Здравейте, имам много въпроси и не съм много компетентна по темата за това очаквам да ми помогнете. Имам още време докато завърша, но искам да знам какво би могло да ме очаква в бъдеще. От малка знам, че искам да следвам право… Като за начало искам да попитам къде е най-добре да следвам право, защото не съм много запозната с университетите в България. Също така какво по-точно означава да учиш ,,задочно” и каква е разликата между редовното и този вид обучение. Ако избера ,,задочно” това означава ли, че няма да получа знанията, които бих могла да получа при редовното обучение. Също така кое от двете обучения е по-предразполагащо от финансова гледна точка или не е толкова голяма разликата. Като цяло има ли смисъл да се следва право в България ? Ще се надявам да можете да ми отговорите на въпросите.☺
- Публикувана: 3 септ. 2024, 01:05 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2025, 08:26 ч.
Искам да уча право…
Най-добре е в Софийския университет, но добри специалисти излизат и от Търновския, както и от другите университети. При амбиция и усърдие нещата се случват. След определени години стаж, нещата се изравняват и при последващо кариерно израстване вече няма особено значение кой университет е завършен, дори никакво практическо значение няма. Важни са знанията.
Разликата между редовно и задочно е, че при редовното има ежедневни лекции и упражнения. Не зная как точно е организирано задочно обучение, но принципно има само периодични очни занятия. Предполага повече усилия за самоподготовка. А иначе, при задочно може да се работи на пълен работен ден, от което следват и по-добри доходи или поне такива се предполагат.
Дали има смисъл да се учи право в България е строго индивидуален въпрос. Правилната постановка е не дали има смисъл, а за конкретния човек дали има смисъл. Не е трудно следването, не е сложна наука, но се изисква особено после в работата много труд, усърдие и постоянство. Иначе е специалност, която дава много възможности, вкл и в странични за правото професии.
Разликата между редовно и задочно е, че при редовното има ежедневни лекции и упражнения. Не зная как точно е организирано задочно обучение, но принципно има само периодични очни занятия. Предполага повече усилия за самоподготовка. А иначе, при задочно може да се работи на пълен работен ден, от което следват и по-добри доходи или поне такива се предполагат.
Дали има смисъл да се учи право в България е строго индивидуален въпрос. Правилната постановка е не дали има смисъл, а за конкретния човек дали има смисъл. Не е трудно следването, не е сложна наука, но се изисква особено после в работата много труд, усърдие и постоянство. Иначе е специалност, която дава много възможности, вкл и в странични за правото професии.
А как знаеш от малка, че искаш да следваш право, като не знаеш какво е това? Или така си чувала...
Всеки университет има сайт. Порови малко.
С родителите си не говориш ли?
Всеки университет има сайт. Порови малко.
С родителите си не говориш ли?
Най-добре е в Софийския университет, но добри специалисти излизат и от Търновския, както и от другите университети. При амбиция и усърдие нещата се случват. След определени години стаж, нещата се изравняват и при последващо кариерно израстване вече няма особено значение кой университет е завършен, дори никакво практическо значение няма. Важни са знанията.
Разликата между редовно и задочно е, че при редовното има ежедневни лекции и упражнения. Не зная как точно е организирано задочно обучение, но принципно има само периодични очни занятия. Предполага повече усилия за самоподготовка. А иначе, при задочно може да се работи на пълен работен ден, от което следват и по-добри доходи или поне такива се предполагат.
Дали има смисъл да се учи право в България е строго индивидуален въпрос. Правилната постановка е не дали има смисъл, а за конкретния човек дали има смисъл. Не е трудно следването, не е сложна наука, но се изисква особено после в работата много труд, усърдие и постоянство. Иначе е специалност, която дава много възможности, вкл и в странични за правото професии.
Разликата между редовно и задочно е, че при редовното има ежедневни лекции и упражнения. Не зная как точно е организирано задочно обучение, но принципно има само периодични очни занятия. Предполага повече усилия за самоподготовка. А иначе, при задочно може да се работи на пълен работен ден, от което следват и по-добри доходи или поне такива се предполагат.
Дали има смисъл да се учи право в България е строго индивидуален въпрос. Правилната постановка е не дали има смисъл, а за конкретния човек дали има смисъл. Не е трудно следването, не е сложна наука, но се изисква особено после в работата много труд, усърдие и постоянство. Иначе е специалност, която дава много възможности, вкл и в странични за правото професии.
Какво искаш да работиш?
Учила съм право задочно. Не виждам да съм с нещо по-различна от колеги, които са учили редовно. Били сме заедно по изпити, някои ги вземат, други ги късат... Задочниците обикновено учат и работят, докато редовните са цяла учебна година на лекции.
Правото е доста тежка специалност. След първи курс бяхме с 10тина човека по-малко. После пак имаше колеги, които се отказваха или прекъсваха. Други с години не успяваха да си вземат държавните изпити, които са 3.
Учила съм право задочно. Не виждам да съм с нещо по-различна от колеги, които са учили редовно. Били сме заедно по изпити, някои ги вземат, други ги късат... Задочниците обикновено учат и работят, докато редовните са цяла учебна година на лекции.
Правото е доста тежка специалност. След първи курс бяхме с 10тина човека по-малко. После пак имаше колеги, които се отказваха или прекъсваха. Други с години не успяваха да си вземат държавните изпити, които са 3.
Завърших право (редовно) в СУ преди година и половина. За разликите между задочно и редовно мога да ти кажа, че за редовното ще имаш лекции и упражнения всеки ден. При задочното се срещате 3 седмици в семестър преди изпитите. Редовното е препоръчително за по-младите, понеже изграждаш повече контакти, чисто времево имаш възможност да придобиеш плавно знания и да се аклиматизираш към университетската среда, имаш възможност да отделяш повече време за хобита и за четене в библиотеката, остават ти повече сили като цяло, а и университетските години нямат равни! 
При редовното, ползваш всякакви студентски отстъпки - айсик карти, за градския, като можеш да работиш и на непълно работно време (аз работих така и също напуснах без предизвестие, което можеш да направиш щом учиш редовно). При задочното нямаш т.нар. студентски отстъпки, но имаш право на определен отпуск за посещаване на лекции и подготовка за изпити (това също зависи от работодателя. Някои не са съгласни и не те пускат).
Правото е тежка и сериозна специалност, ако искаш да се развиваш и да си наистина добър юрист, препоръчвам редовната форма.
Относно университета, имам наблюдения от колеги от Югозападния, Пловдивския, УНСС и Велико Търново и всички са положителни. Навсякъде дават добри знания, преподавателите често се припокриват. Ако ти се учиш ще научиш, ако не.. то избери друга специалност, която не е с 5 г. продължителност.
Има разлика и в парите, естествено, редовното е по-скъпо с 200 лева. (Моята такса беше почти 800лв на семестър държавна поръчка).
Мога да ти кажа, че ако ти се учи, ако ти е интересно и ако искаш да успееш в тази сфера, където и да идеш всичко ще зависи от теб.
При редовното, ползваш всякакви студентски отстъпки - айсик карти, за градския, като можеш да работиш и на непълно работно време (аз работих така и също напуснах без предизвестие, което можеш да направиш щом учиш редовно). При задочното нямаш т.нар. студентски отстъпки, но имаш право на определен отпуск за посещаване на лекции и подготовка за изпити (това също зависи от работодателя. Някои не са съгласни и не те пускат).
Правото е тежка и сериозна специалност, ако искаш да се развиваш и да си наистина добър юрист, препоръчвам редовната форма.
Относно университета, имам наблюдения от колеги от Югозападния, Пловдивския, УНСС и Велико Търново и всички са положителни. Навсякъде дават добри знания, преподавателите често се припокриват. Ако ти се учиш ще научиш, ако не.. то избери друга специалност, която не е с 5 г. продължителност.
Има разлика и в парите, естествено, редовното е по-скъпо с 200 лева. (Моята такса беше почти 800лв на семестър държавна поръчка).
Мога да ти кажа, че ако ти се учи, ако ти е интересно и ако искаш да успееш в тази сфера, където и да идеш всичко ще зависи от теб.
Със сигурност мога да препоръчам редовно обучение в Софийския университет!
Задочното далеч не дава достатъчно добро качество на обучението по право, затова и искаха да го премахват като възможност, за такава сериозна и трудна специалност като правото, задочното определено не става (все едно да учиш медицина задочно...).
Аз съм завършила редовно, ходих всеки ден на упражнения и лекции, като през това време и работих 30 часа на седмица в кантора като стажант (с много жертви и лишения разбира се).
Редовното обучение в СУ е най-добрият вариант за юридическо образование в България без никакво съмнение.
Приготви се за много четене и много сложна и обемна материя, много отделено на учението (а може и на работата) време, иска се много постоянство и отговорност към науката, ако искаш да си добър юрист.
Хубаво си помисли дали искаш наистина това, защото да се откажеш след повече от 5 години, 3 държавни изпита, 6 месеца стаж и 1 изпит за правоспособност, би било голяма загуба на време, пари и усилия.
Успех.
Задочното далеч не дава достатъчно добро качество на обучението по право, затова и искаха да го премахват като възможност, за такава сериозна и трудна специалност като правото, задочното определено не става (все едно да учиш медицина задочно...).
Аз съм завършила редовно, ходих всеки ден на упражнения и лекции, като през това време и работих 30 часа на седмица в кантора като стажант (с много жертви и лишения разбира се).
Редовното обучение в СУ е най-добрият вариант за юридическо образование в България без никакво съмнение.
Приготви се за много четене и много сложна и обемна материя, много отделено на учението (а може и на работата) време, иска се много постоянство и отговорност към науката, ако искаш да си добър юрист.
Хубаво си помисли дали искаш наистина това, защото да се откажеш след повече от 5 години, 3 държавни изпита, 6 месеца стаж и 1 изпит за правоспособност, би било голяма загуба на време, пари и усилия.
Успех.
Привет! Реших да споделя и моя житейски опит дотук с цел да помогна с каквото мога. Към момента уча дистанционно туризъм във варненски икономически университет (тоест всичко е онлайн - от изпити до лекции, които са по 2 седмици всеки семестър (идентично със задочниците)).
Благодарна съм на решението си да не отида редовно да следвам, защото моя близка учи в същия университет и споделя мнението, че нивото неимоверно е спаднало. Изпитите вече са под формата на тест и въпросите са взети от учебниците. Преподавателите и общата среда
са крайно незаинтересовани и деструктивни.
Имам среден успех 5,75 без да преписвам, което и без това е трудно понеже те гледат на камера от 100 места. Уча си, чета си лекциите и упражненията и всичко се получава. Дори съм сред първите по успех (даже и сред редовните). От лекциите с преподавателите не научавам нищо кой знае какво. Истината е, че трябва да седнеш сам и да си научиш, защото никой не е способен “да ти налее знанията с фуния”. Когато знаеш, че трябва сам да си го свършиш някак си се мобилизираш и се справяш, защото имаш фокус. Буквално сам си правиш план и си разпределяш материала.
Информацията в 21-век е навсякъде около нас. Използвам AI да ми разяснява и синтезира лекциите, а след това ми генерира допълнителни тестове и упражнения. Освен това има достатъчно клипове в YouTube, както от преподаватели, така и от студенти. И всичко това е БЕЗПЛАТНО!!! Толкова е лесно не мога да повярвам. Имам време за всичко: пътувам, хобита, време за близки. Работя същевременно Home Office в областта, което уча (стажът във всяко направление според мен е най- важното). Освен това таксата ми е поносима около 800лв на семестър, все пак за обучение “без ангажименти”. Дори се замислям да запиша още нещо.
Та на въпроса ти дали да учиш право съветът ми е да говориш с хора, които са успели и които не са. По този начин ще разбереш какво се иска от теб, за да завършиш успешно и какво не е достигнало на онези, които не са. Мисли критично и в перспектива. Размисли кое е повлияло на представата ти за дадената специалност. Винаги има риск някой да не те оцени или да се насочиш към нещо друго в последния момент. Ориентирай се там където има “глад” за качествени кадри и където би могла да имаш свобода. Пожелавам ти да прецениш сама кое е най- доброто за теб и да го завършиш, а защо да не решиш и да стартираш и някой свой собствен бизнес в бъдеще
Благодарна съм на решението си да не отида редовно да следвам, защото моя близка учи в същия университет и споделя мнението, че нивото неимоверно е спаднало. Изпитите вече са под формата на тест и въпросите са взети от учебниците. Преподавателите и общата среда
са крайно незаинтересовани и деструктивни.
Имам среден успех 5,75 без да преписвам, което и без това е трудно понеже те гледат на камера от 100 места. Уча си, чета си лекциите и упражненията и всичко се получава. Дори съм сред първите по успех (даже и сред редовните). От лекциите с преподавателите не научавам нищо кой знае какво. Истината е, че трябва да седнеш сам и да си научиш, защото никой не е способен “да ти налее знанията с фуния”. Когато знаеш, че трябва сам да си го свършиш някак си се мобилизираш и се справяш, защото имаш фокус. Буквално сам си правиш план и си разпределяш материала.
Информацията в 21-век е навсякъде около нас. Използвам AI да ми разяснява и синтезира лекциите, а след това ми генерира допълнителни тестове и упражнения. Освен това има достатъчно клипове в YouTube, както от преподаватели, така и от студенти. И всичко това е БЕЗПЛАТНО!!! Толкова е лесно не мога да повярвам. Имам време за всичко: пътувам, хобита, време за близки. Работя същевременно Home Office в областта, което уча (стажът във всяко направление според мен е най- важното). Освен това таксата ми е поносима около 800лв на семестър, все пак за обучение “без ангажименти”. Дори се замислям да запиша още нещо.
Та на въпроса ти дали да учиш право съветът ми е да говориш с хора, които са успели и които не са. По този начин ще разбереш какво се иска от теб, за да завършиш успешно и какво не е достигнало на онези, които не са. Мисли критично и в перспектива. Размисли кое е повлияло на представата ти за дадената специалност. Винаги има риск някой да не те оцени или да се насочиш към нещо друго в последния момент. Ориентирай се там където има “глад” за качествени кадри и където би могла да имаш свобода. Пожелавам ти да прецениш сама кое е най- доброто за теб и да го завършиш, а защо да не решиш и да стартираш и някой свой собствен бизнес в бъдеще