Хиперактивно дете или просто криво

  • 43 865
  • 248
  •   1
Отговори
# 210
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Въпреки че ни обиди всички преди време, все пак ми се иска да намериш себе си. Мислех си, като Мария че мъжа ти също има вина за разпределението на работата. Болшинството случаи не може сама жена да се справи с 3 деца, без помощ от мъжа. Ако не желае да помага или не разбира как - да осигури гледачка. Знам, че е скъпо, ама тогава да се учи. Моят мъж го научих с невероятно търпение и обяснения от моя страна как да храни детето от 20-ден с биберон. Най-вероятно ще кажеш, че твоя не става. Ами като не схваща търсете други начини. И на мен ми е интересно колко деца и с каква последователност е отгледала майка му. Тази част вече отива към форум Дом и семейстово.
А иначе за боя и твърдото възпитание, никой няма да ти даде съвет да си биеш детето. Ако искаш пусни в Нашите деца тема за спартанското възпитание, така може би ще намериш отговорите как да биеш детето, за да се дресира...

заставам и зад тези думи
съпруга ти - ако липсва в триъгълника с детето - това винаги води до някакви промени в характера на детето /психоанализа още 76г е писано/
той трябва да ти помага! иначе не те виждам! невъзможно е с 3 деца! аз с 2 съм вече луда за връзване от нерви, ати... просто не знам и с тези проблеми с бремеността - не знам как издържаш

а за боя - аз прилагам бой с Дани... откакто забременях - преди това да бях го ударила 10-тина пъти и то леко
сега като съм изнервена - много по-често го правя
мога да ти цитирам хиляди негативи - да детето може ида почне да сруша
но става страхливо, отстъпчиво, агресивно и нападателно
това няма да ме спре когато е крайно наложително да го плясна, но определно ограничава /доколкото е възможно при породени деца, които ме изцеждат психически и физически/ да си въздържам нервите
щото сина ми става все повече неконтролируем - когато му креща, карам се и т.е.е
а когато се насиля да бъда по-скпокойна - даже безразлична към проблемите - нещата се оправят

последен съвет - опитай се да накараш някой да ти помага, но това да не е детето - иначе не те виждам никак - а не знам дали това не е опасно и за близнаците - ти трябва с проблемната си бременост да почиваш

# 211
  • Мнения: 2 757
Аз бих се тревожела, ако детето ми отказваше да се гушка с мен, когато е време за сън, и предпочита пръста и одеалото си. Значи има нещо грешно във връзката.
Аз не съм перфектна майка, но ако има някакъв проблем, зная, че вината ще е в мен, в мъжа ми, в нас двамата!
Мария е права за отношенията с мъжа ти. И не е само това, че той се измъква. Твоето очакване от него. Връзката ви. Смазващата фигура на майка му, неговите очаквания към теб, модел за които са неговата майка - аз съм в същата ситуацията! По отношение на свекърва.
Но за избирателното четене - е добре, както те пита Деси, ти въведе ли му режим? А за усамотяването (съвместния сън) - ами, може би ще дойде време и за усамотяване в леглото, но може сега да е по-добре за детето (макар че явно то вече и не иска). И ние искаме да се усамотим, но децата са на първо място при нас. Намери ли книгата, която ти препоръчах? За църквата - ами добре де, като крещи, тогава ще намериш свещеник и ще му кажеш каква ти е тревогата! Тогава ще е съвсем нормално свещеникът, докато чете молитвата, напълно да разбира това, че детето ти крещи и се върти! Нали именно затова ще ти прочете молитва. Или пък ще ти даде съвет.

jabushka, от къде си направи извода, че детето ми не се гушка в мен?  newsm78.  Прави го и то прекалено много именно когато е уморен или изнервен. А напоследък е болен и го прави непрекъснато. Когато си е в къщи нон стоп е в ръцете на един от нас и никой не му го отказва - редуваме се да го държим докато другия прави нещо друго. Затова ти казвам, че ми е трудно като е в къщи - като е здрав трябва да се тич след него, като е болен непрекъснато иска да го носиш. На мен в момента всички тези неща са ми противопоказни. И Даеид харесва точно определена поза - трябва да съм седнала, а не легнала, и той да си лежи или спи с глава на рамото ми. Ако аз легна и го сложа в леглото до мен почва да реве - просто не го иска този начин. Толкова ли е трудно да се разбере, че всяко дете си има предпочитания. Моето харесва това, а като се успокои си му харесва в леглото и там си спи прекрасно. Наистина не виждам смисъл да се обяснява и спори повече - вие правите това, което ващите деца харесват и аз правя каквото моето харесва. Не виждам защо трябва да ме обвинявате, че не постъпвам като вас.
Може би синът ми е като и си обича да е сам в леглото. Аз от една страна не обичам да съм сама, ама ми е трудно да спя с човек, които ме натиска или му усещам движенията по някакъв начин. Колкото и да ми е приятен този човек докато съм будна, просто като спя съм прекалено чувствителна и предпочитам да не ме докосват. Давид е същия - буди се от най-малко помръдване или най-слабия шум. Това е просто по-голяма чувствителност и нуждите на такива хора са по-различни от нуждите на по-безчувствените.
В крайна сметка никой не е перфектен и не може да стане - аз това съм го приела за себе си - колкто и да се опитвам никога няма да бъда, нито мъжът ми, нито детето ми и съм ги приела такива каквито са - ако търся перфектния цял живот ще си седя сама. Да не говорим, че дори да го срещна, той няма да ме вземе, понеже аз не съм такава. Правя което мисля че е правилно и определено винаги детето ми е на първо място. Ти правиш същото и всички останали тук. Не виждам защо трябва да се упрекваме

# 212
  • Мнения: 11 329
Слушай какво, маце!  Naughty
Стегни се в кръста, направи си план график по часове и почни да го спазваш.
Заради себе си, щото ми се чини, че си разпиляна до безобразност, и заради децата ти (ходещото и нероденото).
Спазвай го - седмица, две, три.
Стискай зъби, колкото и да ти е трудно.
Ще се справиш.
И няма да познаеш себе си и детето си.
Престани само да лелееш песни колко това или онова, пък да не действаш.
Това е най-малкото, което можеш да направиш.
Отгоре помощ няма да дойде.
Има една народна приказка - помогни си сам, да ти помогне и Господ.

# 213
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607

Извинявай, ама си написала много неверни неща и откровени глупости  продиктувани от една страна от очевидна неприязън към мен и от друга - или не си прочела това което съм написала, или не си го разбрала.
Съжалявам ама като цяло не съм съгласна с мението ти - имам съвсем други виждания по въпроса, които не са формирани само от книги и съвети, а от личен опит, наблюдения на други майки и  деца и най-вече на собственото, което позволи ми да познавам по-добре от теб и да му знам нуждите. Много е самонадеяно да се изказваш така уверено за дете, което никога не си виждала. Правиш си изводи от това, което може би ти си видяла, прочела и от твоите деца в комбинация с нежелание да разбереш какво съм написала поради очевидната ти негативна настройка към мен, която си е лично твой проблем.
В крайна сметка важното е и ти и аз да се справим с личните си проблеми, в частност - с децата си. Но не си прави труда да ми обясняваш, че трябва да си спя с детето. Аз си имам мъж и имаме нужда да се усамотим. Твоите нужди ако са други - нямам против и няма да те упреквам за тях. Не се хваля, че съм го научила да спи в кревата си, въпреки че дори и да го правя теб това много те дразни, предполагам защото самата ти не си успяла. Да се чуди човек защо се продават толкова много бебешки и детски креватчета - призводителите не са те срещнали за да им обясниш, колко е вредно това за цялото човечество. Ти нали не си купила на децата си  Wink
Не помня да съм обиждала някой или поне със сигурност не съм обиждала хора, които преди това не са ме обидили мен. ЧУдно как не забелязваш, че тук мен ме нападат, аз не нападам никой, по-скоро се опитвам да се защитя.
Не ми се иска да вярвам, че всички покрай мен са перфектни майки и затова децата им са кротки, а аз съм най-некадърната от всички. Е тук отказвам да повярвам, още повече като чета постинги на толкова много ограничени мами, че се изумявам как изобщо успяват да си отгледат децата. Ама явно Господ ги пази.
Никъде не съм казала, че познавам детето ти. Всъщност говоря за тебе. Ти за пореден път подхождаш с отрицание и съжалявам, но аз не виждам вече мястото на темата в този форум.
Децата ми си спят в креватчета, ако това е толкова важно за тебе. Но когато заспиват не заспиват самотни. Гушкам ги им разказвам приказка или само ги гушкам и те заспиват. Борбата със спането и заспиването съм я водила със сина ми и имам опит с това- не е като да нямам. Видях, че от тази борба няма победител- само детето е потърпевшо.  Осъзнах колко безумна, безмислена и отнемаща сили и енергия е. Сега виждам колко по- лесно се получава с двете ми деца. Те са щастливи и  аз още повече. Като заспят ги премествам в собствените креватчета. С мъжат ми имаме време за двама си достатъчно. С децата всъщност никой не е казал, че ще е лесно. Не знам защо някои родители очакват децата да могат и да знаят неща по подразбиране. Всяко нещо с времето си- децата узряват и  достигат готовност и да се отделят от зависимостта от родителите си. Разбирам, че това не е твоят метод на възпитание и не е твоят мироглед, но след като виждаш че няма ефект твоя начин защо продължаваш? Пробвай нещо друго. Ти не си готова за това.

# 214
  • Мнения: 2 757
Никъде не съм казала, че познавам детето ти. Всъщност говоря за тебе. Ти за пореден път подхождаш с отрицание и съжалявам, но аз не виждам вече мястото на темата в този форум.
Децата ми си спят в креватчета, ако това е толкова важно за тебе. Но когато заспиват не заспиват самотни. Гушкам ги им разказвам приказка или само ги гушкам и те заспиват. Борбата със спането и заспиването съм я водила със сина ми и имам опит с това- не е като да нямам. Видях, че от тази борба няма победител- само детето е потърпевшо.  Осъзнах колко безумна, безмислена и отнемаща сили и енергия е. Сега виждам колко по- лесно се получава с двете ми деца. Те са щастливи и  аз още повече. Като заспят ги премествам в собствените креватчета. С мъжат ми имаме време за двама си достатъчно. С децата всъщност никой не е казал, че ще е лесно. Не знам защо някои родители очакват децата да могат и да знаят неща по подразбиране. Всяко нещо с времето си- децата узряват и  достигат готовност и да се отделят от зависимостта от родителите си. Разбирам, че това не е твоят метод на възпитание и не е твоят мироглед, но след като виждаш че няма ефект твоя начин защо продължаваш? Пробвай нещо друго. Ти не си готова за това.

Както казах много пъти, пробвам всички съвети които получавам, въпреки че най-често са напълно отричащи се. Истината е, че всеки съветва другия да постъпва според неговия личен опит. Разбира се друго не може и да направи. Това което може е да не бъде толкова ограничен и да приеме, че при други деца просто не работи. Моето дете не обича приказки, не обича да разглежда книжки и изобщо не обича да седи на едно място, дори когато с еприспива - тича до последно, това е. Опитвала съм безбой пъти да го приспивам по подобен начин с книжки и приказки понеже всички така правят, но на него не му е интересно. И фактите не се променят от това, че ти си на различно мнение. При нас не се води борба за заспиване от много време насам. Начинът ми да го науча беше 100% ефективен - от къде реши, че не е имало ефект newsm78. Не защо продължаваш да дъвкаш това приспиване - не разбра ли, че проблемът е съвсем съвсем различен. Ти очевидно нямаш хиперактивно дете. Защо тогава си натрапваш примера. Въпросите ми са насочени към майки на хиперактивни деца. От консултации в другия форум на нормалните се убедих, че полза няма защото хората едно си знаят и едно си баят или ми дават съвети от книги, които одаван съм рпочела и изпробвала  - не приемат, че има и и по-различни деца от техните.
Ако не ти харесва темата не я чети и не пиши по нея. Има хора, които могат да кажат нещо съществено по въпроса.
И избегни да ми казваш на какво съм готова и какво не - очевидно е, че изобщо не си в час

# 215
  • Мнения: 11 329
Чета те и направо ти се чудя.
Ти вундеркинд ли искаш, та чакаш да седи на такава ранна възраст до теб, докато ти му четеш приказки.
Моя син сега ще навърши 4 г и чак от скоро започна да се заслушва по-сериозно над приказките.
Какво ревеш, че сме ти давали противоречиви съвети.
Аз не срещнах никъде такива.
Ако ще търсим сламката в окото на другия, айде да си видим гредата в собственото.
Пак ти казвам. Направи режим. План-график или както там искаш го наречи.
Сложи му граници на това дете - това може, това не може. Малко на брой, но достатъчно категорични и ясни. Веднъж и без да ги променяш. Колкото и да се опитва да те провокира, ти дръж на решението си.
Говори му винаги клекнала,  на нивото на очите му, тихо и ясно.
На който искаш език. Следи винаги да те гледа в очите. Не викай. Не крещи. Те "оглушават" тогава. Давай му конкретни задачи. Не казвай - Иди си разтреби стаята, а Иди да прибреш кубчетата да спят (примерно).
Когато това помогне, ще се почувстваш горда от себе си.
Не се става лесно родител.

# 216
  • Мнения: 7 837
Съжалявам че се намесвам в темата, без детето ми да има проблем. Не съм я и изчела цялата.

Обаче на същата възраст съзирах същото поведение, което на моменти и сега проявява. Ако попиташ в нашите деца, ще ти споделят, че така е поне с всяко 3-то дете.
Да, на площадката има много спокойни деца. Порази ме един разговор преди време с една от майките. Децата й бяха с 14 мес. разлика. Та тя ме попита, моят като е толкова див, защо не съм помолила доктора да му изпише от специалните "витамини"  Rolling Eyes Оттогава чух за много подобни случаи, дори го намират за нормално, защото така се израствали различните критични периоди до към 7-та година. Не е истина, какво правят хората в името на някакво свое измамно спокойствие и тертипи...

# 217
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 544
Ники, много мъже са като твоя. Аз имам 3 деца и е цяло щастие, че първото е толкова голямо, че отменя мъжа ми в гледането. Не знам дали щеше да е така, ако и тя беше негово дете, но сега определено се възползва от тази подробност. Помощта му се изразява в това , да напълни хладилника и да ни закара с колата където трябва , от там нататък почти нищо...Ако Наталия беше здраво дете сигурно нямаше и да забележи как расте.
А относно твоите тревоги къде е границата на нормалното и къде не - напълно те разбирам. Моето дете не е аутист, поне така ме убеждават всички така наречени специалисти, но така или иначе поведението й е точно такова. Получавала съм безброй съвети от специалисти, които при нея не действат, трябваше ми много време за да започна да я усещам и да реагирам както се полага, което в много от случаите значеше да си я прибера в къщи, да избягвам да я водя тук или там, да поставя нея и съответно себе си в някакъв вид изолация, за да не създавам проблеми на другите и на себе си. Искрено се надявам това при твоето дете да не стане и наистина да е някаква криза на възрастта или пропуски във възпитанието ако щеш, защото с времето нещата би трябвало да си дойдат на мястото. Но ако това не е така, никой от нас не може да ти даде правилния начин и подход, трябва сама да го откриеш. Много пъти съм мислила дали причината за поведението на детето ми не е в мен, защото нищо, ама нищо от това което ми препоръчват не действа. Промените в поведението на моето дете си имат свои закони и не се влияят особено от моя подход, а от нещо, протичащо в нея самата. Затова и започнах онази прословута диета, защото виждах че отвън не може да й се помогне много, и ей, Бога ми, никога не съм имала толкова спокойно дете (не че нещата са идеални, но не са били по-добри в това отношение) Сега, като трябва да се справям с едно здраво дете, ми е далеч по-лесно и виждам огромната разлика в действието на един или друг подход.
Затова - не виждам много смисъл да продължаваш да пишеш в тази тема, едва ли някой може да ти каже нещо повече, от това, което е писал. Ако то може да ти помогне - добре, ако не - търси сама начина, съветвай се с хора, които виждат детето често, на които това им е работата, така дистанционно можем да си говорим до припадък, в крайна сметка започваш да се чувстваш засегната.
 И направи усилие да си спокойна, дори ако трябва да се държиш като пълен непукист, защото това че имаш проблемна бременност още повече с близнаци , може да означава големи проблеми, най-важното сега е да ги износиш до край и за родиш здрави деца.

Последна редакция: сб, 17 мар 2007, 16:29 от ljuboznatelna

# 218
  • Мнения: 3 591
Ами NikiFin, спасявай се самосиндикално. С твоите си методи.
Иди да му изпишат риталин на детето - 100% работи при хиперактивните деца. От раз. И проблемите ти свършват.
Ние "ограничените", ще си гледаме "ненормалните" деца, като прилагаме методи които работят за нас, защото не се отказваме от тях след месец или два. На теб дори не ти стиска да ги пробваш за месец.

Ама какво ли пиша - ти не искаш и да чуеш.

Никой не те нападаше - даваха ти всички разумни съвети - имаш неспокойно дете, които спи само и му е забранено да цапа и разхвърля - ами първото нещо което се прави е да се смени начина му на живот -  да НЕ заспива само, да му се разреши да цапа и разхвърля. Когато детето се успокои вече се търси начин да въвеждаме навици.

Ама на теб това не ти изнася. Не приемаш съвета да намериш друг да го гледа, а сама се оплакваш че ти не можеш зашото си бременна.

Четеш през редовете - съвета да го оставиш да се къпе няколко пъти на ден ако му харесва можеше да интерпретираш като да го оставиш да играе с тенджери или каквото там искаш.

Направи ли му схема плакат какво следва през деня? Защо очакваш , че на тая възраст то с думи ще разбере?

И представи си, че майките като мен с 3 деца които ти писаха по някаква случаност също са били бременни и са имали малки деца - сега ще ми кажеш, че сигурно не са им били проблемни бременностите - ама не се опитвай - просто водя рекорда по усложнения по време на бременност от всякъде.

Което не ми е пречило нито да си гледам децата, нито да ходя на работа, нито съм писала колко е некадърен мъжа ми да гледа деца. Много грозно от твоя страна е отношението ти към семейството - сина ти ненормален, мъжа ти за нищо не ставал...

 
И не съм идеалната - много далеч съм от това. Но съм най-добрата майка за моите деца. Повече от идеална.  Както останалите майки за техните деца. И нашите деца са най-умните и най-добрите! Въпреки проблемите си. Занеш ли колко от тези "ограничени" майки само ще мечтаят за дете което разхвърля всичко?

И малко си мери приказките ако обичаш - "в другия форум на нормалните", автоматично означава, че децата ни са ненормални.
И докато ти обожаваш да наричаш така детето си ние не наричаме нашите деца така.
Те имат проблеми, но са щастливи, обичани, разбрани от родителите си деца.  Деца които за нас са най-добрите. Най-нормалните. Най-исканите. Най-послушните. Дори когато нямаме сили да си вдигнем главата след поредната им пакост ние намиране сили да ги гушнем  и да се смеем на пакостите с тях. Защото са ДЕЦА! А децата им е присъщо да не слушат, да правят пакости и да изпробват издръжливостта на нервите ни.

И всички тези наши деца следващия път когато отидем на площадката няма да почнат да се тръшкат като си тръгваме - и няма да е защото ни се подчиняват. Ще е защото ни имат доверие, че правим най-доброто за тях. И те не са родени такива - ние сме ги научили - играждайки доверието им нас ден след ден, месец след месец. Някои от нас успяват на една, на 2, други на 12 години. Но все идва деня когато това става. 

Няма нужда да ми отговаряш. За мен най-голята награда ще е просто да се замислиш какво пише между тези редове. За собственото ти спокойствие, за щастието на децата ти...
Все пак ние имаме малко повечко деца и малко повечко опит.

Сина ми има СИД - състояние което му пречи дори да си смени дрешките с нови и ако пожелая да го направя има писъци и тръшкане с часове. Както и всяка промяна около него е посрещана с писаци. Много по страшно състояние от това на твоето дете. На възрастта на твоето дете беше току що проходил. И много далече от разбирането на смисъла на думите.  Беше като торнадо.
И аз бях бременна с близнаци Ники, и кървях месеци наред. Родих само едното бебенце - много мъничко, но здраво дете. И всички неща които по-горе ти написах аз и другите майки ми помоганаха да не превъртя и да разбера детето си. Не че не е имало моменти, когато ми се е искало да го заключа в гардероба. Или да съм без деца поне за 1 минута да имам време да си поема дъх. Но това минава. А децата растът прекалено бързо за да си позволя дори 1 минута те да не са щастливи.

# 219
  • Мнения: 373
Аз бих се тревожела, ако детето ми отказваше да се гушка с мен, когато е време за сън, и предпочита пръста и одеалото си. Значи има нещо грешно във връзката.
Аз не съм перфектна майка, но ако има някакъв проблем, зная, че вината ще е в мен, в мъжа ми, в нас двамата!
Мария е права за отношенията с мъжа ти. И не е само това, че той се измъква. Твоето очакване от него. Връзката ви. Смазващата фигура на майка му, неговите очаквания към теб, модел за които са неговата майка - аз съм в същата ситуацията! По отношение на свекърва.
Но за избирателното четене - е добре, както те пита Деси, ти въведе ли му режим? А за усамотяването (съвместния сън) - ами, може би ще дойде време и за усамотяване в леглото, но може сега да е по-добре за детето (макар че явно то вече и не иска). И ние искаме да се усамотим, но децата са на първо място при нас. Намери ли книгата, която ти препоръчах? За църквата - ами добре де, като крещи, тогава ще намериш свещеник и ще му кажеш каква ти е тревогата! Тогава ще е съвсем нормално свещеникът, докато чете молитвата, напълно да разбира това, че детето ти крещи и се върти! Нали именно затова ще ти прочете молитва. Или пък ще ти даде съвет.

jabushka, от къде си направи извода, че детето ми не се гушка в мен?  newsm78.  Прави го и то прекалено много именно когато е уморен или изнервен. А напоследък е болен и го прави непрекъснато. Когато си е в къщи нон стоп е в ръцете на един от нас и никой не му го отказва - редуваме се да го държим докато другия прави нещо друго. Затова ти казвам, че ми е трудно като е в къщи - като е здрав трябва да се тич след него, като е болен непрекъснато иска да го носиш. На мен в момента всички тези неща са ми противопоказни. И Даеид харесва точно определена поза - трябва да съм седнала, а не легнала, и той да си лежи или спи с глава на рамото ми. Ако аз легна и го сложа в леглото до мен почва да реве - просто не го иска този начин. Толкова ли е трудно да се разбере, че всяко дете си има предпочитания. Моето харесва това, а като се успокои си му харесва в леглото и там си спи прекрасно. Наистина не виждам смисъл да се обяснява и спори повече - вие правите това, което ващите деца харесват и аз правя каквото моето харесва. Не виждам защо трябва да ме обвинявате, че не постъпвам като вас.
Може би синът ми е като и си обича да е сам в леглото. Аз от една страна не обичам да съм сама, ама ми е трудно да спя с човек, които ме натиска или му усещам движенията по някакъв начин. Колкото и да ми е приятен този човек докато съм будна, просто като спя съм прекалено чувствителна и предпочитам да не ме докосват. Давид е същия - буди се от най-малко помръдване или най-слабия шум. Това е просто по-голяма чувствителност и нуждите на такива хора са по-различни от нуждите на по-безчувствените.
В крайна сметка никой не е перфектен и не може да стане - аз това съм го приела за себе си - колкто и да се опитвам никога няма да бъда, нито мъжът ми, нито детето ми и съм ги приела такива каквито са - ако търся перфектния цял живот ще си седя сама. Да не говорим, че дори да го срещна, той няма да ме вземе, понеже аз не съм такава. Правя което мисля че е правилно и определено винаги детето ми е на първо място. Ти правиш същото и всички останали тук. Не виждам защо трябва да се упрекваме
От целия постинг си взела само първото изречение и си написала толкова дълъг постинг. А ти сама каза, че той не обичал да спи с вас, заспивал с сам "като ангелче" с пръст в устата и гушнал одеалцето, а каза, че ти не би го и искала в леглото, трябвало да имате и личен живот (добре, съгласна съм, стига децата да не са потърпевши)... И вместо да де пишат дълги постинги, може да се занимаваш с него, да се действа. Пък ако имаш режим, няма да имаш време за форум. Не ми каза и за църквата.  Както и да е, не казваме, че ти е лесно детето, не казваме, че е лесно да си родител - напротив, много е трудно и се учи, и така. Хайде, успех!

# 220
  • Мнения: 2 757

desi съжалявам за това, което ти се е случило. Искам да предотвратя подобно преживяване и като виждам колко е трудно и това ме побърква. На мен ми откриха много скъsена и омекнала шиика, което си е един вид готовност за раждане. Аз си усещах през цялото време, че нещата не са наред, но сега вече е и потвърдено. Не ми пречи да правя и аз разни неща, въпреки че ми е трудно ако не ме бяха предупредили изрично щях да продължа да си ги правя. Но сега вече нямам оправдание и няма да си го простя ако пренебрегна лекарските предупреждения и си убия децата.
И аз се старая макс да си гледам детето по най-добрия начин. Ако не ми пукаше най-малкото нямаше да се консултирам тук.
Явно съм прекалено директна в квалификациите си, но това ми е мнението. Мъжът ми наистина не може да се грижи за дете. Но никога не съм казвала, че не става за нищо - няма да казвам за какво става, защото ще ме обвинят, че се хваля, а и няма нищо общо с темата. В крайна сметка не съм толкова пропаднала да се оженя за най-големия смотаняк - все за нещо съм се хванала и  и заради същото нещо си го държа - ако ми е толкова зле нямаше да стоя при него.
За майките не глобализирай - аз лично имам много лоши спомени от моята и съм решила, че ако трябва ще си гледам детето по коренно различен начин, но няма да го подлагам на това, което мен са ме подлагали.
Не съм сляпа и не мога да си изкривя езика да кажа, че детето ми е най най във всяко отношение. Мога да кажа само че си го обичам такова каквото е и не бих го сменила с друго, не защото е най-доброто и т.н. а защото си мое и си го обичам.
Като казвам нормални за деца имам предвид средностатически, тия, за които са писани повечето книги ръководства за гледане на деца. Аз лично винаги съм си мечтала детето ми да не е такова и мечтата ми се е сбъднала.  Rolling Eyes Само дето не си го представях така, пък и мислех, че няма да е като другите в положителен смисъл. Ама може пък и така да е, само че още не е проличало. А може да излезе и точно обратното и да се окаже, че е болно и става все по-зле. Обаче не съм от майките, които си блеят, че детето им се развива нормално, хвалят си го, радват му се и не се опитват да се вгледат по-дълбоко в него. И кога един ден вече нещата станат наистина много очевидни и тревожни, чак тогава решават да си мръднат гъза. Ама вече е късничко, докато са си викали че детето им е най най то си е затъвало и може да се окаже накрая, че дори е твърде късно да се поправят нещата. Пък мен нека някои хора си ме изкарват болна за лечение, параноичка и т.н. изобщо, ама изобщо не ми пука за тяхното мнение. А Ritalin дори да ми предпишат просто няма да му го давам  Peace
Като гледам съществени разлики между мен и теб няма - има само нюанси в детайлите. Но като цяло и двете се опитваме да правим най-доброто за децата си.

# 221
  • Мнения: 2 757
От целия постинг си взела само първото изречение и си написала толкова дълъг постинг. А ти сама каза, че той не обичал да спи с вас, заспивал с сам "като ангелче" с пръст в устата и гушнал одеалцето, а каза, че ти не би го и искала в леглото, трябвало да имате и личен живот (добре, съгласна съм, стига децата да не са потърпевши)... И вместо да де пишат дълги постинги, може да се занимаваш с него, да се действа. Пък ако имаш режим, няма да имаш време за форум. Не ми каза и за църквата.  Както и да е, не казваме, че ти е лесно детето, не казваме, че е лесно да си родител - напротив, много е трудно и се учи, и така. Хайде, успех!

Ами всичко, което съм казала е така - кое не е ясно не разбрах  newsm78. Иначе точно това правя докато не съм тук - занимавам се с Давид. И от време на време полягвам защото просто трябва да лежа - трябва да се грижa за още 2 деца, не ми е само Давид на главата. Та докато съм полегнала в кревата чета и пиша тук Grinning Не мога просто да лежа и да не правя нищо, разбираш ли ме?

# 222
  • Мнения: 3 504
....Има църква в Копенхаген руска. Ама сама с детето не мога да ходя, трябва мъжо да ме кара, щото аз не мога да карам, когато малкия дивак пищи зад мен. А определено срещам трудности да убедя мъжа си да ходи там защото нищо не разбира и всичко му е безсмислено - той е атеист по убеждения. Иначе сме ходили, там го кръстихме Давид - беше кошмар защото рева като че ли кастрират както каза една от гостенките. Православното кръщение било нещо ужасно и страховито. А то не е както знаеш, но Давид успешно го превърна в такова. Като ходим на църква иначе се сещаш какво следва - Давид в количката не иска да седи, тича непрекъснато и то към попа да го закача, иска да влиза в олтара и кво ли не. Всеки път ни правят забележка да го държим. Ама как да го държиш - то пищи и е живо чудо. Така че в общи линии и на църква с него не може да се ходи. Иначе в руската църква е пълно винаги с много хора и много деца. Моето само създава проблеми - невероятно но факт  WinkНо съм съгласна за честите причастия и молитви и отдавна се каня. Да ти кажа единствено вече на молитви разчитам.

Напълно те разбирам. Ние сме почти същите - в магазин дори. Тя обича да тича и аз не мога да я спра. Обикаля тичайки в църквата, ляга по земята. В хипермаркет също тича, не иска за ръка, пишман ставам, дърпа се, удря ни.
На Главната в Пловдив също като стъпим там тя трябва да ходи сама тичайки напред, на морето същата история, иска сама... Залагам това на нейния проблем. Не може да осъзнае как трябва да се държи в магазин, църква или на друго място и защото има много енергия и някакси определени пространства я привличат да тича и така се кефи.
Но може да ходи и за ръка по принцип.

# 223
  • Мнения: 480
ще ме извините ,че се намесвем но искам само да споделя мнението си
Деси,Любознателна,Йосариян и Вечерница са написали толкова полезни и верни неща,толкова правилни съвети
чудно ми е,че нито един не ти влезе в работа...
моето дете няма такъв проблем но това което прочетох тук като съвет към теб ми помогна да науча и аз много полезни неща за отношенията с детето ,които използвах на практика и резултата е страхотен,невероятен!така успявам да я накарам да се почувсва личност,да стане както аз съм планирала без караници и най-важното да не я разглезвам прекалено.
затова благодаря на гореспоменатите дами за споделения опит!  bouquet
успех ти желая и дано намериш решение,което е най-добре за дечко и теб!

# 224
  • Мнения: 2 757
ще ме извините ,че се намесвем но искам само да споделя мнението си
Деси,Любознателна,Йосариян и Вечерница са написали толкова полезни и верни неща,толкова правилни съвети
чудно ми е,че нито един не ти влезе в работа...
моето дете няма такъв проблем но това което прочетох тук като съвет към теб ми помогна да науча и аз много полезни неща за отношенията с детето ,които използвах на практика и резултата е страхотен,невероятен!така успявам да я накарам да се почувсва личност,да стане както аз съм планирала без караници и най-важното да не я разглезвам прекалено.
затова благодаря на гореспоменатите дами за споделения опит!  bouquet
успех ти желая и дано намериш решение,което е най-добре за дечко и теб!

И на мен предполагам щяха да ми влязат ако имах нормално дете.  Повечето от тези неща са изписани по книгите и съм ги изпробвала много отдавна. И продължавам да ги пробвам. Но не може да се каже че щом при един работят или са проработили след 2 месеца да речем и при други ще стане. Ако детето се развива по-бавно колкото и да го насилваш да се развива по книга просто не става. Давид очевидно още не е готов за някои от нещата, които 9 месечни бебета правят. Особен е това е. Не е различен във всичко, но определено е в много аспекти

Общи условия

Активация на акаунт