Бебето не спи

 Доволна ли сте от млякото на ХИП? Не се е изхождала без моя намеса малката , виждам я че се напъва а не може да се изака на 2 ри ден като не се изака и взех от клизмичките и се изходи така видях че е запечена акото беше гъсто почти втвърдено и имаше тъмно зелен цвят също миришеше по различен начин.

Мойто бебче ака на 2 дни. Млякото го кара да пръдка.Явно ще си е по-нередовен. Опитайте първо с мляко- консултирайте се с педиатър. Не е хубаво да му се прави клизма редовно, че може да привикне. Аз още в началото спрях еспумизана. Давам абоколикен, но всички капки за колики са чрез натрупване.  Миризмата и цвета може да са от колики или от капките.

И аз съм горе долу така с бебка на един месец. На разходка излизам само с придружител и с шише с малко млекце. Само така се оспива, но за кратко. Все нещо я буди и започва да се върти и да търси шишето, но така не мога да следя кога и колко е изяла. Имам тинейджъри на 16 и 13 години, но с тях такова чудо не е било. Баткото зимата в количката и разходки. След това, той на 3 годинки, а каката в количката спи. Той играе в парка, аз по него, а тя си спи. Е този изтърсак ми разказва играта за сега. Ако нямам кой да я клати в количката или да ми подаде нещо да ям, умирам 🤦😁

При нас докъм 4ти месец или 5ти, бебето беше буквално залепено за мен по цял ден. В началото се поддавах на соц съвети, тип - не го учи на ръце, също и си изпатих от некадърност консултанти по детски сън, които ми говореха за реоими, които като опитвах да спазвам, нещата станаха още по-зле. В един момент си казах, че или ще прекарвам часове в приспиване и безсънни нощи или бебето ще спи в мен, докато аз правя каквото ми се прави. Вкл.за нощния сън заспиваше в мен, докато вечеряме или гледам телевизия и по някое време го премествах в неговото легълце. Единствено правилото ми беше - спи си в негово легло, не за друго, а от съображение за сигурност. Няма такова нещо като co-sleeping без риск. И да има минимален риск, детето не се излага на него.
Това, което ме спаси психически беше - на първо място, че си казах - майната ви на всички съветници, правя, каквото усещам, че е правилно за нас и спрях да се опитвам да правя нещата "правилно", а просто така че, да сме спокойни и наспани и двамата, плюс че знаех, че това е период, който ще трае няколко месеца и ще свърши. И най-значимото, което следвам и до ден днешен - винаги си припомням в трудни моменти, че този момент е благословия, трябра да го попия и да му се насладя, защото имам още само няколкъ месеца в тази му "форма" и само около 4 години, да го виждам като малко дете. И вместо да се подам на паника, страх, фрестрация, отчаяние, превръщам съответната емоция в силна любов и благодарност, удължавам нашия момент, защото знам, че в него ще искам да се върна, като съм баба, която си отива от живота.
Като стана на 5-6 месеца, той сам си показа, че вече не иска вечер да заспива с мен в хола (забравих да кажа, че в 19 часа гасяхме всички лампи и бяхме на нощна лампа), тогава изградихме рутина за нощен сън. Общо взето - детето си казва и показва, стига да слушаме него, а не страха и хора, които искат да се изтъкват, а не да помагат

Здравейте! Постът ми е вече доста старичък, но благодаря за съветите! Аз също работих с консултанти и видях как мъча детето си. Тъй като моето е родено и по- рано, нормите изобщо не отговаряха за неговата нужда. Трябваше да мине време, за да осъзная, че вслушвайки се в грешни насоки, не помагам изобщо на детето си. Да, всичко отмина...вече спи и то добре( има, разбира се и по- лоши нощи). Сега съм на вълна- обичай и се наслаждавай на това, което имаш. Детето пораства и става изключително интересно човече, с което водим диалог, и някак си стана по- лесно, по- леко, по- спокойно. Етапът на новороденото е предизвикателство, особено за по- паникьосани родители като мен. Надявам се, когато тази тема се отваря от някоя току- що родила майка, да посъветва насоките Ви- не слушайте и не вярвайте- водете се по детето и го обичайте! Времето, в безсънни нощи се струва вечност, но всъщтност отлита като миг. 🥹

Напълно съм съгласна!