Кристалните и индигови деца

  • 100 487
  • 880
  •   1
Отговори
# 630
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Благодаря, Colourful ! Не съм мислила за наследственост. Дори до скоро бях убедена, че дъщеря ми няма нищо общо с мен и че е 100% копие на баща си. Изпитвах по-скоро раздразнение, че прилича на него и физически и по характер, че няма нито една от чертите ми, които харесвам. Това е другата причина да се въздържам да я обучавам специално - той е човек, скаран с ученето, неморален и с много агресивно поведение. Изгубих близо 11 години от живота си да го "превъзпитавам" и направя "добър", после видях, че няма смисъл и го напуснах. При нея просто приех, че тя е като него, негово копие. И след като с него нямаше смисъл, значи и  с нея нямаше...

Предвид проявите й като "хиперактивна и с дефицит на вниманието" я възприемах по-скоро като потенциално проблемна в училище (едва ли не като "бавноразвиваща се", както ме насочваха думите на преподавателките й) и не очаквах никакъв шанс да се справя дори посредствено с учебния материал. Дори във форума преди няколко месеца бях написала, че "се надявам просто да избута по някакъв начин училището" и вътрешно бях приела, че няма да я тормозя да има някакви академични постижения, просто ще се погрижа да расте здрава и щастлива. Утешавах се, че като я чаках девет години се молех само да имам дете и да се роди здравичка, интелектуалните й способности никога не са заемали каквато й да е част от мечтите и молитвите ми да имам дете, така че я приемах "каквато е" (в тогавашните ми представи - физически здрава, но интелектуално "ограничена")... Едва откакто започнах да се замислям за тези й странности в контекста на статиите за "индиго" приех, че в това отношение прилича на мен, а не на него. И тази прилика е точно в нещата, които не харесвам в себе си...

Все пак обичам детенцето си безумно много и ще се постарая да й помогна да прикрие тези си особености. В момента ми е много трудно, защото изобщо не слуша и не желае да се съобразява. Предполагам, че с годините ще натрупа известно количества разочарования и тогава сама ще потърси съвет как да се справи. В този смисъл откриването на теориите за "индиго", дори да изглеждат налудничави и езотерични, т.е. измислени, ми дават приемливо обяснение за странността на детето ми и мотивация да работя и за интелекта й, а не да се примирявам само с грижи за физическото й съществуване.

В тази връзка се питам колко ли родители на такива "странни" деца са вдигнали ръце като мен и са се отказали да им помогнат да намерят себереализацията си? За мен тази теория е много полезна защото ми дава шанс да променя отношението си към нея, което значи и да й дам по-добър живот. За себе си считам, че съм "пречупена" и "изтървана", не по отношение на възпитанието, то беше спартанско, а относно себереализацията и интегрирането в обществото. Една от любимите реплики на майка ми беше: "Който се опитва да бъде всичко, накрая става нищо" - не я разбирах, защото аз не просто "се опитвах", аз бях "всичко", но и до ден днешен не съм намерила пътя да насоча и реализирам това "всичко" в някаква полезна посока. Може би съдбата ми дава шанс да поправя тази грешка чрез нея... Чета си репликата и виждам колко пъти съм написала "просто...просто...просто...." - наистина се надявах нещата да се развиват по най-простичкия и обикновен начин, но... явно трябва да приема предизвикателствата...

# 631
  • София
  • Мнения: 369
А на мен ми е интересно, че споделяш всичко това, което показва нуждата ти от това...

освен това е интересно, че въпреки интуицията ти, не си се насочила нанякъде... при мен тя също действа, но не така осъзнато като при теб и въпреки това винаги съм знаела как се развиват или ще се развиват някои неща в живота ми... още като малка видях, че ще се занимавам с градини например.

Предполагам, че медитация би ти помогнала да се ориентираш във вътрешния си свят  Peace
и може би си струва да се замислиш, с кого можеш да си поговориш по темата, тъй като очевидно си стигнала някий от крайъгълните си камъни  Simple Smile

успех и късмет желая на теб и дъщеря ти!!! Peace

# 632
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 611
x-x-x мисля си, че чрез себе си и своя жизнен опит ще намериш най-добрия подход към дъщеричката си, която със сигурност не е "посредствено дете", но явно обществото още не е дорасло, за да опознае и приеме способностите й / както и твоите /. Аз винаги съм вярвала в такива способности, които ти наричаш интуиция или предчувствие  Peace

# 633
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Bili-san , може би ти звучи странно, но по-високата академична интелигентност обикновено е свързана с много слаба способност да се интегрираш в обществото. Това и друг път съм го споделяла, но не знам дали не е било само на лични - мога да бъда всичко, което си поискам. Всичко ми идва "отръки" в момента, в който се заема с него. Проблема е, че винаги, когато поема в някаква посока, започвам да се разкъсвам от съмнения дали не греша, ами ако пътят ми е другаде?! Ситуацията е тип "буриданово магаре", само дето "купите сено" са повече от две.... Търся хора, които да ме разберат и с които да открия посоката. Иначе интуицията ми действа не на принципа "Чакай да видя бъдещето", ами в отделни моменти преминава като чувство, което изчезва мигновено. Остава спомена и съмнението - мога ли да се доверя на това чувство или се заблуждавам. После винаги се оказва, че ме е насочвало в правилната посока. Винаги, когато съм пренебрегвала такова "предупреждение" да не правя нещо и все пак съм го направила, после съм съжалявала за последиците.... Във всеки случай не помага когато се опитвам да отговоря на философския въпрос "Коя съм аз и какво е моето призвание на тази Земя...."

# 634
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
x-x-x мисля си, че чрез себе си и своя жизнен опит ще намериш най-добрия подход към дъщеричката си, която със сигурност не е "посредствено дете", но явно обществото още не е дорасло, за да опознае и приеме способностите й / както и твоите /. Аз винаги съм вярвала в такива способности, които ти наричаш интуиция или предчувствие  Peace



Lady Brinne , напоследък и аз доста мисля, дали моята мисия не е да бъда Учител на своето дете - да му помогна да развие дарбите си и да ги реализира, използвайки качества, които аз нямам. Тя не е обременена от насилие от най-ранно детсво като мен, нито страда от някакви компекси (засега, надявам се да не се сдобие и в бъдеще с такива). Вероятно за нея ще бъде много по-лесно да взема решения и да предприема предизвикателства, знам ли?! На мен нерешителността и съмненията най-много ми пречат в живота. Стеснителния характер и страховете да не сгреша, да не се изложа, да не ме накажат/критикуват/осмеят и какво ли не още ми пречат да предприемам по-решителни стъпки... Не, че не се боря с това. Дори го правя против волята си, но си е голямо насилие над душата ми. Примерно изпитвам ужас да прекъсна работата на друг човек - в този смисъл, да звънна по телефона или да почукам на вратата на някого, особено непознат, за мен е свързано с много страх, паника, нерви... Въпреки това продавах софтуер, застраховки, работила съм в магазини, дори имам (в момента замразена, но в миналото добре работеща) мъничка фирма.... Определено интуицията много ми помага, но не можеш да си представиш каква вътрешна борба изживявам при всеки контакт с други хора... Всъщност всичко си идва на мястото в момента, в който осъществя контакта и ме приемат за разговор - после навлизам в стихията си - мога да говоря на всякаква тема и да отговарям на всякакви въпроси, мога да ги очаровам и да изградя дори трайни приятелски отношения от първа среща с непознати хора.... Но първото заговаряне ми е самоубийствено мъчително предизвикателство.... Тя поне засега няма проблем със заговаряне на непознати, дори е прекалено нахална понякога... Дано да успея да запазя това й качество, като развия и усъвършенствам и останалите й....

# 635
  • Мнения: 1 290
не пиша, но чета най-редовно...
не пиша, защото нямам неоспорими факти в отговор на написаното от вас...

Децата, които притежават суперинтелект, са по-уязвими към стреса и неприятностите, твърдят американски учени. Те са изследвали над 50 деца, които са смятани за „индиго” – аурата им е в тъмнолилав цвят и те са изключително умни. Според специалистите всяка година се раждат все повече такива деца.

Според психолозите децата „индиго” са със супер интуиция от малки и още в ранното си детство се държат като зрели хора. Те взимат правилни решения въпреки крехката си възраст, поради факта, че имат знания, които сякаш са трупани с години.

Как да разберете, дали детето Ви е „индиго”? Лесно, стига да е правило някога поне пет от следните неща:

- Още като бебе Ви е гледало с мъдър поглед на възрастен.

- Докато е било бебе, по време на хранене е гледало в тавана и сякаш е следило невидим движещ се предмет.

- Докато е лежало в креватчето, е започвало да се смее и е играело, все едно има някой до него.
Индиго ли е детето Ви?

- Започнало е да се храни с лъжицата еднакво добре и с лявата, и с дясната ръка.

- Има понякога кратки изключвания на вниманието, които могат да продължат до 5 и повече минути.

- Започнало е да говори сравнително късно – на 2-3 години.

- Изключително лесно усвоява компютърните игри, работата с дистанционно, функциите на мобилния телефон.

- В училище често нарушава правилата на поведение.

- Има избирателна памет. Може да не си спомни какво му се еслучило в училище преди часове.

- Може едновременно да пише с двете си ръце.

Ако поне в пет от действията сте припознали Вашето дете, бъдете сигурни – то е наистина необикновено. Опитайте се да прощавате грешките му и да развиете талантите, които има в изобилие.

# 636
  • Мнения: 7 433

Как да разберете, дали детето Ви е „индиго”? Лесно, стига да е правило някога поне пет от следните неща:

    Абсолютно разпознах детето си! Peace
   

# 637
  • Мнения: 1 536

Как да разберете, дали детето Ви е „индиго”? Лесно, стига да е правило някога поне пет от следните неща:

    Абсолютно разпознах детето си! Peace
   
И аз ,и аз!
Пък и 95 % от майките тук също...... Mr. Green

# 638
  • Мнения: 89

Как да разберете, дали детето Ви е „индиго”? Лесно, стига да е правило някога поне пет от следните неща:

   Абсолютно разпознах детето си! Peace
  
И аз ,и аз!
Пък и 95 % от майките тук също...... Mr. Green


Въх, пък то мойто съвсем обикновено  Cry Wink

# 639
  • Мнения: 7 433
  Живо и здраво да е! Simple Smile

# 640
  • Мнения: 9 913
Ох, не ми се пишеше, но ще се оплача все пак. Sad Не знам дали моят син е в тази група, нито искам да знам, но не мога да намеря начин да стигна до съзнанието му, а е вече на 19.... Confused От малък имам проблеми с него, просто е различен и това е.....трудно се говори с него - не само заради логопедичните проблеми, с които не можа да се справи никой логопед(няма никакъв проблем на пръв поглед, може да изговаря всички звуци, но когато ги свърже само той си разбира), заради сложното и трудно разбираемо изразяване,за това, че не се интересува от нещата, които вълнуват връстниците му и какво ли не още.... Sad Да не разказвам какви неща пише-разкази и есета.... Sad от известно време започна да ги изпраща насам-натам и да ги печатат. Надявам се поне на това - в тия среди да намери хора, с които да говори на един и същи език, защото е ужасно самотен Cry Много е трудно да гледаш по-особено дете, хиляди пъти предпочитам да е калпазанин, който едва се оправя в училище и предпочита да играе навън или да скита с приятели, отколкото всеки ден по някоя изненада Confused Уморих се ужасно Cry не го разбирам, не мога да се справя със странностите му и това е...... Sad

# 641
  • Мнения: 752
и на мен ми стана много интересна темата,още повече като видях че моето детенце отговаря на доста от критериите за кристално дете,включително и телепатията.

# 642
  • Мнения: 112
Извинявайте обаче мисля, че отдавна вече  стана ясно, че това са пълни глупости.  Интересно ми е какво ви влече да вярвате в тези неща?
Сърбят ги ушенцата, затова Wink

# 643
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
На мен пък ми е досадно да слушам психолози и даскалици, които едновременно ме убеждават как хлапето ми е безкрайно интелигентно, но все пак има много проблеми, с които "всички заедно трябва да се борим". Да кажем, че бих предпочела да си пия кафето с приятелки, отколкото да стоя под обстрела на тълпа от изброените личности, включително директорката на училището и да ме разпитват защо съм нервна, на всичкото отгоре....

# 644
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
И определено повече би ми харесало да се мяркам два пъти в годината на общите родителски срещи, отколкото да ме привикват всяка седмица за подобни "мероприятия".... Поне да не беше само моята дъщеря в тоя клас, та да не се чувствам толкова наказана....

Общи условия

Активация на акаунт