Защо детето ми не е щастливо? :(

  • 4 459
  • 51
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 791
Много драматично заглавие, въх! Най-вероятно става въпрос за процес на сепарация от родителя и конкретно майката. Това се случва около 2г възраст и е свързано точно през гневенето и недоволството. Подобно на тийнейджърите, тогава е другото отделяне.
Реално това са необходими периоди и е хубаво родителят да позволи случването им. На ваше място бих работила с детски психолог и човек, който може да помогне с насоки за преминаване през този период. Не се вкарвайте в излишни филми.

Зъбите едва ли са чак такъв проблем - според мен много родители отдават всичко на тях за по-лесно. Но по мое мнение имате нужда от корекцията на съня. 17 часа е късно, дрямката трябва да е приключила доста по-рано, към 16 часа. Вижте нормите за сън на тази възраст - много деца спят повече от нужното през деня и не се изморяват достатъчно с активни игри.

# 16
  • Поморие
  • Мнения: 608
Разбира се, че ревнува от бебето, то щеше да е ненормално, ако не ревнува. Детето е малко, досега е било център на вниманието, сега изведнъж някакво ново същество го измества.
То нито може да си осъзнае емоциите, нито да ги изрази, освен с поведението си. Пробвайте с ясла, но има вероятност нещата да се усложнят, защото тогава може да се почувства съвсем отхвърлено от вас.
Стараем се да обръщаме внимание и на двете деца по равно,но бебето суче на 2-3 часа и тогава само няма как аз да забавлявам баткото. Чудя се дали повече социализиране ще му се отрази добре, обича контактите с други деца и с добронамерените хора като цяло, затова се замислям за ясла, но все още няма окончателно решение по този въпрос, по принцип искахме да изчакаме докато навърши две поне.
Много драматично заглавие, въх! Най-вероятно става въпрос за процес на сепарация от родителя и конкретно майката. Това се случва около 2г възраст и е свързано точно през гневенето и недоволството. Подобно на тийнейджърите, тогава е другото отделяне.
Реално това са необходими периоди и е хубаво родителят да позволи случването им. На ваше място бих работила с детски психолог и човек, който може да помогне с насоки за преминаване през този период. Не се вкарвайте в излишни филми.
Не знам дали има детски психолози, които да работят с толкова малки деца - под 2-3 години, не съм проучила този въпрос. Да, заглавието може да звучи драматично, но точно така го усещам, аз и съпругът ми виждаме, че детето е в емоционални кризи само при нас, а когато родителите ми го вземат за малко, сияе и няма и следа от истерии, плачове и т.н. После само като се разделя с тях изпада в истерия и мъжът ми забелязва и казва, че детето за нас не плаче така и вижда, че само с тях е щастливо. Благодарни сме изключително много когато ни отменят близките, но се чудим какво става с това дете. Е, тръшка се и за мен примерно, но само когато отида до друга стая за нещо или до wc, вече ме е страх да отида даже, започват истерични крясъци. Преди не беше така, чета по въпроса и наистина явно навлиза в период.

# 17
  • Мнения: 10 791
Психологът няма да работи с детето, ще работи с вас Simple Smile Тук не си представяйте някакви дълги терапевтични сесии, а консултация, която да споделите ситуацията и да получите насоки.

# 18
  • Мнения: 673
Възможно ли е жегите да допринасят за "изнервянето"?

С приятели /баби и дядовци сме вече/ сме наблюдавали, че някои от внуците ни /горе-долу на възрастта на твоето дете/  са по-кротки в отсъствието на майките. Миналото лято с внучето, на 18 месеца, засега спокойно дете, бяхме на село. Майка му работеше он-лайн. Е, по 5-6 пъти дневно се качвахме на втория етаж да видим, че "мама работи". Дъщеря ми замина за 3 дни на сватба. Бях притеснена как ще я караме. Е, през първия ден се качихме, видя че мама я няма и дотук! Дори нямаше проблем с приспиването, въпреки че за пръв път спеше нощем без майка си.

 Също така децата в градината често са по-послушни отколкото вкъщи.   "Чуват", когато им говорят, прибират си играчките, не тичат извън строя по улицата.
Нямам рационално обяснение. Може би при мама си "отпускат" душичките, чувстват се емоционално най-добре. Или пък усещат, че номерата им минават.
Период е, ще отмине.

# 19
  • Мнения: 12 935
При мама винаги са най-големите драми.
+ Ако сте в комбинация с таткото, детето получава бонус публика и става още по-зле 😁
Баба и дядо позволяват повече неща и децата харесват това, с тях е повече "забавната част". След гости е нужно малко време за вкарване в релсите на повече задължителности и се получават такива драми.
Чак пък щастливо/нещастно...
Детето вече разбира как да ви манипулира и вие се връзвате лесно. Приготви се за много и дълги "битки" оттук нататък.

# 20
  • Поморие
  • Мнения: 608
При мама винаги са най-големите драми.
+ Ако сте в комбинация с таткото, детето получава бонус публика и става още по-зле 😁
Баба и дядо позволяват повече неща и децата харесват това, с тях е повече "забавната част". След гости е нужно малко време за вкарване в релсите на повече задължителности и се получават такива драми.
Чак пък щастливо/нещастно...
Детето вече разбира как да ви манипулира и вие се връзвате лесно. Приготви се за много и дълги "битки" оттук нататък.
Известно ми е и че това е начин децата да получават каквото искат (дали ще е играчка или просто внимание), но е истинско изпитание за родителя. В интерес на истината и аз бях по-привързана към баби и дядовци като бях дете и към баща си, а майка си намирах за строга. Сега пък аз съм "строгата майка". Но нямах такъв тежък бебешки пубертет и не смеех да си играя с търпението на някой от родителите ми. 😃 При синът ми нещата излизат извън контрол, вчера с крясъците си разплака дете на плажа, нощем се събужда през минути и плаче и крещи, нещата вървят към водене на педиатър. Sad
Няма как да подмина ситуацията с лека ръка, тъй като има случаи на психични разстройства в семейството ми по майчина линия и дори се чувствам виновна да не съм му прехвърлила някакъв лош ген и да развие някакво психично заболяване, особено като гледам как понякога без причина гледа в една точка и почва да върти главата си наляво-надясно, удря се сам по главата и т.н.

Последна редакция: пн, 19 авг 2024, 08:50 от theblondeambition96

# 21
  • Мнения: 10 791
Ама, вие много искате да му има нещо на това дете... Думи нямам. Успокойте се и посетете специалист, ако това ще внесе малко яснота. Много драматично изживявате някакви стандартни фази от растежа, ако така ще го карате в бъдеще, до 18 не знам какво ще правите. Че и с две деца

# 22
  • Мнения: 15 060
От една седмица детето е изнервено, и то само при вас. Случва се на всеки. Запазете спокойствие, не е първата и няма да е последната криза. Не позволявайте да ви се качи на главата с истерии, но и се поучете от бабата и дядото - поставете по-голямото дете в центъра, имайте си време само за мама и момченце, а тати да поеме бебето, когато може. Вижте и как да го приобщите към бебето, така че да знае, че то е и негово, не само на родителите. Показвайте му (внушавайте му) как бебето му се радва и го обича.
Като иска да е с мама в кухнята и тоалетната, не виждам да е голяма драма, като временно решение.
Това с психичните разстройства не ми се струва приложимо, изобщо.

# 23
  • Мнения: 1 412
За мен това си е класически бебешки пубертет. И моят е така от както стана на 1г10м. Като реши да реве и да се тръшка става страшно. Вече е на 2 и половина и понякога ми идва да се хвърля от някъде от мрънкането и претенциите му. Но като към казала не за нещо значи е не. Той също при други хора слуша и не ми вярват какъв лигльо е.

# 24
  • Мнения: 1 240
Минах абсолютно същото нещо. Не съм чела мнения, моят опит:
Детето беше кротко до 1,6г. След това зъби-кътници. Постоянно недоволство, рев, истерия. По едно време (около 4,5 месеца), спря да спи през ноща. Коликите даже вече не ми се струваха страшни, в сравнение със зъбите. Всичко е от тях мила моя, и лек няма. Човек, на когото не са пораснали зъби- няма. Период е. Нас ни държа 1 година и 2, 3 месеца. Ще мине! Дръжте се.

# 25
  • Мнения: 1 412
На моят син ми пораснаха всички зъби преди почти половин година( на 2 и половина е), но това не му пречи да е ужасен, мрънкащ, тръшкащ се и вечно недоволен. Той попринцип си мрънка от бебе, но сега е в пика си на мрънкане и киселеене. Винаги намира за какво да пищи и мрънка, винаги иска това, което не може. Днес докато пазарувахме през цялото време мрънка за близалка. Взех, продължи да мрънка докато не я платих и не му я дадох. Смука 2 минути, тишина и спокойствие и после отгриза клечката(вече и близалките са направили с картонени клечки, като безумните картонени сламки) и се наложи да я хвърля, защото нямаше как да се яде. Рева, тръшка се, пищя. Накрая от лигавщина падна и си удари главата в една пейка. Рева почти до вкъщи за това. И изведнъж му мина и започна да си пее. И така до следващия кризисен момент.

# 26
  • Мнения: 1 189
Някога нямаше бебешки пубертет. Дори и такова понятие не съществуваше.

# 27
  • Countryside
  • Мнения: 12 240
Някога нямаше бебешки пубертет. Дори и такова понятие не съществуваше.


Е, то някога децата ядяха бой за почти всичко, и/или ги насилваха за какво ли не. Какво казваше баща ми дори лудите бягат от боя.

# 28
  • Мнения: 413
Какъв му е режима на сън? В колко става сутрин и в колко ляга вечер? Супер късно ви е обедния сън, а вечер вероятно не заспива преди 23, нормално да е изнервен.

Възрастта и малкото бебе със сигурност допринасят за тръшканията и лошото настроение. Търпение от ваша страна, а дано е просто кофти период.  Аз бих го записала на ясла. Иначе моето дете е на същата възраст, предстои да тръгне на ясла есента.

# 29
  • Мнения: 15 060
Понятие бебешки пубертет може да е нямало, но по-труднотo време в този период си го е имало, защото детенцето изведнъж започва да се осъзнава като отделна личност, и щом е така - да иска да се налага за всяко нещо и на всичко да казва "не".
Не мисля, че има дете, което да не е минавало през такъв период.

Общи условия

Активация на акаунт