Хиперактивно дете или просто криво

Хм, не мога да си спомня, но е възможно да съм писала за сина на сестра ми. Поне със сигурност съм казвала, че е злояд. Той наистина е нервен и чувствителен, сега е на 3 год. Но той никога не е имал проблем нито с физическо развитие, нито с говор. Напростив - много е напред с материала, говори си много чисто. При него съм сигурна, че е крив характер. Но той е по-скоро противоположност на моя син - спокоен, седи си на едно масто и си играе. Странно е тази генетична предразположеност да се прояви изведнъж - в рода ни нямаме такива случаи, всички сме нормално развити и умни. Вече писах - аз съм се развивала бързо и физически и всякак. Хранела съм сама от 1годишна и изобщо всичко съм държала сама да правя и съм се справяла. Не съм била никога злояда при това. От как съм се родила съм искала да ходя. На 10месеца съм обикаляла цялата къща държейки се за стените и мебелите, а съм стояла и аз и сестра ми в стоялце от мнооого малки - по цял ден и двете със стестра ми като коне. Никой не ни е учил да ходим и ако са ме пуснали сигурно и по-рано бих проходила. А Давид беше подложен на нон стоп тренировки. Аз също съм била неуправляема и любопитна, ама на яд не съм правила и съм оставяла впечатление в хората, че съм много умна, а не че нещо ми има. С Давид далеч не е така - той е като хала. Майка ми именно затова се притесни за Давид и ми обърна внимание - защото и нас ни е отгледата, а сега гледа двете деца на сестра ми от бебета и знае кво значи нормално развитие и просто и прави впечатление. Сестра ми има и дъщеря, на година и 5 месеца, която отдавна повтаря думи, а вчера ми писа, че е запомнила и част от стихче и си го казва. Предполагам механично, но все пак. Всичко разбира и отговаря на въпроси колкото може, с по една дума. За мен това не е бързо развитие , а нормално, защото всички деца покрай мен са така. Одеве мъжът ми много ми дигна кръвното - начи никакво разбиране не срещам от негова страна. След като 1 час му обяснявах възможните проблеми с детето ти и пълно мълчание от негова страна, което предполагам означаваше внимателно слушане и накрая той ми каза само едно изречение: Аз мисля, че трябва да почнеш да говориш на Давид на датски. Аз избеснях. Решила съм, че само на български ще му говоря, а на датски баща му да го учи и в яслата. Ама сега като видя че Давид не знае една датска дума и веднага аз съм виновна, че не знае. Аз съм упорита обаче и понеже знам, че специалисти препоръчват при двуезична среда всеки родител да говори на детето изключително на собствения си език и ще следвам това правило. Мисля, че така ще е по-лесно и за детето.

NikiFin, не искам нито да те стряскам, нито да те успокоявам излишно. Възможно е, да е от възрастта, детето да го израсте, пожелавам ти го. Синът ми също е хиперактивен. И описан на кратко : нормално развитие до 1 годинка, с изправяне прав на 8 месеца на кошарата, прохождане на 10 мес. без 1 седмица. Първи срички, лепетна реч до годинка. Строеше си кули от кубеча, по 4-5 на годинка. Като бебе, беше много ревлив, неспокоен, съня му също, но около годинката вече започна да спи и по цяла нощ спокойно. На година и 3-4 месеца, се опитваше сам да се храни с лъжичка. На 2 годинки строеше с конструктор много добре. С нещата, които му бяха интересни се заиграваше и по-дълго, но много избирателно. Думи освен мама, баба /и то не като обръщения / и айде, не можех да различа. Не искаше някой да му показва по книжките, сам си ги гледаше. Не показваше с пръст. След 3 годишна възраст започна да показва. Доста буен, обича да се катери, да скача, да дивее. Въпреки, че когато иска е много лъчезарно и любвеобилно дете.
Сега да ти кажа какво е моето мнение по въпроса. Не казвам, че детето ти е хиперактивно, или че със сигурност има проблеми, това ще го кажат специалистите /детски психолог, логопед, ако ще и детски психиатър - дано попаднеш на добри такива/. Но не се плаши от самата диагноза, детето ти няма да е по-малко твое след това. Според мен просто трябва да те научат на какво да наблегнеш, на какви игри, как да постъпваш в определени ситуации. Ние се занимаваме с педагог и логопед след 3 годишна възраст, и определено си мисля, че това трябваше да стане по-рано. Въпреки, че всички ми обясняваха, че децата били така, били буйни и т.н. аз вътре в себе си имах някакво неспокойство, че нещо не е наред. С говора много изоставаме, въпреки, че не е задължително за хиперактивността, просто казвам при нас как е. Реакцията му, когато нещо не става, както той иска, е много бурна, с ревове, тропане и т.н. Доколкото съм чела, двуезичието също може да окаже някакво влияние. Пожелавам ти да намериш добри специалисти, и наистина да нямате проблеми! 

Пак нямам много време,но ми се иска да те успокоя Значи Ния беше същата,дума по дума,промяната започна след двете годинки,някъде към 2г и 3 месеца започна да говори разбираемо и нещата си дойдоха на мястото,е не съвсем,но колкото да не полудеем всички около нея.Например вече знам защо се спуска по наклона за колички на стъпалата,въпреки че пада и се удря-искала да тренира,за да се научи Никога не съм и предполагала такъв замисъл,мислех,че някакъв мазохист си отглеждам.На морето имаше някаква анимация,децата седяха и гледаха-тя отиде и ги разблъска,взе една корона и после се разрева.На 2-ия си рожден ден така бесня и църка,че......Според мен просто са си такива децата и са си избрали родители,дето да ги търпят
И според мен с бой нищо няма да постигнеш.Продължавам да мисля,че Давид е прекалено малък за нещата,които се очакват от него.При други деца може да се е получило,но всеки е различен.Ния още не яде сама като хората-аз съм си виновна.Проходи на 13месеца,пролази на 18

Ники, ако сина ти е хиперактивен поставянето на диагноза няма да го промени. Това което ще се направи е да учат теб как да се справяш.
Аз обаче те съветвам МНОГО стрикно да започнете да спазвате режим поне за месец и след месец да видиш какво се е променило.

Примерно като се сабуди получава винаги шише с мляко/сок/чай. Винаги това е последвано от баня и тоалет.След това винаги стои с теб в кухнята на столчето с играчки да приготвиш закуската. Закуската сутрин е точно в 8. Ако яде - яде. После разходка до 9, после игра на площадката до 10, после примерно игра с кубчета, рисуване и т.н - игри заедно с теб. Обяд, точно в 11:30 - отново ако яде - яде, ако не просто махаш чинията. Слагаш го да спи в 12 - ако спи спи, ако не спи - седи в креватчето /тук ще ти се наложи да изтърпяваш писъци примерно седмица ако не е научен да заспива сам/ Точно 2 часа или там колкото спите. Като стане шише с мялко или лека закуска.  После примерно играете двамата. Точно в 16 излизате на разходка, точно в 17 се прибирате, приготвяте заедно вечерята, хапвате точно в 17:30, къпане точно в 18:00,следва АБСОЛЮТНО ЕДИН И СЪЩ РИТУАЛ ЗА ЗАСПИВАНЕ,  в 19:00 ТОЧНО е в леглото, целуваш го, казваш му че го обичаши излизаш от стаята да му осигуриш нощен сън.
Детето за няколко седмици ще се научи кога какво да очаква без да се съпротивлява. През този период ще трябва да игнорираш всичките викове, писаци и разправии - като се тръшка просто да го вземаш, да продължаваш да му говориш спокойно примерно той колко добро дете е и как сега следва закуската/разходката/прибиране у дома все едно той е спокоен и всичко е наред. Недей забравя и да предлагаш храна само 3 пъти на ден, в точно определени часове и да не даваш НИЩО между храненията. Както и примерно, че храна получава само на масата и т.н. Сама може да си изградиш правила. Направи му табло с картинки - първо шишето, баня, обличане сутрин, приготвяне на закуска и т.н. и му показвай постоянно кое следва.
Нещата първо ще станат по-зле преди да се оправят. Ще прекараш поне седмица с ужасно нервно и крещащо и тръшкащо се дете. Но после рязко ще се подобрят и след месец ще има голяма промяна. Той трябва да вижда, че го обичаш и да му го казваш постоянно. И да чуства, че ти смяташ това, което правиш за правилно и че няма да се предадеш и отстъпиш от режима. Таблото ще ти помага и на теб да го следваш.
Ако започнете каквато и да е терапия ще те накарат да изкарате поне месец с подобен стриктен режим. Освен това хиперактивните деца /ако твоето е хиперактивно/ се "лекуват" точно с много, ама МНОГО точен режим. На мен обаче детето ти не ми изглежда хиперкативно. Нормално активно е според мен. Аз бих се притеснявала, ако детето ми не се тръшка и опитва да се налага никога в периода 1-3 години.
Това което става при вас е една борба за надмощие с детето - е в тая битка няма победител.
Едиственото наказание което може да прилагаш на тая възраст е применро да го слагаш в столчето му докато се успокои когато се тръшка. И ти стоиш с него докато спре да пищи.  Не му говориш, не го гледаш. Като се успокои и спре да вика го вадиш, целуваш го и му казваш колко го обичаш.

От това, което описваш излиза, че само с проговарянето е имал проблем. Това достатъчно ли е за диагноза Хиперактивен?  .  Какво всъщност ги доведе до тази диагноза? Като гледам моят си на фона на твоя е тотално отчаяние  Мен ме плаши повече неизвестността, а не диагнозата. Ако е поставена правилно и ми се дадат насоки как да работя с него и да го лекувам съм готова да направя всичко - действието и напредъка за мен са важни. Дори мисля, че ще го обичам повече ако е болен и ще му обръщам повече внимание. Сега често ми се струва, че си е гадинка и има нужда от строг казармен режим и дори бой. Ще е гадно да го подлагам на такова нещо, ако наистина детето е увредено, а не просто чепато и нуждаещо се от по-твърда ръка

Благодаря ти. Може би си права, че при евентуална диагноза хиперактивен точно това ще ме посъветват. Звучи доста логично. Да ти кажа пробвала съм да въведа режим. Не изведнъж толкова строг, но примерно да си ляга по едно и също време. Вечер се научи. Но през деня - не става и не става. В яслата спи не под час но горе долу по едно и също време. Уикенда в къщи го слагам по същото време като в яслата. Но не ще. Правя го понякога по 3-4 пъти докато заспи. И това става в крайна сметка доста по-късно от нормалното. Детето ми е с характер и инат - това съм се убедила. Невъзможно е да го насилиш за нещо, ако сам не го иска. Реве до дупка, просто НЕ СПИРА. За обедното спане съм го оставяла по половин час. Не млъква и не заспива. Млъква за 2 мин докато събере сили и продължава. После е с прегракнал глас. Много голям инат е, разбери. Не се предава. Намирам го целия в цифки - как ще спи така омазан, той дори не може да диша. Мисля че това е огромно мъчение за дете като него. Но ако му се спи си заспива сам - без проблем - лапа си пръста и се унася. На ръце не е научен и не иска и не може. Само мощем когато ревне го взема и подържа да се успокои. На стол за хранене да седи и да играе с играчки - NO CHANCE. Може за кратко и то с точно избрана чиния и лъжица и трябва да има нещо, което да размазва по масата. Не мисля, че е добра идеа да го уча на такова отношение към храната. Иначе играчки - ще ги метне и ще пищи да слиза докато не го сваля. Дори сам прави опити да се измъкне от стола и мисля, че ще успее ако не съм до него да видя кво прави и да го взема. Просто не се спира за секунда - има енергия за изразходване. Такова дете трябва да бъде пуснато на двора, да има стъпала където да се катери и така, докато му писне. А трудно му писва. Аз обаче не мога да седя по цял ден с него навън. Сега е на ясла и ни е добре на всички. Но по принцип. Тук е студ и сняг. Аз съм бременна. Нямам възможност да тичам след него часове наред. Тук имаме двор и стъпала - има си любими. Ама са му много стръмни - изкачи ги и после не може сам да слезе - трябва да го пренеса. Като преди това съм се качвала плътно зад него, за да не падне назад. Надолу ако го държа за ръка не слиза стъпало по стъпало, а прескача по 2-3 - обяснявам, показвам - не и не - направо се хвърля. А е почти 15 кила, не го удържам. И така трябва да го снеса до долу. Няма проблем ако това е 2,3,4 пъти. Но се повтаря часове наред имам чувство до безкрайност. Не се уморява, нито му писва. Е това са му игрите на моя син.  Той е толкова неуморен, че дори след ясла не му стига и в къщи дивее. И на яслата като ги изкарат само на едни стъпала седи през цялото време. Но те са детски и с тях се справя сам нагоре и надолу. В началото докато се научи да слиза за по лесно се пускаше по един стръмен хълм, по който се търкаляше надолу и после ревеше. ДОста се изпретрепа докато се научи, че не е гот от там да минава. Сега вече слиза по стъпалата сам. Абе изглежда като че ли някакъв бес се е вселил в него, честно. Тотално нелогично, неадекватно поведение, пишене, тръшкане ако не е неговата, а често и не знам какво точно иска. Забелязала съм, че като се нахрани стабилно и като че се укротява за малко. Но това е по 1 път на ден - не яде говедото. А си мисля, че дори глад може да е причина за нервността му, но просто не получава това, което иска. Кошмар, нямаш си на идея 

Не, не е кошмар

всичк което пишеш е ОК, просто ти прябва да се държиш различно с него.
Примерно за съня наобяд - точно в 12 го закарваш да спи - целувка, гуш и излизаш.  Или го гушваш с теб на леглото - както ви е навика за заспиване. Да, ще плаче. Или ще се дърпа от теб. Половин час - един - колкото толкова. В 13:30 го вдигаш от леглото дори да е заспал преди 10 минути. Ще трябва да го изтърпиш ако искаш да го научиш. Аи той като си изгради режим ще се успокои. Занеш ли защо в градината нямат проблем? Защото там всичко става по едно и също време. И няма искам неискам - всички деца го правят и той с тях. А той знае, че у дома може "ДА ИЗКЛИНЧИ".
За яденето - ти го сложи на стола - нека маже и омаже всичко наоколо. Опитвай с лъжица да му даваш да яде докато маже. Опитай и "цветни " закуски - примерно жълта - жълт сок, жълтък, портокал и зълт крем/каша, червен обяд - морков, червена леща, домат, доматен сок, коктелни доматчета и т.н., зелена вечеря - грахчета, зелен сок, киви, спанак, чушка...
Остави го да се храни - ако не яде и само маже като сметнеш, че е минало прилично време - примерно 15 минути прекратяваш заниманието. Прави се че не забелязваш, че маже. И все едно се е наял. И така до следващото хранене. нищо между храненията. каот го слагаш да яде показваш на таблото - ето сега ядем.

за наказването в столчето - ще трябва да го държиш. Или го слагай в стаята му. Или го друг на коленете си прегърнала го да не мърда в определено място в апартамента ви. Трябва да разбере, че се случва едно и също нещо - мама е с него и докато вика не му говори и не го поглежда. Като  спре и го целува. Т.е. да се опитва да прекрати по-бързо поведението си за да получи целувката /това няма да стане с 1-2 седмици само - трябва му време на детето/

За игрите -  напълни кутия с капачки от шампанско, картички, залепени кутийки с различни бобчета и звънчета, кори от яйца, капачки от пюре, парчета плат  - каквото измислиш - дай му кутията да изрови и види какво има в нея. Сменяй съдържанието следващия път - той да открие нови неща. Това работи дори с 1годишния ми син - така мога да си осигуря поне 10 минути почивка.
Боядисани коркови тапи с боя за храни в различни цветове - да ги реди в кора за яйца. Сигурна съм че можеш да измислиш хиляди игри, след като не иска да стои в стола - тези игри за под ще ти осигуряват почивка.
А за излизането - излизай на места където не е необходимо да го пазиш. На специалните детски площадки или в детски заведения с обезопасени уреди и катерушки.

Честно, по това което пишеш според мен ТИ имаш нужда от помощ как да се справяш с детето си и да го приемаш такова каквото е, а не то Изглежда ми съвсем нормално момченце с майка която неможе да наложи точни граници на позволеното, предава се и капитулира, показва му че се изнервя, което пък го кара да повтаря лошото поведение.

Друго предложение за игри - накарай го да ти помага да месите хляб/сладки - повечето деца обичат да играят с брашното, да бъркат с ръце в тесто, да размазват яйцата  и да ги мажат по плота - въобще трябва да му осигуриш занимания които да са му интересни.
За храненето - купичка с доматен сос и спагети - покажи му как да взема само по 1 спагет да го топи в доматения сос и да го смуче после. Покажи му и как оставя следи по масата от доматения сос - въобще остави го да се маже и да се наслаждава на храните!

Купи му детско лего или дървени кубчета - научи го да строи с тях. Правете кула и я сабаряйте! Малките обожават да събарят, особенно ако е съпроводено с едно изкрещяно БУУУУМ! от мама

научи го да рисува с ръце - да си намазва ръката с боя и да прави отпечатъци с нея. после с крачетата -  отпечатък на стъпалото /това аз го правя с банята, защото сме с бели плочки в хола и той си умира да бяга и да гледа стъпките и понякога се увлича и отива на килима/

Въобще има хиляди начини да го накараш да се занимава без да се противопоставя постоянно.  Но трябва да играеш ти с него. Няма друг начин.

Напълно съм съгласна с desi, нужен е много строг режим. Нещата не са страшни. Важно е да заспива на време. Поне това успяхме да постигнем.
Ние си мислехме, че говора е основния проблем, а се оказва, че той е следствие. Няма я имитацията в играта, има неща, които не разбира. Команди изпълнява /повечето и ясните/, но за сложните неща, които не разбира, тропа, сърди се.
А боя няма да помогне, дори ще усложни много нещата 
Те са много чувствителни деца, трябва с много търпение да се подхожда.
Не гледай на детето си като на болно дете. Той е един палавник, който се нуждае просто от строго установени правила, и граници на действие, и разбира се от много любов и нежност!

Идеите ти са интересни и при нормално дете съм сигурна, че работят, защото съм виждала подобни неща и как др деца се отнасят към. Ще опитвам, ще продължавам по-точно защото много от нещата вече съм пробвала многократно. Пробвам, не става, след седмица пак пробвам, пак не става. Но не се  отказвам и няма да се отказвам. Може пък един ден от самосебе си да стане нормален. Но за сега определено не е. Или поне не реагира както реагират другите  деца тук. Само за кубчетата позна - разрушава с кеф. Не ме оставя да наредя нищо - още в началото на демонстрацията всичко е разрушил. Специалист е по хвърляне и разхвърляне. Като почне да показва малко склонност да гради това за мен ще е сигурен признак, че е тръгнал към подобрение. Благодаря ти за загрижеността и отделеното време. Това е което за сега най-много ми помага -  да чувствам подкрепа.   

Е то така няма да се поплучи. Трябва да е всеки ден. Въпреки, че не се получва. И на другия пак, и пак и пак.... нещата ще се влошат първата седмица,може би и втората. Ще пищи още повече от обикновено. Но ти ще се усмихваш и спокойно ще обесняваш - ето виж таблото - сега се яде/спи/купе/играе ...
за резултати ще говориш след месец ежедневна работа с детето. Нищо няма да стане с магическа пръчка. И детето ти не е "болно"! Хиперактивност, АДД и т.н. не са болести. Децата които ги имат не са нонормални - НОРМАЛНИ са! Трябва да се научиш, че имаш дете с което трябва да се държиш ТИ различно, а не дете, което е ненормално. Той трябва да разбере, че всеки/ама абсолютно всеки/ ден режима му е един същ и ти винаги си усмихната и спокойна. Да го прегърнеш и да му кажеш - аз вече знам, че не ти си лошо дете, а аз просто неможех да те разбера досега. И да играеш по неговите правила.
Казваш, че обича да разрушава. Ами тогава стой и той да разрушава обича да разхвърля - разхвърляйте заедно - месете и бъркайте брашна, яйца, вадете всички играчки от кашона да се изсипят с гръм и трясък, после ги сабери той да може пак да ги изсипе... след известно време ще разбере връзката, че за да може да има "гръм и трясък" трябва да ги слойите в кашона за да ги изсипете и ще почне да помага да го правиш. както и с кубчетата - месец- два ще разрушва. В един момент ще иска да помага по-бързо да ги построите за да може да ги разруши. Щом обича да хвърля - слойи го на столчето му, сложи тенджери под него и му дай лъжици да пуска вътре и да се наслаждава как дрънчат. И не забравяй да се радваш на глас 

И спри да го сравняваш с "Другите" деца!
Това е толкова, ама ТОЛКОВА лошо!
 напиши си какви са му положителните качества и повтаряй тях - а не лошите.
примерно - може да разрушава кули и се радва!
обича те, заспива сам, спи по цяла нощ /моя син е на 4 и се буди минимум 4 пъти на нощ - знаеш ли как се кърми бебе в 3 а.м. и се укротява динозавър едновременно?/, обича да се къпе, прегръща те и т.н. Радвай му се на белите и прави бели с него. Имаш ЗДРАВО палаво дете. какво по-хубаво от това!

четох, четох и съм склонна да подкрепя Деси...
няколко неща ми направиха впечатление:
непрекъснато го сравняваш с другите деца
имаш изисквания да бъде като другите деца...може би и техните майки имат притеснения за тях, но ти не ги знаеш още в началните постове беше писала, че с голям зор е проходил на година и 2 седмици - за какво е бил този зор?! за да не е по-назад от децата проходили рано? до год. и 1/2 е в норма детето да проходи. ако няма проблеми някакви, не се налага никакъв зор да му се дава. после 2 месеца си го учила да си отваря устата като види лъжица...ами може би  не е бил готов и за това, както и за прохождането. ти си тази, която го ръчка да върви напред, защото си мислиш, че изостава. детето си има собствен ход. то не се движи спрямо таблици и спрямо другите деца. може би цялото това юркане е довело до сегашното състояние на нещата. казвам тези неща, защото съм свидетел на подобен случай с познати, които претовариха детето с изисквания и резултатът много ми прилича на това, което описваш. далеч съм от мисълта да те обвинявам или да твърдя, че случаят при вас е същия...по-скоро те насочвам да помислиш И в тази посока...
не мога да кажа дали е хиперактивност и дали изобщо е някакъв сериозен проблем. това ще кажат специалистите. при нас това са психолог и логопед. в Дания, предполагам имате окюпейшънъл терапист, който би могъл да ви помогне. понякога децата са просто много различни от нас и от това, което сме си представяли, че ще бъдат и  имаме нужда от малко тюнинг в общуването с тях.
успех ви пожелавам 

Ами това ми е първо дете и като не знам как да го гледам се консултирам с книги и с други хора. Мисля, че е напълно нормално да го сравнявам със средностатичстическите данни и с др деца - това правят дори и лекарите. Става дума за генерални неща като прохождане и проговаряне, а не за интереси - че примерно комшийчето си бута колички, а моя син си играе с кухненски прибори. В крайна сметка всеки си има виждане за възпитанието на децата и всеки си преценява според своето дете. Затова се получава така, че ти ме обвиняваш че го юркам, а сестра ми ме обвинява, че не му говоря и уча достатъчно и затова не е проговорил. Защото на сестра ми детето слуша и възприема и го учи английски от 1 годишно и сега е на 3 и знае адски много неща на английски. А отделно си говори на български като дърто. А моето 2 езиково изложено на 2 активни езика и не може да каже туту. Щото не седи и не слуша. Онова обича да седи на едно място, да гледа ТВ. С часове не се помръдва. А моето 1 сек не се задържа на едно място. Разлика от небето до земята и всеки си гледа от неговата камбанария и мери според собствения си аршин. Мисля, че съм реалистка все пак и правя квото мога. Но не си права че го юркам - нямам навика да правя безсмислени неща, като примерно да си седя и да си говоря сама докато детето ми вилнее из къщата. Но е факт, че той много беше назад и нищо не можеше до 9 месеца, когато майка ми дойде и започна да го тренира. Тя го изюрка. Не знам от къде толкова нерви и енергия в тази жена ама за 2 месеца той не беше същото дете. И малко като си тръгна тя и той проходи. Но тя го водеше нон стоп по двора за ръка. За мен това е прекалено, но съм сигурна, че без него сигурно и до година и половина щеше да си седи така. Аз си го оставям по принцип сам да се занимава, не го мъча. Но това, което е написано по книгите лазене и прохождане мисля, че е писано точно за такива деца, следвали естествения си ход, а не тренирани зорлям.  Исках да ти кажа, че се разви в норма защото имаше помощ от страни, а не беше оставен на самотек. И за лъжицата - пак съм го захранвала според книги. Не мисля, че съм го насилила. Но явно наистина не е бил готов и така се е получило.  Явно си е леко бавноразвиващ. Страх ме беше да не е нещо сериозно, здравословен проблем. А това, че по-различен от мен и от др деца не ме притеснява - дори харесвам особените хора.

Как може да наречеш собственото си дете БАВНОРАЗВИВАЩ ! Много е грозно и грубо да си наричаш така детето 

Знаеш ли, ако започнеш да го възприемаш такъв какъвто е определено детето ти ще се успокои и ще почне да слуша. Да не мислиш, че те не усещат?
А за "средностатистическото" дете - ми аз имам 3 - и да ги осредня, пак няма да отговорят на средностатистическото дете.  А и вие си влизате във всички норми. А и децата не запълзяват  и прохождат сами - на всички им помагаме - както още от първите месеци като поставяше играчка пред тях за да вдигнат глава - така и го прохождането и проговарянето. И нормите не са за деца които са проходили без стимул - а таквиа които са стимулирани. Това значи, че вие сте в нормите.
А за юркането - ами не е до юркане...  До това ти спокойно да сядаш и да играеш с него. Да му говориш. Да му пееш, четеш книжки и т.н. Да участваш в неговите игри. Да погледнеш света през неговите очи. Скоро той ще стане батко - тогава и ревността му ще е огромна и ще трябва да се бориш и с нея. Няма да му помогнеш ако го мислиш за бавноразвиващ се или ненормален. 
Знаеш ли - децата които в училище ги нарочат за лоши деца стават лоши деца. Децата нарочени за злояди стават злояди.
А 99,99% от палавите деца просто се борят за вниманието на мама.

Детето ти е будно и иска да изучава света - затова е и палаво. Не слуша, защото наоколо има много интересни неща. Не слуша и защото не си последователна и не си изградила режим. Неслуша и защото знае, че ти очакваш то да не слуша.

Това "трябва да му говориш , за да говори и то, говори му и т.н." съм го слушала от много хора и много ме е било яд, точно защото знаех причината, а те не. Знам и че когато нещо с детето не е съвсем като при другите, майката го приема като личен провал.
Твоето дете не е чак толкова различно, не знам какво толкова различно има в това да си играе с кухненски прибори, синът ми го прави също, дори ми бели лук и ми "готви" - това са му първите игри. Навън ми казва -" иска бяга" и може да бяга почти километър без да спре, а в количка не сяда от 1г и 5м, изобщо не я използвам. Кубчета и той не реди,а ги пръска, но реди кутии от блажна боя . Изпада в див възторг, когато види бой на някое анимационно филмче и ме поглежда "иска бий"(в къщи с мъжът ми дори не си повишаваме тон) За съжаление не водя записки, но за храненето с лъжица - до скоро не давах да пипне лъжица, защото само пляскаше с нея в яденето с удоволствие. Излишно е да ги пиша тези неща, ако попиташ в отчетните или пуснеш тема, ще видиш, че детето ти не е чак толкова ужасно, колкото го изкарваш. Възможно е да има някакво отклонение, но не се поддавай на натиска на близките си - ТИ НЯМАШ НИКАКВА ВИНА за характера му, или недай Боже за някакво заболяване. Може би имаш вина, че подхода ти за справяне с проблема е неправилен. Обичай го.

Чакайте сега. Не е точно така. Аз съм била в положението на Никифин и се оказа, че моето дете действително има сериозен проблем. При това аз изобщо не съм се ядосвала с него и отдавах всичко на индивидуалните му особености и  въпреки, че виждах  разликата с връстниците му, точно както и вие съветвате майката, гледах да се съобразявам с неговите нужди. Е, не бях права. Не бяха прави и всички хора, които точно като вас ме уверяваха, че той е просто едно палаво момченце, което само трябва да обграждаме с любов и всичко останало ще се нареди с времето. Ако тогава бях писала тук, вероятно и вие щяхте да ме убеждавате в това. Но, за мое най-голямо съжаление се оказа, че сме изгубили много ценно време. И оттогава не бих посмяла да успокоявам никого без да съм напълно убедена в думите си, а няма как да съм убедена без да съм го видяла с очите си. Може и наистина майката да има големи очаквания, може да прекалява с вглеждането и тревогите, но няма как ние да го преценим. Нека се срещне със специалист, нека проверят наистина и слуха на детето - тогава ще коментираме. Дотогава аз не бих посмяла да я успокоявам. Не се сърдете, наистина съм го преживяла това.