Да де, има криза на средната възраст. Ама от какво е продиктувана тази криза? От това, че някой внезапно е откачил или от това, че някой внезапно е осъзнал, че не може повече да прави компромиси или че иска нещо друго?
В нашето общество идеята да помислиш за себе си е малко скандална все още. Години наред сме живели в условия на колективизъм и личността сама по себе си не е по-ценна от общността. Оттам, нуждите на семейството задължително се поставят над индивидуалните нужди. Ти си в роля - съпруга, майка. Имаш задължения, като едно от тях е да пазиш семейството. Дори с цената на това да бъдеш нещастна. Поставянето на везната на личното ти щастие или да стоиш нещастна, но да запазиш целостта на семейството е много тежко и често завършва в полза на второто. Обикновено човек си позволява да се раздели, когато има нещо оправдаващо раздялата - скандали, тормоз, бой, изневяра, алкохол, абе такива неща, тежки. Да си тръгнеш просто защото "не съм щастлив" е някак си егоистично, недопустимо и осъдително. И затова хората често под натиска на социално приемливото си стоят в брака нещастни без да предприемат нещо. Но когато си нещастен в брака, нещо отвън може внезапно да ти върне живеца. Може да се влюбиш, може да намериш някакъв нов смисъл на живота си, може да поискаш нещо различно. На 40-50 можеш и да осъзнаеш, че докато се чудиш дали е социално приемливо да искаш да бъдеш щастлив, той животът ще си мине. От тази гледна точка за страничните хора сигурно един такъв човек просто е изпаднал в криза на средната възраст и е изперкал. Аз колкото хора познавам, които са направили нещо подобно, винаги са имали основателна причина за това и то не е щото хормонът ги е треснал на дърти години.
Обаче за другия е много по-лесно да приеме, че нещо се е чалнал, отколкото да живее с мисълта, че между тях нещата са се счупили.
Уточнявам, че това горното го пиша по принцип, а не за този мъж, който според мен се държи безобразно и това, че се е влюбил е най-малкия му проблем. Той е нагъл, неуважителен, груб и аз ако живея с такъв човек, ще съм дълбоко разочарована и ще му помогна много любезно да си тръгне.
В нашето общество идеята да помислиш за себе си е малко скандална все още. Години наред сме живели в условия на колективизъм и личността сама по себе си не е по-ценна от общността. Оттам, нуждите на семейството задължително се поставят над индивидуалните нужди. Ти си в роля - съпруга, майка. Имаш задължения, като едно от тях е да пазиш семейството. Дори с цената на това да бъдеш нещастна. Поставянето на везната на личното ти щастие или да стоиш нещастна, но да запазиш целостта на семейството е много тежко и често завършва в полза на второто. Обикновено човек си позволява да се раздели, когато има нещо оправдаващо раздялата - скандали, тормоз, бой, изневяра, алкохол, абе такива неща, тежки. Да си тръгнеш просто защото "не съм щастлив" е някак си егоистично, недопустимо и осъдително. И затова хората често под натиска на социално приемливото си стоят в брака нещастни без да предприемат нещо. Но когато си нещастен в брака, нещо отвън може внезапно да ти върне живеца. Може да се влюбиш, може да намериш някакъв нов смисъл на живота си, може да поискаш нещо различно. На 40-50 можеш и да осъзнаеш, че докато се чудиш дали е социално приемливо да искаш да бъдеш щастлив, той животът ще си мине. От тази гледна точка за страничните хора сигурно един такъв човек просто е изпаднал в криза на средната възраст и е изперкал. Аз колкото хора познавам, които са направили нещо подобно, винаги са имали основателна причина за това и то не е щото хормонът ги е треснал на дърти години.
Обаче за другия е много по-лесно да приеме, че нещо се е чалнал, отколкото да живее с мисълта, че между тях нещата са се счупили.
Уточнявам, че това горното го пиша по принцип, а не за този мъж, който според мен се държи безобразно и това, че се е влюбил е най-малкия му проблем. Той е нагъл, неуважителен, груб и аз ако живея с такъв човек, ще съм дълбоко разочарована и ще му помогна много любезно да си тръгне.
Аз също мисля, че ако някой на около 40-50 г се е усетил, че в грижи по семейството и от мислене кое е социално приемливо не е успял самият той да е щаслив, е свободен коренно да промени живота си. Затова трябва всяка ситуация да се разглежда поотделно. Някой път става дума наистина за криза на средната възраст, друг път просто за човек, на когото му е писнало да подържа нещастен брак и е скъсал оковите, всеки път е различно... А мъжът на авторката е просто кофти човек, който семейните приятели оправдават с кризата на средната възраст. 
