Мъжът ми е полудял от любов по друга жена

Задължения... Ай стига с тия задължения. Никой на никого нищо не дължи /изключвам децата/, особено пък любов. Любовта няма как да е задължение.
Аз затова не обвинявам мъжа, че се е влюбил в друга. ОК, свободен човек е. НО е трябвало като мъж да седна да каже "жена, така и така, влюбих се в друга,дай да се разберем за развода" и толкоз. Кви са тия любовници и прочее мишкарство. Ми няма как да се уважава такъв льольо. Шута и да бега при другата.

Че кой прави така? Възрастен мъж е, знае че както се е влюбил така след известно време ще му мине,  а любовницата много рядко превъзхожда драстично съпругата (освен по възраст).

Затова се крият и мишкуват, и ако съпругата не  разбере и не го принуди да вземе решение, предпочитат  да си я карат на два стана, докато им премине.

Ъъъъъ кой прави така.. може би хората с достойнство..

Стигам морал.
Морала е измислен за бедните.
А богатите да си правят каквото си искат.

Аз съм втрещена от съвета на този психолог. Съветът ми е да го смениш и да започнем от там (:

Хайде стига с тези психолози, моля. Какво ще й помогне някоя кифла, завършила психология, щото няма капацитет за нищо? Жената се чувства по добре без влюбени Муньо, дето му разваляла щастието.

Според мен е много възможно този човек да се "осъзнае" в даден момент и да поиска отново да сте семейство. Дали ти би го поискала обратно вече е съвсем друг въпрос. Рано или късно обаче,  след като и тази уникална и невъзможна любов отмине, мъжът ти ще достигне до неизбежното прозрение, че всичко това с тази жена е нямало никакъв смисъл още от самото начало. Винаги нещата почват така "вълшебно", другият е перфектен и върховното щастие е намерено... и впоследствие всичко се променя. Хората се опознават, обстоятелствата се променят, битът навлиза в отношенията и любовта, такава, каквато е била, си отива. И всичко неизбежно приключва. Влюбването е готино, но е адски надценено чувство. Тогава той ще разбере и още нещо - че всъщност е бил в голяма заблуда, че с новата му жена ще му е много по-различно (даже шансът да е по-зле е на 99%) и цялото това упражнение с нея няма абсолютно никакъв смисъл и е изцяло загуба на неговото време и ресурс.
Но...чуждата кокошка е патица.

До такива прозрения човек е трябва да е стигнал по-навреме. Ако ги направи на мой гръб, хич не виждам причина да ми трябва да ми се връща после. Предпочитам да ходя и аз да правя собствени прозрения, като например, колко ми е добре без него и колко други мъже има на тая земя. Не съм му майка да го прибирам обратно вкъщи като сгафи.

Не мога да отговоря на всички нападки и въпроси, затова ще разкажа за живота ни.
Когато създадохме семейство с много любов, никога човек не мисли "ами ако се разведа" още от началото. Започнахме от 0-та, като живяхме в апартамент на родителите му, в последствие дарен на него. Роди ни се дете много скоро и той, нормално за мъж, който гледа семейство, реши да смени работата си за по-добра заплата. Тази работа включваше няколко обучения в чужбина за по 3-4 седмици, като през това време аз се занимавах с детето. От около година вече е на добра позиция и заплатата му е 5 цифрено число. Аз на свой ред също напуснах работа малко след като се върнах от майчинство за по-добра заплата, но се започнаха мъките по фирмите, защото видиш ли детето ми било малко и едва ли не ще съм постоянно в болнични, за други извинението беше, че съм прекалено квалифицирана за тях. Дълги години бях в международна фирма и работих със софтуер, който тепърва навлизаше на българския пазар. Както и да е, добре платена работа не си намерих и все-още е така. Основната издръжка е от неговата заплата, затова започна да живее с мисълта, че щом я издържам, ще мога да правя каквото си искам, а тя (т.е. аз) ще си мълча и трая. Е, не позна. с него винаг сме споделяли всичко, но откакто се почви тази жена стана изключително критичен спрямо мен, дори ми вдигна скандал защо в сифона на мивката в кухнята имало две парчета лук от салатата. На всяка моя дума беше на въпреки, няма значение какво ще кажа, дори да цитирам законите с точки и алинеи.  Уж седнахме и поговорихме, но се оказа че само аз трябва да правя компромиси за спасяването на брака, а той когато бил готов, когато усетил че заслужавам. Търпях няколко седмици, но се оказа, че усилията за спасяване на семейството са само от моя страна, а той всеки ден намираше още "оправдания" защо не трябва да го запазим. Накрая ми писна и реших, че трябва да се притисне положението, истината да излезе на светло, да са запознати всички засегнати страни и да се вземат решения, кои са приоритетите в живота и на двамата. Тя избра семейството си, а той се ядоса, че толкова много се е постарал да е съвършен и не е избрания, затова и започна да агресира върху мен, че съм му развалила щастието.

Е..?
Не ти трябва тоя.
Нали се е изнесъл в крайна сметка?
Problem solved.

Значи вече съм на 100% сигурна, че темата е пързалка.

Много гадна история е вашето. Разкарай от живота си този човек, мисля че и темата ти е излишна. Прекалено много внимание им обръщаш.

Нали се е изнесъл. Детето ви е голямо.
С този човек повече няма да е, каквото и да направите.

Типичния селянин, видял се с малко повече пари и решил, че трябва да смени жената. Да му отговаря на баровския имидж Не ти трябва, дори да реши да се върне, тоя ще продължи да си търси по - млада и хубава, а на теб вечно да ти намира кусури.

Какво значи пързалка?