Здравейте, бихте ли споделили вашия опит с токсични роднини? Тук не говоря за близки роднини като родители и деца, а за по-далечни такива - лели, чичовци, братовчеди и т.н. Какъв беше камъкът на раздора, защо взехте решение да прекъснете контакти с тях и към днешна дата съжалявате ли за това или сте доволни от избора си?
- Публикувана: 20 юли 2024, 11:45 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2024, 21:20 ч.
Токсични роднини
Мога, въпреки че не знам с какво ще помогне на когото и да е.
Роднина, средно близка. Не е имало камък на раздора, просто жената е супер отровна. Дистанция, неангажиращи разговори, нулева конкретика при редките срещи и толкова.
Същото и с мъж от предходното на горната поколение.
С непреки роднини е лесно, с преки е по-зле.
Роднина, средно близка. Не е имало камък на раздора, просто жената е супер отровна. Дистанция, неангажиращи разговори, нулева конкретика при редките срещи и толкова.
Същото и с мъж от предходното на горната поколение.
С непреки роднини е лесно, с преки е по-зле.
Добре, а как бихте определили поведението на роднини, ако ви опиша следните ситуации:
- с детето сме на гости при тях и то плаче вечерта от растящи кътници. Задава ми се въпрос "Какво го правиш това дете, че постоянно реве";
- често се правят невинни на вид забележки от рода на това, че детето не е подходящо облечено, твърде навлечено, нещо му липсвало;
- непрекъснато ми се натяква, че твърде много се вторачвам да предпазя детето си, че по този начин пазейки го твърде много от всичко, аз го осакатявам,
Отделно майка ми е тежко болна и нейният брат нито веднъж не е отишъл да я види, за да не "се травмира" той от гледката, нито помага с нещо финансово за грижите покрай нея, а има неограничени финансови възможности. Всички грижи за нея лежат на плещите на баща ми, който изнемогва, възрастен е и също изобщо не е добре със здравето;
Отделно се разнасят клюки по адрес на брат ми, които не са проверени и изтича информация за неговото здравословно и психическо състояние извън семейството, на кафе споделят лични неща за него със странични лица.
Вие как бихте класифицирали отношението на тези роднини? Или аз твърде много се вторачвам. Токсични ли са?
- с детето сме на гости при тях и то плаче вечерта от растящи кътници. Задава ми се въпрос "Какво го правиш това дете, че постоянно реве";
- често се правят невинни на вид забележки от рода на това, че детето не е подходящо облечено, твърде навлечено, нещо му липсвало;
- непрекъснато ми се натяква, че твърде много се вторачвам да предпазя детето си, че по този начин пазейки го твърде много от всичко, аз го осакатявам,
Отделно майка ми е тежко болна и нейният брат нито веднъж не е отишъл да я види, за да не "се травмира" той от гледката, нито помага с нещо финансово за грижите покрай нея, а има неограничени финансови възможности. Всички грижи за нея лежат на плещите на баща ми, който изнемогва, възрастен е и също изобщо не е добре със здравето;
Отделно се разнасят клюки по адрес на брат ми, които не са проверени и изтича информация за неговото здравословно и психическо състояние извън семейството, на кафе споделят лични неща за него със странични лица.
Вие как бихте класифицирали отношението на тези роднини? Или аз твърде много се вторачвам. Токсични ли са?
Както и да ги квалифицираш,полза няма.Сведи контактите до минимум.Гледането на майка ти е работа на баща ти и твоя и брат ти.
Другите роднини могат да помогнат ако искат но не им е задължение.
Колкото по-рядко ги виждаш,толкова по-добре.Не си хаби силите да се опитваш да ги промениш или анализираш.
Другите роднини могат да помогнат ако искат но не им е задължение.
Колкото по-рядко ги виждаш,толкова по-добре.Не си хаби силите да се опитваш да ги промениш или анализираш.
Много се вторачваш.
"Какво го правиш това дете, че постоянно реве? "
И?
Какво ти пука, че някой ти задава такъв въпрос?
Ти пък му отговори, "Уча го да плаче, за да си развива белите дробове"
Или "слагам му клечки под ноктите, за да свиква с трудностите на живота"
Или просто отговаряш "Растат му зъби". И точка. Какво има да му се мисли.
Имам чувството, че си човек без работа, аз не бих губила време да мисля върху такива неща.
Като някой ми каже "Купи му нови обувки" ще му кажа, че смятам, че старите си вършат работа и когато преценя ще му купя. Ако питащият иска да му купи обувки - да заповяда, но не обещавам, че ще ги носи.
"Много е навлечено" - "Нека, да свиква да носи тежести".
"Много леко е облечено" - "Да се калява"
"Ти си оскатавяш детето" - "'Нека, има много твърде щастливи деца. Нека получи и малко осакатяване".
Сега, за братът на майка ти - хубаво е да помогне, но не може да го накараш на сила. Ако ще да е арабски шейх. Ако помогне - чудесно, ако ли не - живей си живота и се борете с трудностите вие. Ако не искате - недейте. И вас никой не може да ви накара на сила. Ако я обичате (което е очевидно) помагайте, колкото можете.
По адрес на клюките за брат ти - не можеш да промениш тези или онези хора. Да си говорят. И за мен някаква говорила. Не ми пука. Живея си собствения живот и нямам време да мисля кой, какво, кога и защо е казал за мен.
И просто не контактувай с тези хора, щом те дразнят. Елементарно.
"Какво го правиш това дете, че постоянно реве? "
И?
Какво ти пука, че някой ти задава такъв въпрос?
Ти пък му отговори, "Уча го да плаче, за да си развива белите дробове"
Или "слагам му клечки под ноктите, за да свиква с трудностите на живота"
Или просто отговаряш "Растат му зъби". И точка. Какво има да му се мисли.
Имам чувството, че си човек без работа, аз не бих губила време да мисля върху такива неща.
Като някой ми каже "Купи му нови обувки" ще му кажа, че смятам, че старите си вършат работа и когато преценя ще му купя. Ако питащият иска да му купи обувки - да заповяда, но не обещавам, че ще ги носи.
"Много е навлечено" - "Нека, да свиква да носи тежести".
"Много леко е облечено" - "Да се калява"
"Ти си оскатавяш детето" - "'Нека, има много твърде щастливи деца. Нека получи и малко осакатяване".
Сега, за братът на майка ти - хубаво е да помогне, но не може да го накараш на сила. Ако ще да е арабски шейх. Ако помогне - чудесно, ако ли не - живей си живота и се борете с трудностите вие. Ако не искате - недейте. И вас никой не може да ви накара на сила. Ако я обичате (което е очевидно) помагайте, колкото можете.
По адрес на клюките за брат ти - не можеш да промениш тези или онези хора. Да си говорят. И за мен някаква говорила. Не ми пука. Живея си собствения живот и нямам време да мисля кой, какво, кога и защо е казал за мен.
И просто не контактувай с тези хора, щом те дразнят. Елементарно.
Средностатистически влошени роднински отношения. Хубавото е, че не са близкото ти семейство, а по-далечни роднини.
Ако са ти неприятни, се дистанцираш от тях.
Сега, това с богатия чичо... ако ще искате нещо от него е едно, но ако не е така, отново нищо не пречи да се дистанцираш.
Ако са ти неприятни, се дистанцираш от тях.
Сега, това с богатия чичо... ако ще искате нещо от него е едно, но ако не е така, отново нищо не пречи да се дистанцираш.
Не бихме поискали зорлем финансова подкрепа. Просто ме боли от факта, че нито веднъж не дойде да види мама, откакто тя се влоши, вече няколко години, нито пита как е. На практика тя умира. И мен ме боли да я гледам в това състояние, но ходя да я видя, защото не се знае кой ден ще е последен и искам всеки път последните ми думи към нея да са "Обичам те".
Добре, а как бихте определили поведението на роднини, ако ви опиша следните ситуации:
- с детето сме на гости при тях и то плаче вечерта от растящи кътници. Задава ми се въпрос "Какво го правиш това дете, че постоянно реве" или "Заведи го на невролог".
- често се правят невинни на вид забележки от рода на това, че детето не е подходящо облечено, твърде навлечено, купи му нови обувки"
- непрекъснато ми се натяква, че твърде много се вторачвам да предпазя детето си, че по този начин пазейки го твърде много от всичко, аз го осакатявам, режа му крилата",
Отделно майка ми е тежко болна и нейният брат нито веднъж не е отишъл да я види, за да не "се травмира" той от гледката, нито помага с нещо финансово за грижите покрай нея, а има неограничени финансови възможности. Всички грижи за нея лежат на плещите на баща ми, който изнемогва, възрастен е и също изобщо не е добре със здравето;
Отделно се разнасят клюки по адрес на брат ми, които не са проверени и изтича информация за неговото здравословно и психическо състояние извън семейството, на кафе споделят лични неща за него със странични лица.
Вие как бихте класифицирали отношението на тези роднини? Или аз твърде много се вторачвам. Токсични ли са?
- с детето сме на гости при тях и то плаче вечерта от растящи кътници. Задава ми се въпрос "Какво го правиш това дете, че постоянно реве" или "Заведи го на невролог".
- често се правят невинни на вид забележки от рода на това, че детето не е подходящо облечено, твърде навлечено, купи му нови обувки"
- непрекъснато ми се натяква, че твърде много се вторачвам да предпазя детето си, че по този начин пазейки го твърде много от всичко, аз го осакатявам, режа му крилата",
Отделно майка ми е тежко болна и нейният брат нито веднъж не е отишъл да я види, за да не "се травмира" той от гледката, нито помага с нещо финансово за грижите покрай нея, а има неограничени финансови възможности. Всички грижи за нея лежат на плещите на баща ми, който изнемогва, възрастен е и също изобщо не е добре със здравето;
Отделно се разнасят клюки по адрес на брат ми, които не са проверени и изтича информация за неговото здравословно и психическо състояние извън семейството, на кафе споделят лични неща за него със странични лица.
Вие как бихте класифицирали отношението на тези роднини? Или аз твърде много се вторачвам. Токсични ли са?
Масово хората обичат да дават акъл как да се гледа дете. Питаш, не питаш, все тая. Винаги идва някой компетентен, който иска да изпъкне със знания и да "помогне". Включително и майките в парка, които също дават акъл на кило, ама тях май не ги смятате за токсични.
По втората тема. Чичо Ви по никакъв начин не е длъжен да помага на сестра си в лечението ФИНАНСОВО. Относно това, че не иска да се травмира, то си е негов избор. Вие с баща Ви и брат Ви, здрави или болни, добре или зле, сте семейството на майка Ви и тя е САМО Ваш ангажимент. В този ред на мисли, не сте ли Вие токсичния човек, който очаква, че някой с нещо е длъжен, защото Вие си имате проблеми?
Ами съвсем стандартни и често срещани отношения си имате, нищо което да се определи като "зло", както го наричаш.
Ангажиментът към майка ви е само ваш и на баща ви. Брат й взима решения само за себе си, така е преценил, така е постъпил.
Мисля, че прекалено се вторачвате и проектирате върху другите някакви свои емоции и мисли. Гледайте си живота и просто ограничете контакт с хората, които не са ви симпатични.
Ангажиментът към майка ви е само ваш и на баща ви. Брат й взима решения само за себе си, така е преценил, така е постъпил.
Мисля, че прекалено се вторачвате и проектирате върху другите някакви свои емоции и мисли. Гледайте си живота и просто ограничете контакт с хората, които не са ви симпатични.
Този чичо дали ще опре до вас, както пишеш, дали няма да опре... няма как да знаеш от сега.
Гледайте вашето семейство, грижете се за близките си, такива вторачвания в чичовци, лели, кой, защо, колко имал, пък дали било справедливо да не дава... не са продуктивни, нито носят някакво удовлетвонение на този, който се сравнява.
Съсредоточете се върху близките си, не върху хората, които ви дразнят.
Гледайте вашето семейство, грижете се за близките си, такива вторачвания в чичовци, лели, кой, защо, колко имал, пък дали било справедливо да не дава... не са продуктивни, нито носят някакво удовлетвонение на този, който се сравнява.
Съсредоточете се върху близките си, не върху хората, които ви дразнят.