Daisy_st, много жалко, че си имала неприятни емоции около рождения ти ден, но както сама казваш - здраве да е.

Момичета, ние имахме просто кошмарна нощ!
На Стефан му излиза 8-я зъб и мислех, че вече е излязъл и няма да има проблем. Да, ама не. Така, както рева снощи, не беше ревал от първия зъб насам! Накрая, към 5:30 сутринта, след като беше вече в някаква истерия, му дадох Нурофен - хеле, помогна!
Направо щях да се побъркам от мъка, че не мога да помогна на детето си!
А по-рано не можех да му дам лекарството, защото той всъщност спеше, макар и много неспокойно и плачеше насън, но към 5 стана ад просто... Абе не искам да си спомням. Дано вие да ги нямате тези кошмарни нощи, че днес съм като изцедена, а имам да чистя, че утре е празник и не ми се занимава с домакинство.Днес поне детето ми си е старото веселяче-пакостниче, стискайте палци да спинкаме спокойно тази нощ!
.Тежеше 2050г и беше висок 44см.За съжаление не можах да си го видя веднага,защото моментално беше занесен в кувиоз,пък и аз се пробудих в реанимация.Видях го на следващия ден и то благодарение на една от санитарките,която ме качи до горния етаж.Като стана въпрос за това,искам да кажа,че за миг не съм съжалила,че родих в АГ.Не съм видяла лошо отношение от страна на персонала,макар че бях там без всякакви уговорки с кого то и да е.И най-вече съм възхитена от загрижеността и всеотдайността на неонатоложките.Хе-хе май се получи нещо като реклама.Да кажа последно,че в кувиоз бяхме около 2 седмици и на 10.02.живи здрави се прибрахме в къщи.Надявам се не съм била прекалено подробна и досадна.Ако ви е любопитно нещо друго,заповядайте питайте 


.Днес след 2 часа шляене без количка резултата бепе спане 4 часа
.

И като я оставих Алекса в креватчето изрично й казах на свекито да не ходи при нея, да я остави малко самичка (Али нито плачеше тогава, нищо - гледаше по телевизора някакви реклами).И след 2 мин отивам при нея и какво да видя - свекито там
Лелеееее, е направо полудях още повече - изрично й казах да не ходи, а тя само ме чака да вляза в кухнята и бам - при детето. Едва се сдържах да не я оправя и нея, питах я какво прави и тя "Ами да не плаче детето" и аз викам "Ами щом няма значение аз какво мисля , тогава правете каквото искате - играйте си, хранете се, приспивайте се - кой каквото му е кеф" и излязох от стаята
Като гледам повечето сме в такъв период на растеж на зъбите - ама няма как, да стискаме зъби и нерви! А това за напердашването, че е плод на безсилие от страна на родителите съм напълно съгласна - като ти се случи, в момента помисли по-глобално - че детето не ти прави на яд, а просто това му е лош период и че то не е виновно, а е част от неговото развитие ... жалко, че мъжа ми не мисли така (а и не ще да възприема!) и често ще му се отпуска ръката по дупето на детето (когато не го слуша и прави нещо, което ще й навреди, засега)
, задето съм плеснала детето (защото ударила е силно казано) и веднага отивам да си го нагушкам, ама така е. Не сме направени от стомана, и ние имаме нерви, не се безпокой.