Искам да си оставя детето във дом не мога повече..

Дори да настаните детето си в социално заведение, не го оставяйте без никакви грижи и подкрепа. Носете му дрехи, памперси, играчки, лекарства... То не е виновно за състоянието си. Вие, родителите му, също не сте виновни, но все пак сте имали избор дали да го създадете, или не, а то няма никакъв избор!

Вероятно ще искат и съгласието на бащата, за да го настаните. Ако се наложи да му бъде направено по-специализирано лечение или операция, ще ви потърсят, за да дадете съгласието си. Ако почине, ще ви потърсят, за да го погребете.

При навършване на 18-годишната му възраст може да ви потърсят, за да му станете настойници. Ето един подобен случай: https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/62630.

Аз съм на почти 47 години, в инвалидна количка, с тежка форма на ДЦП. Като дете бях няколко години в Детския санаториум „Тузлата" край Балчик. Сега не съществува като детски санаториум, а като Специализирана болница за рехабилитация. Там се лекувахме, учехме, имахме и извънкласни занимания. Училището към санаториума беше до 8-и клас. Грижеха се много добре за нас. Прибирахме се вкъщи през ваканциите.

Родителите ни носеха дрехи, учебни пособия, играчки, по-специфични лекарства. Бяхме около 100 деца от всички краища на България. Имаше 15-20 деца, които са от социални домове; имаше и много с по един родител или отглеждани от баба и дядо. Роднините ни не плащаха никакви такси. Лечението и обучението бяха напълно безплатни за нас.

Не знам какви са условията за живот в ЦНСТ-ата. Моя позната, педагог и социален рабогник, работеше в такъв център, но не издържа дълго. Каза, че памперсите не достигат, имало много проблеми... Грижата за такива деца сега не е на добро ниво в България.

здравейте личният лекар го питахме преди дали може да помогне със настаняване някъде. Почнаха да ни пращат по психиатъри във хасково какво ли не. А резолуция на проблема никога не сме намирали. Във софия ни изписаха друго лекарство " Хлорпротиксен 15 зентива ". Детето ми след взимане на тези хапчета понякога спи прекалено много, или се блъска във прозорците, крещи и се угъва на земята. Една нощ изобщо не спа от 12ч вечерта до сутринта стоя буден. Има телк "със чужда помощ"  "85%" за 3 години

Radilena Аз не го обвинявам за състоянието му. Знам че му е тежко а аз не му стигам и не мога да го овладея на хапчета и без. Обвинявам баща му защото когато бях бременна със това дете, разбрах че имам сифилис. За който даже той обвини мене че съм "изневерявала" че е от мен. Както и да е. Лежах във болница на инжекции бяха казали че на детето нищо му няма. Все още не вярвам на това точно това дете от 3мата е с най тежък случай. И ако знаех че аутизма е по наследство, нямаше да имам и едно дете със него ( във смисъл който каквито болести има в семейството от него идва ). Сестра му има 5 деца последното е със аутизъм тежък. Възможно е че има и други хора във семейството си със аутизъм и явно е решил да си задържи тайните за себе си. Обвинявам напълно него за болестите. Във момента той не ги е виждал горе доло 6 години и няма намерение да ги вижда. Аз реших да си ги отгледам сама. Но просто за второто дете всичките грешки са от страната на бащата. Сега ми е трудно да го отгледам просто невъзможно като самотна майка със 3 деца посещаващи различни учебни заведения. И всяко със неговите нужди. Разбира се че няма да го оставя без нищо, аз го съжелявам и плача всеки ден, че така му излезна живота тежък. Той не е виновен че му е толкова лошо. Обаче аз какво мога да му дам във този живот освен да съм му майка. На нищо не мога да го науча. Да се изхожда на земята и да го хвърля на стените. Много съм сигурна че във някакъв дом няма да го прави. Тормози ме денонощтно. На пук прави всичко за жалост му е много смешно до като аз трябва да чистя стени и пода, и не мога да ги боядисам до като той още живее тук. Днеска се изходи 2 пъти на земята. Кагато изпада във криза не мога да го удържа. Много е силен. И със всяка година ще става по силен и по силен. Падам на земята със него за да го спра от огъване на земята от реване и блъскане на прозорците. Удрял е майка ми до разплакване със глава във нейното чене. Месец я болеше. Не е за отглеждане вкъщи и това е. 8 години се борих за него. Да го науча да се държи по добре. даже и да има изтерии. Сега не са само кризите а и мръсотията, опасноста на живота му и на малкото ми дете. 8 години се отказвах да го давам а сега се предадох. С мисълта че един ден може фатално да удари брат си и да му отнеме живота или даже своя си със тези кризи като не мога да го удържа. Ако нещо такова стане защото съм решила да продължаваме да се мъчим. Не знам как ще живея със себе си.
И аз имам правата над децата. След съда през който минах. За жалост във България вече сама видях че никой със нищо не може да ти помогне. Всички специалисти които би могли да се занимават със такива деца заминават за други държави да изкарват по добри пари. А на местата във България наемат хора без никакъв опит.

Според мен наистина има нужда това дете да приема някакви лекарства.
Споделихте, че когато го вземате от училище е отпаднал и уморен, а у вас никога не е така.
Смятам, е там му дават лекарства, за да е спокоен, за да не нарани друго дете или себе си.
Явно не сте попаднали до сега на свестен лекар, който да може да помогне.
При такива деца, когато влязат в епизоди с агресия, безсъние и свръхактивност е правилно да се дават успокоителни лекарства.
Детето не е избрало само да бъде такова. То няма никаква вина.
Със сигурност това състояние е мъчително и за него.
Но и сама майка с три деца , едното от което е в това състояние е просто мисия невъзможна.

Той приема и спиридан във момента и новото лекарство което уж е за успокоение. Като се връщаше от свиленград 5 дневно учебно заведение изглеждаше изморен. А попринцип аз си давам толкова колкото доктора е казал и не прекалявам със лекарствата и той никога не изглежда така при мене. Изморен, блед седи на стола нищо не прави. Някой ми беше казал че сигурно му дават нещо за да лежи 5 дни без сила. В момента във който се върне изглежда така 2 3 часа по късно се връща във нормалното му състояние

Със сигурност му дават нещо. Това не е много добре, защото после у вас е отпочинал и избиват емоциите и движенията с пълна сила.
Забелязали ли сте дали има убождания по тялото , ако му правят нещо инжекционно.
Може би точно за това ви го вземат и пускат в определени часове, за да има кой да му даде лекарство.
Не знам, просто разсъждавам.
Имайте предвид, че това състояние не е трайно такова. То е на периоди. После ще има периоди, в които ще е спокоен. Но когато настъпват пристъпи с агресия , за да не нарани себе си или другите деца, трябва да се дават ако трябва по-голяма доза от лекарството или нещо друго допълнително.
Ако имаше кой да ви помага нямаше да е толкова тежко положението.

Лилия, аз не съм написала, че обвинявате детето си за състоянието му, а да не го оставяте без грижи и подкрепа, защото то не е виновно.

Относно изхождането, в ЦНСТ най-вероятно синът Ви ще е на памперси.

Когато аз бях в санаториума, за който писах по-горе, още нямаше памперси. Излязох от него през 1992 г. Някои от децата използваха гърнета. А тези, които могат, ползваха тоалетната.

Бяхме по 4 деца в стая. Веднъж през нощта момиче от нашата стая, на 9 години, с лека ДЦП и сериозно умствено изоставане, се беше изпуснало в гащите и мажеше по стените. Санитарките бяха по две на нощна смяна. Едната дойде в 3.00-4.00 ч. да почисти. Аз я попитах: „Лелче, сега не се ли изкуши да извикаш колежката ти да почисти, вместо тебе?" Тя ми каза: „Всички санитарки тук имаме еднакви права и задължения. Днес го правя аз, следващия път ще почисти колежката".

Същото момиче разливаше и шампоани в стаята. Беше ромче от Североизточна България. Майката имаше две по-големи здрави момчета и беше разведена, но идваше на свиждане на дъщеря си, носеше й дрехи и тоалетни принадлежности. Момичето не посещаваше училището.

Отнасяха се добре към нас. Не ни биеха или наказваха.

Забелязвала съм само малки синини по краката. Не мога да разбера дали е щипано от други деца, дали е инжектирано. Не мога да разбера разликата между двете. Опитвам се да не обвинявам без доказателства. Тези пристъпи са опасни когато ги получи. Бяга да напада брат си ( удря го във глава със глава ) или да удря прозорец със главата си. След като е падал от 4тият етаж и нищо му нямаше. Страх ме е че може със един удър глава в глава да го убие. Брат му е на 6 години по малък и крехък. а той е силен и не чуства никаква болка когато прави всичко това. Напада ме със ръце и глава и ме дърпа за косата до като крещи със побеснял тон. Даже гласът му се променя изцяло. Забелязала съм също че ще се блъсне само във прозорци или нещо по ново. Никога не се блъска във нещо старо. Купих една мебел за да прибирам нещата на децата вътре. Първите дни се въртя постоянно около нея и седя по цял ден до шкафа и се люшка и се удря във него. Успя да счупи вратичката и най на края спря да стои до шкафа. Удря пералнята която е по нова от хладилника. Шкафовете които са стари никога не се удря във тях. Избира най новото съм забелязала. Собственото си легло изкърти. Сега 4то трябва. Влагам пари само във едно и също. замяна на прозорец или легла. Издъвчи дивана който не е малък. Всяка страна е издъвчена и разкъсана.

Radilena не съм казала че ме обвинявате, извинете ме ако така сте си помислили. Мисля че може да ходи и без памперс и да се изхожда до тоалетна. Просто решава да прави всичко по свой си начин. Ходи до тоалетна когато иска! А когато не му се иска да посети тоалетната ще направи това което му се прави. " беля ". Аз се надявам че във такова място сега не бият децата и не наказват. Едно беше преди време сега хората "работят" а не могат да помогнат. Като социалните служби. Да откажеш да пребереш дете което е опасност за себе си и за други. За какво съществува такава работа като не приемат деца само отнемат от хора които ги искат. Моето дете също каквото набара разлива шампуани течен сапун и размазва .. по стената. Разбира се че ще му нося неща от каквото и да се нуждае. Те на такова място повече ще му помогнат ако са добри хора. Както психиатърката  каза те си ги водят на всякакви частни прегледи при нея даже идват деца от домове. Каза че във софия добре си ги гледат и мисля там ако имам възможност да го оставя.  Поне може би ще му се подобри състоянието когато му намерят нужните лекарства и мине през нужните прегледи. Във моя град даже психиатър няма за жалост. А да се преместя във софия със него е невъзможно.

Здравейте! Според мен докато намерите някакво решение,  сменете дозата на лекарствата или някаква комбинация от лекарства, за да се поовладее положението. Разбира се след консулт с психиатър. Ако трябва друг намерете.
Разбирам ви, ужасно е. И моят син започна такива кризи, но по-късно след 10-11 години и ДА, стават все по-силни и по-опасни, буквално на живот и смърт. Овладяхме доста агресията с лекарства и сега няма нищо общо. Къщата ни беше разрушена също.
На този етап вашето здраве и това на другите деца е много, много важно.

Давам му едно хапче спиридан и едно хлорпротиксен. Един ден не изпада в криза друг ден не заспива цяла вечер или огромна криза. Тукущо сутринта имаше една. До колкото разбрах не иска да ходи във детският център. Започна да се дърпа не искаше да се облича, после във асансиора се блъскаше, и най на края пред хора пред блока пада на земята крещи със пълен глас. Реших да го прибера във вкъщи и се продължаваше час. Сега се люшка на стола получи каквото искаше. Не мога да го контролирам сама заради това и искам да го дам някъде. Поне другите деца да са във безопасност. Да имат неща които просто няма начин да имат за повече от ден до като той е тук. Поведението му си е същото и преди когато беше само на спиридан сега не виждам разлика. Пак кризи блъскане нападане. Миналият път както си лежах със дъщеря ми да я приспивам на обяд и ми измъкна кичур от главата точно отпреде. Направо не знам вече какво да правя.. ей така от нищото реши да ми издурпа косата. Изморена съм дано да му намерят дом аз не мога със две деца със аутизъм и нормалното ми дете да бъде нападано от него. За хапчетата вече не знам при какъв психиатър трябва да ида.

Възможно ли е да ревнува ? Отделяте ли му време лично на него - да го погалите, дори да го подържите за ръка, да му дадете нещо вкусно и да поседите до него като яде. Без други дразнители.

Здравейте сладкото самичък си го взима а не му е полезно става по див от колкото вече си е. Той сам си изисква внимание след като стоим във кухнята със него със часове. Той избутва всички от столовете. До сега не сме го оставяли да яде сам.. винаги сме до него аз или майка ми.

Иначе намериха дом за него във градът ни. Социалните лъгаха че нямат място никъде. Свързах се със адвоката ми и той им се обади. И веднага намериха място. За всички майки ако социалните ви казват че няма място обаждайте се на адвокат. Не работят за хората а за себе си и взимат здрави деца само за да изкарват пари. А за болните не им пука.

Не съм сигурна, че сте че разбрали . Исках да кажа, Вие да проявите инициативата, да му отделите време, да го прегърнете, да поиграете с него, а не са се налага той чрез агресия, да проси проява на ако не обич, то поне привързаност. В началото може да се дърпа и да отхвърля протегнатата му ръка, но постепенно да се стопят ледовете. Това, че има някой с него докато яде, не означава, че той се чувства приет и обичан.

Прегръщам го много често, научих го как да дава целувка. Поне на това успях да го науча. Че лоша майка съм не мога да го отрека. На нищо не успях да го науча а любов от моя страна към него винаги ще я има а да я проявявам понякога е трудно. Няма нито един спокоен ден.