Не съм сигурна в чувствата към партньора ми

Позволих си да разгледам профила ти - фразата "не се чувствам добре" трябва да я забравиш. Дай си малко почивка от нещата. Хобита нямаш ли? Иди за риба на някой гьол, да видиш каква тръпка е.

Не работя на гише, работя в сферата на комуникациите и рекламата и затова споменах, че работата ми е свързана с много хора и работни срещи.
Не искам с този "новия" да се получава нищо и никога не съм го искала, просто в момент на абсолютна слабост се поддадох на някакви първични емоции, както правя всеки път.
Преди да го питам какво по-точно цели и се опитва да направи, много точно и ясно му обясних, че няма как той да е повод да се разделя с мъжа си. Казах му и че нищо няма да се случи, но той продължи да си настоява. Преди известно време дори се обвини сам, че ме обърква и т.н.
Ясно ми е, че всички тези благи думи са с цел да си легне с мен, както е правил с още една жена от компанията преди време, отново обвързана. Само, че там се е стигнало до секс, а при мен не мисля, че има шанс да се случи това колкото и да ми "помага" в дадени ситуации.

Съжалявам, но с тези неща не мога да се съглася.
При появата на бебе, най-нормалното нещо е жената да е около бебето и да му помага в оцеляването и развитието - особено, ако няма помагачи.
Дали жената ще се ''обсеби'' от бебето или не, зависи само и единствено от мъжа. Защото често мъжете са тези, които се дистанцират под предлог, че това е женска работа и ''ама, че досада''.
А през това време жената се пържи с въпроси защо не яде, защо не пълзи, защо не се обръща, защо не сяда, развива ли се нормално, ами ако има ДЦП, ами ако има аутизъм, как да рапозная симптомите, ами ако му стане нещо след ваксина..........и хиляди подобни. И е съвсем сама в това. Защото на част от мъжете им е досадно, тъпо и скучно.
Той също бил имал нужда от внимание - бебето пък има нужда от непрекъснати грижи, а жената има нужда от почивка. Ако мъжът дава своя дял от грижи към бебето, за да може жената да почине, ще има внимание и за него.
Всъщност, това е основния признак, по който се разпознават сплотените и партниращи си двойки. Според мен, в семейството на авторката нещата поначало не са вървели и бебето само е извело на показ проблемите между тях.
Съжалявам за изблика, но ми се струва непочтено и направо жестоко да се търси вина в жените в този аспект.
Колкото до другото - за сваляча съм напълно съгласна, а мъжът ѝ просто не я обича.
Добре би било да поговори за отношенията им, но аз лично бих се изненадала ако продължат в положителна посока.
Авторке, без да разговаряш твърдо с мъжа си да ти обясни какъв проблем има той с теб, можем само да гадаем.
Освен това, пред сваляча се е представила като майка, а не като съпруга защото не чувства никаква ангажираност от страна на мъжа си към нея. Подсъзнателно е сама, чувства се сама......и много самотна и неподкрепяна от съпруга си.
Е, доста жени тук са много намахани и за тях подобна ситуация не съществува.
Приемете, че има и писани яйчица, които нямат представа как да се справят защото вкъщи са им треперили грижовно.
Не виждам причина да бъде изядена с парцалите, че в трудна ситуация е срещнала манипулатор и леко е залитнала.
Авторке, ако не се чувстваш добре вкъщи - правилно са те посъветвали да поработиш върху това. 

Класическият въпрос - на кого се води семейното жилище?

Води се на него, но и аз имам свободно жилище, което е на мое име.

Щом имаш дом и пари. Така и така не спите и не ядете заедно, не помага много...

Можеш да се изнесеш и да живееш по-спокойно.

Значи, ако се разделите, трябва да се изнесеш. Ами мисли го.

Няма смисъл да стоиш в умрели отношения. Освободи се от токсичния човек и ще видиш колко по-добре ще се чувстваш.

Нефрит, не те цитирам, защото е дълго.

Мъжът е партньор. Жената има дете на 3 години, което не е новородено бебе. Разбира се, че бебето има нужда 100% внимание и то не само от майка си. Но това е очевидно и не виждам смисъл да го споменавам.

Бебето има двама родители. И ако жената се е поставила сама в ситуацията на майка орлица и един мъж там, който е някаква притурка, то лошо. Масово жените се правят на “мога сто неща, дайте ми още” и не умеят да показват желанията и нуждите на мъжа. Мъжете обичат ясни и точни заявки. Като му кажеш отиди и напазарувай това от списъка и той отива. Ако му кажеш ходи и купи нещо, яде ми се ама не знам какво и той ще се чувства все едно е влязъл в Сефора и трябва да избере червило.

Не омаловажавам майчинството на авторката, но партньорът като го зачеркнеш докато имаш бебе, после какво очакваш да се случи? Майката защо трябва да е сама по време на този период? Във всичките си терзания и въпросителни? Къде е този баща? Къде е партньорството? Жените масово комуникират зле или както авторката мълчи и си преглъща. После избухва. Реагира се на ситуации, не на хора. Когато се вглъбим в нещо, проблемите ни се виждат огромни. Да се дистанцираш също е умение, за да успееш да проследиш проблема. Голям проблем, малък проблем, какво е решението?

Явно е карала дълго майчинство, влязла е в коловоза, мъжът й блее 2-3 години вече. Станали са съквартиранти.

Ама, аз пак казвам, че има дистанция защото той сам се е дистанцирал и си е останал дистанциран.
И затова тя е сама.
На мен лично би ми било досадно и изморително да се мъча да приобщавам мъж, който иска да бъде оставен на мира.
Те дори не се хранят заедно.
Не разбирам защо трябва да се търси вина в нея, че просто се старае да си върши работата, вместо да приемем по-правдоподобното - двамата не се харесват, не им е добре заедно и затова не са щастливи. И е било така и преди бебето, което вече е дете на три.
И най-вече той не я харесва. Не му е приятно с нея. Не е щастлив. Но не смее да си тръгне защото смята, че като е поел ангажимент трябва да стои с нея/тях. Може би е той не знае какво иска.
Е, всеки съди от собствената си камбанария, де - с бившия ми партньор нещата бяха аналогични. Той постоянно се изолираше, заключваше и почти не помня време без критики, нападки и конфликти. Искаше семейство, но не е бил готов за рутината, досадата и ежедневната работа.
Едва след като го зарязах, започна да става баща.
Може би и тукашната ситуация е такава.
Грозно впечатление ми прави, че при конфликт намесва родителите ѝ, както и външния ѝ вид.
Ако това не ви говори, колко много всъщност не я харесва и не я иска.......

Хората сами се поставят в ситуации. Тя трябвало да го приобщава и не знам сикакво. Разбирам, че и двамата са родители за първи път. И двамата се сблъскват с нещо ново, трудно и изтощително, наречено бебе. в началото разбирам да е хаос, да не знаят какво се случва. Ама детето вече не е бебе, а тригодишно, а те не могат да седнат да вечерят заедно?

Въпросът не е тя да го приобщава на ново, а защо е станало това отчуждение? Кое е преобърнало каручката??

Вината е и на двамата - у нея, че мълчи като риба, не му е казвала на време как да се включва в грижите за бебето, а у него, че сякаш е незаинтересован.

Аз от нея чета колко е хубава, умна и реализирана. От не я не чух да каже “болно ми е и ми е тъжно, че човекът, когото обичам се държи така”. Тя не казва да го обича. Обижда си се там от поведението му, което не е цветущо. И толкова.

Не съм казвала, че съм красива и умна. Казах, ЧЕ ПОВЕЧЕТО ХОРА около мен ме мислят за добре изглеждаща, а аз все си намирам кусори. Казах и че имам стабилна работа и добро образование. Никъде не съм се възхвалявала.
След като съм с него, при положение, че мога да се справя и сама с отглеждането на детето си, е ясно, че аз обичам този човек и не ми се иска да се разделяме. Иска ми се да оправим нещата, но не знам как да подходя. За да променя себе си се изисква време и кураж, а също и това да успея да се погледна отстрани и да придобия реална представа. Именно за това се реших да пиша тук, за да мога да получа съвет от хора, които не ме познават, но може би биха могли да придобият някаква представа за мен от разказаното.

Съжелявам. Според мене няма как да оправиш нещата.
Даже и да промениш себе си има още един човек. Той трябва да мисли по подобен начин. Да иска да се промени.
Все едно да се събудите от дрямка и да видите проблема. По едно и също време.
Ако го обичаш няма да се виждаш с друг мъж. Дали правите секс или не няма значение.
Явно нещо те мъчи.
Желая ти успех. С твоя мъж ще си най-добре. Но ако не се оправят нещата ! Недей да чакаш цял живот.
Даваш си време една година. Ако след това пак е мъка......
По добре ужасен край, от ужас без край.

hechicera, съгласна съм, като писа че е незряла.
Според мен не се хранят, излизат и т.н. заедно защото той я избягва, а тя се страхува да не бъде нагрубена, разкритикувана и навикана.
Авторке, спомена, че си отгледана от възрастни родители.
Напомняш ми за моята майка, както и за дъщеря ми - и баба, и аз родихме късно.
Общото между майка ми и дъщеря ми е, че са гледкани в среда с любов и внимание, всяка грешка им е била/е посочвана внимателно (сакън, да не им се разтърсят нежните душици) защото са еднички и единствени, а ние сме вече дърти и няма за кога да раждаме второ, трето, че и пето.
Част от тези писани дечица изглежда порастват не точно с комплекси, не с ниско самочувствие, а с неспособност да търпят критика (без значение дали е правилна или не), тънкообидни, неспособни да се защитават и да си отстояват права и граници.
Мислят, че целият сват е като вкъщи, където са били обичани и обгрижвани и изпадат в паника, като се сблъскат с нещо различно.
От известно време забелязвам много подобни прояви в дъщеря си - все едно виждам теб в нея след 20 години и разбирам колко много работа имам.
И нямам представа как да се справя.
Единственият съвет, който мога да дам е същият, както и досега - говори спокойно и зряло с мъжа си по въпроса какъв проблем има с теб.
Направи си списък с нещата, които те притесняват и рови докато не изясните ситуацията.
И няма за какво да се обиждаш, притесняваш, страхуваш и паникьосваш - в живота има много по-тежки неща от това да не сте се нацелили с партньора.
Едно от нещата, на които вероятно се дразни е, че мълчиш и гледаш изплашено.
Според мен няма какво толкова да променяш в себе си - млада си, здрава си, имаш някакъв външен вид ако щеш, родила си, детето ви е здраво, изучила си се, реално не изневеряваш, не използваш, работиш, не муфтиш, и имот имаш.
Какво повече може да иска човек?
Просто се отпусни и не се дръж като, че си на изпит.
Не си измисляйте проблеми.

Може да иска любов , разбиране, подкрепа.
Парите не са всичко. Децата порастват и после пак си сам.
И ако нямаш хубави моменти в тоз живот. Си  живял напразно