Как се справяте с въпроси, свързани със забременяване от околните ?

  • 2 521
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте, няма да пиша тема за процедури, лекари и т.н., но избрах този раздел, защото мисля, че жените тук биха ме разбрали. Моята история накратко е, че на 31 ми откриха НЯР. Тогава нямах партньор, в последствие намерих, казах му за проблема, бяхме на лекар и ни посъветваха да опитаме без процедури засега. Можело да стане и ако до определен период не стане да се обърнем към репродуктивен специалист. В момента опитваме от 2-3 месеца. Аз преди няколко дни навърших 33.

Въпросът е следният : как се справяте с постоянно подпидващи роднини,  знайни и незнайни познати и тем подобни. Имам чувството, че всеки просто подмята нещо, колкото да не заспи. Родителите ни не се изказват, нито неговите, нито моите. Знам, че не трябва да обръщам внимание, опитвам се, но като си знам, че имам проблем и ми се натиска бутона.

За да не съм голословна ще дам няколко примера. Срещам случайно моя учителка от гомназията, говорим си общи неща, как се е пенсионирала и изведнъж пита дали имам деца, казвам 'не' и тя : ами какво чакаш, време ти е.
Срещаме братовчедка на баща ми и така между другото казва на майка ми: айде, де, не са ли те направили баба ? Х, какво чакаш, майка ти да остарее и да не може да бяга след внучето ли ?

Снощи преля чашата. С моя приятел сме на почивка с приятели, които имат деца и снощи обясняваща как са най- важното нещо в живота и мъжът каза : защото иначе за кво ми е тая жена като не ми роди деца, за домашен любимец ли ?

Още примери мога да изброя. Разбирам, че не трябва да се впряга, че аз решавам докъде ще допусна нещо да ме засегне и т.н., но знаейки какви са перспективите за забременяване, резултатите си и всякакви други неща и това много ме наранява. Приятелят ми ме подкрепя, дава ми кураж, успокоява ме, когато се разстроя. Но просто не знам как да реагирам, боли ме, а не искам да разказвам на всички, че имам проблем. Това касае мен и приятеля ми.

Вие сблъскали ли сте се с това ? Как се справяте? Как реагирате ? Аз понякога замълчавам, защото не ми се обяснява, понякога ги режа остро, но пак остава гадното чувство.

Благодаря на всички, които ще отговорят и успех на всички, които се борят с репродуктивни проблеми. Дано всички гушнем по едно здраво бебе:)

# 1
  • Мнения: 1 943
По най-простия и естествен начин. Казвате им: "Не желая да коментирам тази тема."
Междувременно спокойно и разумно следвайте насоките на лекарите.
Желая ви успех!! 🍀

# 2
  • София
  • Мнения: 2 646
Прекратила съм общуването с такива хора. Simple Smile
Дори сега бременна, малцина знаят. На никой не му влиза в работата какво се случва, кога се случва.
Такива хора - Х.

# 3
  • Мнения: 4 768
Аз съм много цапната в устата, и въпреки че нямам деца поради друга причина, отговарям така, че да им стане възможно най-гадно и повече да не питат никога. Например - Блъсна го кола, утре правим помен две години. Или преди месец пометнах. Или имам рак и ми изрязаха матката. Или мъжът ми претърпя катастрофа и не може да има деца. И почвам да подсмърчам гледайки ги в очите. Повече не питат след такива отговори, едва ли и ще попитат някого другиго след това...

# 4
  • Мнения: X
Аз съм много цапната в устата, и въпреки че нямам деца поради друга причина, отговарям така, че да им стане възможно най-гадно и повече да не питат никога. Например - Блъсна го кола, утре правим помен две години. Или преди месец пометнах. Или имам рак и ми изрязаха матката. Или мъжът ми претърпя катастрофа и не може да има деца. И почвам да подсмърчам гледайки ги в очите. Повече не питат след такива отговори, едва ли и ще попитат някого другиго след това...
Уаааау това е леле!
Контра с "Ако Бог е рекъл" или нещо подобно и точка. В неведение може ли, не може ли, не искате ли.

# 5
  • Melmak
  • Мнения: 8 828
здравей! Разбирам защо се чувстваш така, хората са нетактични. Дали имаш или нямаш деца е работа на теб и мъжа ти и на никой друг. Ама няма баби, съседки и лели. Нетактичност не толерирам.

Аз до някъде съм като Драма лама и нямам репродуктивен проблем, но съм на 31 и нямам деца. Като ме подпита някого казвам, че не искам, защото харесвам живота си такъв и му се наслаждавам. Ако продължават казвам, че съм егоист и не ми се пръска ресурс по деца. И тогава млъкват в ступор.

Проблемът ти е, че го приемаш така, защото ти е болка. И е нормално. Чувствителна си към темата и ти сипват сол в раната. Недей да обръщаш толкова внимание. Пускай ги покрай ушите си и резачката до край. Не толерирай да те мачкат!

# 6
  • Мнения: 10 846
Всички тези хора наясно ли са с репродуктивните ти проблеми? Ако не са, значи не са нетактични,а просто са с типичния за нашите ширини манталитет. Ако са, то тогава можеш да си позволиш по-рязко да реагираш на въпросите им.

# 7
  • Мнения: 2 238
Ние избрахме да не крием репродуктивните проблеми. Разбира се, детайли знаят близките ни хора, не всеки. Но в един момент почнах да отвръщам на подмятанията  от не-близки хора директно - "не при всички става веднага, някои имаме нужда от медицинска помощ, така че когато стане е добре дошло" или пък "какво да чакам, чакам медицината да ми помогне".
Защо избрахме да сме открити по темата - по няколко причини:
- защото така хората бързо млъкват
- защото смятаме, че репродуктивните проблеми не трябва да са тема табу
- често когато човек сподели за проблемите си се оказва, че има хора в обкръжението му, които са се сблъсквали със същото и намира подкрепа от някой, който знае какво е

Желая Ви скорошен успех!

# 8
  • Мнения: 3 360
Абсолютно приятелски давам съвет по-скоро да работите върху себе си, начина, по който възприемате житейските ситуации и реакциите си. Думите на другите хора имат смисъла, който вие им придавате. Няма как да промените околните и да ги накарате да действат или говорят, така че да не ви засягат, още повече, когато не разполагат с информация за личния ви живот. По-скоро трябва да се опитате да възприемете начина на мислене, че в крайна сметка дали ще имате деца, или не, не определя вашата стойност като личност, жена и партньор. По-добре да бъдете с нагласата, че вие, връзката ви и животът ви са прекрасни такива, каквито са в момента, трябва да упражнявате да бъдете благодарни на това, което вече имате и да не оставяте щастието ви да зависи от едно бъдеще несигурно събитие. Всичко това звучи като голямо клише, но е истина.
Аз лично си имам мои собствени виждания за себе си, за отношенията си и за живота и никога чуждото мнение не би ми повлияло и не би ме накарало да се почувствам зле. Много помага и понякога да се замислим защо Х човек мисли по конкретен начин, причините са много комплексни и дълбоки и по този начин осъзнаваме, че да се обиждаме е излишно.

# 9
  • Мнения: 1 493
Подкрепям Meddyy ! Възрастни учителки, лели, стринки, със същият успех ще ви питат откъде си купихте пресни картофи. Повярвайте еднакво ги вълнуват и двата въпроса. Проблема, е че вие го приемате лично и тежко. Коментара на семейния ви приятел също касае него и семейството му . Негово  право е да е с такива възгледите.
И аз отговарях с " Божа работа".

# 10
  • Мнения: 7 349
Не е казано, че няма да ви се случат нещата, авторке. 2-3 месеца нищо не е, но ако минат 6 месеца, посетете репродуктивен специалист.
Колкото до въпросите - винаги ще има нахални и нетактични хора. Не им се връзвайте. Особено пък щом не са ви толкова близки. Ако някой в по-близкото обкръжение ви чопли постоянно, кажете, че правите опити, но не става. Ако това не им затвори устите, не знам.
А вашият приятел малко грубо е направил сравнение с домашен любимец, но явно така разсъждава.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 19 619
Приятелят е простак, но е абсолютно нормално човек да очаква от партньора си да има с него и деца, а ако няма - в някои случаи и да търси друг. Партньорът не винаги е по-важен от децата и не е задължително да бъде.

Колкото до въпроса - според човека и задаването. "Божа работа" е универсален отговор.

# 12
  • Мнения: 327
Преди много се жегвах на такива въпроси и даже избягвах да ходя на места, където е възможно да ме питат такива неща. Вече не ми пука. Най-близките ми знаят какво се случва с мен и не задават такива въпроси. На всички останали отговарям в зависимост начина по който са ми задали въпроса - ако са мили и загрижени им отговарям мило, от сорта на - "когато му дойде времето" и т.н. на другите, които ми казват, че нямам време - гледам лошо и ги питам според кого нямам време и им казвам, че аз най-добре знам за себе си, всеки да си гледа паничката и живота. Обикновено не повтарят въпроса...

# 13
  • Мнения: 3 097
Всички тези хора не се интересуват реално от вас, от проблемите и чувствата ви. Те просто търсят нещо да питат, говорят, клюкарстват.
На вас ви е неприятно и затова настръхвате от всеки въпрос, тежко и мъчно ви е.
Ако искате да се измъкнете елегантно от досадни и нетактични хора, от клюкари, то им отговорете кратко с думите: А защо те интересува да знаеш защо ........еди си какво...
Мисля, че и най-тактичния ще се възпре.

# 14
  • Мнения: 9 771
Щом опитвате от съвсем скоро, едва ли някой от питащите предполага, че имате репродуктивен проблем. За българските разбирания подобни подхвърляния са си направо учтивост, показване на внимание, дори small talk... Приемаш го навътре, защото се притесняваш, че може и да не се случат нещата бързо. Отиграй си някакви леко несериозни отговори от типа "е, ще стане, де, дай ни малко време" и толкова. Разбира се, има нахални хора, които човъркат и дълбаят докато не получат по-груб отговор. На въпросния приятел директно бих му казала, че думите му са грозни. Не заемай оправдателна позиция, не разказвай на всеки за проблема си - това само ще те направи уязвима и ще се чувстваш виновна.

Общи условия

Активация на акаунт