Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?

Не е младеж - така е наименован възрастовия диапазон заради възможностите и здравето.

Младеж е, ако може да прави по два тека на вечер. Общо времетраене - час и 15 минути. Понеделник, сряда, петък и събота.
Вторник, четвъртък са за нещо продуктивно. Неделя на църква.

Не баш. ПБМ правеше по 4-8 тека на ден дълги. Но си имаше други отклонения. Младеж инак. Почивка не признаваше. Църква хептен.
Аз предлагам да се придържаме към психичното здраве преди всичко.

Затова се казва 40 години щастливо детство.

Като земе да се фукате значи...
То пералня да беше щеше да се счупи отпред закопчлката.
Стига простотии. Кажете от къде да пъдим децата при кариероориентирането, че да не си трошат главите след време.
На познато семейство дъщерята искаше да стане ветиринарен лекар. Момичето е и виган на всичкото отгоре, така че там каузата беше доста по-възвишена. Но като завърши и изкара известно време в клиниките, установи че вместо да спасяваш животни, по-често се налага да ги "приспиваш" за винаги. И кариерата спря до там. Сега учи второ висше. Абсолютно различна сфера.

Е, сега, имаме угаждаме си. Поне с това.
инак!
Това с кариероориентирането ми звучи страшно и като да те вкарат зорлем в моргата.
А, може ли да оставите децата си да проявят собствените си наклонности и интереси. И евентуално да ги подкрепите / подпомогнете да опитата да развият и вкарат в професия тези интереси / увлечения / умения.
При мен така стана.

Като се заговори за перални и успешни хора, се сетих за наборката, женена за голям футболист, певица във още по-любима група, а сега - и голяма дизайнерка, та тя навремето искаше да става известна, пардон, успешна, колкото “Persil Automatic”. Не знам какви не иска да са и децата, но ще ми е любопитно.

В биографичния филм казаха, че "са пораснали като истински добри хора и да се занимавали с каквото ги радва"

Това е част от професията. И при хуманитарната ти умират хора в ръцете. Смъртта е неизбежна част от живота. Пък и в много професии, без да причиняваш волно или неволно смърт, можеш тотално да забатачиш нечий живот и после трябва да живееш със съвестта си.
Дъщеря ми го е приела, че така помага на животните да не страдат, но спасените са в пъти повече и това я кара да си обича професията.

Аз не бих искала да се захващат с наука - обратно явно на повечето тук. Това е адски неблагодарна сфера с много нисък доход и често не е в средата, която си представят хората. Аз "загубих" няколко години от живота си хем бях адски надъхана, по кръжоци ходех от гимназията, а както в бакалавъра, така и в магистъра бях едновременно отличничка и участвах по конференции, в проекти, имах статии и прочие. Първите няколко години всичко, което изработиш се води на други хора да не говорим, че включваш по дипломатични причини разни хора, които изобщо дори не знаят какво пише в статията ти и не са те виждали на живо. Заплатите са абсурдни дори да си преподавател в университета камо ли учен в БАН - майка ми е учен в БАН и знам как сме живяли. Средата наистина е интелигентна, но интелигентна не значи добра и хората с дипломи и имена в науката изобщо не е задължително да са добри хора и с мерак да предават наученото на младото поколение, както е по филмите. Такива мръсни номера, каквито видях докато бях в университета, никъде другаде не съм виждала.
Плюсовете са, че е творческа професия и че дава известна свобода - в повечето случаи е гъвкаво и работно време, и ангажименти. Но въпреки, че още се интересувам от наука, не бих се върнала да го работя.

Каквото желаят нека работят. Засега двамата по-големи са се насочили към напълно неразбираеми за мен неща - рехабилитация и превенция на спортни травми и инженерна специалност. Сигурна съм, че каквото и да учат, ще се справят в живота.

На моята дъщеря една от мечтите, когато беше на 7-8, беше точно ветеринарен лекар. Веднъж заведохме едно болно котенце  на ветеринар да го лекуват и й беше достатъчно да види една манипулация и да се откаже категорично. Но тя е изключително страхлива и от игли я е страх, и от всякакви медицински процедури. Иначе хич не би било зле да си имаме лекар или поне зъболекар в семейството, но знам, че тя няма никакво влечение и не сме го и обсъждали.

Здравей! Взимам пряко отношение по темата, тъй като писах дисертация и имам наблюдения.
Монетата има две страни. Това за ниското заплащане е вярно, но само ако разчиташ на твърдата (основната) заплата. В повечето случаи учените работят по научни проекти, откъдето се смъкват допълнителни доходи над заплатата (особено ако проектите са с международно финансиране). Работата е творческа и гъвкава. Никой не може да ти забранява да пишеш и публикуваш каквото решиш. Особено в наши дни достъпът до международни научни списания стана по-лесен отколкото беше преди години. Също така (особено в БАН) можеш дори да не ходиш на работното си място с месеци, а да пишеш вкъщи от компютъра. Това не означава, че си клатиш краката и нищо не правиш както си мислят някои хора, но просто ако нямаш лабораторни дейности например които изискват присъствието ти в института или на терен, нямаш пречка да си работиш и от вкъщи. В университетите тази свобода не е толкова голяма, защото преподаването на студентите изисква всяка седмица да провеждаш лекции и семинарни занятия, макар че покрай пандемията някои преподаватели свикнаха на онлайн режим и още карат така когато им е удобно. Това като някакви плюсове го написах. Сега, минусите са свързани най-вече с връзкарите, подлите номера, приятелствата по интереси, завистта, злобата, интригите, клюките ... това е доста разпространено в научните среди за съжаление. Последните няколко негативни черти са типични най-вече за посредствените "учени", дето са набутани с връзки и едва кретат с една публикация годишно и се дразнят когато някой кадърен и посветен на науката човек се справя по-добре от тях.

Другата алтернатива е който иска да прави наука да отиде в чужбина - хем по-добри условия, хем нормална заплата.

Възможно е, но не става лесно ако нямаш познанства в местната научна общност където отиваш и разбира се добро познаване на езика. Освен това някои субективни обстоятелства (семейство, деца и т.н.) не винаги позволяват да зарежеш всичко и да ходиш да развиваш научна кариера в чужбина.