Син и дъщеря- как да ги обичам еднакво?

Ами не- просто се опитах да бъда по- кратка и конкретна.Сетих се за един факт, който струва ми се е от значение- бях много-много млада, когато родих Леда, само на 21. Бях студентка, бях още неориентирана и е имало моменти, в които съм си мислила, че малко раничко съм станала мама.Сега съм много по- зряла, постигнала съм нещо, самочувствието ми е друго и това май ме прави по- добра като родител...Но това е за друга тема...
Благодаря на всички за искрените думи и съвети. Ще направя всичко по- силите ми да не бъда толкова взискателна и критична към Леда и по- често да и показвам колко много всъщност я обичам!!!

Защо да не бъдеш взискателна и критична?Това не е точното мерило.Както повечето са ти написали-да-децата са различни, да не говорим и за възрастовата разлика-имат различни потребности, самата ти имаш различни задължения към тях ако щеш-едно е да миеш акано дупе, друго-да проконтролираш тийнейджърката.Ако усещаш разлика във вида обич е нормално.Ако усещаш обаче разлика в степента и предпочитания някакви по полов признак/ абстрахирайки се от малкото бебе-голяма кака и различни потребности и присъствието на умиление от малкото човече/-тогава хубаво се замисли.А иначе-показвай и на двамата колко много ги обичаш.

Това е и моето мнение.
Не знам защо, но си мисля, че ти май ги делиш по полов признак, а не по възраст  Дано не съм права, но дори да е така,    че го осъзнаваш и работиш по въпроса.

 

Моето мнение - определено трябва да намериш време, в което ще се занимаваш само с каката, и нито рев на бебе, нито сменяне на памперс да ви прекъсват.
Не обичаш голямото дете по-малко, просто нямаш време да осъзнаеш колко много го обичаш.
При моите деца разликата е по-малка - 6 години, но имаше същия момент. Добре че таткото е покрай мен и забеляза и отчуждаването на по-голямото. В момента, в който се заиграех с голямото дете, започнах да осъзнавам, че съм забравила каква любов изпитвам и към него. Ефекта е двустранен. Ако ти мислиш, че обичаш едното си дете повече от другото, то и двете деца ще усетят разликата. Притесненията ти допълнително допринасят за отчуждаване. Не пирай да се радваш на бебето, но намери ВРЕМЕ и начин да се радваш на по-голямото - прически, дрехи, маникюр, козметика, гаджета и т.н. Теми има много, важното е да отделиш време, а и някой който да поеме бебето.

Съпругът ми е любимо дете, а майка му не е спирала да повтаря пред децата си, че най-много обича едното...
Майка ми непрекъснато твърдеше, че ни обича еднакво, но като порастнах ми се отвориха очите и видях разликата, видях предпочитанията и към брат ми.
Сега не твърдя, че обичам децата ми еднакво. Обичам ги не само защото са мои деца, а защото всеки е уникален по свой собствен начин, има различни нужди, но идвамата имат голяма нужда от мен и това го виждам в очите им. Баткото го обичам и заради нежността му, болно ми е когато се чувства наранен, а това става често, защото той е с нежна душа. Малката я обичам и заради нейния пламък в очите, заради дяволчето дремещо в нея, за нея пък гледам тя да не наранява околните. Обаче и двамата са еднакво дълбоко в сърцето ми.

И аз съм на мнение, че обгрижваш малкото повече, защото е бебе, пък и разликата във възрастта на децата ти е голяма. Момичето ти е вече госпожица и трябва да намерите нови начини за близост. Сладкарници, пазаруване и т.н. по женски 

Няма начин да обичаш по абсолютно еднакъв начин двама души по простата причина, че те са съвсем различни индивиди, общувате по различен начин и следователно и любовта към тях се проявява по различен начин. Това обаче не означава, че обичаш единя повече от другия. Според мен колкото и деца и от какъвто и пол да има човек всичките ги обича с цялото си сърце и с най-силната любов на която е способен, просто любовта се изразява по различен начин в зависимост от характера на родителя и отделните деца. Аз самата имам 6 години по-малък брат.  И двамата усещаме, че майка ни ни обича повече от всичко на света, само дето ние с мама сме най-добри приятелки, а с брат ми си общуват на друго ниво, но не може да се каже, че обичаповече единя или другия.

Най-вероятно ги обичаш различно, но и двете - най-много! Възможно е голямото дете да остане с такова впечатление!
При нас като дойде третото, нещата се оправиха!

И аз моите си ги обичам еднакво. Независимо от възрастта или пола им. Вярно е, че откакто се роди Бебчо, все той ни е в ръцете, всеки се хвърля да гушка, мачка и целува него, а не големите. Ама как да награбиш едно дете, което е по-високо от тебе?! Да, знам, че и седмокласниците са деца, но към тях подхождам по друг начин - по-скоро като към приятели (като се старая да се приспособявам към техните виждания, а да не ги дърпам към моите). Вярно е също, че се карам много повече на по-големите, отколкото на малкия. Пак поради факта, че те са вече големи и осъзнават много повече неща и за тях е недопустимо поведение, което пък е нормално за 3-4 годишно дете. Но това не значи, че не ги обичам. А това, че се отнасям различно към тях, защото са момичета и момиче, също е много относително. Момата е хем артистична (рисува много хубаво и то не само защото е моето гардже!), хем с аналитично мислене - има вроден усет към математиката! Което за момиче е доста необичайно. Големият ми син пък е привлечен от литературата и историята. Речникът му е изключително богат (в резултат на доста четене, гледане на Discovery и ровене по "Странни" енцикопедични сайтове) и няма никакъв проблем с изразяването в устен или писмен вид. Което пък е необичайно за момче. А малкият определено е техничар, дори от тязи крехка възраст. Той е единственият, който с удоволствие се вре в ръцете на баща си, когато ремонтира нещо, или бърза с него към автосервиза..
Малко се отклоних от темата, но пиша това, за да обясня, че децата ми са адски различни, на различна възраст и с различен пол, но това не пречи на обичта ми към тях. И че различното внимание, което обръщаме на децата си, отговаря на нуждите им, а не говори, че не ги обичаме.
Баба ми казваше: Децата са като пръстите на ръката ти. Сама кажи кой пръст обичаш повече, без кой не можеш и кой ще те боли повече, ако ти го отрежат!

Аз бях на 18, когато родих Джули, Костаки го родих на 31. Обичам и двете си деца страшно много, само дето на каката не го показвам с толкова много гушкане - това беше години на ред. Но тя не ревнува от брат си, защото знае, че се искат повече грижи. И третото, живот и здраве - момиче или момче - пак толкова ще го обичам 

ами аз пък даже не правя разлика , те знаят, 4е мама е 100 процента за всеки! никакви предпо4итания! даже с малката са с голяма разлика- винаги се казват думи4ките като при големите и те се радват, 4е мама не се променя!  ина4е си се целуваме  и гушкаме с големите все още, но с много уговорки да не е пред хора,  .а тя знае батко и кака и си ги търси! не мога да си представя  да предпо4итам по пол децата си! не знам каква е тая мания за мъжките рожби- ами моят мъж само дето не се разска4а на центъра на варна,като разбра, 4е е мома!да не говорим за тука вси4ки колко се радват на малката- даже има привилегията да ходи в мъжките кафенета и да играе карти!

  Това имах предвид, конфликтът не е син-дъщеря, това няма нищо общо,  просто осъзнаваш майчинството на различни етапи от своето съзряване и си критична спрямо майката, която си била спрямо това, което си сега- имай предвид, че всичко това е само в твоята глава.  А фактът, че си толкова самокритична показателен, че ти пука, терзанието дали не пренебрегваш някой е признак на истинска обич 

Напълно те разбирам! Мисля, че не става въпрос за момче/момиче ( просто това толкова често ни е било втълпявано), а просто факта, че бебчо е все още малък и съответно повече му се радваш. Аз не бях толкова млада когато родих големите (съответно на 28 и 31), но когато се появи малкия (вече бях на 39) не мога да ти опиша колко много му се радвах, големите определено започнаха да се чувстват пренебрегнати, но сега нещата май си дойдоха на мястото.   

Всяка дете е различно и отношението ни към него е различно. В момента едното ти дете е бебе и има нужда дори ако щеш повече нужда от чисто физически грижи. Но пък когато бебо спи - можеш да бъдеш 100% на голямото дете, за да не се чувства пренебрегнато. Или пък нека тати да погледа малко бебето,а вие с голямото да си излезете на разходка.  Да, получават се понякога неща, които ние не ги желаем, но пък бързо-бързо трябва да излизаме от тези състояния... Успех и дано е временно! Но пък децата растат, няма да бъдеш все толкова близо до бебето, може би едно от нещата, които помагат срещу ревността и пристрастяването,  е да вършите колкото се може повече неща тримата - ти и двете ти деца!

И мойте са с голяма разлика,почти 13 години.Мога да кажа,че имах предварителни страхове и притеснения-как ще обичам децата си ?еднакво ли?да не ощетя каката или малкия?
Притесненията ми бяха излишни разбира се,всичко си дойде на мястото от самосебе си.Обичам децата си много по различен начин всяко,заради самото дете и неговите качества!Нямам слабост към нито едно (предпочитания)нито като пол нито като възраст.Всяко си е уникално и има място в сърцето ми колкото другото
Мисля,че авторката не е формулирала правилно въпроса.Според мен има впредвид не обич ами слабост в случая към сина си.Много често съм чувала израза,че момчетата са слабост на майките,а дъщерите на бащите.Познавам такива жени които открито го казват(слава богу не пред самите деца)а има и такива които си го казват и в семейството!!!хора всякакви
Не трябва да слагам нещата в някакви рамки-кое е нормално и кое не!Хора които имат слабост към едно от децата си,не трябва да имат чуство за вина,ами да се стараят да не го показват пред другото дете
Аз имам по-малък брат с 2 г.,винаги съм усещала,че майка ми проявява някаква слабост към него и тя ще си остане за цял живот,но слава богу съм достатъчно зряла за да знам че обичта и слабоста са различни понятия с тънка граница,която много хора бъркат!и децата най важното е че те усещат понякога слабоста на родителя към другото дете СТРАДАТ,мислят си че са по-малко обичани