Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Бихте ли осиновили дете?

  • 5 646
  • 48
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 11 189
Цитат на: Coeur
Още даже преди да започнем опитите за бебоче,с моята половинка сме си говорили,че ако в някой от нас има причина,то без проблем ще подемем процедура по осиновяване.Получи се отведнъж.....


И аз така. Ако имам финансови възможности, бих осиновила поне едно детенце.

# 16
  • Мнения: X
Да, бих осиновила.

# 17
  • Мнения: 5 539
Какво бихте осиновили - синеоко русокосо българче, ненавършило годинка? Ами ако са останали само мургави циганчета на 4-5 години, че и с по някое заболяване? Мислили ли сте?

    # 18
    • Мнения: 16 064
    Цитат на: lilita
    Какво бихте осиновили - синеоко русокосо българче, ненавършило годинка? Ами ако са останали само мургави циганчета на 4-5 години, че и с по някое заболяване? Мислили ли сте?

    Здраво, българче и до 2 годишно.

    # 19
    • София
    • Мнения: 18 347
    По-скоро не.Моя приятелка ходи по мъките 2 години, докато най-накрая тъпата бюрократична машина се задейства.От два месеца си имат момиченце Stuck Out Tongue Като гледам малката колко е сладка....ми се иска и аз да мога някой ден да дам шанс в живота на някое такова слънчице, дето съдбата му е зашлевила шамар още с раждането Cry Много е тъжно....като я взеха на годинка тежеше колкото моя син на пет месеца....не можеше да седи стабилно от недохранване, просто нямаше сили миличкото.За два месеца порасна сякаш с половин година!Живна, бърбори, смее се, проходи, не мога да й се нарадвам.Но като се сетя майка й през какво мина, за да я вземе...по-скоро съм склонна чрез още едно раждане да дам своя принос към бъдещето на нацията.Не е същото, разбира се, но все пак е нещо!
    Ако трябва да съм съвсем честна, не познавам семейства със собствени деца, които след това да са осиновили.А наистина би било хубаво.Ако нещата в бъдеще се променят и става по-лесно, може пък и да се навия, знам ли Thinking

    # 20
    • Мнения: 285
    Извинявам се, но ми звучи безкрайно несериозно да се отговаря точно на такъв въпрос...причините са много...а истината е, че осиновителите не отговарят и изобщо не търсят отговорите в случая...те просто го правят....

    # 21
    • София
    • Мнения: 2 950
    Цитат на: lilita
    Какво бихте осиновили - синеоко русокосо българче, ненавършило годинка? Ами ако са останали само мургави циганчета на 4-5 години, че и с по някое заболяване? Мислили ли сте?


    Да, бих.Естествено ,че здраво ,бяло българче-може да не е синеоко. Wink
    Може и навършило годинка.Нали трябва да се съобразя и с моите деца!Те са здрави ,бели Българчета!С кафяви очички! Simple Smile

    Съгласна съм  с Ина...,че осиновителите действат по въпроса,но ...темата е БИХТЕ ли осиновили,а не ЩЕ осиновите ли?Бих искала......Аз обожавам децата! Heart Eyes
    Имам причини ,поради които  не мога да осиновя-финансови достатъчни ли са?
    Ние чудесно се справяме с нашите собствени деца /до момента-Слава Богу!/,но ако  отида да осиновявам ,ще ме попитат доста неща,едно от които ще е за доходите и ми се струва ,че ще бъде невъзможно..... Rolling Eyes

    # 22
    • Мнения: 288
    Цитат на: AnMary_
    да, бих осиновила, а мъж ми няма да има нищо напротив


    И аз така. Живот и здраве, може би, ще го направим след 2-3 години.

    # 23
    • Мнения: 1 517
    Бих осиновила и за сега това е единствената алтернатива Ники да си има брат или сестра

    # 24
    • София
    • Мнения: 184
    Аз много искам да си осиновя, двечки!
    Мъжът ми обаче е против, и май по този въпрос ще ми е адски трудно да го убедя. Всъщност не съм се заемала сериозно с агитацията защото това е само една от пречките. Има много други, като например че нямаме собствено жилище, никакви спестявания, пък и брак даже нямаме... изобщо не виждам кой би ни дал дете за отглеждане  Sad
    А ми става толкова милно като ги гледам горкичките по домовете...всичко което искат е някой да ги обича истински, да имат мама  Cry

    Рано е да го мисля - първо да родя бебчо, да поотрасне пък тогава..

    # 25
    • София
    • Мнения: 2 300
    Цитат на: belinda
    Ако трябва да съм съвсем честна, не познавам семейства със собствени деца, които след това да са осиновили.А наистина би било хубаво.Ако нещата в бъдеще се променят и става по-лесно, може пък и да се навия, знам ли Thinking

    Аз познавам едно такова семейстово...обаче жената не е българка...
    За изцяло български семейства  - не, не се сещам...познавам такива, които са осиновили и после са се сдобили със свое детенце...
    Истината е, че на думи повечето са велики...но когато се стигне до конкретни действия се намират оправдания...
    За себе си...бих осиновила, но ако нямах собствени деца...

    # 26
    • Мнения: 3 926
    Преди да стане нашето бебе бях навила мъжа ми да си осиновим. Не, че сме чакали дълго - не. Просто гледахме едно от предаванията на Ани Салич и си харесахме едно момченце. По точно аз се разплаках и той каза - ами да пробваме да си го вземем. Никога не бях очаквала такава реакция от негова страна Grinning . Само дето като помислихме и осъзнахме, че аз не работя и доходите ни няма да са достатъчни, а и нямаме жилище. Единствения ни плюс е образованието ни. Имайте предвид, че в България трудно дават деца на хора, които не могат да имат, камо ли на двама здрави младежи, които нямат сигурност. Кръстницата ми си осинови дете и от опит знам как става това. И понеже майка ми е работила в дом "Майка и дете" в Бургас имаме достатъчно връзки да стане бързо. И сме решили по-нататък ако се сдобием поне с жилище да направим постъпки. Но само времето ще покаже Grinning

    # 27
    • Мнения: 5 140
    Да стига да имам финансова възможност,защо не.Но смятам когато мойте вече са доста по големи.

    # 28
    • Мнения: 1 753
    Бих си осиновила, да! Естествено че зависи много от финансовите ни възможности. Обаче и мъжа ми е доста против. Но ако зависеше само от мен веднага бих направила постъпки. Има толкова мили и прекрасни дечица, които се нуждаят от майчина ласка и обич. Въобще не бих се замислила дали ще го обичам - естествено, че ще го обичам така както обичам родното ми дете. Бих осиновила българче до 2-3 годишно.

    # 29
    • Мнения: 4 796
    Ами аз винаги съм си мислела, че един ден ще си осиновя детенце. Баба ми работеше в "Дом Майка и Дете", и аз още от 12-13 годишна възраст си мислех, че един ден ще дам дом и любов на изоставено детенце.
    Когато се оказа, че имам проблем със забременяването, идеята за осиновяване почна да придобива плътност. Започнах да "обработвам" съпруга си, но той смяташе, че е още "рано" да се отказваме да се борим за свое. Иначе не е против идеята. А...нашето детенце ни изненада... Heart Eyes  Blush

    Не съм се отказала от намерението си. Може би след няколко години, когато дъщеря ми порасне - живот и здраве. Бих искала да е 4-6 годишно момиченце. Но...едно е на думи, друго е да го изпълниш...

    Общи условия

    Активация на акаунт