"Обичай се!" Или как да имаме самочувствие, когато цял живот са ни учили да се мразим сами?

  • 8 744
  • 171
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 211
Понеже вчера след скандал с майка ми чух нещо, което една съфорумка писа в друга тема, по-точно израза: "Обичай се!" я попитах как да стане след като цял живот са ме учили да се мразя.
Тя отново в пълен шок:
- Ние ли сме виновни?
Аз в ярост отговарям:
- Ами кой?! И сега в зряла възраст не спирате да ме пълните с комплекси. Да съм се обичала? Няма как да стане на 35+ години вече. Влака е отпътувал.

Ето го и въпроса, как можеш да се научиш да се обичаш след като цял живот си пълнен с комплекси, омраза към себе си и непрестанни критики?
Звучи нелепо.

# 1
  • Мнения: 2 026
Най-простичкият и клиширан отговор, който ми идва на ума, е "на инат". Обичай се на инат! Heart

# 2
  • Далечният изток
  • Мнения: 17 067
Можеш. Щом аз съм го постигнала, значи всеки може. Но се иска работа, постоянство, упорство. Трудно е, много. И дълго...На първо време тотално заличаваш всеки, който те кара да се чувстваш по този начин, било то и собствените ти родители.
Защо въобще се караш с майка ти, даже защо въобще разговаряш с нея, след като разговорите водят до скандали, скандалите до ей тези емоции да мразиш себе си?! Търси и си доставяй приятни емоции. Ти сама на себе си, няма кой друг. И спри да очакваш безусловна любов и подкрепа там, където ги няма.

Последна редакция: чт, 27 юни 2024, 11:52 от AIDA_N

# 3
  • Мнения: 20 150
Не може цял живот да се оправдаваш с родителите си, още повече, че за над половината от този живот пишеш, че си независима от тях и се предполага, че сама подбираш приятелите, средата, целите си.

# 4
  • Мнения: 947
Ариел, личен път е. Няма формула. Няма един единствен начин, по който да стане. Процес е.

Но няколко неща помагат в тоя процес.
Едното е отделянето от отровни за теб хора. Да ги обичаш от разстояние.

Относно родителите ти, нанесли са вреда, но са направили колкото са могли с каквото разполагат.Не е било нарочно. Ако се разровиш, в тяхното детство вероятно има травмиращи истории. Приеми го. Приеми ги каквито са. Те те обичат (вероятно) просто толкова си могат.

Обичай ги и ти, но от разстояние. Опитай да се опознаваш, да се грижиш за себе си. В началото за физическото си здраве, после и за духовното. Лека полека ще заглушиш тази вътрешна самокритика. Тя не е истинска, а е остатък от начина, по който са ти говорили когато си била малка. (Може би)

Има надежда. Но ключът е само и единствено в теб. В твоето желание и усилие.  Опитай се да приемаш нещата и хората такива каквито са и да им простиш. Да простиш и на себе си.
Пожелавам ти успех в дългият път към обичта към себе си.

# 5
  • Мнения: 1 346
И как някой те е учил да се мразиш?🤔
Нали си отдавна вече голяма?
Децата и в детските ясли казват "Не!"
Обичай се без да мислиш много много кой какво как..
Иначе винаги ще намираш оправдание.

# 6
  • Melmak
  • Мнения: 5 403
Arielle, разбирам те, скъпа!
И аз съм така. На 31 още се уча. И не съм се научила.

# 7
  • Мнения: 6 444
Аз много се обичам от малка. Без да се насилвам или да си казвам: сега ще се обичам. Не! Просто съм си такава. По пътя ми понякога съм срещала хора, които адски са се дразнили на това. Защото е трудно на обичащ се човек да му натриеш носа. Да го унижиш. Да го смачкаш. И през трудните ми моменти тази любов към себе си много ми е помагала. Да не чакам някой да ме изправя, да ме възстановява. Когато се обичаш и другите автоматично тръгват след теб. Е, винаги ще има: абе, айде махай я тая… Но, какво от това? Периодичната чистка е много полезна. Обичаш ли се, цениш ли се сама, това ше получиш и от другите. Допускам, че не всички са като мен. Но, ако не сте, ще станете. Знаете ли кое ми е най-лесно да казвам? Не. Не, няма да стане така. Не, не съм съгласна. Не, не ми харесва. Не, искам да е така! Не, не е полезно за мен.
Да се обичаш означава да мислиш първо кое е добро за теб, кое те прави щастлива. Една щастлива жена може да направи щастливо цялото си семейство. Да им даде сила, да ги вдъхнови. В крайна сметка, хората имат нужда от толкова малко. Да кажеш на мъжа си: страхотен си! Да кажеш на детето си:  гордея се с теб!
Но, ти, ако не се обичаш, как ще обичаш хората така, че да им кажеш: страхотен си? И гордея се с теб!

# 8
  • Мнения: 947
И как някой те е учил да се мразиш?🤔
Нали си отдавна вече голяма?
Децата и в детските ясли казват "Не!"
Обичай се без да мислиш много много кой какво как..
Иначе винаги ще намираш оправдание.

Твоят вътрешен глас често е отражение на гласа, на онези, които са те отглеждали като малък. Първите седем наистина са значими.

Учиш детето си да се мрази когато:
не откликваш на нуждите му. Нахранено, облечено. Толкова му стига. Не всички нужди свършват с тези. А нуждата да се чувстваме обичани, чути, важни?

 Когато му говориш как не го обичаш, ако не направи ...(обич под условие)
Когато други хора (приятели, роднини, партньор) или вещ (телефонът, телевизора, мача, хобито ти са поставени постоянно на първо място .
Когато си игнориран.
Когато постоянно ти е казвано, че мнението ти не струва.
Когато си бил осмиван за мнение и поведение.
Когато не е зачитана личността ти.
Когато си окачествяван като ...кьопав, тъп, прекомерно чувствителен...
Когато ти е казвано, че ти не можеш - дай на мен.
Мога да продължа да изброявам, но мисля че разбираш идеята.

Когато навършим 18 не ставаме автоматично здрави и пълноценни личности. Това, което е градено във времето със това стартираме. Колко е стабилна къща без основи?
Но със всичко това не отричам личната отговорност, просто казвам да не бързате да съдите толкова строго. Не всички стартираме на равна нога.

# 9
  • Мнения: 5 088
Когато започнеш в живота да "виждаш" БЛАГОДАРЯ, а не МРАЗЯ.

# 10
  • Мнения: 1 346
И как някой те е учил да се мразиш?🤔
Нали си отдавна вече голяма?
Децата и в детските ясли казват "Не!"
Обичай се без да мислиш много много кой какво как..
Иначе винаги ще намираш оправдание.

Твоят вътрешен глас често е отражение на гласа, на онези, които са те отглеждали като малък. Първите седем наистина са значими.

Учиш детето си да се мрази когато:
не откликваш на нуждите му. Нахранено, облечено. Толкова му стига. Не всички нужди свършват с тези. А нуждата да се чувстваме обичани, чути, важни?

 Когато му говориш как не го обичаш, ако не направи ...(обич под условие)
Когато други хора (приятели, роднини, партньор) или вещ (телефонът, телевизора, мача, хобито ти са поставени постоянно на първо място .
Когато си игнориран.
Когато постоянно ти е казвано, че мнението ти не струва.
Когато си бил осмиван за мнение и поведение.
Когато не е зачитана личността ти.
Когато си окачествяван като ...кьопав, тъп, прекомерно чувствителен...
Когато ти е казване, че ти не можеш - дай на мен.
Мога да продължа да изброявам, но мисля че разбираш идеята.

Когато навършим 18 не ставаме автоматично здрави и пълноценни личности. Това, което е градено във времето със това стартираме. Колко е стабилна къща без основи.
Но със всичко това не отричам личната отговорност, просто казвам да не бързате да съдите толкова строго. Особено, ако не сте вървели в обувките му.

Не, не съдя.
Това, което описваш, е по-труден старт в живота заради неадекватни родители, неадекватни в широк смисъл на думата.
Тогава, понеже си още малък/а, ще търсиш такова признание, оценка и добро отношение от хората около теб - баба, дядо, леля, братовчедка.. който ти дава разбиране. Училището също, ако се учиш добре, спорта, някакво хоби.
Някой все ще те забележи и насърчи. Ще бъде нещо като "заместител" на това, което в къщи не ти дават.

Иначе съм съгласна, че на 18 г. имаш още по-голяма нужда от подкрепа, финансова и друга. Уви, не всички я имат.

# 11
  • София
  • Мнения: 14 708
Има как, но трябва много работа и отнема време. Отнема още воля, отнема сила да се откъснеш от тези, които с всяка крачка напред, те дърпат всячески назад. Да се откъснеш не просто физически, а емоционално. По-лесно е да намразиш себе си, другите, света. По-лесно е да обвиняваш, дори заслужено, отколкото да се бориш. Но животът си е твой, както и изборът дали да живееш в калта със самочувствието, че не си се бутнал сам там, или да излезеш, да се измиеш и да направиш нещо различно с живота си.

# 12
  • Далечният изток
  • Мнения: 17 067
Скрит текст:
И как някой те е учил да се мразиш?🤔
Нали си отдавна вече голяма?
Децата и в детските ясли казват "Не!"
Обичай се без да мислиш много много кой какво как..
Иначе винаги ще намираш оправдание.

Твоят вътрешен глас често е отражение на гласа, на онези, които са те отглеждали като малък. Първите седем наистина са значими.

Учиш детето си да се мрази когато:
не откликваш на нуждите му. Нахранено, облечено. Толкова му стига. Не всички нужди свършват с тези. А нуждата да се чувстваме обичани, чути, важни?

 Когато му говориш как не го обичаш, ако не направи ...(обич под условие)
Когато други хора (приятели, роднини, партньор) или вещ (телефонът, телевизора, мача, хобито ти са поставени постоянно на първо място .
Когато си игнориран.
Когато постоянно ти е казвано, че мнението ти не струва.
Когато си бил осмиван за мнение и поведение.
Когато не е зачитана личността ти.
Когато си окачествяван като ...кьопав, тъп, прекомерно чувствителен...
Когато ти е казване, че ти не можеш - дай на мен.
Мога да продължа да изброявам, но мисля че разбираш идеята.

Когато навършим 18 не ставаме автоматично здрави и пълноценни личности. Това, което е градено във времето със това стартираме. Колко е стабилна къща без основи.
Но със всичко това не отричам личната отговорност, просто казвам да не бързате да съдите толкова строго. Особено, ако не сте вървели в обувките му.
Не, не съдя.
Това, което описваш, е по-труден старт в живота заради неадекватни родители, неадекватни в широк смисъл на думата.
Тогава, понеже си още малък/а, ще търсиш такова признание, оценка и добро отношение от хората около теб - баба, дядо, леля, братовчедка.. който ти дава разбиране. Училището също, ако се учиш добре, спорта, някакво хоби.
Някой все ще те забележи и насърчи. Ще бъде нещо като "заместител" на това, което в къщи не ти дават.

Иначе съм съгласна, че на 18 г. имаш още по-голяма нужда от подкрепа, финансова и друга. Уви, не всички я имат.
Ами не е точно така и няма нищо общо с финансовата помощ. Очакваш най-близките ти хора - родителите ти, да те подкрепят. Разни странични хора, колкото и да те оценяват, си оставаш неоценен и неразбран, защото точно хората, които се предполага, че би трябвало да ти показват обич и загриженост, не го правят и няма как друг да ги замести. За едно дете това е светът - майката и бащата, те са авторитетите, те възпитават, те градят личността му. И когато по един или друг начин точно тези най-важни хора за теб те травмират, пренебрегват, обиждат... една такава травма обикновено остава за цял живот и много трудно се преодолява. И точно като възрастен търсиш тяхното признание и правиш всичко, за да те забележат, за да им докажеш, че ставаш все за нещо. Докато обикновено осъзнаеш, че няма никакъв смисъл.

Последна редакция: чт, 27 юни 2024, 13:08 от AIDA_N

# 13
  • Мнения: 2 377
Според мен трябва да се обградиш с хора, които да те подкрепят и насърчават. Вечно критикуващите родители на никого не са допринесли с нищо добро. Много е важна средата, а и както са писали преди мен първите седем години. Затова сега  е по-трудно да се заобичаш, но не невъзможно.

# 14
  • Мнения: 8 359
Смирение и прошка. Само така можеш да затвориш вратата към миналото и да отвориш очи за хубавите неща в живота.
Ако видя човека, нанесъл ми непоправимо страдание, в беда, ще му помогна не защото съм ангел благороден, а защото така ще затворя кръга и ще изтрия болката в себе си.  За да продължа на чисто. Надявам се всъщност все още да е в затвора, де, за да не съсипва други невинни животи.

Общи условия

Активация на акаунт