Син и дъщеря- как да ги обичам еднакво?

mama julka, поздравявам те, че подхождаш толкова искрено към себе си - това е умение, което малцина имат! Щом си чувствителна към собственото си поведение спрямо децата, значи проблем няма - на родители, които истински "делят" любовта си, подобна мисъл изобщо не би им хрумнала

Не можеш да ги обичаш еднакво и няма нужда, според мен. Те са момче и момиче, малко бебе и голямо дете - за каква еднаквост иде реч?! Еднакво ли обичаме мъжете, приятелите, родителите си? Недей да се тормозиш. Превърни различното си отношение към двамата в предимство, а не в недостатък... би било притеснително да ги третираш по един и същи начин, така мисля аз. 11-годишното момиченце е малка женичка, твоя приятелка - правете си прически, пазарувайте, гответе, ходете да пиете сок и да си приказвате... това са все неща, които със сина си не може и не бива да правиш. Него си го гушкай,  храни, приспивай, мий му дупето - дъщеря ти едва ли ще се натиска за същото  Нека всеки от тях да чувства, че заема своето специално място в сърцето ти и да знае, че е обичан точно за това, с което се различава от другия!

Не мисля , че е прекалила . Всяка една емоция се отразява на малко дете , което тепърва развива психиката си и всяка една дава отражение в начина на мислене и позицията в живота по натам . Особено от майката . Аз не познавам майки , които да делят децата си ( а иначе познавам много ) ...Нормално е за теб вероятно , но не отричай другата гледна точка - това с деленето по полов признак е описано обстойно в дебелите книги . Комплексите трябва да се култивират , да се опитомят .  Не става въпрос за еднакво обичане , хората обичаме различно , а за това че на авторката и хрумва , че полът има нещо общо с това и дори пита дали момчетата се обичат повече ?! За мен това  не е нормално някак ,  но това е моя гледна точка . Аз бих се замислила и бих отнесла въпроса си до по-кфалифициран в случая специалист - гинекологията е друга наука  

ето това е и моят проблем. Но мисля, че защото те за нас винаги си остават по-малките и затова така ни умиляват.
Аз съм по-малката и знам какво е да се глезиш на мама
Не мисля, че щом си ги носила и 2-мата под сърцето си, можеш да обичаш едното повече, от другото.

Но бих следила темата с откровен интерес и за в бъдеще...

Имам предвид, че Пенелопа прекалява с постоянното връщане на онази тема с къпането на момчетата и лошите свекърви. Където и за каквото да пише във форума все до това опира. Явно за нея света се върти около това да обвинява майките на момчета, че са виновни от самото зачеване на децата си. Лошо ги възпитават, разглезват и после са едни отвратителни свекърви. Незнам какви са и проблемите с мъжа и свекървата, но постоянното му натякване говори за сериозен проблем, който се превръща в комплекс.
Проблемът според мен не е в пола на детето, а по-скоро във възраста-майките са по-привързани понякога към по-малките си деца.

май и аз съм с такъв проблем . А според таткото аз често пренбрегвам баткото заради малката. Не мисля че ги обичам различно, но все още малката е изцяло зависима от мен и грижите са различни към  двамата.

Няма как да знам къде е истината при теб. И моите са различни и с голяма разлика, 11 години и половина. Естествено е времето в обгрижване на малката да е повече от това за големия. Обичам си ги и двамата, дали еднакво как да кажа...според мен да, според тях не знам. Вчера изпратих Сиси при сестра ми и цял ден бях като болна, не готвих, не чистих, от компютъра пред телевизора и обратно, като междувременно звънях 5-6 пъти да я чуя. Неговия коментар беше само - Голяма скука е без диването. Факт е, че когато той замина януари на лагер не се чувствах така/звънях му само по 1 път на ден/. Нима не го обичам? - не, просто съм свикнала да се разделям с него, комуникацията ни е на друго ниво. И как да прегръщам и целувам 17 годишен мъж....и трябва ли заради него да не си гушкам прекрасницата?
За предпочитанията към определен пол ...това не го разбирам никак, не съм го срещала в живота си и не мога да го коментирам.

Тинка, мотивите ви да останете с едно дете са ужасни. Вие не сте като тези ваши роднини, защо се идентифицирате с тях...

Аз съм по-малката дъщеря, две сме. Татко, Бог да го прости много искал момче. И когато съм се родила аз по една или друга причина отложил посещението в родилното. Майка ми не спря да му го натяква 35 години!!! А тойй ме/ни обичаше много, безрезервно, толкова много ми епомагал, достатъчно беше да му изплача по телефона 'ела' и той зарязваше всичко и шофираше 400км без да знае защо...само защото имам нужда от него. И ...до края на живота си ще плача за него. Децата са си деца.

Това е само 1 от мотивите. Освен това, на този етап сина ми ми е достаатъчен, чуствам се удовлетворена и не чувствам нужда от повече деца. Няма никой застрахован от делене и различно отношение, не познвам семейство което да не предпочита едно от децата си. Всичките ми роднини са така и повечето от приятелите ми, възхищавам се на малцината които са се опазили и са били опазени от подобна гадост.

 
Сигурна съм, че сте си взели правилното за момента решение.
Просто се учудих и затова те коментирах, наистина е неприятно, дано се случва рядко.

и аз мисля 4е просто се умиляаващ от беб4о- малък ,сладък, нов и има толкова нужда от теб колкото и ти от него....гледаи да го крие6 от каката 4е 6те се настрои против беб4о...а това не води до ни6то хубаво и полезно
с времето 6те се изравнят не6тата не се тревожи   

Не мога да си представя как така един родител ще обича повече едното си дете спрямо другото. Винаги съм си мислила, че това е повече някакво недоразумение, отколкото истина. Случвало ми се е приятелки да ми споделят, че се мислят за по-малко обичани от родителите си в сравнение с братята си или сестрите си. Винаги съм оставала безмълвна при подобни признания, защото обективно погледнато, наблюдавайки семействата им абсолютно не мога да кажа, че родителите им дават реални поводи да си мислят това. Просто винаги има някаква сестринска/братска ревност и всеки си мисли, че родителите му него обичат по-малко. Аз също имах малко братче, което за мое най-голямо нещастие загубих. Разликата ни беше 8 год. Виждам, че и децата на авторката са с голяма разлика. Ако трябва да бъда честна и аз на моменти съм си мислила, че той е бил предпочитаното дете в семейството. Но това беше защото той беше малкото бебе в къщи и естествено всички спонтанно му се радваха на дяволиите, а и той беше изключително контактно дете, а аз бях доста резервирана. Аз лично го обожавах и даже го глезех повече от всички други, нищо че ревнувах. Даже и майка ми ми правеше забележки, че прекалявам и ме караше да бъда по-строга с него. Майка ми имаше много различно отношение към нас двамата. Брат ми беше малкото й лъчезарно бебе, а аз бях по-скоро приятелката й, помощничката й, дори нейната довереница като поотраснах. Не мога да твърдя, че го обичаше повече от мен, просто го обичаше различно. Няма да забравя момента когато заминах от къщи, за да уча много далече. Майка ми изплака и ми пита какво щяла да прави сега без мен, най-добрата й приятелка...А тогава братчето ми беше още живо. Тогава всичката ми детска ревност изчезна завинаги и разбрах, че майчината обич не се дели. Сега и аз имам момиченце и момченце. С много по-малка разлика - 2 год. С ръка на сърцето мога да кажа, че и двамата ги обичам толкова много, че не мога да си представя живота повече без тях. И те са ужасно различни както бяхме и аз и братчето ми. Но и двамата ме карат да ми се свива стомаха по един и същи начин, когато са болнички, когато са тъжни и двамата ме изпълват с толкова много любов, когато ми се усмихнат. А като видя как дъщеря ми гали братчето си и как синът ми цвили от радост като види кака си, изпитвам такова неописуемо чувство на умиление и радост, че ми се насълзяват очите.

Малко се отплеснах, но с горното исках да кажа на авторката, че децата са различни и не може да имаме едно и също отношение към тях. Всяко си има собствени нужди и в един момент едното иска повече внимание отколкото другото. Няма как в един и същи момент да дадем и на двете едно и също, а и това не е нужно. Не се затормозявай излишно, радвай се на децата си!Сигурна съм, че не си мислиш, че без дъщеря си можеш да живееш и че синът ти може да я измести в сърцето ти. Просто синът ти е бебе, а дъщеря ти малка госпожица и е естествено на не ги дундуркаш и двамата по един и същи начин. Crazy chick ти е дала много добър съвет, майка ми точно така се държеше с нас. И явно не е сбъркала.

Никога не съм ги делила.И 2 мата ги обичам еднакво.Даже ако купя на бебето нещо гледами тои да не е по назад.Но да обичам 1 то повече не .Просто бебето получава малко повечко внимание от моя страна

Мисля, че си въобразяваш Просто ти е домиляло за бебешко, минали са доста години откакто дъщеря ти е била бебе. Знам какво е! Особено, ако дълго сте отлагали второто дете поради някакви причини (финансови или други), а ти страшно много си го искала, направо си жадувала за него!
Освен това децата ти са с голяма разлика и имат различни нужди. Не може да ги обичаш по еднакъв начин, но може да е поравно и да задоволяваш нуждите им от общуване с теб съобразено с възрастта.

 Еднакво няма да можеш, в това е красотата на обичта- нейната уникалност, всеки заслужава да бъде обичан силно и различно, най-вече децата  .
 Истината е, че дъщеря ти вече е голяма и е нормално да не се отнасяш към нея като към бебе, както и е нормално тя да се дразни от отнемането на притежаването на лидерската позиция. Не се обвинявай и не си позволявай да се чувстваш виновна заради това, твоята роля е да съумееш да й обясниш, това което тя приема за загуба (твоето внимание към бебето, появилата се конкуренция) поне такива изводи си правя аз от написаното от теб.
 Не се лашкай между различни емоции син-дъщеря, делене на обич, степенуване на обич и тн.
  Полагането на ежедневни грижи не е обич, а обгрижване, най-нормалното нещо е някой на 7 месеца да се нуждае от повече обгрижване от някой на 11 години. Най-важното е да спреш да се съмняваш във възможността си да обичаш безрезервно.
  Имам чувството, че не си написала всичко, което те е провокирало да пуснеш тази тема, може и да греша.

Все още имам само едно дете - момиче, но мисля, че и два близнака да родя момчета след нея, няма да си променя чувствата към момичето, само защото е такова. И двете са ти деца, и двете са ти мили и те обичат. Не знам. Не мога да си представя да обичам едното повече... защо? И двете са ми деца.

Сещам се лафа на баба ми по този въпрос щом я питахме кой обича повече:
Тя казваше така - убодете си палеца и кутренцето кой ще те заболи повече?
Та тя любовта към децата не може да се мери или дели. Тя е просто любов. И аз имам две деца една голяма кака и едно бебче. В момента бебка има по голяма нужда от мен, но това не означава че пренебрегвам каката когато има нужда да поговорим за нейните вълнения и проблеми щом поиска, защото е тийнейджър и е доста импулсивна като всички в тази възраст.
Деца се обичат и не мисля, че може да се каже, че по различен начин.
Майката има свойството да обича всеотдайно. Попитай се вътрешно ако се наложи да спасиш живота на дъщеря си в замяна на твоя ще се пожертваш ли? Предполагам, че отговора  е ДА.