирала деление с опашки (наложи се да чета на кое викат опашка), но със самото деление се справяше, смяташе си без опашка, даваше верни отговори и аз не го сметнах за сериозно оплакване.
Сериозни ограничения не искам да налагам, но и на самосъзнание явно не може да се разчита. Добре поне, че не е вироглава. Сега като стане, най-напред очаквам рев, като разбере, че съм и взела телефона (снощи и се скарах и тя си легна), после ще видим математиката и какво е станало по трудово. Колкото и да не ми е приятно, явно ще ползвам телефона и изпълняването на желанията като стимул за изпълнение на задължения от нейна страна (искам срещу давам), на самосъзнание и доброволност явно не може да се разчита. Проблем ще е брат и, който също едва дочаква до 9 часът, толкова им бях определила, за да си грабне таблета, той не е ученик още, другият и брат е с умствено изоставане и забавлението му е телевизор, той няма какво друго да прави (таблети два хвърли през балкона и не му се дават вече преносими устройства), но ще го нагласим някак. Може и да е за добро да разбере, че светът си върви по задачите и забавленията и не се съобразява с нея, докато тя има да наваксва. Малкия в края на краищата сме го наказвали без таблет, докато на нея не сме и вземали телефона в знак на солидарност.

А, то това ,че родителите са били добре по математика, нищо не значи за детето. Отделна личност си е, отделно всичко. Значи работите и щом сте с други деца, все пак относителна тишина и уединение са нужни, и аз знам че с повече от едно дете е трудно туй нещо, щото уикенда си е една лудница у нас. И е супер трудно да се учи, като детето чува смях, телевизор, прахосмукачка и какво ли не от другите стаи. Затова съм ги водила все по уроци и школи. Хем мен не ме слуша така както ще учи и както ще послуша един преподавател. И един урок или тренировка в  събота, винаги са по евтини и ефективни от едно посещение с Мола, където ще похарчим повече пари за нищо

Мама Ру.
Проблема за Пловдив е, че поради липса на достатъчно зали (базата е малка) пускат балетни места за 2 набора, после 2 няма. И тя попада в последните два. Евентуално ако им оправят още един етаж в сградата може и да пуснат нови места.

Може ли да покажете тези подаръчни комплекти с гланцове, гримове?

Искам да ви кажа,че тази седмица наказах детето без телефон и просто то си се върна-говорим си,прекарва време с нас вечер в хола, иска да играем настолни игри,идва с мен до магазина ПО СВОЕ ЖЕЛАНИЕ (това никога не е било,един хляб да се наложи да слезе да купи,отказва).Когато ползва телефона,за да играе,дори е на косъм за тренировка да закъснее,а той умира за тях по принцип.Така ми падна пердето,че му го взех накрая. Винаги е бил контролиран във времето ,което прекарва,но колкото по-голям ми става,все по -трудно е това.
Много хубаво си ни беше на нас едно време, не знам до къде ще я докараме с тези технологии. 😭Хем да го има,защото излиза сам ,хем да си комуникира със съученици,но в един момент става страшно.

Кайли, така и не се научих как се слага линк тук през телефона. Ето ги

Believe, напълно те разбирам! За това моите видяха телефон за първи път във втори клас, и то само за обаждане. Никога не съм им връчвала телефон за да не ме занимават, нито в къщи, нито по ресторанти. На игри никога не са играли, таблети нямат, компютър взехме заради ученето от в къщи 2020 и се ползва само за учене. Е, голямата вече гледа сериалчета на него понякога, но предимно си пуска да слуша музика. Телефона си използва най-вече за чатене в инстаграм и за музика. Игри няма. Малката също за музика, или клипчета как се правят разни неща от подръчни материали. Но нейните 10 минути, когато ги има въобще, бързо свършват Напоследък и ние сме занемарили настолните игри, май заради ученето в 7 клас, и осъзнавам как се отдалечаваме и отчуждаваме постепенно.

Моят син телефон получи в 3-ти клас,като с баща му гледахме максимално да отложим този момент във времето. Тъй като ползва училищния автобус,се налага да имаме връзка с него,госпожата позволи да си носи телефон,но да не го включва, докато е в училище.
Слава Богу е доста активен физически и рожденият му ден тази година протече с много игра на открито,но пак имаше деца,които не излязоха от заведението,предпочетоха да играят на телефоните си.Наблюдавам как си уреждат среща да игрят заедно,а като се видят не играят ,а се вкопчват пак в устройствата и докато някой възрастен не им напомни защо са вън (някои дори заставят децата си)не ги оставят.

При вас кога е олимпиадата по математика?

Едно време майка ми много настояваше да съм отличничка. Не просто отличничка, а пълна, че да може да се хвали с това колко е умно дъщеря й. Така и не разбрах защо петицата е "Развали си оценката", а за четворка стоях наказана. За по-ниска оценка да не говорим. Веднъж не ме попита имам ли трудности, разбирам ли материала, трябва ли ми помощ... Тя самата не можеше много да помага, освен за преразказите в началния курс, те ме мъчеха докато започна.
Никога, никога не се карам и не наказвам за оценка. Нямам амбицията да са отличници, голямото няма е този капацитет. Малкият има капацитет, но не му е важно, на училище му е досадно, въпреки че си пише домашните и в училище спазва ред и дисциплина.

Моята получи телефон преди няма месец, подранил подарък от баба и дядо за рождения ден, нямаха търпение да изчакат. Никога не съм давала моя телефон и мислех, че сега ще е залепена за нейния, но не е. Тя и на телефона прави същото като на таблета, пуска си музика и следи два ютуб канала. Имах късмет с нея, тя си е такава родена с интерес към рисуването, книгите, буквите, логическите игри и да се учи с нея беше много лесно, а сега почти не ми се налага. Инвестирала съм много лично време в занимания и доста средства за забавни занимални в предучилищна възраст. Магдена, Мама Ру, съчувствам и разбирам, моята майка също беше много изискваща, обиждаше, късаше тетрадки, сравняваше ме с другите деца, успех от 5.68 от средното не беше достатъчен щом има деца с 6.00, значи и аз съм могла, но не съм го постигнала. Успехът ми не е бил с нейна помощ, не сядаше да ми покаже, а само късаше и крещеше. Аз затова сега много внимателно си подбирам думите към моето дете, всяка вечер питам дали има нещо, което я затруднява и ако има го отроботваме на момента. Другото е, че чрез личен пример и говорене е възпитана в амбиция и тя самата не се задоволява с посредствени резултати и полага необходимите усилия. Скоро бях на изпит за желана от мен нова работа и най-голямото ми претеснение беше ако не се справя това как ще изглежда в нейните очи. На 41 съм и всеки ден като се прибере ме е виждала с учебника, разбира, че искаш ли нещо да постигнеш, трябва да се потрудиш. Това ме изненада най-вече онзи ден, че хем иска висок резултат на олимпиада, хем инвестира усилия в съвсем друго. Мисля също като Кабо, че много добре ще се отрази една занималня или индивидуален учител, да попълните пропуските по математика преди началото на 5ти клас чрез външен човек, децата имат повече респект и вие ще си спестите много нерви и спомени, че сте се карали вкъщи.

В едно от мненията прочетох, че на детето му е скучно в училище. Защо смятате така? По какво съдите?

Моето дете непрекъснато повтаря, че училището е скучно и загуба на време, съответно мърмори, че му губело 12 години от живота. За капак аз самата съм учител, така че това не е мнение/ отношение, формирано у дома.
Особен характер е, от една страна не споделя и не обяснява, от друга не позволява и да му се помага, не иска нищо допълнително освен футбола...
Ха, сетих се. Преди първи клас дръпна много рязко и много напред в математиката. Буквално четеше четири цифрени числа и смяташе на ум до хиляда със заемане и преминаване, включително  сметки и ресто пресмяташе на ум и вярно до стотинката. Не се интересуваше от ментална аритметика например или да седнем и да се позанимаваме със задачи. В първи клас ковид - онлайн обучение есента в един момент, после януари карантина три седмици... Наблюдавах го през това време - буквално си наряза чорапите и панталоните пред екрана по време на часовете. Госпожата още въвежда учениците в новия урок (помня един) 9+5, той вече написал страницата от учебника, попълнил учебната тетрадка и 25 минути се нервира, че трябва да седи пред екрана и да слуша "бебешки" уроци. Но и не прояви интерес за нещо извън училището. На състезания не иска да ходи, сакън да не се преработи. Ей такива работи - ходи на училището, защото не му давам избор, слуша в часа, у дома пише домашното за няма и час и шапка на тояга - игра. Почивните дни и ваканцията очите му не виждам - има ли с кого да излезе хуква и цял ден до тъмно е навън - колело, футбол, тротинетка...

Присъединявам се и аз ,че и на моето дете му е скучно и го повтаря.