Какво е да имаш домашен любимец? Моля обяснете...

за първи път ме питат такова нещо, т.е. - по този начин.

Ами, да, грижа си е, и си е голяма болка, когато го загубиш..
Може би просто съм свикнала. С котка, конкретно. С куче, мисля, зорът е по-голям.

И тъй като загубихме нашата, след още няколко месеца мисля да потърся в bezdom (позволявам си да ти нахвърлям идейка )

Разбира се, че не е това целта.
Но децата също понякога ни изправят пред трудности, когато е невъзможно да ги вземем с нас - та дори и за едно кино. Особено , когато няма на кой да ги оставиш.
В крайна сметка мнението ми е, че човек взимайки си животинка трябва много много внимателно и отговорно да обмисли всички плюсове и минуси - факт е, че ги има и в двете посоки.
И решавайки да вземе животинче да е напълно наясно със себе си и с това, което се очаква от него.
Малко са по-тъжните гледки от тези на изоставени на улицата довчерашни любимци.
И егоизмът и досадата от грижите по прищявката, които се оказват в по-голяма доза от псевдолюбовта.

Изобщо не се измъчвай, че не я пускаш на свобода, домашните котки навън не оцеляват...дълго.

Kasidy, ако не обичаш животни по начало май няма начин да се спогодиш с някоя животинка...но зависи от животното. И аз съм против големите кучета, които се отглеждат по апартаменти - това наистина е ОГРОМНА отговорност и мноооооооого грижи. Но нещо от рода на рибки, хамстер, зайче, малко коте не е толкова ангажиращо. 

 Обичам ги, но не свиквам с мисълта, че може да ми се наложи да живея с животно. Била съм у приятелки, които имат котка. Съдират се да чистят и пак смърди У други, които имат куче, където и да седна после ми се валят косми по дрехите. А и не става въпрос да отбия номера с рибки или хамстер За куче направо иде реч

И аз съм на мнение, че мястото на животните е на двора или в естествената им среда. А и не си представям дете и куче или котка в една къща, прекалено съм педантична и гнуслива, за да го понеса. Само като си представя космите в ръчичките на бебка и ми става лошо.
Заради едно гадже гледах кокер вкъщи - много беше сладка, страхотна, но... никога повече няма да повторя грешката да гледам куче в апартамент. Ангажиментът е голям. В къщи имаше постоянно косми, навсякъде, заради което се налагаше през ден да се чисти подробно. Миризмата на животно, колкото и да чистиш, си остава. Когато се налага да отсъстваш от вкъщи пак проблем. Всекидневните разходки също искат време. Негативите са доста, не само за теб, а и за животинчето.
Моят съвет е, да си дадеш ясно сметка можеш ли да направиш компромис със себе си заради животното. Аз не можах. Въпреки, че много обичах кокерката, се радвам, че си намери по-добри стопани от мен.

От малка съм отраснала с животни около себе си и много ги обичам. Когато заживях сама известно време нямах никакви домашни любимци и не исках да си вземам поне в началото, защото знаех, че е отговорността е голяма. Е, един ден не се стърпях и си взех куче. В момента го обожавам и си го гледам като дете. Не смятам, че грижите или отговорността са по-големи отколкото при децата. Имам и къде да го оставя като отида на почивка, но аз ги премислих тези варианти още преди да го взема и сега нямам проблеми.
Касиди, ако искате куче йоркширските териери са много симпатични, малки са и не пускат косми. Но са и доста скъпи за жалост.

Това са онези плешивите с косми на брадата , нали? Ужас Извинявам се за нелепото описание на породата, но съм повече от боса в тази област. Всъщност тя си е набелязала конкретно куче...Дори не съм сигурна как се наричат, но са от онези супер миниатюрни болонки ( виждала съм по джобове хората да ги носят ).

Плешиви с косми на брадата Честно да ти кажа не знам какво имаш предвид. Ето това представляват:

Съвсем друго куче обяснявах
 Това е много сладко, но ми прилича на X 3 прахосмукачки на ден
Цялото е в коса

Имала съм котка по времето,когато още бях "мома англичанка" и искам да кажа,че не е лесно.Повече котка не искам да гледам.Наложи се да я изпратим в "командировка"с еднопосочен билет и раздялата беше тежка,почти като с гадже. То бяха сълзи,сополи..
Но от почти година имам сериозен проблем.Големият ми син мечтае за игуана.Истинска.В началото номерът минаваше с някакви гумени подобия на въпросната гад.Но вече не става.И с баща му обещахме да му купим.Но мисълта за съжителство с подобно влечуго ме кара да настръхвам.И като си помисля,че през май ще трябва да я купим...За това животно е повече от ясно,че няма да страдам,ако му се случи нещо.Ама знам ли?

Това от "Професия блондинка"?

А! На такова прилича...

И Парис Хилтън имаше такова май, ама са скъпи сигурно...

И ние се замисляме за зайче...защо Не ?

Отговорът на въпроса ти никак не е еднозначен.Цял живот съм имала куче в домът си.В момента имам два ротвайлера и едно котенце.Гледала съм какви ли не други животни, донесени от децата и оставени на моите грижи.
Костенурки-страшно мирише водата им от изпражненията. Трябва много често да сменяш водата, което не е лесно ако аквариума е голям и с богати украси и забавления за костенулките в него.
Хамстери или мишки-Бият се, кратък е живота им, което води до сълзи, разочарование и купуване на ново попълнение.Освен това имахме три бели мишлета, две от тях изядоха третото, направо му прегризаха гърлото.Няма да обяснявам как го преживяха децата.
Риби-не съм имала, но мисля че е доста трудоемко за почистване, поддържане на необходимата температура и т.н.
Папагали-също не съм скланяла, защото страшно много цапат.Храната, която поемат, лети из цялото помещение, в което стоят.Виждала съм го лично.Другото е, че са шумни.
Кучета-това са моите любими домашни животни, но си е невероятно голям ангажимент.Вече не издържам, страшно много ми тежи.Първо, че те си искат разходките, независимо дали е -20 градуса или страшен пек, независимо дали си болен или уморен.Трябва да ги разходиш, да ги нахраниш и измиеш след като са омазали ощоло паницата си.Определено цапат страшно много, веднъж космите им са навсякъде, особенно два пъти годишно, когато сменят козината-ад, пълен ад от косми, другото е че внасят мръсно с лапите, особено ако навън вали или е кално.Неописуема мръсотия, след разходка ги миеш, къпеш, миеш пода, но няма оправия.Страшен слугинаж.Куче трудно се гледа в апартамент.Може би някоя малка порода не е така кошмарно.
Котка-Това е първото коте, което гледам.Лятото го взех от улицата, защото умираше, беше адски малко, безпомощно и сърце не ми даде да го оставя.Мисля, че котето е най-удачният вариант за отгреждане при домашни условия.Че има косми-има, но не може да става и сравнение с тези на кучетата.Не цапа с кали прахоляк, хранят се чисто.Е, игриви са, спор няма, но точно това е милото, да гледаш как вилнее с любима играчка.Мисля, че ако му осигуриш играчки и занимания няма да съсипват мебелите ти, моето поне не създава проблеми с мебелите, има много и различни играчки, които му стигат.
Стигнах до убеждението, че котката е най-удачният вариант.Мисля, че след като един ден им дойде времето на любимите ми кученца да  изживеят дните си, да не гледам повече, ще гледам само коте.Обичам животните и мисля, че без никакво мило и гальовно животинче ще ми е пуст домът.
Междудругото голямата беше домъкнала преди години индийски пръчици-едни насекоми като клечка, тънки, сливат се с тъничко клонче, размножават се като луди.Живеят в аквариум и се хранят само с листа от китайски рози и липа.Трудно им се чисти, защото отвориш ли капака, хукват, ако ти се доберат до ръката се впиват в нея.......няма по-отвратни животинки от тях.Бяха се размножили, от дебели, грамадни до дребосъци, които са колкото косъм.Накрая ги изхвърлих с все аквариума.
Определено не съм привърженик на разни студенокръвни като змии и гущери, нито на паяци, затова ги прескачам.
Зайче -много трудно се гледат, боледуват прекалено, цапат    много, прегризват кабели и др.
Домашният любимец носи много радост и удовлетворение.Той е единственият, който те обича напълно безкористно, посреща те на вратата и ти се радва искрено /кучета, котки/.Проблема е, че наистина иска грижи и всеотдайност.Не е лесно, особенно вечер като си грохнал от умора, да хукнеш на студа да разхождаж .
Определено трябва да помислиш хубаво преди да вземеш решение и да кажеш да.Освен това трябва предварително да  организираш децата и съпругът ти с отглеждането на любимеца, а не да ти го тръснат за всички грижи, а за тях да остане забавлението и игрите с него.За съжаление от опит знам, че накрая неминуемо така става, но.........