Отчуждаване след раждане

  • 4 278
  • 38
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 8
Цитат
Просто го усещам как гледа да "избяга" от нас във всеки възможен момент - дали да ходи да помогне на някой, или му излиза някаква работа, или да се види с приятели.
На мен това изобщо не ми харесва, защото свети проблем не просто в интимния живот, а в отношенията ви въобще. Отделно доколкото разбирам не се включва достатъчно и в къщната работа /то и трудно да успее, ако често гледа да духне някъде/. Май бяга от всякакви "семейни ангажименти". В почивните му дни ходите ли някъде заедно 3-мата или повече сте сами?  Преди бременноста как беше, пак ли с тази честота имаше негови си занимания /приятели, хоби/ или зачестиха след това?  За секса също имаше отрано въпрос как е бил, и аз се чудя?  Иначе нищо не намеквам, но от споделяни истории тук - ако решат да кръшкат умело завъртат тази спирала често да ги няма, а жената винаги мисли, че знае къде и с кого са...
П.П. писала съм едновременно с Аида за последния й въпрос.

По принцип съм съгласна с хипотезата за любовница, но просто не виждам кога и как, а вярвайте ми, доста съм мнителна. В интерес на истината, мисля че е имал подобни проблеми с предишната си дългогодишна приятелка, но няма как да знам подробности.
Колкото до секса - ами правила съм и по-добър, но кой не е хаха. В началото всичко си беше наред, после започнахме да правим опити за бебе, така че бяхме малко по-целенасочени, но не сме изпадали в някакви крайности за дати, часове, овулации и т.н. Забременях без особени усилия и в началото всичко си беше наред. После той започна да няма желание и го отдадох на бременността, защото някои мъже се притесняват, а и такова беше неговото обяснение. После се роди детето, 2 месеца след това е пртивопоказно, а и покрай грижите за детето е трудно и то си мина времето и ето ни сега, почти 1 година без интимност.

Но да, проблема е по-дълбок от това, че няма желание за секс. Аз си мисля, че той не ме обича вече и не ме желае, а той че искам да му стъжня живота. В общи линии знам защо сме се докарали до тук, само че не знам как да изляза от тази спирала. Временно ли е това, случва ли се на други, или от сега нататък ще е така?
Имам чувството, че му е по-добре с момчетата, да пият бира, да карат мотори, да играят на PS4, на него просто си му липсва ергенския живот. То и на мен ми се ще да се забавлявам по цял ден, но имаме вече отговорности и не смятам да се нагърбвам сама с тях. Ако ще е така, то той не ми трябва изобщо, нито пък аз на него.

# 16
  • Мнения: 8 102
Емиии кво да ти кажем... Много много често срещано. За съжаление, аз изход не намерих освен вратата.

# 17
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 080
Оставяй му по-често бебето и излизай ти с приятелки или просто сама, на шопинг примерно, на фризьор. С 5-месечно, и то собственото му дете, ще може да се справи за час-два.
А относно секса, винаги в такива теми казвам, че ако един мъж е бил сексуален, то няма как да стане асексуален /говорим за физически и психически здрави хора де/. Та в този ред на мисли възможностите са 2 - или е бил, и сега си е сексуален, само че практикува някъде другаде /1 година без секс ми е абсурдно при сексуален човек/, или въобще не харесва секса /с жени/ и да не се повтарям, но е изпълнил план-програмата да се ожени и да създаде дете и вече му е все едно.

# 18
  • Мнения: 3 402
На колко сте години ?
Покажи му желание де и виж дали ще отговори , ако измисли причина да не стане нищо , има нещо съмнително .

# 19
  • Поморие
  • Мнения: 608
Болно ми става като прочета поредната такава тема! Какво им става на тези мъже по дяволите? Защо жената, която довчера са желаели, след като забременее и роди започват да се държат сякаш е радиоактивна?! Нямали ли са майки да ги научат, че бременноста и раждането са нормални функции на женското тяло? Аз като майка на син се чувствам длъжна да му обясня, че женското тяло е не по-малко нормално от мъжкото, за да не се "шашка" един ден когато жена му забременее и роди. Какво се случва с нашето поколение? Не са ли изучавали биология? Или не са били готови за деца? Като не са защо не си го казват в самото начало?
Да, важно е и ние жените да обръщаме внимание на външен вид и хигиена и да се стараем да поддържаме искрата и след като сме станали родители, защото мъжете имат навика да ни приемат за "майки" и да забравят, че имаме и сексуални нужди. Интересно какво се случва с техните такива? Но това е друг въпрос. Може би днешните мъже не са особено сексуални и това не им е приоритет. При някои жени не е толкова силна нуждата, колкото това, човекът до тях да им докаже, че още са красиви и желани от него. Почувстваме ли се нежелани, внушим ли си, че сме погрознели, надебеляли, остаряли, последствията може да са пагубни. Но те не осъзнават, че ни карат да се чувстваме така. Мен лично като ме хванат тези "демони" започвам да експериментирам с външния си вид, да подбирам най-модерните си и младежки дрехи, изправям косата си, гримирам се старателно и си казвам, че съм най-добрата версия на себе си и ако не съм желана вече, проблемът поне не е във външния ми вид. Къпя се всеки ден, дори и по два пъти, за да знам, че не е и в хигиената. В моя случай проблемът е емоционален. И емоционалният проблем е трудно обратим. Имам предвид, когато партньорът престане да те желае, защото е изгубил доверие в теб. И започнете да живеете като приятели, които си поделят задълженията, гледат филми, говорят си, излизат заедно, но дотам. Защото нещо се е скъсало. И то при положение, че няма причина. Но има хора, които постоянно се съмняват в човека до себе си и не можем да им го изкореним от главата. Тогава или се примиряваме или... Както и да е, всеки случай е различен. Важно е да комуникирате много и да намерите подход. Успех.

# 20
  • Мнения: 3 455
Той не е отблъснат от теб, а от семейния живот като цяло. Прибира се и получава домашни задачи, ревящо бебе и мрънкаща съпруга. Къде е по добре да си вее байряка и да игре компютърни игри... Другото е, че вече не е номер 1, има друг по важен.
Може да се оправи само ако той прецени, че е проблем и има желание да се промени.

# 21
  • София
  • Мнения: 4 229
Пътувате ли семейно? Разнообразявате ли ежедневието? Ако правите едно и също постоянно всеки ден преспокойно може да му е писнало от еднообразието и да се чуди как да вкара нещо различно.

С мъжът ми като влезнем в този битовизъм и се усещаме как бързо почваме да се напрягаме, изнервяме се един на друг, разрежда се и сексът съответно. Затова си наложихме да пътуваме по-често или просто уикенда да правим нещо по-различно. Дали ще е пикник, разходка из планина, някъде на басейн, няма значение. Товарим катуна в колата, децата в столчетата и палим (едното ни е бебе на 3м). Ето сега лятото почти няма да се спрем. През седмица сме някъде (море, планина, пак море колкото може, на гости при родителите ни).

# 22
  • Мнения: X
Здравейте, бих искала да споделя за един проблем, който касае взаимоотношенията ми с мъжа ми. Просто искам да знам аз ли съм единствената и какво да правя. Та въпросът е, че почти откакто забременях, та до сега (бебчо е на 5 месеца вече) с мъжа ми не сме правили секс. Не сме имали никакви здравословни проблеми, просто той в един момент спря да проявява желание. И в началото си казах, че може би се притеснява за детето, въпреки, че няма такива основания, но мъже...знаете... След раждането, което беше секцио също не прояви интерес и когато го питам, той всеки път ми излиза с: " ами то са нужни двама, аз мисля, че ти нямаш желание " и всичко приключва с това. Знам, че не съм това, което бях, но реално съм качила 7-8 килограма, които надявам се да сваля скоро. През бременността също не бях много дебела. Любовница няма, защото в общи линии знам всеки момент къде е. Вярно, че след раждането се караме повече, защото той почти не ми помага, но въпреки това, през повечето време всичко е наред. Повдигала съм и темата за раздяла, но той не иска. Изобщо не разбирам какво се случва и бих отишла на психолог дори за да ми обясни, но покрай бебчо нямам никакво време и затова пиша този глупав пост сега. Та ако някой е бил в подобна ситуация, моля нека каже.
Аз бих те посъветвала да престанеш с умалителните за детето си, да си обърнеш внимание щом мъжът ти не те иска (а, може и той да е катил) и да си наредиш приоритетите - бебчо и тате или бебчо и там някакъв си баща. И не очаквай, че бащата ще е отдаден като теб - боли ги ф@ра за децата, докато не започнат да пълзят. На мен, мъжът ми ми е казвал, че не желае да има по-голяма конкуренция от себе си, камо ли детето да ми е по-важно от него. Прави си сметка!

# 23
  • Мнения: 16
А, да, коментари от сорта на "щом ти се чувстваш така, какво очакваш" са ми излишни. Аз не се чувствам грозна по принцип, както казах, чувствам се желана от други мъже, само че моят собствен не ме желае и това е проблемът. Ако не можете да дадете адекватен съвет, по-добре си продължете турското сериалче и не ме занимавайте.
Дали е гей - не. Имам достатъчно гей приятели за да мога да направя разликата. И като държание и като интереси и като поведение, да не изброявам.
Колкото до вманиачаването в килограмите и т.н. - ами това ми се вижда единствената основателна причина, поради която той не ме иска. Като цяло аз винаги съм била желана жена и знам, че и макар да не съм в топ форма в момента, което е разбираемо, пак се харесвам на мъжете, но не и на моя. Затова се чудя каква може да е причината. Или в неговото съзнание вече сме "женени с деца" и се залепяме за този стереотип и започваме да живеем според него. Аз ли съм единствената на която това се случва?! Знам, че има доста по-проблемни връзки с насилие и т.н., обаче имам чувството, че този брак е вече мъртъв, макар да е още в самото си начало. Временно ли е това, или се очаква да живея така до края на живота си?!
Здравей. Включвам се да опровергая това твое твърдение, че щом не чупи китки, не чете модни списания и не се интересува от гримове значи, че не е гей. И тук веднага искам дебело да подчертая, че не го определям твоя като такъв. Просто мога да ти дам личен пример с мой познат, мъжкар и на външен вид и като характер, с една от най-мъжките професии, с “типичните” за мъжете хобита и интереси (риболов, коли), който има две деца, но уви заряза жена си заради мъж… Та мисълта ми е, че не винаги всичко е такова каквото изглежда, като пак казвам, че не твърдя, че в твоя случай е така. Иначе относно проблема - само говорене му е майката. Сядате и изяснявате всичко като големи хора.

# 24
  • Мнения: 3 402
Отивате на почивка някъде , там ще му дойде желанието .

# 25
  • Мнения: 7 131
Аз си мисля, че някак не е бил готов за дете. Не е предполагал какво е всъщност да имаш дете, отговорностите, промяната в ежедневието и приоритетите. Затова сега наказва теб, иска си безгрижния живот. Не ти помага, нямате интимност, чака вероятно ти да сложиш края.
Бременност и бебе не са причина за изчезване на секса. Няма такова нещо като минаване на режим женени с деца. В една връзка с обич и подкрепа има и много, много интимност. Особено в периода на еднообразни грижи и ежедневие, сексът е перфектния антидот. С бебе на 5м има много възможности за интимност, бебетата спят много повече, от едно дете на 5 например.
Само той може да ти каже защо. Една година без секс е ужасно много, аз и след месец бих изискала категоричен отговор къде е проблема и какво правим.

# 26
  • Мнения: 10
Здравейте.
При нас е нещо подобно (с дете вече на 5 години), но липсата на желанието за секс е при жена ми. След раждането, което беше секцио тя се промени драстично, като стана доста по-сприхава и избухлива. За всяко нещо свързано с отглеждането на малчугана и помагам, дори и с къшната работа. При всеки опит за някаква интимност, получавам отговор от сорта на: нямам никакво желание за секс.

# 27
  • Мнения: 8 102
Може би ако спреш да "помагаш" и започнеш да участваш активно във всичко, ще й дойде желанието..

# 28
  • Мнения: 10
И помагам и активно участвам във всички занимания с малкия и домакинството.

# 29
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 080
Здравословно не е добре. То това го повтаряме като грамофон и вече не се гледа сериозно, но да отиде на лекар и да си види хормоните. Може и в някаква депресия да е.

Общи условия

Активация на акаунт