Здравейте,
На 25 години съм. Омъжих се 2024 година, с мъжа ми бяхме заедно от 2022. Аз давах зор за сватбата заради баща ми. Той не ми позволяваше да живея с мъжа ми преди да сме женени (религиозни причини), с майка ми имаха големи проблеми и аз общо взето в желанието си той да е спокоен и да няма емоционални изблици, направих точно както той искаше. Всички бяха много щастливи, аз също бях в началото.
Около шестия месец от съвместния ни живот с мъжа ми осъзнах, че просто не си пасваме. Знам какво е компромис и знам какво е комуникация. Той също. Просто не се получаваха нещата. Ето няколко примера:
- Аз съм пушач, обичам и да излизам на заведения навън, да стоя до по-късно. Той не пуши, не пие, ляга си в 21:30. Когато сме излизали се оплаква, че му мирише на цигари (аз пуша бездимни, т.е. iqos/вейпове), че му е шумно. Няма настроение. Ако пуша вкъщи, трябва да съм в другата стая.
- Не харесва моите приятелки и техните гаджета и съответно никога не сме излизали на двойни срещи, т.е. като двойка социалният ни живот беше на 0.
- Аз си падам работохолик, завършвах университет междувременно и бях на 5000 оборота всеки ден, докато той си работеше хоум офис (лежеше на дивана, понеже измисли начин, по който да изглежда, че е активен онлайн, но без да прави нищо).
- Аз държа на външния си вид, а той, може би защото не излизаше за работа, не се интересуваше как се облича, дали е подстриган/обръснат. Като цяло стилът му на обличане беше като на 16-годишен скейтър(широки дрехи и кецове).
- Той е страшно зиморничав *така ли се пише?*, спи с чорапи и дълъг ръкав, въпреки че се поти постоянно. Сами се досещате какъв е резултатът от потене всяка вечер...направо ме беше гнус да лежа в това легло. Отделно не ми даваше да спя до него, на неговата възглавница, защото съм щяла да я намачкам (с мемори пяна е).
- Въпреки че не сме имали финансови проблеми и сме получавали помощ от семействата ни, постоянно се карахме за храна - той държи да пазарува само на промоция, съответно много пъти не сме купували това, което аз искам (конкретни плодове например).
- Отказваше да чисти банята и терасата, чиниите чакаше да напълнят мивката и плота, за да ги измие, след пране оставяше дрехите по цяла седмица на простора без да ги събере (редувахме се в някои дейности). Не му правеше впечатление ако е кочина, след пътувания редовно е имало купчини негови дрехи на земята, които просто трябва да се сгънат и приберат в гардероба...
Сега сигурно се чудите защо съм била с него. Ами, беше ми сигурно, понеже знаех, че няма да ми изневери - нито социални мрежи има, нито има някакъв социален кръг/компании, с които да излиза. Интересът му е бил на 100% насочен само към мен. Спортува, чете книги, не пие и не пуши (!). Интелигентен тип. За годините, в които бяхме заедно, пътувахме доста, той искаше винаги да съм с него, да сме заедно. Харесваше му да съм му жена. Въпреки горе изброените негативи, винаги е бил мил и любвеобилен с мен. Характерът му е много мек, много е търпелив, което смятах, че ще балансира мен - вечно изнервената.
Ходих на психолог няколко години покрай проблемите с нашите, смятах, че когато се отделя от тях, ще мога да се успокоя, но ето че в брака ми отново бях наеспокойна и невротична. Чудех се какво се случва, защо съм такава. Ами, оказа се, че просто не съм ДОВОЛНА. И колкото и да се мъча да се съобразявам, бях в ситуация, в която мъжът ми ме отблъскваше. Първо емоционално не го исках, после сексуално...та така.
Преди няколко месеца започнах да си комуникирам с един мой по-възрастен колега. Ще спестя подробности, но вече живеем заедно, чакам решение от съда по бракоразводното дело. Всички бяха против, но аз (може би за първи път) направих нещо за себе си. Трудно го преживяха и мъжът ми, и семействата ни (около 2 месеца ме разубеждаваха, ревяха, сърдеха се), но пък аз съм добре. Не знам кога последно съм била толкова спокойна и уравновесена. Радвам се, че предприех тази крачка сега, а не останах да търпя. Съжалявам, че повлякох толкова хора около себе си и ги нараних. Вярвам, че бившият ми мъж ще си намери подходяща половинка и ще бъде щастлив, а родителите ни ще осъзнаят, че това е било правилното решение.
Написах целия този роман, защото имах нужда да споделя. Надявам се да помогне и на някоя друга жена в подобна ситуация. Не е толкова страшно, дори всички да са срещу теб.
На 25 години съм. Омъжих се 2024 година, с мъжа ми бяхме заедно от 2022. Аз давах зор за сватбата заради баща ми. Той не ми позволяваше да живея с мъжа ми преди да сме женени (религиозни причини), с майка ми имаха големи проблеми и аз общо взето в желанието си той да е спокоен и да няма емоционални изблици, направих точно както той искаше. Всички бяха много щастливи, аз също бях в началото.
Около шестия месец от съвместния ни живот с мъжа ми осъзнах, че просто не си пасваме. Знам какво е компромис и знам какво е комуникация. Той също. Просто не се получаваха нещата. Ето няколко примера:
- Аз съм пушач, обичам и да излизам на заведения навън, да стоя до по-късно. Той не пуши, не пие, ляга си в 21:30. Когато сме излизали се оплаква, че му мирише на цигари (аз пуша бездимни, т.е. iqos/вейпове), че му е шумно. Няма настроение. Ако пуша вкъщи, трябва да съм в другата стая.
- Не харесва моите приятелки и техните гаджета и съответно никога не сме излизали на двойни срещи, т.е. като двойка социалният ни живот беше на 0.
- Аз си падам работохолик, завършвах университет междувременно и бях на 5000 оборота всеки ден, докато той си работеше хоум офис (лежеше на дивана, понеже измисли начин, по който да изглежда, че е активен онлайн, но без да прави нищо).
- Аз държа на външния си вид, а той, може би защото не излизаше за работа, не се интересуваше как се облича, дали е подстриган/обръснат. Като цяло стилът му на обличане беше като на 16-годишен скейтър(широки дрехи и кецове).
- Той е страшно зиморничав *така ли се пише?*, спи с чорапи и дълъг ръкав, въпреки че се поти постоянно. Сами се досещате какъв е резултатът от потене всяка вечер...направо ме беше гнус да лежа в това легло. Отделно не ми даваше да спя до него, на неговата възглавница, защото съм щяла да я намачкам (с мемори пяна е).
- Въпреки че не сме имали финансови проблеми и сме получавали помощ от семействата ни, постоянно се карахме за храна - той държи да пазарува само на промоция, съответно много пъти не сме купували това, което аз искам (конкретни плодове например).
- Отказваше да чисти банята и терасата, чиниите чакаше да напълнят мивката и плота, за да ги измие, след пране оставяше дрехите по цяла седмица на простора без да ги събере (редувахме се в някои дейности). Не му правеше впечатление ако е кочина, след пътувания редовно е имало купчини негови дрехи на земята, които просто трябва да се сгънат и приберат в гардероба...
Сега сигурно се чудите защо съм била с него. Ами, беше ми сигурно, понеже знаех, че няма да ми изневери - нито социални мрежи има, нито има някакъв социален кръг/компании, с които да излиза. Интересът му е бил на 100% насочен само към мен. Спортува, чете книги, не пие и не пуши (!). Интелигентен тип. За годините, в които бяхме заедно, пътувахме доста, той искаше винаги да съм с него, да сме заедно. Харесваше му да съм му жена. Въпреки горе изброените негативи, винаги е бил мил и любвеобилен с мен. Характерът му е много мек, много е търпелив, което смятах, че ще балансира мен - вечно изнервената.
Ходих на психолог няколко години покрай проблемите с нашите, смятах, че когато се отделя от тях, ще мога да се успокоя, но ето че в брака ми отново бях наеспокойна и невротична. Чудех се какво се случва, защо съм такава. Ами, оказа се, че просто не съм ДОВОЛНА. И колкото и да се мъча да се съобразявам, бях в ситуация, в която мъжът ми ме отблъскваше. Първо емоционално не го исках, после сексуално...та така.
Преди няколко месеца започнах да си комуникирам с един мой по-възрастен колега. Ще спестя подробности, но вече живеем заедно, чакам решение от съда по бракоразводното дело. Всички бяха против, но аз (може би за първи път) направих нещо за себе си. Трудно го преживяха и мъжът ми, и семействата ни (около 2 месеца ме разубеждаваха, ревяха, сърдеха се), но пък аз съм добре. Не знам кога последно съм била толкова спокойна и уравновесена. Радвам се, че предприех тази крачка сега, а не останах да търпя. Съжалявам, че повлякох толкова хора около себе си и ги нараних. Вярвам, че бившият ми мъж ще си намери подходяща половинка и ще бъде щастлив, а родителите ни ще осъзнаят, че това е било правилното решение.
Написах целия този роман, защото имах нужда да споделя. Надявам се да помогне и на някоя друга жена в подобна ситуация. Не е толкова страшно, дори всички да са срещу теб.
