Оперираха го вече!

Напълно съм съгласна, че трябва да се успокоят родителите, на чиито деца им предстои такава операция.
Големият ми син на 3,5 години бе опериран от трета сливица с местна упойка за 5 минути, но имаше рецидив и на следващата година тя порастна отново. Останалите две сливици бяха хипетрофирали и лекарите бяха категорични, че е опасно да се държат, тъй като ако детето се разболее има опасност да запушат гърлото и то да се задуши. Знам много добре как се чувства родител, на чието дете предстои оперативна интервенция, минах през какви ли не притеснения, включително се притеснявах /и то най- вече/ от ефекта на упойката. Трите сливици при малки деца се оперират напоследък с пълна упойка.
Направихме операцията в операционен блок в една от поликлиниките. Малко е да се каже, че съм доволна от отношението на екипа, оперирал сина ми, направо съм очарована от тези хора. Условията бяха идеални, поликлиниката разполага с нов операционен блок, в който се поддържа безупречна чистота. На операцията имаше двама специалисти УНГ, един детски анестезиолог, медицинска сестра. Операцията продължи около половин час, тъй като излизането от упойка не става в стаята, в която чахах аз като родител и където детето след това беше доведено, а в самата операционна. След като го доведоха в стаята анестезиологът идваше да го преглежда и преслушва през половин час. Лекарят ни даде програма за хранене на оперираното дете през първите 10 дни след операцията, напечатана на лист и ни разясни подробно как да се храним и как първия ден да му давам вода, докато сме все още в стаята на поликлиниката и за следващия ден.
Аз лично най- много се очудих, когато на следващият ден, вече в къщи, у нас се обади лично лекарят, който го оперира, за да се поинтересува как сме. Това наистина не го бяхме очаквали. Шапка му сваляв на този човек!
Тук е мястото да отбележа, че за всичко това не ни е искана и стотинка, тъй като си бяхме с направление и специалистът УНГ изобщо не го познавахме, нито когото и да било от екипа. Този факт, както и двете ми раждания при случайни екипи, които протекоха много добре ме карат да вярвам, че хора и специалисти има на всякъде, включително и у нас, колкото и да не им се вярва на някои.
Два дни след операцията вдигахме температура, слагах Ефералган на свещички и на третия- четвъртия ден детето започна да се храни с по- твърди храни, а не само със сокчета, мляко и кремчета. След операцията, която се оказа наложителна, вече трета година детето ми не е боледувало сериозно и не се е налагало да пием антибиотици.

Judy, къде правихте операцията?
Твоя разказ доказва тезата, че с местна упойка в повечето случаи 3тата сливица рецидивира 

Кalli , аз също съм пример за рецидив на 3-тата сливица след местна упойка.
Исам да успокоя майките, които се приесняват, ако им предстои тази операция, че не е толкова страшно. Даже  сега, когато се използва обща анестезия е много по-добре, т.к. се избягва големия стрес и лошите спомени, които могат да останат до живот. Ако бъда честна пред себе си, ще си призная, че ако тази операция не се правеше под пълна упойка, не бих имала смелостта да подложа детето си на това.

Мен ме оперираха - и трите сливици на 6 години. С местна упойка, естествено, тогава така правеха.
Още помня 

Не, не е до местната упойка, имам мами познати, които предпочетоха с пълна упойка и също имаха рецидив. Говорила съм с няколко лекари УНГ по този въпрос и съм чела същото, което ми обясниха и те- просто организма на някои хора е склонен към натрупване на лимфна тъкан пъвече, отколкото при други и тове е основна причина за такива проблеми. Между другото първият път махахме третата сливица в болница, а втория тройкаа сливици махнахме в операционния блок на поликлиниката.
Освен това опасността от рецидив намалява с увеличаване на възрастта на детето. При нас обаче първият път не можехме да чакаме, тъй като беше много голяма и пречеше на дишането на детето. Дори предварително ни казаха, че при операция на трета сливица при тритогидшно дете много често резултатът е рецидив. Вторият път бяхме вече на четири и половина и тогава тези проблеми се явяват по- рядко.
Още веднъж съветвам майките да не се страхуват от тези операции, когато са наложителни да правят изследванията и да не отлагат. Имам позната с момиченце на възрастта на сина ми. Тя се изплаши и резултатът беше ревматизъм /на 5 годишно дете!/, в крайна сметка пак я оперираха на следващата година, след сина ми, но вече с тази диагноза.