Здравейте и се извинявам за дългия пост,
Чувствам се много зле. Загубих скъпата си майка преди 2 месеца - тя се самоуби. Тя беше много силен и добър човек; винаги съм и се възхищавал. Но в последните месеци не беше добре. Стоеше вкъщи без да прави нищо и само се притесняваше. Тя е имала депресивни епизоди от десетки години с дълги периоди на подобрения между тях. Лежала е няколко пъти в болница. Правили са и електрошок 1 или 2 пъти.
Последният път, малко преди да се самоубие, прекара 1 месец в болница и дадоха 5 вида антидепресанти. Когато я изписаха беше в по-лошо състояние отколкото когато влезе там. Казваше ми, че не издържа повече и, че не вижда смисъл да се мъчи цял живот. Всичко това се отключи когато загуби приятеля си миналата година. Той и беше другарчето в живота, прекараха последните 7 години заедно. Имаше чувство за вина, че не му е помогнала и затова е починал. Казваше, че иска да се самоубие, но не и повярвах. Мислех, че ще се оправи от лекарствата както преди. Но в противопоказанията на всички антидепресанти пишеше, че могат да доведат да суицидни мисли. Явно те са я докарали до там. Не можах да и помогна, и аз се чувствах зле и депресиран в този момент и не можах да я окуража. Бяхме много близки. Преди 2 години бях много депресиран, мислех , че ще сложа край на живота си, тя ми помогна много тогава и нейната психиатърка също.
Без работа съм от няколко месеца и не мога да си намеря. Работих няколко години в ИT сектора, но така и не станах добър в работата си. Не знам даже как съм работел, на магия някаква. Имам чувството, че не ставам за нищо и че животът ми е пълен провал.
От време на време имам самоубийствени мисли когато се чувствам много зле.
Пия антидепресанти от 4 години, но от тогава става по-зле и по-зле. Не искам да ги пия, но ме страх да ги спра. Спирал съм ги веднъж по схема от психиатър, но се почувствах много зле. Психиатърката ми (същата като на майка ми) ми каза, че не може да ми помогне повече, че сам трябва да се справя и да се обърна към психолог.
Отидох при друга психиатърка преди 2 месеца, тя ми промени малко терапията, уж имам известно подобрение, но пак се чувствам много зле на моменти. Тази тежка депресия ми пречи да работя и живея пълноценно. Не знам какво ми се прави, струва ми се че в нищо не съм добър и животът ми няма смисъл. Кандидатствам за работа на много места, но в главата ми е пълна каша и не се представям добре. Явно не мога да правя това, което съм правил досега. На последните ми 3 работи се задържах само по няколко месеца.
Опитвам се да работя нещо от вкъщи. Голям проблем от много години ми е, че като започна да работя ми се доспива много и нямам никаква концентрация. На последните работни места направо заспивах на работното си място, колкото и да се опитвах да стоя буден и да работя. Явно това е някакъв самосаботаж, защото ми беше трудно, даже невъзможно да работя. Нямах никаква идея как да си свърша работата и всичко вървеше много бавно и с голяма мъка. Очевидно този тип работа не е за мен, но не знам какво друго да правя.
Единственото хубаво нещо в живота ми сега е приятелката ми, която ме подкрепя, но не искам да съм и в тежест, защото тя си има свои проблеми и притеснения. Срам ме е, че ме вижда в тази светлина. Винаги съм бил усмихнат, забавен и с чувство за хумор, а сега съм мълчалив и навъсен. Не знам какво да говоря и мълча през повечето време, а преди бях много по-приказлив.
Ходил съм на няколко психолози, но не са ми помагали. Не знам какво става с мен, чувствам, че се побърквам и че всичко е страшно и трудно и че губя умствените си способности. Не знам как изобщо съм завършил висше образование как съм работел досега. Това е някакъв кошмар, уж всичко трябва да ми е наред, имам прекрасна жена до мен, а в същото време има много самотни хора и хора с много по-големи проблеми и сериозни заболявания и ме хваща срам, че не мога да се стегна и да взема живота си в ръце. Лекарствата не могат да ми помогнат и имам нужда от външна помощ.
Ще съм много благодарен ако някой може да ме насочи към психотерапевт или към някаква групова терапия.
Чувствам се много зле. Загубих скъпата си майка преди 2 месеца - тя се самоуби. Тя беше много силен и добър човек; винаги съм и се възхищавал. Но в последните месеци не беше добре. Стоеше вкъщи без да прави нищо и само се притесняваше. Тя е имала депресивни епизоди от десетки години с дълги периоди на подобрения между тях. Лежала е няколко пъти в болница. Правили са и електрошок 1 или 2 пъти.
Последният път, малко преди да се самоубие, прекара 1 месец в болница и дадоха 5 вида антидепресанти. Когато я изписаха беше в по-лошо състояние отколкото когато влезе там. Казваше ми, че не издържа повече и, че не вижда смисъл да се мъчи цял живот. Всичко това се отключи когато загуби приятеля си миналата година. Той и беше другарчето в живота, прекараха последните 7 години заедно. Имаше чувство за вина, че не му е помогнала и затова е починал. Казваше, че иска да се самоубие, но не и повярвах. Мислех, че ще се оправи от лекарствата както преди. Но в противопоказанията на всички антидепресанти пишеше, че могат да доведат да суицидни мисли. Явно те са я докарали до там. Не можах да и помогна, и аз се чувствах зле и депресиран в този момент и не можах да я окуража. Бяхме много близки. Преди 2 години бях много депресиран, мислех , че ще сложа край на живота си, тя ми помогна много тогава и нейната психиатърка също.
Без работа съм от няколко месеца и не мога да си намеря. Работих няколко години в ИT сектора, но така и не станах добър в работата си. Не знам даже как съм работел, на магия някаква. Имам чувството, че не ставам за нищо и че животът ми е пълен провал.
От време на време имам самоубийствени мисли когато се чувствам много зле.
Пия антидепресанти от 4 години, но от тогава става по-зле и по-зле. Не искам да ги пия, но ме страх да ги спра. Спирал съм ги веднъж по схема от психиатър, но се почувствах много зле. Психиатърката ми (същата като на майка ми) ми каза, че не може да ми помогне повече, че сам трябва да се справя и да се обърна към психолог.
Отидох при друга психиатърка преди 2 месеца, тя ми промени малко терапията, уж имам известно подобрение, но пак се чувствам много зле на моменти. Тази тежка депресия ми пречи да работя и живея пълноценно. Не знам какво ми се прави, струва ми се че в нищо не съм добър и животът ми няма смисъл. Кандидатствам за работа на много места, но в главата ми е пълна каша и не се представям добре. Явно не мога да правя това, което съм правил досега. На последните ми 3 работи се задържах само по няколко месеца.
Опитвам се да работя нещо от вкъщи. Голям проблем от много години ми е, че като започна да работя ми се доспива много и нямам никаква концентрация. На последните работни места направо заспивах на работното си място, колкото и да се опитвах да стоя буден и да работя. Явно това е някакъв самосаботаж, защото ми беше трудно, даже невъзможно да работя. Нямах никаква идея как да си свърша работата и всичко вървеше много бавно и с голяма мъка. Очевидно този тип работа не е за мен, но не знам какво друго да правя.
Единственото хубаво нещо в живота ми сега е приятелката ми, която ме подкрепя, но не искам да съм и в тежест, защото тя си има свои проблеми и притеснения. Срам ме е, че ме вижда в тази светлина. Винаги съм бил усмихнат, забавен и с чувство за хумор, а сега съм мълчалив и навъсен. Не знам какво да говоря и мълча през повечето време, а преди бях много по-приказлив.
Ходил съм на няколко психолози, но не са ми помагали. Не знам какво става с мен, чувствам, че се побърквам и че всичко е страшно и трудно и че губя умствените си способности. Не знам как изобщо съм завършил висше образование как съм работел досега. Това е някакъв кошмар, уж всичко трябва да ми е наред, имам прекрасна жена до мен, а в същото време има много самотни хора и хора с много по-големи проблеми и сериозни заболявания и ме хваща срам, че не мога да се стегна и да взема живота си в ръце. Лекарствата не могат да ми помогнат и имам нужда от външна помощ.
Ще съм много благодарен ако някой може да ме насочи към психотерапевт или към някаква групова терапия.
