Кристалните и индигови деца

Не я осъждам, просто се шокирам. Не само, че не я разбирам, но и не бих искала да мога да разбера подобно поведение, защото за мен то е ненормално. В общи линии най близко съм до мнението на Andariel по темата. Въпреки, че самата мен психоложката, която работеше с детето ми ме насочи към темата за индиговите деца, до сега нищо от прочетеното не ме е убедило в съществуването им.

pasinet, всеки сам избира как да си възпитава и отнася с децата си. Всяка майка чувства детето си и инстинктивно знае как да се държи с него. От твоя гледна точка (или друга) може и да ти излежда неправилно, но всеки гледа от своята камбанария.

Дори и да греши, x-x-x прави най-доброто за детето и себе си.

Нека всеки да стигне до своята истина сам. 

pasinet,може би говориш така за Х-х-х защото ти нямаш проблеми с твоето дете,не че аз имам понеже моето детенце е още малко,но смятам че някои от методите й са правилни спрямо детето,което явно не се поддава лесно на по-леки мерки.За щастие тя не му прилага възпитанието което е било приложено на нея,ето това вече щеше да е наистина малтретиране

Не мисля, че x-x-x може да се нарече "жестока" с детето си  По-скоро се опитва да наложи някакви правила и граници, за да може  детето да сеначуи да се вписва в обществото, защото какво значение има, ако е надарено само за себе си, т.е. не може да вложи енергията и моженето си в нещо положително

Не, не съм привърженик на започване на училище от 6-годишна възраст. Напротив, мисля, че 7 години е идеална за първи клас. В други постове в други теми съм излагала своите мотиви, включително относно неврологичното и психическото развитие на децата.
Изненадва ме това с домашните. Когато моите деца ходеха на градина, макар и за кратко, а после и в ПГ в училище никога, ама никога не са имали задачи за домашно. Тетрадките ги видях точно два пъти  за учебната година - първия път като ги надписвах и ги разгледах обстойно и втория път като ни ги върнаха. Всичко си учеха на място в градината и училището. Задачите в тетрадките по български бяха направени така, че имаше за развитие на фината моторика, но не бяха точно ченгелчета, а повтаряне по пунктир рисунката на охлюв, къща или нещо подобно. Детето дори не осъзнава, че пише елементи от букви или цифри. Никога не са имали обикновени тетрадки, а само фабричните с картинките. Много рисуваха, четяха им приказки със съответното разиграване, учиха елементарна математика  - числата до 10, аритметичните знаци и събиране и "изяждане". Бяха по програмата на Просвета, дори още ги пазя някъде в килера.
Затова мисля, че е редно да се информираш на родителската среща защо пишат толкова много или да отидеш в инспектората и да ти обяснят какви са параметрите на материала. Не разбирам защо мислиш, че е недостатъчно като подготовка. Няма дете, което да е от нормално семейство с нормално развитие и да не се е научило да чете и да пише в първи клас. Ако родителят обръща внимание на детето вкъщи, той го научава и на стихотворения, и на песнички, че и на смятане при играта на магазин. Или пък като поправя детето при грешки в граматиката и изговарянето на думите.

Аз също мисля, че едно дете на 6 години НЕ е готово за училище. И тук не става дума само за справянето с учебният материал. Просто психически не са дорасли за това, което ги чака там.
Относно домашните. Синът ми ходи в ПГ в училище. Домашните им са не повече от две-три за седмица и са предимно рисуване, оцветяване, писане на чертички и разни фигурки в тетрадката с големи квадратчета ( по три- четири реда най-много ), някоя и друга апликация и т.н. Като време отнемат не повече от петнайсетина минути. По повод домашните учителката им ни каза, че целта на домашните, които им дава, е не да ги натовари, а просто децата да свикнат с мисълта за тях и да са готови, когато в първи клас започнат ежедневно да ги товарят с работа за вкъщи.

Говоря така точно защото имам проблемно дете.  И следвам препоръки на специалисти, които ме съветват да съм изключително внимателна към него, какво остава да изисквам подобен перфекционизъм.  Но тя си носи отговорността за собственото си дете, аз само изказвам мнение. 

За "четящите ме" много подробно отбелязвам, че няколко пъти съм споменавала за психолози тук и в България, чиито съвети се разминават и си противоречат колкото си искате. Ползата е клоняща към нула, но това е без особено значение - с тях и без тях, животът си върви. Само ми губят времето (или аз тяхното?!) Например, на една от срещите относно "как да помогнем на детето в училище" анализираха подробно нейната първа рисунка в първия учебен ден в 1 клас, на която беше нарисувала себе си на брега на морето. За "ужас" на психолозите (2 броя) и учителките (4 броя плюс директор), беше нарисувала ръцете си заоблени в края, т.е. без пръсти. Което говорело за "затворен характер и притеснителност". В контекста на факта, че тя рисува средно по 20 рисунки на ден, на известен брой от които хората имат огромни ръце или огромни пръсти, на други просто е преценила, че не е необходимо да ги подчертава, първо се издразних, че са избрали точно тази рисунка (само в рамките на същия ден съм убедена, че е имало и по-подходящи, ако ще говорим за изографисването на ръцете). Освен това, като изключим първите 3 месеца, когато отказваше да играе с италианчета, защото не знаеше езика, тя в момента е безкрайно общителна. Дори на непознати се лепва, заговаря ги, запознава се с тях, разпитва ги и си разказва за собствения си живот, дава идеи за общи занимания, прегръща ги и ги целува.... По-скоро се налага да я озаптявам да не досажда на хората. Последното, което би ми хрумнало е, че е затворена и притеснителна. Разреших проблема, като й обясних, че учителките й ми се карат, когато рисува хората без пръсти. Вече старателно изписва всичките 5 пръста на ръцете и "психолозите" могат да отметнат поредната "помощ", която са оказали на детето ми. Както между другото отметнаха за "разрешени" доста други проблеми - просто в момента, в който ме уведомят, че нещо в поведението й е "проблемно", провеждам един философски разговор, в който й пробутвам по убедителен начин "правилното" и те стават доволни. Не че се решават истинските проблеми, но поне се отчита напредък. Това дори ни сближава - така двете си знаем, че "правилно" не съществува, има "обществено приемливо", но всъщност тя може да прави всичко, което си иска, стига да не ги дразни. Засега последната формулировка включва да се изпълнят първо задълженията, след което всичко останало, но все още не го е осмислила и се опитва да си лансира забавните, преди задължителните неща. Между другото АЗ НЕ РАБОТЯ - в момента водя скучния живот на домакиня и цялото ми 100% време е за семейството, особено за детето. Това май ме подтикна към писане във форума, което вече отчитам като поредната грешка в живота ми.

Следващ пример и повод за големи "притеснения" на споменатата групичка от "загрижени" хорица - не знаела имената на децата от класа (било признак, че е "асоциална"). Ама тя и не иска да ги знае. Като се замисля, аз също трудно помня имена, че и физономии. Просто хората не ме интересуват и мозъка ми автоматично отхвърля тази информация като ненужна. И тъй като трябва да съм "възпитана" самата аз полагам зверски усилия да ги запомням. Което не променя факта, че на улицата рядко забелязвам познатите си, и ако не ме поздравят, най-вероятно ще се обидят, че аз не съм ги поздравила. Малко трудно могат да приемат, че наистина не съм ги забелязала, защото когато ходя по улицата имам достатъчно интересни неща за мислене, че да се оглеждам дали случайно няма да се появи някой познат на хоризонта, който да ми разкаже в детайли последните дни от живота си или да ме разпитва дали съм в течение на последните клюки, които дори и да са стигнали до мен, не бих употребила ресурс от внимание да ги помня и обсъждам.

Все пак благодаря за съветите - ако срещна подходящ психолог, непременно ще се възползвам от услугите му. Вече ми дадоха препоръки за един в България - нямам възможност, иначе с удоволствие бих се срещнала с него. Разговорите с по-голямата част от тях са доста интересни и за двете страни. Определено обсъждаме широк кръг от теми и дават поводи за размисъл в много посоки. Само практическата полза липсва, но е забавно (поне в повечето случаи). Е, иска си време, но пък ако попадна наистина на подходящ, ще намеря времето.

За философиите на тема "Най-подходяща възраст за започване на училище" отбелязвам, че в Италия се започва първи клас ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на 6 години. Има опция за по-будни деца да започнат и на 5 - условието е да навършат 6 в рамките на учебната година. Половината клас на дъщеря ми в момента са в това положение - отбелязват 6-тия си рожден ден в рамките на текущата учебна година. Слава Богу, тя се размина с това удоволствие, защото искаха да я запишат направо в 1 клас, когато дойдохме в Италия преди една година поради липса на места в подобието на предучилищна. Тогава наистина бях здраво притеснена, защото напълно в нейния стил, тя отказа да научи дори една дума италиански преди да тръгнем от България. Три месеца по-късно вече говореше свободно като връстниците си италиачета. И тъй като аз доскоро говорех английски със съпруга ми, разбира всичко на английски, но отказва да го говори (във всеки случай отговаря на въпроси, зададени на английски!) Между другото, не мога да си представя "да я връзвам за стола от сутрин до вечер" - дори да допуснем, че бих го направила, тя пак би се изсулила по някакъв начин. Само за едно стоене да играе на компютъра от ставане/сядане/усукване/подстачане/приплъзване и каквито още действия извършва, откъсва връзките на възглавничка и подложка (и двете са здраво вързани за стола), та не знам с каква ултраздрава материя би трябвало да я вържа, че да седне на задника си за поне една минута. За тези, които не знаят какво е "хиперактивно дете", това е зверче, което дори не може да седи спокойно (просто да допре задните си части до равна повърхност дори за една секунда), независимо дали го "мъча" да чете или гледа анимационно филмче - върти се и сменя позите като скрийнсейвъра на уиндоус. Между другото, по мое време ни караха да преписваме цели тетрадки в 1-2 клас... Та едва ли е по-малтретирана от соц-възпитаниците.... Нещо не мога да си представя на каква инквизиция би трябвало да я подложа, за да препише повече от една страница, па камо ли цяла тетрадка, а аз доста съм преписала (че и заради по-малкия ми брат, който пишеше по-бавно от мен и му отървавах козината). За да гледа учителката си по плуване, помощника й я хваща в здрава прегръдка и с едната ръка държи брадичката й, за да насочи поне главата в тази посока. Да го съдя за "малтретиране" или да съм благодарна, че въпреки че за една година не усвои никакъв стил, все пак плува и не рискувам да се удави, ако случайно се изплъзне от погледа ми, когато сме на почивка?!

Та, по повод "жестокостта ми" да стои будна докато си свърши с домашните. Ами просто не знаете за каква работа става въпрос. Тя наистина върши всичко за 10 минути! Тя пише точно толкова бързо, колкото и аз, но НЕ ИСКА да го направи. Боря се по два дена с обещания, подкупи и заплахи (не че поддава - когато знае, че е лишена от компютър, лакомство или детски парк заради магарията си, търпеливо си седи сред играчките и дума не обелва), докато благоволи в неделя вечер, около полунощ да си свърши работата. Аз съм изтощена, тя настоява после, че съм й обещала филм или че не е играла достатъчно...  Докато мен с бой и тормоз са ме научили да отбивам номера с всяко задължение ВЕДНАГА, аз с моя мек подход съм й създала погрешното впечатление, че мотаенето ще я спаси от работата. Вероятно защото същите даскалици преди една година ме уверяваха, как нямало проблем, че не иска да пише буквите и да учи азбуката - като тръгнела в 1 клас, щяла да поиска. Да, ама не. Единственото, което разбра е, че номера с въргалянето по земята с играчките минава и вместо да седне на столче и да пише като връстиницет си, тя се прави на "животно" и се интересува само от игри. Тя не учи, защото й е СКУЧНО. Не защото е трудно!!! Само дето няма как да й помогна срещу скуката в училище. За борците за права на първокласниците отбелязвам, че в Италия учебния материал е около 1/4 от този в България. Отбележете, че вече е януари и са стигнали до цифрата 9, за събиране и изваждане не са и чували. Може би до края на учебната година ще чуят, но ако не - италианците са ларж, може и догодина. Дотогава ще рисуват рибки, цветенца и пеперудки, съответстващи на цифрите и ще сричат бебешки стихчета.

Та в този смисъл, наистина няма да допусна дори този минимум от "наука" да го пропусне, щото иначе би трябвало да я пратя в зоопарка - освен за маймуна, с това си поведение за друго не може да се класира. Или ще трябва да проумее, че времето е ресурс и "скучните" неща трябва да се свършат максимално бързо, за да остане мнооого време за интересните. Засега тази връзка й убягва и то точно благодарение на съветници като вас. Защото около мен е пълно с хора, които непрекъснато ми доказват колко "лоша майка" съм - според половината съм прекалено строга, според другата половина я глезя прекалено. В резултат - докато обирам негативите и от двете страни, тя си "вее байрака". То по същия начин и до анорексия я докараха, защото все още по-голямата част от роднините ми считат, че трябва да я хранят с лъжичка и да й примъкват 20 манджи според каприза й, а тя да отказва всякаква храна и да я мързи да вдигне лъжицата до устата си. Като беше на година и половина сама се обличаше, след като започна да посещава бабите, вече не може дори да завърти дрехите си в правилната посока, пък какво остава да ги облече. Седи и чака като препарирана някой да я облече - естествено, колкото и железни нерви да имам, все в някакъв момент трябва да се излезе - часовника не е спрял само защото роднините ми са преценили, че "добрата майка" облича "бебето си" до 18 годишна възраст (или може би и след това?!)

Спирам да ви спамя форума, щото явно и тук има "правилни" неща които могат да се пишат и "неправилни", които събуждат "справедливото" ви възмущение. Както отбелязах и преди, винаги съм била различна и това винаги е карало разни "експерти" да ми казват как едно или друго нещо около мен е "невъзможно" - примери бол, откакто се помня. Например спрях да уча философия, когато учителката ми заяви, че есето ми "не може да бъде написано от ученик на моята възраст"(интересно на каква би би могло?!), което предизвика бурни подигравки от съучениците ми (интересно кой ли би си губил времето да ми пише тъпото есе). Спрях да уча биология, в момента в който ни смениха учителката с една "експертка от инспектората", за която науката се свеждаше до наизустяване със запетайките. Тая ми развали дипломата само защото имах неблагоразумието да й занеса цели 2 книги по въпрос, за който каза, че "тези две точки няма да ги учите, защото тази теория е нова за науката и няма достатъчно информация по темата". И това бяха само две книги от домашната ми библиотека, дори не остана възможност да й спомена на "експертката", че в градската библиотека съм виждала и чела още доста по темата.... Спрях да уча по литература, защото изведнъж новата ми учителка реши, че "нямам талант" - преди това имах публикации в местен вестик, награди от соц конкурси, дори собствени театрални постановки със съучениците ми (отбележете в графа НЕВЪЗМОЖНО - ще ви спестя подробностите).... По рисуване също ме класифицираха, че "нямам талант" - не съм пипвала дори молив от 8 клас сигурно, миналата година ме поканиха да се включа в курс по рисуване тук в Италия и изведнъж италианците откриха "невероятен артистичен талант" (интересно що ли в България го нямаше?!). Спирам да изброявам колко пъти са ми казвали, че "не мога" или е "невъзможно" да съм направила нещата, които съм ги правила от самосебе си... Дори не знаех, че са "невъзможни"... Сега просто се дразня и не ги правя, за да не смущавам спокойствието на "знаещите" кое е "възможно" и "правилно"... Май някои от вас също са го изпитали или поне написахте, че ви се е налагало просто да се притискате към чина и да не привличате вниманието с прекалено много знания...

katiABV , наистина обмислям да спра да си губя времето с писане във форума. Май беше моментно залитане през последните няколко месеца. Аз съм по-скоро реалист и практичен човек, не чета хороскопи и в магии не вярвам, но откакто зачетох темата за "Подсъзнанието може всичко", не съм сигурна вече, че материалистичният подход към нещата е най-правилен. Сигурно няма да тръгна да правя магии и да говоря с "висши" същества, но определено намирам доста истини в езотериката. Чак съжалявам, че толкова години старателно съм отбягвала тази литература. Интересното е, че много от бизнес теориите и психологията се застъпват в голям процент с езотеричните книги. Обсъжлада съм с психолог (водещ курс по мениджмънт!!! не по езотерика) и той също потвърди впечатлението ми, че е въпрос на интерпретация - теорията е една и съща, източниците са едни и същи - в единия случай окастряме излишните детейли и го изкарваме чиста наука, в другия случай го украсяваме с малко мистика и става езотерично. Но в основата си е едно... Естествено, трябва да си чел достатъчно, за да можеш да сравняваш и да отсееш кое е източник на информацията и кое копие, но в твоя случай стига и просто да отричаш. Отрицанието и заравянето на главата в пясъка спасява от излишни разсъждения. Размахването на назидателен пръст също помага за самочувствието и себеуважението, когато се чувстваш по някакъв начин наранена.

Между другото, не си чела много старателно темата - негативизма и обвиненията към който се осмели да пише тук започват доста преди аз да се включа. Аз за разлика от теб наистина доста внимателно прочетох всичко и се включих с доста резерви. Май е било по-добре да послушам вътрешния си глас и да не го правя. Отбележи само, че заглавието на темата е езотерично само по себе си. Просто помоли администраторите на форума да добавят на 1 страница, че темата е отрицателна и са допустими само мнения, които ОТХВЪРЛЯТ ТАЗИ ТЕОРИЯ, иначе току виж след време се включи още някой заблуден като мен. Нали знаеш какво е казал шопа, като е видял жираф: "Епа такова животно нема". Аз съм от животните дето ги нема, така че по-добре да си трая и да стоя далеч от тук. Забелязах, че първоначално включилите се също избягват да се навъртат наоколо - никой няма зор да го плюят. Да живее цензурата!

По въпроса за дислексията. Да, тя я има, но е по-скоро като талант отколкото като болест. Много бързо се научи как да чете в правилната посока, независимо че вижда по объркан начин думите (нямам представа как - аз не съм страдала от това). Което не пречи да завърта книгата под всевъзможни ъгли, да чете в челна стойка или захлупена върху нея от обратната страна. Също така може да пише оледално във всички направления - може да сменя посоката на писане на текст включително от дясно на ляво с огледални букви или с правилни букви пак от дясно на ляво, или от ляво на дясно с огледални букви (огледално и по хоризонтала, и по вертикала).... при това без правописни грешки.... Не знам дали е за лекуване, във всеки случай аз не бих могла да възпроизведа повечето й умения - максимума ми е да чета с книгата наобратно, но да пиша огледално ми е много трудно и доста бавно. При нея скоростта е еднаква във всички посоки и при всякакво завъртане. Засега се ограничавам да я науча как е правилното за в училище. Когато рисува, може да използва буквите завъртяни в каквито си иска посоки.

Lady Brinne, ekaterina II , Radika и всички, които проявявате разбиране - БЛАГОДАРЯ ВИ! Наистина съжалявам, но мисля, че е по-здравословно да се въздържам от влизане във форума и по-конкретно от тази тема. В началото наистина търсих съвет, контакт с хора с подобни проблеми, най-вече с такива, които са намерили своето решение. Но явно няма да ги открия тук. Търсила съм и други "индиго" сайтове и форуми, но като цяло не ме привличат с нищо. Явно всеки си носи кръста. Интернета е за сивото, за масата, за тези, които се носят по течението. Отивам да си плувам срещу течението в реалния живот, защото само това умея. Не мога и не искам да съм еднаква с "правилно" мислещите. Аз създавам правилата в моя живот! И първото от тях е, че няма невъзможни неща. Което значи, че ако продължавам да правя най-доброто от себе си все някой ден ще попадна на себеподобни, с които ще правим заедно "невъзможните" неща. Аз съм оптимист. И за детето си. Считам, че правя най-доброто за нея, просто някои неща си искат време. И изграждане на умения да се приспособиш към масите. Ще ги изгради и тя.

Фундаментално грешиш. Интернетът е за обобщена информация, за обща култура и за обща дискусия. Личните и конкретни драми, и вътрешните душевни брожения са не за Интернет, а за семейството, специалистите или приятелите. Няма какво да се сърдиш на хората, че им липсва търпение да прочетат и вникнат в безкрайно дългите ти и немного ясни постове, а също и че отказват да извадят кристалните си топки и прогледнат езотерично в житието и битието ти, все едно са техни неотлъчни спътници. Аз лично бих предпочела да развия умението си да плувам по течението, а не срещу него, но пък всеки сам избира борбата си. Така или инак реката наобратно няма да потече, независимо коло сиво ти изглежда това.

Е, ако сам избереш даплуваш срещу течението, не искаш да си част от обществото - един от начините е да се обявиш или ти или детето си за индиго 

При нас проблема е обратния - тя знае и да чете, и да пише. Но не желае да се съобразява с конкретно поставените от учителката в момента задачи. Просто прави нещо друго от някоя друга страница от учебника и всички са много "учудени как е разбрала какво точно трябва да се прави, като още не са го учили..." Така беше и в предучилищната тук - правеше неща, които не са учили, бойкотираше всички текущи задачи, категорично отказваше да пише страници с букви (тук е задължително за 5-годишните, иначе са в смесени групи от 3 до 5 години - просто им дават различни занимания и тя се скатаваше при 3-годишните с играчките). В България мисля, че преди 2-3 години направиха задължителна предучилищната подготовка в последната група на детските градини. И наистина по учебен план трябва да правят всичките тези неща. Не следя вече подробно промените, но изискванията са доста високи. В Италия 1 клас е бледо копие на предучилищната в България. Тя бойкотира от скука и защото се чувства подценена, отколкото защото й е трудно.... Както и защото има проблем с подчиняването на авторитети. При първата среща с психолог тук го срази със скоростта, с която посочваше верния отговор на картини тестове като тези на МЕНСА (който е правил, знае за какво говоря - на всяка страница - един тест, още с обръщането на страницата, тя посочваше верния отговор, без дори да се замисли и така - 24 теста - само на 1-2 я помолихме да погледне пак, защото посочи грешна картинка първоначално). Дори в МЕНСА дават време за мислене (мисля, че беше половин час за 40 въпроса, отдавна съм ги правила и на мен ми отне около десетина минути, може и да греша броя на въпросите и времето). При нея не отне и пет - нито съм допускала, че правят такива тестове за деца (в МЕНСА имаше изискване за пълнолетие), нито някога съм й показвала, нито докторът очакваше такава точност и бързина - според него са за по-голяма възраст и е очаквал само няколко верни отговора, колкото да прецени на какво ниво е интелектуалната й зрялост (примерно първите 3-4 по-простички). Което много точно си пасва с езотеричната тема за Индиго, ама като е толкова скандална тая тема....

viliko - "Шило в торба не стои" - не съм си го избрала, такава ме е създал Господ, или природата, или еволюцията или кой знае какво според всякаквите теории...

По-добре чети за деца гении, надарени деца, приобщи детето към обществото, а не го тласкай да изявява задължително своята уникалност, не обяснявай липсата на внимание, на неспазване с порядките в час, невъзможността да изпълнява поставени задачи с това, че е индиго, а потърси специалист, който работи с такива деца и ще намери правилния подход към него. Иначе сама го правиш аутсайдер.

Споменатото умение съм го развила, сега трябва да убедя и дъщерята да поиска да го развие. Но ако така са мислили всички, сега нямаше нито електричество да има, нито самолети, нито дори компютър, от който да си разменяме реплики - нали преди това всички са били щастливи по течението, само някакви си особняци са им смущавали спокойствието с изобретенията си от време на време, предимно в последните 200-300 години...

Извинявайте за драмите. Търсех себеподобни, а се оказа, че трябва да давам обяснения на неразбиращи... Наистина са объркани, трудно е да се обясни необяснимото. Един от недостатъците на речта е, че не всичко почувствано и осъзнато, може да бъде облечено с думи.

viliko - тя работи вече с двама психолози, зачислени ни задължително от училището, има и назначена помощна учителка, прикрепена само към нея в час, и пак не могат да я вкарат в "правия път". Аз доскоро се борех да я принудя, сега считам, че трябва да й помогна да осъзнае разликата, за да може да я контролира. Последното считам за лично прозрение, което би било полезно и за други родители като мен. Когато някой е различен от обществото, за да го оставят да живее, трябва да се научи да се приспособява кате хамелеон - да имитира поведение, което се приема. И да остане верен на себе си и принипите си, когато се отърве от общественото внимание. Между "Осанна" и "Распни го" разстоянието е много малко (цитат, но не помня от къде).

    Това по скоро е лично убеждение, а не закон.  Обществото не реагира на това, че си различен, а на това, че то го осъждаш за това, че не е като тебе.
 Никога не съм приемала като даденост нормите. самата аз съм доста по различна от обкръжението ми, детето ми също и го забелязват.  Никой не ме е ръзпънал, напротив.