Керем Бюрсин - преди, сега и в бъдеще - личен и професионален живот (тема 122)

Привет от мен, група!
Скачам от балкона, първо заради "Синята пещера" и второ, защото съм много впечатлена от думите ти, Александра (надявам се не е проблем, че се обръщам на "ти"). Изгледах филма досега три пъти (само толкова признавам ), защото още след първото гледане нещо не ми достигаше... Много си права, Алекс, всяко следващо гледане "намества" пъзела. Толкова много детайли, толкова много подсказки, толкова много смисъл... токова много красота, тъга и още, и още.
И благодаря за къртовския труд, Алекс, защото съм повече от сигурна, че с нашите си букви ще откривам много пропуснато при няколкото гледания до момента! Благодаря!

Свършвам с Джем да видим какво друго ще приготвя из толкова Керем тия дниии

Добро утро! 🍀
kyty, добре дошла. Радвам се, че се разписа при нас 🌼

Керем при Ибрахим Селим:

За любимата му думичка "фък". Казва, че вече не я употребява често, вместо нея казва "шит shit" 😂😂😂

Разказва за една случка на сета на "Въпрос на чест" как си забравил репликите и казал фък и всички започнали да го казват след него. Трябвало да се редактира 5 м.28 сек.😁

За най странния подарък, който е получавал - папагал, който живее 80 години. Ибрахим го пита дали не са искали да кажат с това, че много говори 😀  На себе си обаче подаръци не прави освен практикуването на някои спортове.

Казва, че не е озлобен човек, но не прощава напълно. Вторият шанс е като счупената чаша, пак ще може да пиеш от нея, но вече ще тече, ще има петна.
Иначе би приел извинение, ако е искрено от някой, който го е ядосал.

Говори за любимата си тема - феминизмът.
Също за Тео, знаем колко обича мъника💕 и обича да работи с деца.

Естествено говори и за проектите. Сценарият на пещерата е написан за 5 дни и е много специален проект за него.
Потвърди, че Разглезен излиза на 20 декември, различен филм. Говори и за "Платоничен", забавляват се много на сета, вече е приключила първата седмица.

В общи линии това е, сигурно съм пропуснала някои неща. Имаше и още една игра, но ако ми се занимава ще видя и нея.

Синята пещера (Mavi mağara)
Филм с участието на Керем Бюрсин и Деврим Йозкан
Любителски Бг превод: Александра
Във Видеа: https://videa.hu/videok/film-animacio/mavi-maara-5KurvPBz4kTfVzq0

Резюме: Синята пещера“ е посветена на любовта между офицер от военноморските сили и неговата починала съпруга. Джем (Керем Бюрсин), военнослужещ от флота, губи съпругата си Алара (Деврим Йозкан) от рак. Опитвайки се да се справи със загубата на съпругата си, Джем тръгва на пътешествие към „Синята пещера“ - мястото, където е обещал един ден да покаже на съпругата си голямата си любов. Пътуването на Джем разкрива подробности за връзката му с Алара и се превръща в изненадващо откритие, което потвърждава, че истинската любов е вечна.

Моя бележка 1. Ако нещо Ви се стори странно или него лично, изчакайте. Към края пъзела се подрежда перфектно.

Ще ми е приятно да прочета мненията ви. Аз, както казах, особено при второто гледане останах влюбена в историята, детайлите, играта...

Алекс, отново благодаря!
Част от мнението си изразих снощи. Сега, след като сляза от прахосмукачката и избягам от кухнята , ще изгледам отново с любопитство и огромно удоволствие филма. Толкова много неща за казване има в главата ми, та се надявам и малко да ги поподредя. Определено този път Керем ме изненада и то много (приятно, разбира се).
Благодаря, Алекс!

Алекс, мерси много за труда който си положила.🌼

Изгледах го! Трябва да си събера малко мислите, но предположих какъв е края. Без да съм чела спойлери.

Керем наистина трябва да започне да пише сценарии за филми.

Алекс
Момичета

Качих редактираният филм, че имаше малко грешки, които ме дразниха, подмених линка в предният пост, но ще го сложа отново.
Синята пещера, редактиран
https://videa.hu/videok/film-animacio/mavi-maara-5KurvPBz4kTfVzq0

Повече няма да го пипам, че иначе пещери ще сънувам довечера...

Интервю за Джумхюриет Пазар

"Пещерата, която крие травми".

Фрагменти от вечни спомени с Керем Бюрсин и Деврим Йозкан

Базиран на детските травми на войник и съпругата му, Синята пещера свързва пътуването на спомените в ума с зрителя в различен начин на възприятие.
Филмът "Синята пещера" е в много отношения първи. Това е първата сценарна работа на Керем Бурсин, който е и главната роля, и първият филмов опит на Деврим Озкан, който го придружава в главната роля.
Издаден на Prime Video и продуциран от Ay Yapım и BraveBorn Films, филмът носи на зрителя спомените за минали травми на войник с необичаен обрат. Въпреки че е трудно да се проследи, тъй като не е хронологичен разказ, определено е интересно преживяване.

За мен Синята пещера е интроспективно пътуване, конфронтация и сбогуване. Как се появи такава многопластова история?

Керем: Обикновено, когато пиша сценарий или създавам история, това, което искам да разкажа, се образува от семе. Това семе може да бъде герой, събитие или ситуация. Например, проект, наречен „Bi'Tuhaf Hikâye” („Странна история”), по който работих с Osman Kaya, продължава почти девет години и току-що го завършихме. Имаме много подобни проекти. Но когато става въпрос за Синята пещера, процесът никога не се е развивал по този начин.
Понякога една идея осветява пътя толкова много, че докато се придържате към тази идея, всичко тече, свързва се и става едно. Когато Синята пещера влезе в живота ми, вече бях взел решение: исках да се отдръпна от екрана за около две години и да посветя повече време на писане и продуциране. По това време, след като завърших сезона на проекта, който Осман Кая донесе преди няколко години, работех върху „Bi'Tuhaf Hikaye” („Странна история”), когато получих предложение да играя.Това обаче беше съвсем обикновена работа и аз се оплаках: „Защо не поемаме рискове във филмите?“ Казах им, че ще напиша сценарий, за да им покажа точно за какво говоря, вместо да говоря за себе си на срещата.Разбира се, когато се върнах у дома, изобщо не ми беше хрумвало, че ще напиша любовна история. Осман Кая и Кемал Джемелек (моят партньор в BraveBorn Films) бяха в къщата ми и си спомням, че ги помолих за 20 минути. Взех китарата, легнах на пода и изведнъж всичко потече, знаех точно какво ще пиша и за какво искам да говоря.Взех тетрадка и написах филма, очертавайки го сцена по сцена, а след това с Осман Кая седнахме и направихме първата чернова за пет дни. Когато Prime Video се обърна към нас с молба за работа, тогава нашата работа започна. Никога не съм мислил, че ще напиша филм за любовта и се радвам, че го направихме.

Сценарият съдържа препратки към митологични истории, като The Oddysey. Мисля, че е необходимо добро разбиране на митовете, за да поставим тези препратки последователно в слоевете на сюжета. Какво ви привлича в митологията?

Керем: Наистина обичам митологията, винаги съм харесвал структурите на митологичните истории, защото понякога те са очевидни, а понякога служат като обучение само за тези, които ги разбират.Детството ми премина в страна като Индонезия, чиято култура е много привързана към митологични герои и истории, запознах се с такива герои в много ранна възраст, слушането и четенето на истории отвори вратата към моя интерес към митологията. Наистина харесвам въпроса ви, защото Одисей е любимата ми история и определено оказа голямо влияние върху живота ми.

В Синята пещера присъстват и много психологически фактори. От връзката между тялото и ума в момента на смъртта до символизирането на изправянето пред травма, както е описано от Юнг... Каква роля играе психологията в сюжета и героите?

Керем: Психологията във всеки смисъл играе огромна роля както в сюжета, така и в героите. Ние сме психологически същества. Начинът, по който обикновено гледам и работя с роля, започва от психологията на героя. Същото се случва, когато пиша сценарий.

Един от най-сложните и същевременно красиви аспекти на Синята пещера е, че посещава спомените не в хронологичен ред, както в литературния текст, а фрагментарно и извън времето, както в паметта. Влизането и излизането на водата е решаваща метафора в преминаването на спомените.?

Керем:Първо, благодаря, определено искахме да бъде така, както описахте, да се върнем към фрагментирани безвременни моменти, като в спомен...Както знаете, заснемането, създаването и пускането на филм е екипно усилие и има толкова много талантливи хора, работещи ден и нощ, които не виждаме на заден план и когато се заемат с проект като вас, талантът им е напълно разкрит подобрени и украсяват проекта.Това ме вълнува най-много и основната причина да обичам тази работа. Разбира се, има метафоричен смисъл в начина, по който свързваме моментите на преминаване на водата, но ако ви кажа защо, ще издам твърде много информация за сюжета. Тази идея идва изцяло от нашия редакторски екип Азиз Имамоглу и Баркин Йешилтепе. За нас също беше голямо предимство да работим с Алмила Йерук и Ерсин Гьонджу по монтажа.

Каква е разликата между създаването на Джем в текст и оживяването му като актьор?

Керем: И двата варианта са много сходни. И разрешаването на предложенията на Джем, и създаването на ефекта от реакцията му на случващото се, и създаването на всеки герой и света на филма като цяло са много различни усещания. Да видиш как оживява е неописуемо чувство.Филмът изгражда историята си чрез възможните трудности и жертви, с които един войник може да се сблъска в социалния живот.

Какво ви накара да изберете военната служба като тема на вашия филм?

Керем: За филма получихме консултация от SAT командоси. Когато разговаряхме с тях, те ни казаха, че личният им живот и взаимоотношенията са били засегнати от работата им. Джем може да бъде пилот или да работи на нефтени платформи насред моретоВиждаме обаче, че филмите и сериалите на военна тематика у нас са по-скоро мисионерски насочени. Не си спомням как фактът, че Джем е морски офицер, влияе на тази връзка, ако изобщо се отразява. Исках да погледна на тази ситуация от друга гледна точка.Написахме психологически романтичен филм за любовта и фактът, че главният ни герой е морски офицер, го направи много по-красив. Но, разбира се, ние наистина говорим за нещо друго, ние нямаме свят като The Hurt Locker.

АЛАРА СЕ СТРАХУВА ДА СЕ ИЗГУБИ"

Деврим Озкан говори за сложния характер на Алара в първия й филм.

Имате много сложна роля като Алара. Но що се отнася до мен, вие напълно се справяте с тази трудна роля. Как се запознахте с Алара и кое беше решаващото за вас при избора на нейния образ?

Деврим: Много ви благодаря Тази история наистина ме трогна, плаках, когато я прочетох за първи път. Докосна дълбоко сърцето ми и ме накара да се замисля много. За мен е много важно да играя пред публика с произведения, които променят ритъма на сърцето ми. Синята пещера се превърна в такава история за мен от първия момент.

Замисляли ли сте се колко е трудно да си съпруга на войник, докато се подготвяхте за филма?

Деврим: Да, това беше нещото, за което най-много си мислех и което ми беше най-трудно да съчувствам. За мен, както и за Деврим, винаги звучи като „ако си много влюбен, изчакай и рискувай всичко“, но за Алара не е така. Има страхове, останали от баща й. Затова тя постоянно се страхува да не загуби.

Какво е значението на Синята пещера и ролята на Алара за вашата кариера?

Деврим: "Синята пещера" е първият ми филм. Затова винаги ще заема специално място за мен. Това е първият ми опит и първа наслада от филма, не мога да го опиша. Освен това достигането до публика по целия свят чрез Prime Video прави този проект уникален за мен.

Коя беше най-трудната сцена за вас?

Деврим: Мисля, че това беше последната сцена, която снимахме с Керем. Сцената, в която Алара и Кем се изправят пред истината. Беше много болезнена, но трудна сцена да намеря своя ритъм. Понякога можем да станем класици, когато играем. Сцената, за която споменах, също е много подходяща за това. Опитахме се да намерим най-естествения вариант.

Изгледах „Синята пещера“, този път на нашия си богат език. Алекс, не знам какви точно грешки си си открила и са те подразнили….. аз не забелязах нищо такова. Това, което забелязах, е че с твоя превод всичко си дойде на мястото. То си дойде, ама пак проблем… Още повече неща ми се иска да кажа, пак каша в главата ми от тях – кое първо да кажа, да напиша.
Историята на една любов, разказана по по-различен начин. История за любовта на двама души, които носят бремето на стари рани, загуби и свързани с тях страхове. История, разказана по начин, който те грабва за душата… сърцето… гърлото… и не те пуска до края. Понякога хватката е толкова здрава, че е трудно да си поемеш въздух.
С какво да започна? Може би с музиката и цветовете, светлината… Мистична мелодия, заради която по някое време започваш да си задаваш въпроса за какво е този филм – нежна и в същото време малко побиват тръпки от някакво неопределено тревожно очакване. Ами цветовете… при срещата в лунапарка – слаба светлина докато си разказваха миналото, а когато Джем заговори за бъдещето светлините грейнаха. Кадрите, в които хеликоптерът отнасяше тялото на Джем, не знам защо ми напомниха Готъм Сити.
За мен филмът не е разказ за пътуването към себе си, за себеопознаването. Смятам, че Джем е човек, който се познава достатъчно добре, умее да прави избори… Трудното дойде, когато в живота му влезе тази, на която даде сърцето си от първия поглед. А Алара също имаше своите страхове. Харун каза, че преди смъртта си човек мислел за съжаленията си. Ами така е. Това, което всички ние пропускаме – да говорим повече с човека до нас, да се вслушваме в неговите думи, да се опитваме повече да го разберем – какво го тревожи, какво го буди нощем, какво го радва и разплаква, да го прегърнем "не един, а милион пъти" (както каза Джем).
Не бих казала, че в края на филма действието прави изненадващ и неочакван обрат. Защото още от първите минути започнаха и подсказките. На мен ми бяха необходими и второ, и трето гледане (както в предишен пост споменах – за толкова признавам, а със сигурност и още ще го гледам), за да подредя видяното. При спасителната акция в началото – това внезапно счупване на очилата и алената вода… защо, как?... После – тази тишина, усилващата се мистична мелодия, излизащият от водата Джем – гол, с треперещи ръце. Тръгвайки към Синята пещера – отново тази игра със светлината – срещна майка си при ярка слънчева светлина, баща си – на сенчесто място и в мрак вечерта. Накъсаните спомени – едва накрая си дадох сметка, сърдечният масаж….. натиск – спомен, натиск-спомен… И вече в Синята пещера – весело подскачащите светлинки, усмивката на Джем, блаженството му от очакването за среща с любимата. Очаквах тези светлинки да изобразят лицето на Алара едва ли не.
Наистина човешкият мозък е необятен, трудно разгадаем, особено в последните минути от живота. Сглобява странни картини и събития може би основани на съжаленията на умиращия.
Последната сцена ми беше най-тежка. Изтръгва ти душата...Е те тогава си поревах както се полага.
Какво да кажа за играта на Керем и Деврим. Потресаваща!
И браво на психолозите или психологът…, който е работил по филма.
Както много от вас казаха – Керем задължително трябва да продължи да пише сценарии. Играта той си я може. Избягвам да съпоставям и сравнявам партньорките, но Деврим за мен е втората най-добра партньорка на Керем – след Ханде Догандемир.
И да помоля – не ме съдете много строго…. Изразих собственото си мнение, разбиране, виждане.
Избрах да е тук!

kyty, със всичко написано съм много съгласна и препокрива моите мисли и усещания.

Kyty, на Вас също ви се отдава писането. Прекрасен анализ, поздравления👏😉🩵

За мен този филм е една метафора на целия наш живот. По какъв път вървим, какви хора срещаме, какви обещания даваме. Защо винаги отлагаме хубавите неща във времето, мислейки, че живота е пред нас. Но не знаем дали е така. Винаги казваме, че и утре е ден, но откъде сме сигурни, че нас ще ни има в този ден. Точно, когато Джем реши да се откаже от работата си, той умира без да разбере, че ще става баща, а душата му преди да си отиде минава по пътя към светлината срещайки хора и събития белязали живота му - майчината любов, изкушенията и препятствията в лицето на Зейнеп, Харун бащата насилник, любовта към Алара и нероденото му дете. И стига неизменно в дома си - неговата синя пещера, която ще е вечен дом на душата му. Алара заведе сина им там, за да почустват присъствието му.

Може би всеки един човек живее, в собствена синя пещера, където се борим с егоизма и собствените си илюзии.
Животът е тук и сега. Прекалено е кратък, за да го отлагаме. 💙

Щастлив край? Никой край не е щастлив и не може да бъде.

Кинематографията, сценичните преходи, музиката са също на ниво и те карат да се потопиш плавно в историята, дори да участваш в нея, да я изживееш. Напомни ми за една лична загуба от преди години.

Аз пак не мога да стоя мирно...
Не че си нямам друга работа.

Не знам цялото ли ще е или отделни откъси, ще видим според това довечера колко ми се занимава....