А има ли тук...НЕшофьорки

Аз съм върла Не шофьорка.... и... предполагам таквази ще си остана...
Не, че не съм опитвала, ама всички дървета покрай платното просто ме привличат като магнит...
 

И аз съм от върлите НЕшофьорки    Не изпитвам никакво желание да карам,не ми пука коя кола каква марка е,струва ми се че да караш кола е най-трудното нещо на света.И най-вече не ми се ще на всяка цена да ставам шофьорка и всеки да ме псува.Обаче май ми се налага напоследък да се науча да шофирам и още от сега умирам от страх какво ще правя...

Aз съм от тези, които имат книжка, но никога не са  и няма да карат. Имам книжка от 4 години, изпита ми беше последния път в който се качих зад волана. Нямам никакво желание да карам, страх ме е ужасно, мисля, че се обричам на смърт. 
Не зная сега къде е съединителя, изпитите ги изкарах, защото ми бяха подарък (курса де).

Не не, иначе имаме кола, но не. 

И аз! И аз!
Страх ме е, че ако почна да се уча да кормувам ще си закривам от страх очите всеки път когато насреще идва друг автомобил 
И не ми се лежи в затвора за премазан пешеходец...

по книжка съм шофьор
но предпочитам да ме возят
нещо шофьорлъка не ми идва отвътре  

Не, сериозно, мен на психическа основа много ме е страх. Даже сега като чета и потрепервам. 

Все си мисля, че на мъжете им иде "отвътре".
По-миналата седмица бяхме в едно селце извън София....и там, на една поляна, мъжът ми даде на Станислав да върти волана-е, с негов контрол, разбира се.
Ей, скри ми очичките това дете, ами като не щеше да слезе после????Рев до бога, ви казвам.
А аз се возя и пак ме е страх, та камо ли да седна зад волана.

Сърдеч и моя баща и мъжа ми все дават на Иван да кара. Баща ми го слага в него, дава му волана и обикалят квартала.  Мъжа ми също - от нас до нашите - Иван отпред. 

Ей, Бога ми, много съм против, забранила съм, карала съм им се. Обеснявам им да не го учат - не ме слушат. Много се разправяме за тези неща.
Питам ги "Да се качи сам и да се убие ли искате?", и те пак не ме разбират и мислят, че не съм в час. 

Ти (и другите да кажат де)  одобряваш ли? 

На мен ми се изправя косата когато мъжо ми се засили като побеснял по улиците и само му викам:-"Намали ще те плясна зад врата!!!",иначе аз карам из квартала  но нямам книжка   

КАкво да ти кажа, Върдж, тепърва ме чака. Ми не одобрявам особено, но знам, че няма как да се качи сам в колата Станислав и да я подкара:mrgreen: С електронно блокиране е...и трябва някой да му отвори, все пак.

Не моа го плесна, щото съм му до раменете, ако разбираш за какво говоря.
Само си мрънкам, което води до следната реплика от негова страна "Да ти дам ти да караш"?

  Не, аз нямам в предвид сега, в ранния пуберитет попринцип - като са ги слагали от малки ми се струва, че няма да имат инстинкт за самосъхранение и ще се хвърлят да шофират, и то с висока скорост.

От друга страна дали пък аз не натрапвам страховете си на сина си? Може и в мен да е проблема, но принципно смятам, че трябва по предпазливо да се подхожда към децата.  

Според мъжа ми не мога и колело да карам.
Опитва се май да ме унижи, надушвам го аз.
Почти съм пред пенсия, но още нямам книжка.
Виж, неговият дядо е над 80, а скоро го глобиха
за превишена скорост. Мъжка работа е това, карането.

Абе и моя не е много малък но когато ме докара до  хич не се притеснявам да го    все пак това не е шега работа -да ми блее като теле навсякъде другаде освен в пътя

Синът ми на 3 год. успя да отключи колата, да я запали и да я вкара в 1 блато. Това за секунди пред очите ни.

По темата - много ме беше страх, със зор и връзки взех книжка. В началото имах мускулна треска от стискане на волана. После като взе, че ми хареса.   

Е ся вече определено настоявам да се запознаем, ша знаш......ставаме  2, които мислим така. 

Малко спамче. Ще се запознаем.
Обещавам пред публика. Но ще
говорим само на български, ок.

Ъф корс 

Здравейте на всички
по скоро бих изпила шише с оцет,отколкото да започна да карам кола,а имам книжка от 1998,но нито веднъж не съм карала след като се сдобих с нея
Първо ме е страх
Второ ако започна да карам ще чувам аз ще пия ти ще караш е няма да стане
трето ако карам семейната кола може би често ще чувам,че нещо не и е наред,а пък и че на един мъж му е по нужна колата
ЗАТОВА САМО ЩЕ СЕ ВОЗЯЯЯЯЯЯЯЯЯ
ЗА ДА СЪМ ДОВОЛНА
И ЗА ДА НЕ ПСУВАТ ПО ПЪТИЩАТА

И аз тъй. Май скоро ще се наложи обаче да се престраша

Аз също  не ставам за шофьор.Както казва мъжа ми ''.Аз като карам си затваряш очите като ни разминава кола.Какво остава да си ти шофьора'.'

Заклета нешофьорка 

Още малко спамче-искате ли да ви повозя из сф улици,и без тва съм обещал Синсити на Лиска..

 

Имам книжка от 6 години, но никога не съм шофирала  затова се записвам при НЕшофьорките 

Не бих причинила това зло на околните. Ако аз ги возя, са обречени.

и аз тук при вас. 
Знам, че е време да се престраша, но ей нА, не става. И на Реза досаждах с 1000 въпроса за кормуването преди 10-ина дни и тук-там неделно връщам колата от нейде си... Но не е това, което трябва да бъде.
Умея 2-колесните. 4-те са за мъжете.

Имам книжка от 12 години, но и аз не карам. Правих някакви отчаяни опити на определени периоди от време, но не мога да се престраша да карам сама, а с времето въобще спрях да се опитвам да карам. Това много ми тежи, защото съм изцяло зависима от мъжа ми за някои неща. Не знам дали някога ще стана шофьор. Според мен -не! Голяма паника съм...

Усещам, че съм за тук, макар още да се чудя да ходя ли втори път на изпит. Не е за мен карането.

С двата крака съм за тук .Мъжо има проблем с очите и няма право да шофира и свекъра четири години подред  ме кара да се запиша на курс и кола ще ми купи като награда,но аз съм категорична.За тЪз работа Не ставам!

Изобщо не ме влече шофирането,ако ще пред къщи да нанка последен модел Мерцедес!Следила съм безброй пъти движенията и рефлексите на съпруга ми когато шофира-ами....това определено не е за мен!Как ще се размина с друга кола ами как ще изпреваря  Не,не,хиляди пъти НЕ

Същите мисли и мене са ме тресли, вярваш ли?
Ама иначе не бих отказала последен Мерцедес отпред-ама първата седалка ще е онли фор ми.!!!

И аз така се чудя вече 2години ,но нещо нямам мераци!То едно нещо или го можеш или не ,аз съм от тези които не го могат,затова се присъединявам към клуба   .

Ай, дафодил, на другите им е простено, ама и ти ли. А се стегни, не мрънкай 
Съвременната цивилизация познава и автоматика като опция 

Не е до автоматиката, бавя се с реакциите 
То да не е като да пишеш басни.

Имам книжка от 10 години. Карах собствена кола 1 - 2 години и я продадох. Не ми е приятно да шофирам, а и не ми се налага. В нашия град всичко е до гъза ти, а ако не е, имам мъж и таксита. Или услужливи колеги.

Ако някой ден ме завее вятъра и заживея в София, ще карам, ама сега не виждам защо да си развалям рахатЯ.

От 9г имам книжка, но ще ме оправят  само  автоматика + парктроник , ако не ще трябва да си взема едно манги като паркирам да ми вика: Дай, дай,дай, стоп, стоп, стоп:) Ставам за неделен шофъор, в града ме хваща паника 

Имам книжка (шофьорска) раzбира се, ако не се лъжа от 96´, но никакъв стаж, иzпитвам животински страх, като седна zад волана. Даже имам повтарящ се кошмар, аz карам кола и zнам, че на следващата минута ще катастрофирам.
Положението при мен е много тежко, zащото трябва да zапочна да карам, града в който живеем е малък, няма обществен транспорт, а трябва да водя децата по раzни обществени мероприятия. Започнахме пак с уроците, аz от предната вечер се настройвам "мога, ще успея", но като седна zад волана zапочва да ме стяга стомаха  

Ето ме и мен в отбора ,но скоро ще се поправя .

От "100 год." имам книжка, но се страхувам. Ползвам такси. Нали и за тях трябва да има коматче хляб!

Ей,ме на и мен.........теоретично съм подготвена...ама нещо не си вярвам....въпреки всички обещания за кола-но май ще трябва да се стегна и да я подкарвам,че напоследък все увисвам без транспорт...........

Ами...аз огромно желание имах и курсове карах, скъсаха ме и от тогава - нямам желание пак да се явявам, като си помисля как пак ще ми крещят на допълнителните часове, направо ми се повръща

aз съм нешофьорка, страх ме е да седна зад волана, нямам и мерак да карам
но много обичам да се возя

И аз съм от този отбор.Все пак мисля да вляза в другия,но май само мисля

Ами то и аз съм за тук....с двата крака и двете ръце Ама хич не ме влече,толкова ми е хубаво да ме возят,ама аз да карам... не мерси То нали все трябва да си внимателен ,а аз искам като пътувам да релаксирам

Най вероятно някога ще преодолея страха си и ще взема книжка, но засега просто няма смисъл. Първо, че нямам намерение да вземам книжка ако нямам кола, която да карам, и второ - страх ме е. Страх. Ме. Е. Преди месец пътувахме до село с колата с татко и той докато пиеше кафе аз трябваше да сменям скоростите, той ми казва какво да направя, но аз пак умирам от страх. Не мога и това е.

Добре де-да попитам все пак нещо.
Автоматикът до каква степен помага ? И какъв тип кола е по-добре за такива като мене, дето ако един ден седнат да карт курсове, ще е насила?

Автоматика помага и то много
Аз до 30-та си година не желаех да се качвам и да карам, именно заради страх. В БГ съм карала няколко пъти на паркинги. Така и не се реших да взема книжка.
Тук обаче, няма начин да не си моторизиран.
Според мен, автоматик се кара много лесно. Отпуснат си, не се стягаш най-малкото за смяна на скорости.
Вярно, че пътните условия също имат значение.
От 1 г. съм  активен шофьор, карам голяма и не много поврътлива кола, но си е удоволствие.
Обичам да шофирам.

И аз съм от тази порода. Няма как. Ръснах кинти. Поне да има насрещна престация. После ще дудна квалифицирано на шофьорите. Може да започна и да постосвам. Без книжка не е истинско. 

А малки коли с автоматик какви има?
Питам глупости, явно, ама както сме се запътили да живеем след време в някое симпатично софийско селце-ща не ща-ще трябва да шофьорствам.

Всички марки коли са във вариант ръчни и автоматични скорости 

Автоматикът май е значително по-скъп, поне тук, в БГ. А и не дават книжка на автоматик 

Тъйййй...ся остава в рамките на 3-4 години да си преодолея, барем за 40-тия РД, страха от шофьорското място.
Още питания имам - кога започва човек да свиква с реалния размер на разстоянията-ама че се изразих и аз-имам предвид , на дистанцията.Все ми се струва, даже и по магистралата като сме, че е сега ще се "обършем" в съседната кола от другата лента. Не мога въобще да преценя на какво отстояние сме.
А при изпреварване , ако отсрещният не е запалили фаровете, как се преценя дали е безопасно да тръгнеш?

Дафодилиьо, дали има учебни коли с автоматик - не вярвам, но като си вземе човек книжката, можеш да си караш каквото ти душа сака. Автоматиците не са по-скъпи, по едно време се бях подскрежила да си купувам и търсих такава, ама впечатленията ми от мой познат с такава кола тук са, че като му се развали нещо, вижда голям зор. Дали той е карък, дали няма читави монтьори, не мога да преценя...

Ей за това не карам още .Но скоро идвам и няма как ,ще се науча .

Последните 2 г. в БГ карахме старо Ауди автоматик. Не сме имали проблеми при ходенето на ремонт. А беше доста често, като за 20-годишна кола 

Ради и да ти кажа правилника за движение е елементарен. Има 15 знака накръст  На повечето си е написано с думи. Ще видиш, колко бързо ще свикнеш.

И аз съм от тези дето смятат, че на много малко жени шофирането им идва "отвътре".
Дълго не се решавах, но за предишната ми работа това беше задължително условие. Така че си взех малка кола и отначало карах САМА, само в събота и неделя и извънградско. Постепенно ми хареса   Следващата ми кола беше автоматик, но не се получи- твърде много се разсейвах.
Но все още избягвам да карам в големите градове през седмицата. И пак съм с мини кола.
А  за тези, които се чудят дали да се явят на изпит, да кажа, че карах курса два пъти- не повтаряйте моята грешка  
Понеже карам все малки коли, в тях предценявам разстоянията отлично, но наложи ли се да карам голяма, съм все на тръни.

Записвам се в клуба.
По едно време се бях навила да карам курс, но все отлагам. Много съм зле с ориентирането - не помня улици, блокове, квартали. Ако ме пуснат някъде, където не съм живяла - 100% ще се загубя. Добре, че има таксита.

Аз реших, че скоро ще се пробвам
тук да взема книжка. Струва ми се,
че няма толкова малоумни шофьори.
В София определено трябва да си птица.
Изнервящо.

Бих казала :"ИЗНЕРВЯЩО".
Направо шапка свалям на мъжа ми на нервите, рефлексите и съобразителността.
Особено в район като нашия........

Аз съм от тези дето никога не са искали да управляват МПС. Разбира се,предпочитам да се возя в удобна и сигурна кола, но като цяло не са ми страст, не ме интересуват, дори не ги разпознавам много, много... скучна тема са ми.

Имам книжка от 9г. Карам ли когато мъжа ми е в колата все едно се качам за първи път.Когато карам сама се справям доста по-добре.На мъжете обаче им идва отвътре и си мислят,че да караш кола е проста работа

Хаха, според моя аз дори не мога да пресичам.
В интерес на истината- колело карам, и ски, .... Явно проблемът при мен не е в липсата на двигателна култура.
Утешихте ме, че не съм сама  Всячески избягвам темите за шофиране; така ме е срам, че дори не съм се опитвала да взема книжка

Еййй,темичка и за мене
Аз съм на мнение (колкото и да се опитват да ме разубеждават),че си има хора, които имат афинитет към тази дейност и такива (като мен), които не намират никакво удоволствие в това да карат кола или просто нямат интерес.
Карала съм шофьорски курсове, скъсаха ме...Но и инстркторът се беше хванал за главата. Даже един път толкова се беше отчаял, че ми каза "Виж сега...Имаш отлично шофьорско съзнание, но не можеш да направиш в/ка и практически нищо не можеш."
Та на мен ми прозвуча каато "нямаш в/ка с главния мозък", ама карай. Плюс това, докато карах курсовете, изпадах в ужас всеки път кАто видех кола срещу мен (нищо, че съм си в моята лента и пътят е широк). Веднъж замалко да се блъсна в един контейнер...Абе, имам много истории (все такива едни сакатлъшки) от курсовете.
Най-обичам да ме возят!

 Имала съм на мое име 2 коли, последните 14 години, закупени от мен  ако ще и 3-та употреба, с идеята да ги яхна.. Никога не съм ги карала.
    Аз съм малко по- объркан случай.. мога да карам мотор и кола почти от 16- годишна... Но в един момент , /след 2  леки и средно - леки катастрофи, в които аз , разбира се не съм шофьор./  започнах да отлагам  шофьорският си курс,   Забелязах, че избягвам и да карам учебно по стари летища.
       Наситих се  с уплаха!!   много ми липсва сега колата, предстои ми да взимам детенце от  ясли след месец. Имаме кола.  А аз ще маам по автобуси.. 

Найка, разбирам те много добре за уплахата.
Миналата година катастрофирахме на бул. България си беше бая страшничко...Блъснахме се с доста висока скорост и обрахме половината мантинела.  Колата беше в безобразно състояние - нямаше една здрава част по нея. Когат полицаите дойдоха и видяха на какво прилича колата, само се прекръстиха и казаха, че сме имали невероятен късмет...защото реално аз и приятелят ми нямахме нито една драскотина

Та, малко или много това също е оказало влияние върху решението ми да нямам книжка все още. Също така не се чувствам сигурна в себе си, защото знам, че съм голяма паника и ако попадна в някоя по-екстремна ситуация, просто ще пусна волана

   И аз те разбирам.    Брат ми караше , колата,  натресоха ни изневиделица и 4-годишният му син буквално пред очите ми  излетя  от задната седалка в предното стъкло / Пр.    не смогнах друго да купя  за Дъщеря си  , но столчето за кола е ТАМ!!" / В нашата кола.
    Брат ми  Беше жив, но не особено здрав,  аз  - понатъртена..  Детето - в кома.    Оживя и се оправи..., но не питайте \КАК.
    Само допълвам горният си постинг. Опитвам се да не внасям допълнителен хаос в движението на ПС, с моите страхове, вече.
  ще  ме карат с автобус пък...

И аз съм от нешофьорките, въпреки че взех изпита още на 17 години, а на 18 си получих и книжката. Истината е, че се страхувам от доволното количество идиоти по пътищата (и шофьори, и пешеходци), от които не мога да се пазя. Иначе аз не си падам по бабаитлъци и бих била много примерна, но кой може да ми гарантира същото за останалите? Това е - в екстремна ситуация ще изпадна в паника и няма да успея да реагирам. Затова предпочитам и обичам да се возя. Завиждам на хората, за които шофирането е удоволствие, а не напрежение.

Най-важното е, че сега всички са живи и здрави

Толкова много пъти съм се напрягала, дори и само като пасажер, че просто знам, че няма да мога да седна сама зад волана някой ден и да се впусна из софийските улици.
Иначе има част от мен, която си ме представя как карам нощем из улиците, слушам си музика, няма никой друг освен някое такси,травестите по пл. Македония - градска идилия
Ама, въпреки това, пак не ми стиска.

 Хмм...чудя се аз за коя темичка съм...

  Винаги съм искала да шофирам, като започнах да работя като завърших, събрах пари и отделих за курс..., но все отлагах - не ми стискаше.   Като се роди Алекс и се започна, наместване на графици- кога мъж ми, кога баща ми, да ни кара на консултация или където ни се наложи. Мъж ми на няколко пъти ме караше да запиша курса и аз пак- все другия месец. Един ден се прибра и ми каза: " утре от 9 часа си на шофьорски курс, платил съм вече" и така... Хем се зарадвах, хем от вътре направо всичко ми се обърна. Курса ми беше изпълнен с много смесени емоции - един ден шофирах сякаш цял живот съм го правила, а на следващия обаче- сдух, все едно за пръв път се качвам на кола.  И така взех листовките от първият път, но ме скъсаха на кормуването, от втория път обаче го взех.  Имам книжка от Септември месец, вече 6 месеца, кола също от толкова. Веско беше твърдо решен, че ако нямам кола и не карам - всичко е на вятъра и щом взех изпита, изтегли кредит и ми купи кола. От тогава почти всеки ден карам, но още не мога да свикна и си мисля, че никога няма да преодолея страха. Определено самото шофиране, като действие ми харесва, но страха от ненормалните гъзета ми е в повече от допустимото. Още повече, че съм непрекъснато с детето в колата.

Та значи моят проблем какъв е...... разстоянието. Аууу, направо съм много зле. Със скоростите свикнах, не са ми проблем, тръгване, спиране, пак добре, обаче ако трябва да паркирам просто ми гледайте саира. Ей, това ми е проблема, все още не преценявам реално разстоянията. На втория месец, щях с моята кола да ударя колата на мъж ми, като реших да се паркирам успоредно пред нас, минах на сантиметър от колата му- голямо шоу. Въртех, суках, напред, назад, накрая му се обадих да слезе да ми паркира колата - щеше да ме убие. А пък като видя колко място има, и то действително, две коли като моята да се пъхнат, направо зле му стана. А той с едно движение на волата и то с едната ръка се паркира. На мъжете просто им се отдава. Въпреки че познавам и много жени перфектни шофьорки...

И така със мен - имам книжка и кола, карам почти всеки ден, но ме е страх. Просто има моменти в които все още се чудя, кой и как ми е дал книжка и как изобщо съм се навила на курса. Кажете какво е това моето?- хем ми харесва да карам, хем  ме е страх, от движещите се срещу мен, но не като разстояние, а просто нормални ли са, трезви ли са, ще реагират ли, ако се наложи?

Егати романа написах и пак май не се изказах както трябва     На скоростите свикнах, на разстоянията вероятно със времето / дори и още доста да ми трябва / пак ще свикна, чудя се само дали ще настъпи момент в който да изпитвам пълното удоволствие от шофирането, а не да треперя и да ме е страх.

Ха сега кажете, за къде съм?  Споделям доста от усещането,опасенията и емоциите на повечето от вас, а като цяло пък ми харесва да карам.


п.п. Забравих да допълня, че тези 6 месеца стаж не са в центъра на София, а са из квартални улици общо взето. И всеки път щом ходим из центрото с мъж ми или баща си казвам, че ако тръгна аз да шофирам там, ще съм с ясното съзнание, че ще се самоубия. Няма никакви правила и всеки шофира както си знае и може    Баща ми е шофьор вече 30 год. и казва, че никога не е имало такъв трафик, както в последно време и толкова безотговорни и безумни шофьори. А и от доста други хора също чух, че трафика определено е много натоварен.

Та така, със много смесени чувства съм относно шофьорската ми кариера и все още неориентирана.

Имам книжка от 1994 год. и с това щях да си остана,но преди 2 г. ми се наложи да водя малката на рехабилитация и започна моят кошмар.Мъжът ми взе един Голф,който сигурно ми беше набор, но автоматик.Един месец обикаляхме двамата по улиците - освен един Икарус друго не можах да уцеля.Горе-долу тръгнах сама,но през цялото време нещо и ставаше на тая кола не можех да запаля,или по път гаснеше,карала съм хората по улицата да я запалват /те успяваха,а аз не/,или звънях на мъжо беше се обърнал на пътна помощ.Беше голям цирк.Накрая я продаде.След това понякога ми даваше да карам другата(пак автоматик) - 5-6 пъти и тъкмо да ми хареса и нея продаде.Сега взе един "кораб" според мен е много голяма,всички казват че е перфектната кола,но аз се ужасявам само като я гледам.Имам чувството,че ще бутна всички коли по пътя.Моят шофъорлък май беше до тук.
Възхищавам се на хората с бързи реакции и се чудя това учи ли се или ти идва отвътре?

Доста се посмях на пътните подвизина някои от вас то, не е за смях ама не се стърпях
Аз съм нешофьорка, но винаги съм искала да бъда макар, че изпитвам страх като вас, вече си мисля че е крайно време да се запиша на курс писна ми да гилам пеша и то в повечето случай с 2бр. след мен ако не ми мине котка път, тази пролет съм се решила вече

И аз съм в кюпа на тези, дето имат книжка, ама са "пишман шофьори". Книжката ми отдавна мухляса и забрави за какво е издавана. Дори се чудя защо изобщо я подновявам като му дойде времето.
Като ви чета, мамчета тук, явно има и по-зле от мен, а аз си мислех, че съм "уникум" в това отношение - да имам книжка и да не шофирам.
(пу-пу, олекна ми

   От 97г насам баща ми ме ръчка да си изкарам книжка, а мъж ми от поне 5г. само разправя каква лоша жена съм - така и така не пия, що не искам да си изкарам книжка, та да го возя като се прибираме от гости  ! В интерес на истината ме е страх, че ще ми хареса да шофирам и ще настъпвам повечко педала / поне така правех с мотора, докато не се натресох в една ограда  /! Та така, НЕшофьорка съм, ама ми се иска, но не ми стиска  !

И аз нямам книжка,май и няма да изкарам.Ами не ме влече.Най-интересното е че от 7-8 год. съм в бизнеса с авточасти.

хехехехехеххеех  да си виждала обущар, с читав чепик?! 

Момичета, да ви кажа честно, ако не се подвизавахме в Сф, а в някой друг малък град, бих се отпуснала на мига. Но тук всеки кара, както може, а не според правилата и това ме нерви адски. Не знам мъж ми какви слонски нерви има, та ни веднъж не реагира на инферктни ситуации, но аз яко се спичам .

И ако някой паркира, като че ли баща му е собственик на пустиня, това задължително е жена. Еле пък по самото платно, как си личи от км, че возилото е управлявано от жена  Еми не искам майка ми и аз да сме спрягани многократно на ден 
Туй то. Ако бяхме законова държава, веднага яхам една моторетка. Цар съм. 

имам...но трудно могат да ме накарат да се кача от ляво на колата,но да се возя умирам от кеф сега ако ме зарадват с кола може и да се променя но за сега не ми се кара много много

И аз нямам книжка.

И аз съм от пишман-шофьорките
Имам книжка от 95-та, седи си на трупчета в къщи. Страх ме е, а и собствена кола нямаме.
От известно време прибирам семейството от гости няколко пъти в месеца със служебната кола на мъжа ми. Общо взето се поотпуснах, но си е каране в доста по-спокоен трафик. С паркирането съм зле - мъжът ми твърди, че с практиката ще се оправи.
На това отгоре започвам работа, която изисква каране на кола, и то в центъра на София - това ме плаши повече, отколкото самата работа Ще видим какво ще излезе

Ох, да ти кажа честно, повече ще имаш ядове и бели коси с паркирането.
Казвам ти го от собствен опит....хем не живеем в суперцентралната част, но всичко живо, което не успее да се класира около Витошка, паркира около нас....мъъъъъкааааааа.

Ох, и аз така си мисля Стомаха ми е на топка заради това, а аз още не съм започнала работа

И аз не съм.И май нямам желание.На 18 год.си изхарчих парите за шоф.курсове,които баща ми беше приготвил.Обаче обиколих всички магазини.Голям кеф!

Аз имам книжка, но като се гледам така ще си остана в клуба на НЕшофьорките.
Джиткам си пеша и с градски транспорт и това е.

винаги  съм си мечтала да карам кола,възхищавам се на всички дами които шофират,но уви -останах си само с мечтите,просто нямам смелост,мисля си че няма да мога да се справя -поради тази причина си оставам в клуба на НЕШОФЬОРКИТЕ,а мъжлето ми е личен шофьор

и аз съм от нешофьорките
хич нямам желание да се уча, много ме е страх

и аз така голямо шубе съм

Знам си аз, че мъжете са в основата на мита, че от жена шофьор не става. Елиминират конкуренцията за семейната кола. Така де, не се поддържат лесно две, че и повече коли. 
Продължавам да твърдя, че само която не е пожелала, само тя не се е научила да шофира. Е, винаги има по-добри и по-лоши. Освободете съзнанието си от предразсъдъка, че не ставате за шофьори и ........приятно шофиране.    ( съвет от една кака с 21 годишен стаж зад волана )

Тонита, тебе поне те познавам и искам да ти кажа, че ти ИМАШ УСЕТ за колите просто. Помниш ли как ТИ търсеше новата кола за вашето семейство? Не са съпоставими нещата, вярвай ми. Аз уча езици, например, адски мързеливо-без никакви усилия почти. Но ме е страх да стана шофьор или, примерно, да се отпусна да плувам.

Имаш нужда от леко побутване в тази насока... Като за начало те каня на плуване. Идваш ли?

Хихихих-аз ИЗОБЩО не плувам.
Ама като за начало може и да дойда.
П.С. Сменила си явно номера на ГСМ-а, прати ми новия на ЛС.

    Качвам се само на количките на лунапарка , реалист съм, пък и нямам мераци в тази насока все още

Ай да ходим заедно....на лунапарк имам предвид....и аз там си умирам да "шофирам и блъскам".