Здравейте, дами и честит празник!
Нека Богородица закриля вас и семействата ви!
Първо искам да уточня, че съм анонимна не, защото искам да пързалям, или да се подигравам с някой.
Имам следния проблем и след ескалиране на напрежението и поредна безсънна нощ, реших, че имам нужда от безпристрастни мнения и съвети.
Омъжена съм от 2 години и половина, втори брак и за двамата, той няма деца, но аз имам момиче в тийнейджърска възраст. В началото те двамата се разбираха перфектно.
В последствие, тя създаде проблеми няколко пъти, което съответно рефлектира между нас и брака ни.
Но лошото е, че всеки път, когато нещо лошо се случи, дори от битов характер виновни излизаме ние, или факта, че изобщо е дошъл при мен (от далечен град е) оставил е родителите си и се мъчи за нас на вятъра-тя не е негово дете, а наше не можем да имаме, не по моя вина.
Изпаднахме във финансова криза преди няколко месеца, защото той остана без работа-преживяваше го ужасно драматично и всеки път казваше, че е по-добре да си отиде, че просто нищо, с което се захванел тук не вървяло и преливаме от пусто в празно.Разбира се всичко падна на моите плещи, включително вноската по кредита му, но аз приех, че ние сме семейство и сме заедно, защото в брака всеки може да се опре на другия при катаклизъм.
За всеки проблем с работа, кола, детето обвинява факта, че изобщо е попаднал при мен.
Един ден, при едно скарване, което сам предизвика от буквално нищо, скочи и започна да си събира документите, а аз изпаднах в тих ужас, че се вече наистина ще си отиде, но не го направи.
Друг път-дъщеря ми искаше да излезе с момче, той забрани, информира баща и за проблема, бившия ми съпруг, който е повторно женен ми звънна само за да разбере какъв е проблема с детето, но мъжа ми откачи, че ето аз поддържам контакти с бившия зад гърба му. Следователно пак бях заплашена с напускане.
Имахме последни месец-два затишие на проблемите, но вчера с дъщеря ми се сдърпаха за мача, след което отново аз бях на кладата, че не съм я възпитала на време.
Той очаква тя да замълчи, когато направи забележка независимо от тона му, но когато тя се почувства засегната и отвърне следователно идва края на света и аз съм виновна винаги.
Вчера, когато се случи поредната драма, отидох при дъщеря ми и водихме дълъг разговор, но когато се върнах в спалнята ми каза"Марш, върви си оттатък да си шушкаш".
Съответно за поредна нощ не спах, една гадна буца е заседнала на гърлото ми и се чудя какво да правя. Техните отношения са извън моя контрол, не винаги мога да предвидя каква тема ще се отвори вкъщи, кой на кого ще прехвърли реплика и как ще бъде прието, отреагирано.. аз не съм конфликтна личност, напротив, много съм отстъчпива и винаги готова на компромис, но вече съм на ръба на нервите и силите си.
Ако някой ме изчете и посъветва, ще бъда наистина благодарна.
Нека Богородица закриля вас и семействата ви!
Първо искам да уточня, че съм анонимна не, защото искам да пързалям, или да се подигравам с някой.
Имам следния проблем и след ескалиране на напрежението и поредна безсънна нощ, реших, че имам нужда от безпристрастни мнения и съвети.
Омъжена съм от 2 години и половина, втори брак и за двамата, той няма деца, но аз имам момиче в тийнейджърска възраст. В началото те двамата се разбираха перфектно.
В последствие, тя създаде проблеми няколко пъти, което съответно рефлектира между нас и брака ни.
Но лошото е, че всеки път, когато нещо лошо се случи, дори от битов характер виновни излизаме ние, или факта, че изобщо е дошъл при мен (от далечен град е) оставил е родителите си и се мъчи за нас на вятъра-тя не е негово дете, а наше не можем да имаме, не по моя вина.
Изпаднахме във финансова криза преди няколко месеца, защото той остана без работа-преживяваше го ужасно драматично и всеки път казваше, че е по-добре да си отиде, че просто нищо, с което се захванел тук не вървяло и преливаме от пусто в празно.Разбира се всичко падна на моите плещи, включително вноската по кредита му, но аз приех, че ние сме семейство и сме заедно, защото в брака всеки може да се опре на другия при катаклизъм.
За всеки проблем с работа, кола, детето обвинява факта, че изобщо е попаднал при мен.
Един ден, при едно скарване, което сам предизвика от буквално нищо, скочи и започна да си събира документите, а аз изпаднах в тих ужас, че се вече наистина ще си отиде, но не го направи.
Друг път-дъщеря ми искаше да излезе с момче, той забрани, информира баща и за проблема, бившия ми съпруг, който е повторно женен ми звънна само за да разбере какъв е проблема с детето, но мъжа ми откачи, че ето аз поддържам контакти с бившия зад гърба му. Следователно пак бях заплашена с напускане.
Имахме последни месец-два затишие на проблемите, но вчера с дъщеря ми се сдърпаха за мача, след което отново аз бях на кладата, че не съм я възпитала на време.
Той очаква тя да замълчи, когато направи забележка независимо от тона му, но когато тя се почувства засегната и отвърне следователно идва края на света и аз съм виновна винаги.
Вчера, когато се случи поредната драма, отидох при дъщеря ми и водихме дълъг разговор, но когато се върнах в спалнята ми каза"Марш, върви си оттатък да си шушкаш".
Съответно за поредна нощ не спах, една гадна буца е заседнала на гърлото ми и се чудя какво да правя. Техните отношения са извън моя контрол, не винаги мога да предвидя каква тема ще се отвори вкъщи, кой на кого ще прехвърли реплика и как ще бъде прието, отреагирано.. аз не съм конфликтна личност, напротив, много съм отстъчпива и винаги готова на компромис, но вече съм на ръба на нервите и силите си.
Ако някой ме изчете и посъветва, ще бъда наистина благодарна.
