Кристалните и индигови деца

anettee, страхотно.. звучи точно като кристалче   

   И на мен ми прилича на кристалче.

Много ми е интересна темата. Ще споделя и аз за моите деца.
Голямата ми дъщеря винаги съм смятала за особена и малко затворена. Като дете постоянно играеше с въображаеми деца и животни, особено животни. Случвало се е в час да поиска да си тръгне, защото "няма кой да нахрани котето й" - това ми го казва учителката в последствие, а аз само мълчах, защото тогава ние нямахме коте. Случвало се е,  приятелка в къщи да й настъпи паничките за храна на въображаемите животни, при което от страна на дъщерята  - " разсипа храната на котката!!" - при което моята приятелка учудено се оглеждаше. Постоянно си говореше сама и дори навън на улицата... Прекалено многобройни случаи от този сорт, които дори ме плашеха и я питах - " Габи, нали знаеш, че това са въображаеми приятелчета", а тя ми отговаряше - "Да, мамо, знам". Принудих се и купих истински куче и коте, които за кратко гледахме у дома, а после - у баба й. Наистина за по-малки деца това е нормално, но когато разбрах, че продължава с тези измишльотини и сега, направо се шашнах. Случайно от приятелката й разбрах, че редовно й разказва за разни братовчеди, братовчедки, с които дружала и това в продължение на 3 години. Измисляла си разни истории, като от рода как са ходили на концерт на незнам си коя любима група - разказвано в подробности. , дори й показала плакат с автограф...
Приятелката й незнаеше, че това са измислени хора и когато разбра от мен, на свой ред се изуми, дори бяха скарани за известно време. От разговора, който проведохме с приятелката й, обаче стигнах до извода, че тя сякаш преживява наистина тези измислени случки, за да разказва такива подробности. Мислех да я водя на психоаналитик, но тя сякаш спря с тези неща и аз се отказах. По принцип има малко приятели, много е тиха и привидно кротка, но не може да я накараш да направи нищо извън собствените си убеждения. Не излиза много и  ми е много трудно да намеря правилен подход с нея. Набляга над учебниците и е като един малък възрастен понякога.
Другото, малкото, е едно усмихнато, весело човече, което обича всички - дори плаче за комшийките като минем покрай вратите им. Закача се с всички непознати и е много контактна. Много е жива, обича да се катери, но е направо ужасяващо безстрашна - няма чувство за самосъхранение Скоро посетихме Бърза помощ, заради едно падане. Много е любвеобилна, обича да се гушка, спи при нас върху ръката ми. А относно външния вид  - аз съм мургава, с тъмно кафяви очи , а и двете ми деца са светлооки . Едното има големи зеленикави очи, а другото, малкото, е синеоко, много са по-различни от мен. Малката се роди близо 5 кг 2 седмици преди термин и изуми медицинския персонал - голяма, синеока и русолява, неприличаща на майка си изобщо (аз съм 158см). Голяма лакомия и много сладка.
Споделих всичко това, за да подкрепя теориите,че  днешните деца имат нещо общо с категориите "индигови" и "кристалчета".

Като спомена за въображаемите приятелчета се сетих нещо, моят син има такива в лицето на играчки. Наскоро останах изумена как общува с едно плюшено мече, това,че спи и се храни с него го приемам за нормално, но когато каза, че мечето много скоро ще оживее и ще стане истинско, направо се опулихме с баща му. Казва, че ако продължава така силно да го обича то ще оживее.
Другото интересно е отношението му към момичетата и като цяло към жените, просто ги боготвори, обгрижва ги, помага им, кавалерства от рода на държене на врата, хващане на ръка. Честно казано никой не го е учил на това, за съжаление баща му е много зает човек.

Само още нещо да споделя, въпреки че мога да пиша без да спра.
Той се роди  без грам болка , не усетих кога са ми контракциите,  роди бе да усетя нищо, все едно не раждах ами бях на празненство. Когато получих първите контракции, които 2 часа се чудих истински ли са или не, към 21 вечерта, до сутринта съм се разхождала по коридорите на отделението и не за друго, а защото на 8 см разкритие ми се приспа и щях да заспя, такова спокойствие ми даваше още докато беше в мен, че не мога да ви опиша с думи, така е и до ден днешен .

Да се запиша и аз към групичката. И темата ми е интересна.Много време съм си мислила и съм наблюдавала сина си.И ще ви изложа това ,което констатирах:
Наистина вярвам ,че това са по-особени деца.
Той се роди голям-4,440 кг нормално раждане.Цялата бременност се чувствах много странно и ужасно спокойна.Той е второ раждане и за разлика от кака си ,е чувствителен,любвеобилен.Тя е по-затворена,по-земна.Той ,както каза и anettee:

Много наблюдателен,страшно запознат със всичко ,което се случва край него.Умее да усеща настроения и много обича да се гушка,да целува .На мен постоянноо ми целува ръка. Все някакви комплименти ми казва.А в градината са възхитени от него.Не е конфликтен и приятелчетата го търсят.
Обичам и двете си деца .Различни са ,но в това им е чара.И с двете мога да си говоря все едно говоря с голям човек .При каката е ясно ,все пак е на почти 14г,но той от малък разсъждава като голям.
Така че има си нещо вярно в теорията. И определено не са глупости.

А как се отразява на кристалните деца даването на ясла или детегледачка? Не знам мойте дали са такива, но в гърлото ми седи една буца, че ще трябва скоро да се отделя от тях... Или май беше по-правилно "те от мен"?

Ако децата ви са различни, ако можете да си го позволите - Монтесори, Валдорф..

Имате ли идея къде в България може да се заснеме аурата?

В България май няма още истинско Валдорф училище...или има? Има някаква детска градина май. Цяла европа е пълна с Валдорф, вкключително Румъния, Молдова и т.н само ние още лапаме мухи

Archangel, трябва да заявим търсене.. ако има търсене ще има и предлагане. Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед.  

А и нашето образование и без това е много затънало в блатото, все неадекватни министри досега и т.н. Много някой се е интересувал от Валдорф. Но да отчетем че има Монтесори  

Доколкото знам, всеки момент се готви стартиране и на у-ще, освен валдорфска градина.

Ето Заявявам търсене! Толкова съм ужасена от образователната ни система (работя с деца и тинейджъри в момента и виждам какво представялва училището им, включително най-елитните гимназии), че съм готова да отида в чужбина само моето дете да е попадне в тая кална дупка, наречена българско училище. Даже се чудя, как ние можем да направим едно Валдорфско училище...да отидем до планината, един вид.

За съжаление момичета ако някой ден в Бг има Монтесори и Валдорф училища то те ще са платени и като се знаят сумите за такса в другите държави то много малко семейства биха могли да си го позволят. И има много,които се интересуват от Валдорф.Скоро тук в темата имаше пусната петиция за такова училище.Аз знам за семейство обучавало се 5 години в чужбина по методите на Валдорф,писали са на министъра на образованието,но за съжаление едно голямо НИЩО.

Аз моят синко го спрях от масовата градина, не му понасяше агресията  и го прехвърлих в забавачка. Учителката се оказа,че е наясно с "новите"деца, поне тя така ги нарича, много чете за кристалите и аурите им и разни други подобни теории, дори дава литература на майките на тези теми. Има различно отношение към децата ни, дава им пълна свобода да изразяват емоциите си, не ги слага в рамки, има много интересен подход на преподаване. Децата сами избират когато правят тържество кой герой да са.  Случи се, че синът ми не искаше да бъде звяра в едноименната приказка/Красавицата и звяра/ и отказа ролята, тя го остави да си избере сам кой  герой от коя приказка да играе....разни такива подходи,които правят впечатление. Има особенно отношение при ненаписано домашно и др. Много е специална и синът ми сякаш си плува в свои води в тази обстановка. Не знам от първи клас кой път ше хванем, но внимателно търся подходящата госпожа, дано имаме късмет...