Здравейте,
Първо искам да изкажа благодарност на всички, които ще отделят от времето си да прочетат историята ми.
Честно казано не знам от къде да започна. Може би първо ще опитам да опиша себе си (или поне това, което аз мисля за себе си), за да може да добиете някаква представа за мен. На 28 години съм, майка на 1 детенце. Детето ми ходи на ясла, аз на работа от около 7 месеца. Това е втората ми работа откакто приключи майчинството ми, като на първата не успях да се впиша в колектива и напуснах. Бих казала за себе си, че съм доста притеснителен и стеснителен човек. Дългото майчинство ми повлия още повече за това да изпитвам трудности в комуникацията с хората, а работата ми е точно в тази сфера. Постоянно треперя и мисля кой какво мнение има за мен, кой ме харесва и кой не и т.н., което си давам сметка, че е лошо и че се отразява на отношенията ми с хората. Отразява се и на отношенията с партньора ми. От дълго време не си говорим, той не иска да ме слуша и когато се прибера след работа, той или излиза, или работи на компютъра си. Не вечеряме заедно, почти не излизаме заедно (освен ако не е по задължение), не си лягаме заедно. Разговорите ни (ако мога да ги нарека такива) са критика, отправена към мен. Критикува ме за почти всичко - от начина, по който възпитавам и гледам детето ни, през битовите и ежедневни неща, намесва понякога и родителите ми, намесва и външния ми вид. Това още повече ме кара да се затворя в себе си. Не знам как да намеря път отново към него. Не съм сигурна и в чувствата си към него вече.
В същото време се появи друг човек, с който нещата започнаха чисто приятелски. Изслушваше ме, разнообразявах се от всичко, което се случва в главата ми, но нещата започнаха да прекрачват границата на приятелството. Започна да ме сваля, да ме прегръща, опита се да ме целуне. Не искам да изневерявам на мъжа си и поради тази причина се скарах с него. Просто си търсех причина поради която да го направя и си намерих. Сега не си говорим, а е с мен по цял ден. Мисля, че за момента така е по-добре.
Но се чувствам смачкана и много зле. Дори в момента ми иде да се разрева. Исках да споделя с някой и да получа съвет.
Първо искам да изкажа благодарност на всички, които ще отделят от времето си да прочетат историята ми.
Честно казано не знам от къде да започна. Може би първо ще опитам да опиша себе си (или поне това, което аз мисля за себе си), за да може да добиете някаква представа за мен. На 28 години съм, майка на 1 детенце. Детето ми ходи на ясла, аз на работа от около 7 месеца. Това е втората ми работа откакто приключи майчинството ми, като на първата не успях да се впиша в колектива и напуснах. Бих казала за себе си, че съм доста притеснителен и стеснителен човек. Дългото майчинство ми повлия още повече за това да изпитвам трудности в комуникацията с хората, а работата ми е точно в тази сфера. Постоянно треперя и мисля кой какво мнение има за мен, кой ме харесва и кой не и т.н., което си давам сметка, че е лошо и че се отразява на отношенията ми с хората. Отразява се и на отношенията с партньора ми. От дълго време не си говорим, той не иска да ме слуша и когато се прибера след работа, той или излиза, или работи на компютъра си. Не вечеряме заедно, почти не излизаме заедно (освен ако не е по задължение), не си лягаме заедно. Разговорите ни (ако мога да ги нарека такива) са критика, отправена към мен. Критикува ме за почти всичко - от начина, по който възпитавам и гледам детето ни, през битовите и ежедневни неща, намесва понякога и родителите ми, намесва и външния ми вид. Това още повече ме кара да се затворя в себе си. Не знам как да намеря път отново към него. Не съм сигурна и в чувствата си към него вече.
В същото време се появи друг човек, с който нещата започнаха чисто приятелски. Изслушваше ме, разнообразявах се от всичко, което се случва в главата ми, но нещата започнаха да прекрачват границата на приятелството. Започна да ме сваля, да ме прегръща, опита се да ме целуне. Не искам да изневерявам на мъжа си и поради тази причина се скарах с него. Просто си търсех причина поради която да го направя и си намерих. Сега не си говорим, а е с мен по цял ден. Мисля, че за момента така е по-добре.
Но се чувствам смачкана и много зле. Дори в момента ми иде да се разрева. Исках да споделя с някой и да получа съвет.
