💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори /"Семейството" Btv Story - тема 116

С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.
Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
"Август" - Борис Христов

Като създател на историите, на които се възхищаваме, искаме да ви опознаем по-добре. Как би ни разказал за Хакан Бономо, ако попитаме някой, който те познава много добре?

Първо, благодаря ви за добрите думи. Трудно е за един човек да изрази себе си пред безпристрастно око. Искам да отговоря на въпроса ти за това как се чувствам напоследък. Изпълнен съм с вълнение, страст и надежда за бъдещето. Може да е ефект от това да си свеж баща, но като цяло съм в момент, когато се чувствам квалифициран и ценен. За първи път от около 10 години съм на непрекъсната почивка в момента. И тъй като не съм свикнал, умът ми създава конфликти, за да мога да напиша нещо ново веднага.

Винаги съм проблем, ярост, много безпокойство и страх. Опитвам се да ги овладея и да ги излекувам, като им пиша всичките. Не знам колко мога да направя, но се виждам с много хора, които се чувстваха като мен през последните четири години. Връзката, която са поставили с историята или героите, е, че не съм сама и ме насърчава да пиша по-безстрашно.

    Научихме, че сте завършили университета Сабанча, Катедра по бизнес администрация. Когато си бил студент, си водил избирателните си курсове за киното, но след дипломирането си си търсил полето. Какво ни накара да се срещнем, което сложи край на този процес на търсене?

Тази, която успях да изразя добре и да се чувствам в безопасност, винаги е писал от средното училище. Дневници, разкази, много лоши поетични инициативи, късометражен филм, телевизионен сериал или есета за кино... Моята страст към киното още от детството също е голям фактор. Имам дълъг период от време, далеч от социализма, където гледам поне три филма на ден. Достъпът до филми по това време не е толкова лесен, но за щастие библиотеката и архивът на университета Сабанче е един от най-богатите университети. Докато гледа сладки холивудски филми, един ден той има филма на Роселини от 1948 г., Германия и учител. Все едно ни пребиха. Не можах да си взема една седмица почивка от финала. След това влязох в архива на библиотеката. Когато гледах филмите на режисьори като Фелини, Кубрик, Антониони, Абас Киаростами, Метин Ерксан, казах: "Това не е ли такова нещо?" Имам ефекта, който е върху мен.

Но преди да завърша, се обърнах към "света на отборната рокля". Бях в и извън всякакви. Работих и като клиентски представител в строителния сектор, работих в областта като продавач, а също така пътувах през Турция с автомобил с лук, който така и не успях да караме в здравния сектор. Въпреки че ми добавиха много за човешките взаимоотношения и за да бъда търпелив, бях нещастен. Не ми хареса работата, която свърших, не знаех колко много мисля за нея. Най-важното е, че не чувствах, че принадлежа на този свят по никакъв начин.

За щастие, тогава не спрях да пиша. Имах много писане, което можех да накарам някой да чете, поне езикът ми можеше да бъде разбран. Канал D създаде нова платформа, наречена NetD, в цифровото излъчване по това време. Изпратих това, което написах, и предложих няколко формата и програми, които може да са подходящи за тях. Написал съм няколко пилотни епизода и съм нает. Бяхме малък екип и произвеждахме съдържание заедно в продължение на 1 година. Тъй като успяхме, NetD реши да се премести само като музикална платформа в края на годината. 🙂В същото време научих, че Гюхан Хорзум търси третман. Изпратих му това, което му написах. После се срещнахме и започна един прекрасен училищен процес за мен.

    Имате подпис в романтичната комедийна поредица, които са много обичани и се говори за периода като Cherry Season, Name Happiness, Love Don't Know, Love Don't Know. Когато погледнем днешните романтични комедии, виждаме, че те всъщност не могат да му повлияят по начина, по който са свикнали. Каква според теб може да е причината за това? Дали тайната е да се разкаже точната история в точното време? Каква трябва да бъде динамиката на една добра романтична комедия?

Смятам, че динамиката на една добра драма трябва да бъде, каквато трябва да бъде. Ясно е как романтичните комедии, където същата педантика е запазена в продукцията, сценария и режима, са постигнали успех както в страната ни, така и на пазара в чужбина, без да бъдат държани отделно от работните места, които са кодирани като сезонната работа. Love for Rent, Love Again, You Knock My Door... Cherry Season е първата серия, която отваря тази врата. Тъй като създава осъзнаването на един много важен вид и доказва, че има сериозен отговор в публиката, винаги си спомням като една от най-специалните ми творби. Това е и първото нещо, което Аксел и дарителите отваряме очите си. Бяхме като риби от водата. Беше девет степени и дори не знаехме какво означава това. Бяхме играчки, правехме много новаци във всеки епизод и получавахме много побоища с уроци всеки ден. Но никога не подценяваме работата си, като си мислим: "Каквото и да пишем романтична комедия".

За съжаление романтичната комедия или гледката на комедията в мейнстрийм шоутата е много проблематична. Този тип работа лесно се поставя с етикета "Оперативен". Колкото по-наваха и сериозна поредица, толкова по-дълбок и по-ценен за гледане има ужасно погрешно схващане. Когато разговарях с мой приятел от индустрията, бях изчеткана, когато му казах, че "Първо и син" носят и романтични комедийни елементи. "Няма да те нахраня Първи и Последни." Знаех, че си добронамерен комплимент, но не го гледам по този начин. Ценя романтична комедия и хумор. Ани Хол, Когато Хари срещна Сали, и ако разхлабим шала, Харолд и Мод и Деня на мармота са романтична комедия и всички те са страхотни филми за връзките.

Можете също така да разкажете дори най-мрачната история, без да пускате хумора. И търсенето на публиката за това е очевидно. Независимо дали е минало или днес, има много солидно чувство за хумор във всички добри рейтинги. Иска ми се да има повече работа за вършене през сезона или поне такава работа, която не беше оставена извън сезона. Както казах, както казах, мисля, че динамиката на всяка творба трябва да е една и съща, но мисля, че най-важните елементи са "ценарио, режимът" (и хармонията на двамата), химията на музиката и водещата двойка.

    Когато Словото влезе в излъчването, имаше двама силни противници, като Неназованите и Воин, които включваха една и съща тема. От една страна, той се състезаваше с Ямата в рейтингите и беше победител. Думата имаше много различни герои и успяхме да гледаме историята на всеки герой. Какво бихте казали, ако поискаме формулата за доставяне на такъв успешен и мощен разказ?

Има два отговора за мен този въпрос. Едната е, че сме изцяло фокусирани върху "човешката история". Мисля, че това беше най-голямото постижение на Словото, не само на главния герой, но и да може да свърже всички герои с публиката със силна емоция, да накарат историите си да надникнат и да се чудят. Дълго време си говорехме за персонаж. Сез е един от най-добрите примери за хумор, за които говоря. Какво би могло да бъде по-сериозно от историята на войниците от специалните части, които охраняваха родината, но в Словото всички герои имаха свой уникален хумор. Вместо войници, които не се смеят, не плачат, не правят никакви грешки, ние сме избрали пътя за писане на герои, които се смеят, плачат, страдат от любов, имат страхове и неизправности. Всички те бяха сплашени от публиката, защото всички бяха хора. Имаха такова истинско приятелство, че публиката искаше да бъде приятел с тях. С продукцията, актьорите и духовете на режима всички герои се превръщат във феномени поотделно.

Другият отговор е, разбира се, Етем Изак. Това е най-големият източник на нашата способност да представим такъв успешен и мощен разказ. От моя гледна точка, най-голямата печалба в този бизнес е, че е работил с него. Той е от типа хора, които ще се възхищавате на таланта и характера му, когато работите на четири очи. Той преподава без преподаване, той е брат, без да е брат. Научих много неща от това как да напиша сцена като по-кратка и по-ефективна, до това какво отношение е необходимо на "като симothermies". Преди всичко работихме с него и Ерджан, и Угур, работихме заедно. Обещанието, Марале, любовта, които са останали, и трите са произведения, с които винаги ще се гордея, работейки с голям ентусиазъм и удоволствие.

    See You Live and You Look to Grow, филми, които се пускат по Netflix и са силно аплодирани. В едно от интервютата си заявихте, че работите в здравния сектор. Това беше ли история, на която си бил свидетел, когато прекарвал времето си в болници, в болници, историята на Мелиса и Кан? Питам те за това. В същото интервю каза, че си продал парамедици, но не го разбрал от устройството. Това ми звучи малко познато. Колко много виждаме във вашите истории и герои, от събития, които преживявате или ставате свидетели, от хора, които познавате?

Примерът, който споменахте, е от глава 5 от Първа и последна. Опитах се да продам устройството, което Мирът продаваше в продължение на 2 години, и можех да включа устройството само и да изключа, точно като Мир. Понякога дори не можех да я чукам. Това беше обект, който разказа задръстванията в глава 5, така че го използвах. Но, да, детството ми, семейството ми, гневът ми, страховете ми, всичко, което има лоша следа върху мен, някак си изтичат до това, което пиша.

"Погледни да живееш" обаче не е събитие, на което бях свидетел, докато работех в болницата, а история, родена с идеята "преживях такова нещо". Въпреки че страхът от смъртта лежи под вашето мнение, ходът на сценария беше върху омекотяването, прикриването и дори игнорирането на този страх. Написах сценария през 2015 година. Филмът чака шест години, за да бъде заснет. Когато пишех, гледах през много чист прозорец за живот и писане. Ако сега написах същата история, бих се опитал да запазя надеждата в теб отново, но съм сигурен, че бих натиснал по-грите, обезпокоителни, по-тъмни места.

И тогава филмът определено беше толкова необичан. Вероятно дори не можах да продам сценария. Мисля, че филмът, благодарение на това наивно отношение и език, успя да остави филмите с подобни структури по отношение на болестта. Беше много сериозно, но беше ново да се опише така. Съпругата ми Дидем е допринесла много за историята на филма. Това е първата болка в очите и за двама ни, а ти виж да живееш. Той ни даде и някой като Арман (Truster), който беше тайният герой на филма във всеки аспект.

    Първият и последният беше поразителна работа. Сцените и редакциите от първия сезон често са вирусни в социалните медии. Бих искал да кажа отново и отново, че Изге Изпириначи и Салих Бадеми правят чудеса. Какво ще кажеш за Първия и Сина? Честно казано, чудим се как е излязъл и как е влязъл в живота. И моля за завой. Когато написахте Море и Мир, имахте ли тези две имена в ума? Изглеждаше сякаш е написана за тях, когато гледах. Откъде идва желанието да се обясни болезненото отношение на Море и Мир? Очакваше ли да вдигне толкова шум?

"Първият и последният" е не само работата, която променя кариерата ми, но и живота ми. Това е повратна точка за мен в много отношения. Това беше началото на пандемията и преминавах през много лошо време, успоредно на света. Една вечер реших да напиша всичките си страхове и гняв, без да се прелекля, без да мисля: "Какво ще мисли за мен, което чете това", като направя нещо, което никога не съм правил преди. И почувствах колко добре е за мен за моя мозък. Двойка на име Дениз и Мир утре щяла да се разведе, а 5-годишните им деца, Кан, прибирали вещите си обратно в колетите. В един момент, когато станах любопитен как се срещна тази двойка, форматът, който гледахте, сега се появи сам.

Никога не съм писала нещо толкова бързо в живота си. Когато свърши първата глава, я споделих с жена ми и след това с мениджъра ми Илкай Доган, когото познавах много добре от периода на Word. Продължих без прекъсване, настоявайки, че спешно ще напиша част втора глава. Не мога да забравя мотивацията и доверието им, които ми дадоха тогава. Разбрах, че Илкай е не само мой мениджър, но и много добър приятел.

Спрях, след като два епизода приключиха. Разговаряхме първо с нас кои трябва да споделим проекта. Отговорът на другия ви въпрос всъщност започва тук. Не пиша нищо, което пиша, мислейки за актьор. Защото, ако нямате човека, когото си представяте, сайтът ви за маневриране ще се стесни много и може да се наложи да се върнете в началото. Но веднага след като Дениз започна да говори, в главата ми се появи само Озге (съсредвестно в средата на краищата). Морето беше труден характер, за да бъде привлечен към краищата. Просто исках човекът да играе, за да го разбера, без да го съдя. Когато завърших двата епизода, се уверих, че никой не може да бъде Морето, освен Изге. Изге е мой приятел от колежа. Изпратих това, което й пиша. Той никога не е учтиво, особено за бизнес нещо, той казва това, което чете, каквото и да чувства. Изге прочете сценария за две глави и общата история. На следващата сутрин се събудих със седем или осем съобщения на "Спящи бързо". Вълнението му в този ден ме направи още по-убеден в проекта.

После Илкай, Изге и аз продължихме. Честно казано, мислех, че ще се движим по-бързо, но ни беше трудно. Защото никога не се разбирахме с продуцентите за това, което искахме да направим. Не преговаряхме, защото се доверихме на бизнеса си. "Краят е очевиден", имаше и такива, които намираха елемента на любопитството слаб. "Това, което се случи с тази двойка, се превърна в това", не се счита за елемент на любопитство. Или имаше такива, които казваха: "Тази история не носи сериал, нека да направим филм". Така че нещата не вървяха добре, когато казахме: "Хайде да разберем кой ще играе Мир и ще направим ръцете си по-силни. Имаше и такива, които намираха мира слаб и слаб, или онези, които смятаха, че морето е по-добре написан характер. Ако бях преминал през това в ранните етапи на писане, съм сигурен, че щях да съм бесен и щях да се разстроя веднага. За щастие научих две неща за професията си. Довери се и бъди търпелив, ако наистина вярваш, че го пишеш. Първо, взех предвид критиките, които смятах за правилни. После продължих и чаках новината от Илтоай.

Докато Илях отвежда проекта в Меге Абла, камъните идват на мястото си със скоростта на светлината. Сега сме заедно във втория сезон и спокойно мога да кажа, че за един писател най-добрият шанс за проекта му е добър продуцент. Меге Абла е моят шанс и късмет на проекта. Той прегърна не само проекта, но и със състраданието си и взриви душата си в работа. Той е този, който казва, че Джем (Карка) трябва да управлява тази работа и че трябва да играе Мир и Салих (Бадеми). На първата ни среща в къщата на Джем, Изге, Салих, се появи, че имаше такава енергия, че сякаш сме били запознати от години. Този ден си помислих, че можеш да отидеш навсякъде отвъд въображението ми. И така се случи. С течение на годините мисля, че това беше най-добрият плод на нашата работа, когато проектът беше ценен и създаде своя собствена аура.

    Ако опишем чувствата си от гледната точка на публиката, връзката в Първия и Посления понякога ни кара да плачем от време на време и това ни кара да се чувстваме от емоция... Как се чувствахте, гледайки шоуто, че сте сценарист?

Бяхме в първата и последната фантастика за около два месеца. Така че извършвах техническия мониторинг с часове всеки ден. Мислех, че ще загубя чувството си, когато го гледах в ефир, но не се получи. Най-големият фактор за това е съществуването на Изге, Салих и Джем, разбира се. Но освен това, първият и последният е моят дневник. Има много от детството ми, чувствата, които ме направиха това, което съм. Беше предизвикателство за мен, беше забавно и беше много спусък. С изключение на техническото наблюдение, го гледах веднъж по време на периода на излъчване. Никога не съм го виждал отново от три години. Или не знаех дали не мога. Може би ще гледам със сина си в бъдеще. Надявам се, че просто ще има щастлив живот, в който ще се смее на забавните части, ще има трудности да е съпричастен с останалите.

    Семейството, което се сбогува с екрана през миналия сезон, беше една от любимите работни места за последния период. Разбира се, не можете да си го спомняте. Бих искал да попитам за процеса на създаване, като се пошегувам за това как са положени основите на семейството. По-специално, чудя се как е написан миналото на Девин и Бехрам на сцената на разпита. Ще ми кажеш ли?

Виждал съм силата да пиша с Първия и Сина без страх, нито, най-важното, без да се опитвам да накарам някой да обича себе си. Успехът на сериала ми даде възможност да го използвам в мейнстрийма. Като човек, който знае скоростта на мейнстрийма, за да достигне до хората, съм развълнуван от тази идея. Първата и последната е историята на "смършаво обичаните самотни деца" в обобщение. Това е пътуване на двама млади хора, които са ранени от семействата си, за да станат семейство. Въпреки че ще гледаме други герои и друга история всеки сезон, линията на работа за мен никога няма да се промени. Същността на семейството е изцяло свързана с това изречение. Семейството може да бъде на първо място, където може да се научи безусловна и балансирана любов, и психоза. Два края на спектъра ми. И за съжаление, тъмният край оставя много трудна следа за възстановяване на дете. Досега, особено в мейнстрийма, изречението беше гравирано в главите ни: "Семейството е свещено". Не, семейството не е свещено. Семейството, както всички понятия - дори повече от всички - трябва да бъде отворено за обсъждане, за да бъде поставено под въпрос.

Милиони хора са подложени на вербално, физическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие от страна на семейството си под увеличаването на "любовта". В третия епизод Девин обяснява на Хьоля Сойкан защо е психолог: "Да защитим хората от техните семейства". В първата глава Аслан описва Семейството по следния начин: "Мястото, където всички злини се извършват с добри намерения". Или всяка сцена от първия сезон на Лейла беше да каже проблем. Всяка сцена в първия и Синът също докосва една и съща беда. "Защо трябва да се срещам с някого, когото никога няма да срещна при нормални обстоятелства, само защото той ми е баща?" След тези и подобни сцени получих два вида реакции. И сред световете, кой е викът? Вторият е: "Благодаря, не сме сами". Така трябваше да бъде. Ако не докосвате водата със сапун, всички ви обичат, но ако търсите информираност, ще имате толкова омраза, колкото любимия човек, и ще трябва да млъкнете.

Раждането на семейството е било в състояние да заинтригува и да служи на чувство за осъзнатост. Успяхме да обясним, че прекаленото е опустошително, колкото и нелюбящото, и как едно нахлуващо семейство може да осакати душата на дете. Чрез Принцето на Макиавели можехме да опишем и отравянето на семейната сила и успяхме да установим глава, в която Девин се съгласи да се ожени за Лъва, при условие че използва собственото си фамилно име. Поглеждайки назад, аз се гордея с това, което можем да ви кажем. Още повече, че направихме всичко това с най-успешните играчи, режим и продуцентска компания в страната. Чувствам се късметлийка, че имам такъв шанс. Благодарен съм и на Керем Сетай, който, въпреки че сме в мейнстрийма, нито веднъж ме ограничава, не казва, че не можем да им го разкажем по телевизията, а напротив, той укрепва нашата история с идеи, които носят нашата история по-високо и отваря това свободно пространство за мен.

Що се отнася до сцената, за която говорите, Али Кобанбай е написал тази сцена. Рискът да не сте убедени е твърде висок, но Али пише сцената по най-истинския начин, с прекрасните си открития и детайли. Идеята му беше, че Бехрам е от OCD. Всъщност бих искал да говоря малко за Али, защото присъствието му беше от голяма стойност за шоуто и за мен. Написах три глави в семейството и имах нужда от опитен писател и придружител, който да се добере до рамо. Преди се познавахме с Али. Споделих глави с него. Той обичаше работата и се съгласи да си тръгне заедно.

Оттогава всичко е много по-приятно и по-лесно за мен. В най-тежкия ден знаех, че дори най-трудната част, там беше Али. Има безброй знакови сцени като тази сцена, но за мен най-запомнящото се е, че е написал в глава 8. Сценичната риболовна сцена на Лео и Серхат. Моля, позволете на всички млади приятели, които следват семейството и искат да бъдат писател, да могат отново да гледат тази сцена. Всяка линия и всеки детайл е урок. Една сцена перфектно описва както връзката между Лъв и Девин, така и трансформацията на Девин. По-специално, метафората за рибата и последната линия на Лъва ми позволиха да отпечатам финалната сцена на епизода и да намеря идеята за комар. Мога да дам такива безброй примери, но глава 8 е най-специалната глава и за двама ни и мисля, че тя е най-добрата част от семейството. Али, щастлив с мен, се превърна в един от най-добрите ми приятели, благодарение на семейството.

    Какви бяха сцените в семейството, които бяха отделени за вас, когато пишехте или гледахте?

За мен има толкова много... за мен, всяка сцена на Лео и Девин беше различна за гледане и беше хубаво за гледане. Но ще ви кажа две сцени, различни от тях, не мога да забравя. Една от речите пред баща му на масата на финала на втория епизод на "Девин". Другата е сцената в глава 27, където Аслан признава, че седи сам в терапевтичния стол и се страхува. Когато пишех, това бяха много емоционално скъпи сцени, но се разпаднах, докато гледах. Благодарение на изключителните изпълнения на скъпия Серени (Саракая) и Каване (Татлщуа). Също така, глава 22 Сцените, които Девин принудиха Лъва да се лекува, са сцените, на които се смея, когато ги гледам.

    Наскоро той се появи на снимачната площадка за първия и миналия сезон. В първия сезон всъщност сте направили малко от него, гледайки историята на Чихан и Нилфер. Какво си се вдъхновил да напишеш втора история? Имаше ли фактор, който ви засегна? Ще можем ли да намерим следа от теб в Джихан, Лотус или друг герой?

За съжаление, не мога да ви дам представа за историята или героя от втория сезон. Само в отговор на последния ти въпрос мога да ви кажа това. Има много отпечатъци върху мен през целия втори сезон. Дори съм разлял много повече този сезон. Надявам се, че не съм сам отново.

    Десетки имена бяха споменати за актьорите, които играеха Нилефер и Дхан. Бях толкова щастлив, когато беше обявен финалният актьорски състав. Чудим се дали си участвал във фазата на актьорския състав, дали сте гледали Хазал и Улас предварително?

Да, влязох във фазата на актьорския състав. Направихме наистина дълго и подробно проучване. Пробни удари бяха направени с много талантливи играчи. Успехът на първия сезон беше сплашване на всички нас, включително и аз. Две неща имаха значение за нас. Нилефер и Чихан трябва да са много добри играчи и химията им трябва да съвпада. На второ място, може да звучи малко джентълменски офис, но е важно първото и последното да е театър на стаята, базиран изцяло на диалог и пърформанс. Това, което говоря за химията на двойката, е, ако е тенис на маса, топката не трябва да пада на земята веднъж по време на серията. Това е много трудно нещо, но не е невъзможно, ако двойката ви е заедно и те са добри отделно. Първият ни сезон е най-добрият пример.

Бях виждал Хазал (наказание) и Улас (Туна Атеп) преди това. Знаех също, че са добри актьори, но честно казано не знаех толкова много. Нашият режисьор, Деврим Ялин, е снимал сцена повече от десет минути на прослушването. Приключих във втората минута. И на всичкото отгоре видяхме, че те са много мили хора. И двамата са отборни играчи. Направихме много натоварена предварителна подготовка за около месец преди снимачната площадка. Дълго време говорихме за всяка сцена. Те са толкова трудолюбиви, че са се срещали и са работили по нерепетиционни дни. Сега е петата седмица на снимачната площадка. Имам някои нелепи тотеми и не обичам да говоря по-рано. Но бих казал, че нещата, които съм гледал, ме карат да искам да говоря само за Хазал, Улас и революцията от дни.

    Марале, Недовършени любови, Първи и Син, Ти Погледни към живота, Семейство и колко... Имало ли е някога герой, на който сте се радвали да напишете сред героите, които сте написали, и чувствате, че сте направили отделна връзка?

Харесва ми да пиша следващата дума или героите, които дори не мога да предвидя. Дениз, Девин и Аслан бяха много приятни за мен в това отношение. Например, нямах нито история, нито в сцената на Третман, главата на Девин за Лъва. Мислех, че ще се закълне и ще излезе от колата, отгоре. Това беше глава, която ме изненада, когато пишех сцената, а има 🙂много герои от втори сезон. Мога да кажа и Лейла Сойкан за героя, който чувствам, че имаме отделна връзка с публиката.

    В новия сезон се казва, че в някои серии в Турция ще има шоурънъри. Смятате ли, че по-изоулта ще накара качествените работни места да излязат? Когато погледнем историите ви, не е трудно да разберете, че ви е толкова завидно. Можем ли да ви видим един ден като шоурънър по проект?

Да кажем шоурънър или дизайн на проекти, както и да го наричаме. Никога не съм започвал бизнес с такива предпоставки. Но моята доминация на текста и емоцията спонтанно създаде тази област за мен. Имах това в края и най-многото. Индивидуалните етикети от този тип понякога не допринасят за работата, но напротив, те също могат да нанесат щети. Аз имам всички приноси, които ще помогнат на работата. Аз също бях в измислицата на Първия и Сина, и в предварителната подготовка, всички репетиции и каствили сцени. Това беше молбата на Алгеона Тура. Защото беше сигурен, че това ще допринесе за работата. Но не мисля, че е правилно авторът да е на снимачната площадка всеки ден. Това е бизнесът на директора и екипа му. Присъствието на сценариста създава усещане за "наблюдаване" на актьора или режисьора. Уверявам ви, че никой писател не би искал да гледа навън някой, докато пише или говори с истории в екип. Има много време, в което съм спал на снимачната площадка в специални ситуации или сцени, където режисьорът и продуцентът имат нужда от мен. Но освен това, се опитвам да не ходя на снимачната площадка.

Много по-трудно е да се съберем, защото всички се конкурират с времето в мейнстрийма. Но освен репетициите за четене в семейството, нашият режисьор Ахмет Катексес и аз направихме нещо подобно. Петте епизода на първия сезон и трите епизода, които бяха готови във втория сезон, двамата сме прочели само. Това беше работа, която Ахмет правеше през цялото време. И мисля, че е прекрасно. Така можехме да видим местата, където не се разбирахме. Разбира се, аз се възползвах от факта, че Ахмет също е много добър писател.

    Ти си сценарист, който пише сценарии както за дигиталния, така и за мейнстрийма. Някои харесват телевизията, за да запазят седмичното вълнение живо, посоката на реакциите на публиката и непрекъснатостта на разговорите в сериала. Някои писатели искат да разкажат историята си по по-чист и свободно по-откачен и свободно рамкиран за определени периоди от време. Кой от вас е "за"?

Мога да разкажа коя история е подходяща за коя медия. Сърцето ми е само за моята история. Например, не можах да направя първия и край на мейнстрийма със същата концепция. Има ли някога радикален скок във всеки епизод. Секциите се движат в двукратен разказ сам по себе си. Това е много взискателна работа, която изисква от публиката да завърши както строги последващи действия, така и периоди, които не следва в ума си. В сериал, който се излъчва по 140 минути всяка седмица, никой не може да ви обърне това внимание. Телевизионната аудитория предпочита работните места, които напредват по-линейно, лесно да се следват, ако е възможно, след епизода, който продължава преди епизода. Мисля, че и двете страни имат своите предимства и недостатъци. Също така е ясно, че дигиталните медии са много разнообразни сами по себе си според платформата си. Но, както и денят, ако историята ти е добра, на него му плащат някак си.

    Има кандидати за сценаристи както в нашия екип, така и сред нашите последователи. Какви са вашите предложения към сценаристите? Какви биха били съветите, които бихте дали, ако се върнете към кариерата си?

Ако се върна на челото и напиша изречения за личностно развитие като "спокойно, бъди търпелив, управлявай гнева си добре", никога не бих могъл да приложа нито един от тях. С течение на времето го научих, като вършех повече работа, правех повече грешки и опознах повече хора. Може би това е моят плюс. Бях наистина досадно трудолюбив. Все още съм, защото няма друга професия, която да познавам или правя. И на всичкото отгоре имам работа, която мога да направя с любовта. Мога да кажа на млади приятели, които искат да напишат сериал, особено в мейнстрийма; за съжаление, забравете живота си за известно време, докато шоуто ви е в ефир. Когато пишех на семейството, чувствах късмет, когато можех да видя сина си. Не е страхотно да кажа, че не е вярно, това е разстройство на системата, но ако го искате, страхувам се, че това е така. "Как ще работим така всяка седмица?", преди да се преместим в новата глава след седмица нощна/дневна работа, той попита: "Какво, как ще работим така всяка седмица?" И тогава избяга, без да повърви назад.

Другият ми скромен съвет е да пиша, да пиша "съзнателно". Работата под публиката не отива отвъд интелектуалното лошо храносмилане. "Кибир" се разбира на екрана на секундата. От актьорско майсторство до сценарий, до полка веднага се разбира. Публиката разбира дори арогантната продуцентска компания сега.

И разказвам на моите млади братя и сестри в моя екип, защото това работи върху мен. "Ако пишете безстрашно, ще видите истинския си потенциал." Имам млад приятел писател на име Адилкан Кечист, с когото работим в "Фамилията", когото обичам като мой брат. Али и аз видяхме колко е бил напушен и колко е имал. Но в първия сезон не успяхме да го използваме много. Вината беше моя, защото не му отворих свободно пространство, за да спечели доверие. По-голямата част от писането е свързано с увереността. По-късно, през сезона, с Али имахме дълги разговори с Адил. Прекарвахме повече време заедно. Опитахме се да го насърчим да пише смело, независимо какво ще мислим. Казахме на Панаирахме: „Напиши такъв герой, за да не може никой да го напише освен теб“.

Един ден той дойде с характер. Той пише страници с анализ на характера и етапи. В момента, в който го прочете, чухте и видяхте героя. Беше невероятно. Кръстил героя на майка си. А Недрет Сойкан - среща с прекрасен играч като Аксел във втория сезон - се превърна в най-запомнящия се персонаж във втория ни сезон. Той написа, че никой от нас не може да напише изречение на Недрет. Дори и да пишем, последният път, когато Адил трябваше да мине през него. Той е заключил героя. След това започва да пише сина си Бедри и сцените на Хьоря. Недрет. Той написа всичко страхотно. Две. Сезонът беше най-голямата победа за нас, Феър. Сигурен съм, че скоро ще чуете повече от името си.

    Има ли местен или чужд сериал или филм, който обичате достатъчно, за да кажете: "Иска ми се да бях написал!"

Влюбих се в идеята в трейлъра, който гледах наскоро. Независим филм, наречен "Майко, диван". Романът на шведския писател (Jerker Virdborg) е базиран на Mamma i Soffa. Не мисля, че преводът на романа все още е. Когато майка им отказва да слезе от диван в мебелен магазин, трима братя и сестри, които не са я виждали от години, трябва да се съберат. Мисля, че това е гениална идея за простота. Иска ми се да се сетих за това. Би било чудесно да има Хьоля Сойкан да направи такова безумие в семейството. Толкова е забавно да се мисли за кризата, която ще се разиграе в епизода.

    Ако изпеем няколко канала/платформи, ще ми разкажете ли за любимите си представления?

HBO: Шест фута под земята, Olive Kitteridge, Наследство, The Sopranos, Curb Your Enthusiasm, Euphoria, The White Lotus.

Време за шоу: Californication, Episodes, Shameless, Homeland.

Печалба: Фуражи, Баланси.

Fleabag, Transparent, The Marvelous Mrs. Мейзъл

Netflix: Клубът, Методът Комински, Прислужница, Рипли, Озарк, Бейби елен, след живота.

BluTv: Невинни, Маарси, Нуди, Барту Бен.

Социални медии:

    Той получи голямо внимание с първия и миналия сезон, а нашите хора са много собственически, така че героите им са взети или репрекрасни. Ако оценявате две истории, какво ще кажете?

Както казах, страхувам се, че не мога да дам представа за историята. Но ще гледаме всяка версия на една връзка повече от 10 години. Този път вложих два различни персонажа в сходни емоции и ситуации. Затова каним нашата аудитория на различна история в рамките на една и съща концепция. „Първото и очите на Сина са всички ние. Правим всичко възможно да ти го дадем. Мога да ти кажа това за себе си. Синът ми Норт не се роди в първия сезон, не бях баща. Ако трябваше да напиша отново първия сезон, щях да включа още. Докато пишех този сезон, Елиф, дъщерите на Нилефер и Джихан, стана много важен герой за мен.

    Социалните мрежи винаги се хвалят с него, тъй като "писа много добре отровни връзки" има ли причина, която го привлича особено към подобни истории, или е фен на "последния последен последен последен последен" като публика?

Благодаря ви за този въпрос. Защото исках да разкрия дефиницията за тази токсична връзка. Обикновено обичам да се грижа за техните причини, ресурси, а не да се интересувам от резултати или етикети. Вярвам, че нашите две отношения най-вероятно са оформени от нашето семейство или от средата, в която сме израснали. Ако едно дете е израснало в разрушителна, влошена, токсична среда във всеки смисъл, то става нормално за него и за съжаление се смята, че е "език на любовта". Ако не получи подкрепа, че може да развие съзнание в по-късни векове, той израства като грешна снежна топка и превзема целия си живот. Предпочитам да пиша тези взаимоотношения, за да дам малък принос за това осъзнаване.

Девин е бил психолог в семейството, но се провалял на практика заради бремето, което носи от миналото. Лъвът вече е отгледан в грешното семейство, до което може да се роди дете. Но те започнаха терапия за двойки за втори сезон. Имаше надежда те да се излекуват. Така че финалът ни не беше нещастен, а обнадеждаващ финал. Не съм против тъжния завършек, между другото. Вярвам, че разказвачът има отговорност, но в някои случаи също мисля, че в някои случаи е много по-ефективно просто да покажеш тъмнината, за да разкажеш светлината. Стига да не прави тъмнината красива и да му направи купа.

"Ситуацията е една и съща за Първия и Последният. Беше много трудно за хората в подобна връзка да гледат шоуто, да, но в същото време това беше възможност за просветление за голяма част от него. Често получавахме две различни благодарствени съобщения от двойки с деца, които казваха: "Сякаш ни писахте". Първо, тези, които казват: "Започнахме терапията, след като гледахме струната". Второ, които казаха: "Разкъсахме, които стигнаха до края на пътя". Много е щастлив, че и двата варианта ще растат в по-здравословна среда за децата си. Първият и Синът също имат обнадеждаващ финал, а не нещастен. Дори мисля, че пропуснах по-ефективна последна възможност. След като морето напуснало къщата на Мира, сериалът трябвало да приключи по време на шофиране. Той взе със себе си кадъра на снимката си и се сбогува с Баръш.

Но предполагам, че не съм те убил по-късно. Исках да мога да дам ясно да се разбере, че те стават все по-добри и че могат да се сбогуват един с друг. Но с право причинява друго объркване. С тази възможност ще обясня финалите за тези, които са объркани. Той не даде шанс за мир с морето. Не може да са били толкова ядосани, 🙂Мир беше сгоден за деня. Венчалната му халка беше в дясната му ръка. Но танцът, смехът и външният вид на двамата на финалите бяха толкова прекрасни за всички нас... Ако гледате, ще видите не само Море и Мир на тази сцена, но и Озге и Салих. Благодарение на моя скъп Бюлент Орташгил, сякаш той беше написал песента за нас. Те бяха тихи, но бяха толкова много. Бяха малко луди, малко дете. към морето, към морето...“