Уважавате ли родителите си?

  • 10 134
  • 154
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 7 349
Майка ми по принцип също драматизира, ако някой й забрави рд. Ако аз не й честитя, сигурно официално ще се откаже от мен 😃

# 151
  • Мнения: 5 496
Най-вероятно има и други неща, едва ли е само описаното от авторката.
И да, баща ти да не ти се обади за рождения ден не е ок.

# 152
  • Мнения: 701
Уважавам родителите си, без съмнение. Баща ми почина като бях на 24. Майка ми живееше с втория си съпруг, който почина наскоро и когото също много уважавах. Сега е само тя от трите ми стълба, а годините си казват своето.
Все по-често се улавям да ѝ се дразня на глупави постъпки, на разсеяност и липса на мисъл, на мързела (умора) и липсата на мотивация за каквото и да е. (Да, има депресивна склонност и взема лекарства). Последните години често я улавях в едни злобнички коментари към външни лица. До скоро опитвах да ѝ кажа, че е грозно, да спре, а сега усещам, че аз правя такива.
Мъчно ми е, че уж искам да й правя компания, да съм ѝ опора, а редовно я овиквам. Но и ми е гадно да я изоставя сама. Три деца сме, но другите почти не я посещават, а без нас е съвсем сама.
Та уважавам я, тя го знае, но отстрани не изглежда така.
За моето дете нямам съмнение, че ме и ще  ме уважава. Но и се надявам да съм с акъла си, за да не затруднявам.

# 153
  • Мнения: 33
Баща ми не го уважавам. Беше изключително строг. Биеше ме за щяло и нещяло включително и с колан на голо. При това положение трудно бих го уважавала.

# 154
  • Мнения: 196
И аз така мислих.
Аз уважавах родителите си до момента в който всичко се прецака. Цял живот не смеех да възразя и за да не получа критика съм спестявал много истини. За всичко бях критикуван а не съветван или подкрепян. Когато създадох семейство вече нещата ескалираха и аз им се опълчих.  Те не го очакваха. Втрещиха се и решиха че снаха им ме подучва. Истината беше, че тя разбираше в последна. Тъжна работа. Аз се отдръпнах още повече и видях грешките им като родители. Изключително съм им благодарен да, че ми отвориха очите какво да не правя с децата си за да не се случи това което се случи с мен. Вярвам, че децата ми ще ме уважават защото и аз ги уважавам. Търся мнението им и дискутираме. Съобразявам се с техните желания и ги подкрепям. И най важното Вярвам в тях и им повтарям всеки божи ден, че ние сме им родители, за да им помагаме и обичаме безрезервно. Другото най важно е да търся тяхното мнение и дда чуя какво мислят те. Да се дискутира и заедно да решим нещата. Така те се чувстват значими и ми имат доверие. Аз това никога не го получих.

Общи условия

Активация на акаунт