Боже....как ме успокоихте само! 
Аз досега си мислех,че само на мен ми се случва.Не ми стига,че рева за всичко ами и едни нерви са ми се опъналииииии....
И да ви кажа вече немога да премълчавам това,което ме дразни.Веднага си го казвам.
.......Засега мъжо ме разбира....но докога ли....
В крайна сметка си мисля че и той е подложен на някакъв стрес от факта че чакаме бебе,а като се замисля за това започвам да плача още повече,защото ми става мъчно и т.н.т
Абе омагьосан кръг.
Аз досега си мислех,че само на мен ми се случва.Не ми стига,че рева за всичко ами и едни нерви са ми се опъналииииии....
И да ви кажа вече немога да премълчавам това,което ме дразни.Веднага си го казвам.
.......Засега мъжо ме разбира....но докога ли....
В крайна сметка си мисля че и той е подложен на някакъв стрес от факта че чакаме бебе,а като се замисля за това започвам да плача още повече,защото ми става мъчно и т.н.т
Абе омагьосан кръг.
Аз също доста поплаквах,но не съм имала проблеми с нашия татко - винаги той ме успокояваше, че проблема е в хормоналния дисбаланс. Нали е доктор-пък било то и ветеринарен 
Колко сме ги чели и предъвквали тези хормони...ама имало за какво явно! По-скоро аз все се шашках как може така зле да ми се отразява бременността и ме беше страх да не тревожа бебенцето.
).
, заради хормоните сме по-чувствителни...и аз си рева понякога...ама татито много много не разбира ...но не се сърдя...ако може да помагат повече сигурно щеше и на нас да ни е по-леко 
Пожелавам ви, момичета, леки и усмихнати бременности! 
Мъжът ми обикновено подхожда с усмивка към "депресивните" моменти,изчаква търпеливо да свършат и после ми казва:"Хайде,за тази седмица си изпълни нормата, следващо плакане ти се полага чак другата"