Социална тревожност у подрастващите!

Абсолютно същото се случи със сина ми през през пубертета. Не успяхме да се справим. Сега е на 34 г с депресивно тревожно разстройство. На антидепресант е. завърши магистратура, работи, но има кризи понякога. Трудно е,защото искам да ми помага, но не искам нищо,за да не го товаря.

Съжалявам да го прочета! А преди пубертета имал ли е сигнали за тревожност?

Дъщеря ми в момента е на 18, започна да проявява симптоми на тревожност още на 9-10 (главоболие, гадене, трудности със заспиването) най-вече свързано с училище. На 12,5 я спряхме от училище. Тревожността вече беше започнала да прераства в хранително разстройство. 4 години интензивна терапия с психотерапевт, която донякъде помогна. В смисъл - от неможене да излиза сама от вкъщи и да говори свободно без страх от съдене в един момент започна сама да ходи на уроци по рисуване и на сесиите при психотерапевта.

Бързо превъртаме лентата напред - от март тази година е на два вида лекарства заради атипична депресия, генерализирано тревожно разстройство, ОКР (подвид - дисморфофобия). Всичко това на фона на синдром на Аспергер (към момента се води най-леката форма на аутизъм ASD -1)

Психотерапията помогна до момент, после бушуващите хормони както и преструктурирането на мозъка съвпаднаха по лош начин, та в момента сме ден за ден и разчитаме на лекарства да й държат мозъка ‘спокоен’ и да е изпада в кризи с биене на главата в стената в 3 през нощта 😢

Обяснението на психиатъра е следното.
- тревожността се предава. Ако родители/баби, дядовци са тревожни, шансът детето да е такова е огромен.
- високоинтелигентните деца/личности развиват тези разстройства. Дъщеря ни е с IQ много над средното. Фронталният кортекс (отговарящ за абстрактното мислене, творчеството, емоционалната регулация, концентрацията) в еволюционно отношение е най-нов и най-склонен към бъгове в периоди на преструктуриране какъвто е пубертета. Затова тогава се отключват подобни страдания. Тези с по-ниско IQ са по-‘дебелокожи’ и не се замислят/свръхфокусират. Звучи много опростенческо, но цитирам психиатъра.
- последните 25 години техническото развитие на човечеството е свръхбързо спрямо всички останали периоди взети заедно. Преди 100 години хората е трябвало да свикнат с автомобил и електричество в рамките на целия си живот. Сега е някаква лудница от нововъведения. И това също създава тревожност у подрастващите, че изостават.
- ако бяхме оставили дъщеря ни на училище, най-вероятно нещата щяха да зазлеят още по-бързо (мнение на психиатъра)

Радваме се, че устискахме толкова дълго без антипсихотици и антидепресанти. Но в един момент нямаше как. Детето стана опасно за себе си.

В ретроспекция, нещата щяха да са по-ясни, ако някой беше се сетил да я тества за аутизъм. Аз бях тази, която предложи идеята на психотерапевта миналата година. За съжаление, дъщеря ми ‘маскира’ много дълго и много умело. Направихме оценка - е, воала ASD-1, на моменти (според ситуацията) даже ASD-2. И както каза психотерапевтът й - лека форма на аутизъм въобще не значи леко страдание. Даже е обратното. Тези с лека форма осъзнават, че са различни и се самоизяждат от терзания защо не са като останалите, защо не могат да се държат адекватно в социални ситуации и мн.други.

Дори психиатърът в началото махна с ръка и беше: “Аааа, аз съм виждал аутисти. Не е такава.” Сега вече сам признава сложността на случая и приема, че е аутист.

Та, в заключение, особено момичетата аутисти дълги години влачат социална тревожност, депресия, понякога се лепи грешно диагноза биполярно разстройство. В крайна сметка много от тях вече на късна възраст се диагностицират като аутисти.

Следвайте инстинкта си на родители и не се оставяйте да ви казват, че детето си е добре. Такова беше мнението на учителите. Мечтателна, разсеяна, в облаците, чувствителна, но ако се постарае малко повече всичко ще в наред.
Пребиваването в измислен свят всъщност е стратегия за бягство от реалността/дереализации.

Пффф, че дълго стана. Питайте, ако имате въпроси.

Допълвам: първо дете - искано. Любящо и обгрижващо семейство. Така ми липсват първите й три години - най-спокойните ни.

Не,но е високо интелигентен. При тях най често.

Оставам с впечатление, че това състояние не отминава… въпреки всички надежди, в които ме увериха!💔

Да,остава, в по слаба или силна степен.

Значи “мита” отмина с пубертета не е верен!
Боже мой!🙏🏻

И ние чакаме чудо. Вече сме отвъд ръба на всякакви сили.
Според психиатърът тревожността й е толкова силна, че спокойно може да се категоризира по ‘тамошния’ ТЕЛК (живеем в чужбина) и да й се намери работна среда, която ще е адаптирана според нуждите й.

От друга страна кортексът се стабилизира към 25 година. Та, не губим надежда.

Освен всичко друго, ако детето ви вижда, че се тревожите, това допълнителни подхранва страховете му. Щом възрастните се тревожат толкова много, значи положението е много зле.

Ние работим с психотерапевт, който ни даде надежда, че нещата ще се наредят. Имам близка психоложка, с която също споделям за нас и за мненията, които получавам и тя ми казва “успокой се, не при всички е така”.
Т.е. много често в пубертета както прочетох и тук подрастващите отключват социална тревожност именно , защото усещат , че не се вписват в модерната “чалга” пропаганда на разголените задници, цигари и алкохол още от 14 г. и т.н.
И въпреки това искам да вярвам, че всичко бива преодолимо…🙏🏻🍀

МамаНа Яна - добър пост
За съжаление именно при момичетата спецификата при РАС е че те или са в силно ниския спектър и с много тежки признаци, не оставащи съмнение за състоянието им или са във високия спектър, който традиционно - трудно и късно се диагностира, защото родители и специалисти не знаят какво да гледат. Иначе симптоми има, но за хората с опит. За съжаление разстройството от аутистичния спектър, към което сега се причислява аспергер, е винаги в комбинация с вторични отклонения към които са Дв и/или ХА ( тази отвеяност и разсеяност, импулсивност са класически признаци ) или обсесии, компулсии или тревожностни разстройства. Това е специфика на работа на нервната система - силна реактивност и дали рано или късно тревожността се проявява и  борбата с нея е сложна. И съм съгласна че има приливи отливи но изцяло "излекуване" е трудно осъществимо, защото опираме все пак до физиология. А лекарствата всъщност успокояват, забавят ритъма, реакциите притъпяват усещанията. Обаче сезонноста, стреса играят лошата си роля. Това е константно внимание осторожност наблюдение до живот. Човек с такива проблеми  трябва да е научен преди всичко да търси помощ при проблем а да не затъпква навътре.

За деца, които са тревожни пубертети нещата може би не са така ярко дефинирани, затова паралел е трудно да бъде направен.

Докато сме живи и здрави, надежда има.

Относно ‘чалга’ пропагандата - там, където живеем на практика почти няма от този вид. Въпреки това дъщеря ни, бидейки винаги ‘периферното’ дете - вече в ретроспекция знаем, че е с РАС - усещаше, че е различна и не се вписва в идеала за момиче. Което при нея ще рече - не е отличничка, не й идва отвътре да е ‘женствено’ мила/дипломатична (директна и нетактична е на моменти, но няма грам зла умисъл. Каквото в главата, такова в устата), не е забавна за момиче (дай й въпроси свързани с религия, смъртта, личностни отклонения и филми тип true crime) и никога не е център на компанията. И момичетата с ‘перфектните’ (с филтри) тела и лица в социалните мрежи. Това е истинска отрова.
Всяко момиче с РАС несъзнателно избира собствения си ад от най-ранна възраст.

Благодарение на състоянието също се наложи много да работим върху себе си. И като личности, и като родители. Когато я ‘пое’ психотерапевтката условието беше, че основната работа с детето е вкъщи иначе самичко то не може да се справи. С мъжа ми имахме успоредни ‘родителски’ сесии с терапевта, за да сме наясно за какво да гледаме и как да реагираме в определени ситуации. С крайната цел да й помогнем да изгради някаква устойчивост и да й даваме нужната подкрепа.
Изобщо много изтощително време, защото сме израсли в дисфункционални семейства и буквално трябваше да изтрием каквито модели са ни вменени в детството и наново да се изградим като родителски фигури.
Този процес продължава и в момента и е истинско предизвикателство.

Прощавайте за моето невежество, но какво е РАС?

И аз сега го научих в бг вариант от _re_ge. Благодаря!

Разстройство от Аутистичния Спектър
ASD - Autistic Spectrum Disorder