Кристалните и индигови деца

  • 100 624
  • 880
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 7 947
Усещам някаква изкривена гордост от това различие...

# 736
  • София
  • Мнения: 62 595
х-х-х
На теб ти трябва психиатър. От това, което си написала се притеснявам още повече от твоето бъдеще и това на детето и семейството ти изобщо. пишеш, че би се възползвала от услугите на добър психолог, но аз не ти вярвам. Според мен си категорично отрицателно настроена и си твърдо убедена, че с нищо не могат да ти помогнат. Само имитираш необгодимото поведение, учиш на това и детето. Това не е адаптиране и припознаване на ценности, а проста мимикрия. Но рано или късно това се разкрива. Не мисля и че ще направиш нещо в бъдеще по въпроса с адаптацията на детето, освен да си мелиш едно и също и да затъваш още повече в разни езотерични и прочее учения. Повече няма да си хабя приказките.

Разбира се, че има такава гордост! Иначе главата й ще експлодира. Все пак инстинктът подсказва приспособяване, независимо от формата.

# 737
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Всеки го интерпретира по своя си начин. Моя много талантлива съученичка, която също имаше проблем с интеграцията в обществото (доста по-трагично от мен) го изживяваше като се самонаказваше с всякакви самоунищожителни действия - гладуваше, търсеше си работа като слугиня за без пари при хора, които я обиждаха, самата тя се обиждаше много и се обвиняваше във всичко. Имаше невероятен художнически талант и доста впечатляващ литературен. Но след училище спря да се занимава и с двете дейности. Май под натиск на майка си записа икономика, но не съм убедена, че я завърши. Не винаги има гордост. Аз също съм раздвоена между самобичуване и гордост, и май едва напоследък почвам да осъзнавам стойността на това "наказание"...

Andariel , психиатрите са много готини хора и според тях съм здрава. Известно време бях на антидепресанти заради тормоза на бившия ми съпруг (преди мнооого мнооого години, за около 6 месеца, след което ми дадоха някакви стимулиращи, за да се върна към нормалния живот след разрушителния ефект на антидепресантите). По-скоро имам нужда от психолог, но повечето не са на нивото ми, за да могат да ми помогнат. Практически знам всяка теория, с която се опитат да ме обработват по-добре от тях. Знам въпросите, отговорите, какво следва... Една такава, възрастна докторка, дори ме обвини, че съм излъгала на първоначалните им тестове, но пък "лъжите" ми помогнаха да осъзная причината за вътрешните ми конфликти и произтичащото дълбоко неудовлетворение от живота. Осъзнаването не означава премахване, но поне е възможност за контрол... С нея не се видяхме повече, беше взаимно....

Не е като да не съм опитвала и да не търся. Единственото, с което могат да са ми полезни е да намалят съпротивлението ми към "нормалните" неща, които възприемам като несправедливи и ограничаващи в обществото, но това и сама го постигам с повече четене.... С последния (в Италия) се разделихме много приятелски, след като на три поредни срещи ме питаше какво очаквам от него и с какво би могъл да ми е полезен... Очевидния отговор беше - с нищо...

# 738
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
По-добре чети за деца гении, надарени деца, приобщи детето към обществото, а не го тласкай да изявява задължително своята уникалност, не обяснявай липсата на внимание, на неспазване с порядките в час, невъзможността да изпълнява поставени задачи с това, че е индиго, а потърси специалист, който работи с такива деца и ще намери правилния подход към него. Иначе сама го правиш аутсайдер.
viliko, надарените деца/хора по дефолт са извън обществото. Обществото поощрява сивотата и сливането с другите. Ти изобщо имаш ли представа каква безумна скука трябва да понесе едно талантливо дете, докато даскалицата се мъчи с масовката? И колко критики отнася, че не прави нещата "по правилата". Тук изобщо не става въпрос, че някой си прави детето аутсайдер. То е аутсайдер. Опираме до това к'во праим, за да не си пререже вените на 14. И не, психолозите не помагат, не и ако си няколко часа напред с материала от психолога.

х-х-х, моля те, не се отчайвай и продължавай да пишеш! Аз поне те подкрепям и мисля, че си налучкала най-правилния път за работа с детето. Как стои въпросът с училищата за такива деца в Италианско? Или и там се спасяват сами?

Последна редакция: пн, 11 яну 2010, 14:50 от Делфина фон Ю.

# 739
  • Мнения: 7 947
Да приемеш и насърчаваш понякога не помага, а помага именно усилие да го вкараш в масовката - защо наричаш нормалните деца масовка само не разбрах?

# 740
  • Мнения: 1 547
viliko, надарените деца/хора по дефолт са извън обществото. Обществото поощрява сивотата и сливането с другите. Ти изобщо имаш ли представа каква безумна скука трябва да понесе едно талантливо дете, докато даскалицата се мъчи с масовката?

По дифолт извън обществото са и децата с увреждания - какъв е този двоен стандарт, според който едните аутсайдери трябва да се поощряват да са аут, а другите, обратно, да се интегрират на всяка цена? Значи детето с дарби се мъчи, докато "даскалицата" го тормози с "масовката", а детето без дарби - не се?

# 741
  • Русе
  • Мнения: 12 217
  Това с масовката ме уби. То и Ницше, човека си е бил с добри намерения, ама Хитлер не го разбрал. Айде сега да направим инкубатори за супер интелигентните по тяхна преценка, ама с военна подготовка от рано, че да не провалят като предшественика им в благородната си мисия.

# 742
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Отказвам се! Явно не съм достатъчно руса, за да споря с вас.

# 743
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Майко мила! Чак нацисти станахме  Shocked

Делфина фон Ю.  Hug Hug Hug В Италия има Монтесори училища, но те са частни и струват прекалено много, което в момента не можем да си позволим. В държавните има сериозна грижа - плащат на допълнителни учители за проблемните деца (независимо от това какъв е проблема - тук инвалидите не са втора категория хора и наистина получават възможност да се чувстват "нормални" - дори съм виждала дете с инвалидна количка да играе на детската площадка и да се гони с останалите, само че то се вози - няма и следа от някакво неудобство или притеснение), има психолози, интеркултурни медиатори (за чужденците), допълнителна работа с родителите. Целта на всички тези мероприятия (които се плащат от общината) е да се направят всички деца еднакви. Тук всичко се стреми към вкарване в калъп. Творчество е допустимо след навършване на пълнолетие. Дотогава - всички са равни за всичко. Дори рисунките не ги правят по собствена фантазия, ами учителката рисува "правилните" неща, а децата копират. Така се стигна до там, че дъщеря ми на 5 започна да рисува като на 3... След което еднаквите рисунки се оформят в изложбени кътове, за да се уверят родителите, че детето "се справя".... Аз лично харесвам повече българското образование, там поне всичко зависи от конкретния учител и има и хора... Тук си има стандарти и всички се стремят към спазването им... Вероятно има полза от конвейрния подход, като се има предвид по-високия им жизнен стандарт предвид по-слабата им образованост....

# 744
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Тъпо. И опасно за дете като твоето.

# 745
  • Мнения: 7 947
Делфина фон Ю. , сега видях подписа ти  ooooh!

# 746
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Цитат на: viliko
hahaha MY SEVASTIAN IS NUMBER ONE !!!

скромно, скромно.....  Joy намерил се кой да критикува чуждата гордост.....

# 747
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Тъпо. И опасно за дете като твоето.

За тъпо, е тъпо. За опасно - не чак толкова. Тук поне не се избиват, както се споменава за насилието в бг училищата напоследък... Още малко да порастне и да осъзнае "правилата на играта", ще се научи как хем да играе по техните правила, хем да си прави каквото си знае... Още е твърде "глупавичко" пиленцето, но расте.....

# 748
  • Мнения: 7 947
Цитат на: viliko
hahaha MY SEVASTIAN IS NUMBER ONE !!!

скромно, скромно.....  Joy намерил се кой да критикува чуждата гордост.....

Ами..как да кажа - за мен това е мъжът на живота ми  Laughing

Но не поощрявам приумиците му, нито глезотиите, нито това, че понякога се противи на задължителни за мен неща...

# 749
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Всички сме така. Сега в твоя стил би трябвало да те пратя на психолог или брачен консултант, щото с тая нетърпимост, може пък той да прецени, че не си "жената на живота му"... Във всеки случая не е моя работа... Само ти показвам, че и твоята гордост не е по-малка, че даже я демонстрираш при всеки пост с това си "NUMBER ONE !!!". На мъж не бих се подмазвала, дори Господ да е, какво ти дава право да нападаш хората за подписите им? С какво си повече от тях? Нападаш мнения, нападаш подписи, обвиняваш и пращаш на психиатър... Това някакъв комплекс ли е?

Общи условия

Активация на акаунт