НАБОР 2004 - студенти - трета тема

Е, Фавелите са си опасни, да. Ама аз и тук не бих отишла във Факултета.

Честито на доволните от класирането си седмокласници и майки. Важното е децата да харесват това, което ще учат.

Валенце, разбирам я твоята щерка за мъката с храната. Наистина е ужасна американската храна, особено това, с което ги хранят по такива мероприятия.  Даже и съвет не мога да дам, че там където е тя, предполагам и избора по магазините е ограничен. Ако има middle eastern , или южно американски места за хранене, да пробва там. Не знам дали там където е има Източно европейски места, но например Полската кухня не е хич лоша и има много неща, които биха могли да ѝ харесат. Хубава програма има - Гранд Каньона е страхотен, напълно си заслушава. И завършека във Филаделфия е чуден.  Още малко и ще дойде да ти разказва и малките подробности.

Stanislavovamarina хубаво да си изкара времето в Мадрид детето. Наистина в Испания е доста по-лесно с квартирите от Нидерландия. Много хубаво звучи обмена.

Не знам колко са спокойни държавите в Южна Америка, но трябва да се внимава къде се ходи.  На голямата дъщеря едната съквартирантка е от Колумбия и като си ходи там ваканциите си сменя телефона за някакъв по-стар модел, че я е страх да ходи по улиците на Богота с нов модел телефон. А кражби стават навсякъде. Пак на голямата дъщеря, преди 3 месеца  ѝ откраднаха телефона в така спокойната Валенсия. Но пък човек не може от страх да не ходи никъде, просто трябва да се има едно на ум и да се внимава с кой се запознават и къде ходят.

На Американците и България им се струва опасна и екзотична дестинация, та...

Ирка, те не ги хранят,дават им една немалка сума всеки понеделник , и списък с близки места за хранене.
Ми пробвали са всичко, някъде е много гадно, някъде просто гадно😆.
Ходили са в балкански ресторант и са се  наяли като у дома, но е доста далеч и не става за всеки ден.

Иначе закуската в хотела и харесва.
Отвратена е от плодовете им, казва че са безвкусни.
Знае, че сега в моята градина има домати, краставици, тиквички, праскови....
Абе това да и е проблема.
Сподели ми неколкократно, че всички са много мили. От шофьорите на такситата, през продавачите, камериерките в хотела, хората, от които взимат интервюта,  та до преподавателите в университета. Каза: " Може и да са изкуствено мили, но е страшно приятно."
Преди малко са се прибрали от дома на ръководителката им, доктор по журналистика и медии, поканила ги е на басейн парти .
Миналата седмица ги беше канила на вечеря .

Седнах да си изчета отчетните, ама се оказа, че има някакъв безумен лимит на лайкове и последните постове, които адски ме впечатлиха, останаха без реакция.
Масиса, събра ми очите твоята щерка с тоя мото-поход в Латинска Америка! Звучи ми като страхотна авантюра, която сякаш малко хора имат куража да предприемат, дори и на 20-тина години! Но пък остават спомени за цял живот (представям си каа сяда на леглото да приспива внучето, то пита "бабо, как сте живели като млади" и тя - е, как, миии аз докато учех, реших да отида на обмен в Буенос Айрес...).
Да поздравя седмокласните ни съфорумки, че отвяха тая кампания и могат да заменят пиенето на "розе от напрежение" с "розе за кеф и разтуха". На всички - едни незабравими 5 години в новите училища им пожелавам!
Санака, поздравления за ФЕГ! Има някаква тенденция за реабилитиране на тази незаслужено слагана след другите езикови гимназия, балът май се качва (то не че някога е бил нисък, де, но беше по-малко популярната след немски, английски и испанска). Супер е възможността да научи език, различен от АЕ, на високо ниво, а Сорбоната си го чака...
Италианският пък на мен ми е любим като звучене, ама не можах да придумам моята щерка преди 2 години. 105 заслужава да изкласи като една италианска гимназия, така че Биби...действайте, полагайте основите ѝ.
Валенцето, винаги те чета с кеф, споделай новините от щерката!

Аз се боря с малкия дзер в къщи. Абе едно миловидно изглежда, хората си мислят, че е адски сговорчива, отговорна, разумна, ама тя е такава само пред хора и само на външен вид. Ей, това да вървиш срещу света с рогИте напред е винаги в твой ущърб. Хвърля се от начинание в начинание без мисъл, само да не е това, което трябва да прави. Сега решила да учи китайски. Направила тетрадка - дума на корейски, до нея как било на китайски (ама с български букви изписано). Пазари се да я запиша на курсове. Добре, ама английският й е под нулата. А в училище като втоти език го почнаха от В2! Това беше абсолютно свръх въможностите ѝ. Обеща лятото да навакса, сега категорично отказва. Никъде в Европа не успяла да го говори тоя АЕ. Нито в Испания някой говорел, нито във Франция, в Италия пък хич. Не ѝ трябвал. Щяла да учи сръбски. Добреее, няма да е сръбски, гръцки. Добре де, тогава  Иврит . Намерила си школа по пиано и ударни, щяла да иде на по един пробен урок, да си избере. Пиано??? Ударни??? На теб слон ти е седнал в ушите, нямаш никакъв музикален слух, пиано! На дърти години! Ай да свършва тоя пубертет, че ще хващамам гората в най-скоро време! Знам, че не е по наборната тема, ама - оплаках се.

В ТАЗИ наборна тема, всичко е по темата.

Голям съм идиот. Писах, писах, пък си го изтрих.
Аз като типичен представител на зодия телец, често съм на тръни с нейните планове. Сега на хоризонта е обиколка на Мексико есента за страна номер 40. Като беше тинейджър ми беше казала,че ще отиде да живее в Австралия. Тогава и казах,че ще я лиша от наследство, ако ми скрои този номер. За сега този континент остана непосетен. До кога никой не знае.
Важното е да са живи и здрави да си живеят живота активно, за да не съжаляват за нещо някога. Че времето лети. Пък аз ще поливам по обилно в очакване на завръщане.

Да ъпдейтна, че малката ще учи в Първо.
Мислихме, умувахме и май, май е една идея по-добро от 105-о, като обща подготовка, ако изключим италианския. Ще видим дали ще й е на късмет.
Откровен човек съм и продължавам да не съм доволна, но се опитвам да управлявам демоните вътре в мен. То аз и на СМГ намирах кусури и щях да ги местя първия срок на 8 клас. Ега й е на късмет и да има добра компания. Мисля, че вкъщи сме положили основите и би следвало да знае от какво да се пази. 3 близки деца са там в по-горните класове и мисля, че знам какво да очаквам. Тя май е дзен.
Големите се прибират една по една от моретата, въртим амнайсе перални с дрехи, че да ги натъпчем по куфарите наново.

Честито на Санака, на Биби, добри места са намерили децата, да имат хубави гимназиални години. Направо са си екстра, с тия високи балове тая година, доста деца останаха много далеч от първите си желания, по наше време, т.е. на наборите, не беше така. Биби, а каква паралелка е в Първо, напоследък отзивите са добри за там.
Интересни истории разказвате момичета, да пътешестват децата и да опознават света. Моята малката сега се върна от дълга екскурзия до Испания, само й повтарях да си пази чантата и телефона, нямало е загуби. В Мадрид им съвпадна престоя с посрещането на финалистите, било е голяма еуфория по площадите. Въобще Испания я е впечатлила много.
Наборът се стяга за второ море, както си седеше куфара от първото, разтворен на пода, сега просто ще го напълни пак с изпраните дрехи и потегля. И както си се подмотава, времето отминава и ей го ще дойде края на август, дудна му да отмята задачки от различно естество, които да отметне в България, вика напиши ми ги, май ще трябва.  
Мандаринка и моята малката я тресе пубертета, щъка навсякъде, какво ли не й хрумва, всеки ден нещо ново. Щеше да почва френски през лятото, сега се отказа май и ще е нещо друго. Като дойде време да решават какво искат да учат после, ще ни затруднят доста повече май от наборите. Върти й се в главата някаква биотехнология и се чудя това нещо каква практическа насоченост има и къде е добре да се учи, и какво точно е това.

Браво на седмокласните родителите и на децата! Да са щастливи и успешни е новите им училища, да имат късмет, и  да продължават да постигат мечтите си(както се казва,  човек е толкова голям,  колко големи са мечтите му) .
По въпроса с био(технологии), ами аз лично виждам доста бъдеще в тази сфера,  но трудна реакцията тук.  Наблюдавам от първия ред, големият ми син, страшно е доволен,  много е щастлив с това което се занимава,  но е в Англия . И тук има опции, но на този етап са повече търговски/консулски,  а не развойна дейност. Когато си избора специалноста и университета (Оксфорд) , му споделих,  че си затваря пътя на обратно, ама тогава обаче морето беше до колене, така че си позволявам да го кажа пак, но с уточнение ,че той намира пътя си и определено е доволен.

mivan, хей хубаво, че се включваш!
Точно се чудехме вкъщи в България въобще какво може да правиш с биотехнологии. Иначе на моя позната дъщеря й се отказа от медицина тук към трети курс и отиде във Великобритания (преди Брекзита) да учи биомедицина, завърши и магистратура; наистина има повече от отлична реализация в момента, в разработване на лекарства, но е там, в топ изследователска сфера, на високо академично ниво е мястото. Това е рядкост по скоро и разбира се много усилия и работа, амбиция, която я няма при нас. Въпросът е за по обикновените случаи, с биотехнология от СУ или някой европейски университет, какво се прави. Май по добре е фармация или нещо подобно. Разбира се, те желанията се сменят при девойките, току виж реши друго, но скоро ще трябва да избира профили. Наборът си беше постоянен, че ще е нещо с компютри още от прогимназията, когато ходеше при Яшу

Биологически факултет на СУ изобщо не препоръчвам, още по-малко специалност “Биотехнологии”.
Поне докато не се смени изцяло това поколение академичен състав и учебния план.
Преподаването е на ниво 90те години с много остарели техники, реактиви и т.н.
Преподаване, което няма общо с действителността на 21 век.
Писала съм и преди в темите как новозавършилите бакалаври започват работа например в Рамус или Кандиларов и гледат като теле в железница…

Аз да се включа с анкета ) Вашите деца ще работят ли това лято? Нашето писано яйце до сега не е работило,а вече е на 20годинки. Дали не позакъсняхме? Днес гордо ми заяви, че си е намерило работа като спасител. Аз почти се задавих. Оказа се, че има предвид, че си е намерило курсче за воден спасител, който ще го финансира щастливата му баба..Не знае горкото, че това никак не значи, че си е намерило работа.. за сметка на това има неспиращи идеи за излизания, пътувания. Чудя се дали да не го насочим да си потърси почасова работа, за да си събере пари за есента, пък и да си позапълни лятото, че не ни виждам как ще изкараме на тоя финансов ритъм 100 лв харчене на ден...

В Нидерландия е лесно да отидеш на ексчендж.Имаха избор или да запишат един семестър в друга държава или нещо в техния или друг университет различно от специалността им.На девойката образованието е тригодишно, затова обменът е първия семестър на втората година.При четиригодишните програми е третата година втория семестър. Предполагам ,че Перуанче при вас ще е така.Имаха право на пет различни избора от общо около 15 от цял свят.Обучението по всички предмети е на английски.Тоест не се изискваше ниво на език освен английски В2. Момичето ми ги подреди така Мадрид, Милано, Виена, Париж и Англия- градът не си го спомням, но унито беше много добро. Беше обиколила представянето на университетите и срещите с деца върнали се оттам.Париж го премести назад,защото беше много тегаво ученето почти не излизали от унито и било много малко и в центъра на града. Виена беше коорпоративен PR, а за Англия се тръшна, че много вали и иска нещо по топло,въпреки че студията им бяха супер и вероятно можеше и да работи там. Колеба се между Милано и Мадрид и писа първо Мадрид, защото е учила испански като втори език и програмата в унито в Мадрид най и допадна.Милано беше свързано повече с арт и мода.Унито в Мадрид е католическо и като такова,е  частно  изключително богато, басейни,тенис кортове, собствен автобус и сграда специално за комуникациите-нейната специалност. Освен това имат голямо студио и двойни програми международни отношения и журналистика към които тя има отношение. Казва се Франциско де Виктория. Девойката ми нямаше много висок успех и двете българки с които кандидатства заедно взеха двете места които се отпускат от Хага за Мадрид.Нооо...тя пише като змей и написа много силно мотивационно писмо и явно от Мадрид си я харесаха и отпуснаха още две бройки за нея и един холандец-много интересен и той.Бил по латинска Америка в различни градове и явно със също силно мотивационно писмо.Имаше значение може би,че беше писала Мадрид на първо място, беше учила испански и беше от нестандартно училище в което се изучава фотография, беше спечелила  степендия към министерството на културата за фотография и конкурс за писане на есе на английски език по политическа тема към наш университет.Та директно си я бяха записали в двойната програма, явно тук са търсили не толкова успех, ами и човекът да е интересен.  Най-щастлива е, че ще бъде с приятелките си от БГ. И отново добре,че не ме послуша,защото аз и казах че ако са трите няма шанс, ако е с по-слаб успех.Ама тя вярваше,че има и то се оказа така.Така, че Перуанче, детето смело да записва това което му е на сърце.

И моята е в академичен уни (UvA) и също е 3 години бакалавърът, но при тях по програма exchange/minor/internship е сложено в третата година, първи семестър. Явно си има разлика между унитата, няма толкова генерално правило. Тя ми каза днес, че не е невъзможно и втория семестър на втората година, но за техния факултет и специалност (Humaniies,  Media studies) е по-обичайно в третата. Според мен има доста време, може и да смени желанията, но няма лошо да се оглежда(ме).
Тя ги измисля едни екзотики... от Ню Орлиенс до Южна Корея 😄. Мадрид се мъдри някъде там и той, но не е на толкова челни позиции, мисля.

Аз съм за Ню Орлиенс. Много го харесвам. Вярно, че съм била там преди Катрина, но сигурно са го възстановили. Те го умеят това американците.