Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 56

Бях си обещала да не пиша повече, но виждайки как сте разпнали Сейран, не мога да се удържа. Дамите,  които чувстват мнението ми като опит да им го наложа, моля, не четете.
  Аз така и не мога да разбера как на Ферит може да се прощава всяко прегрешение, а Сейран, след най-малката грешка и отклонение, получава епитети, които нито една жена не трябва да чува по свой адрес. Да не говорим пък за момиче, чийто живот му е поднасяло толкова изпитания, колкото Ферит не е сънувал и в най-тъмните си кошмари. Разбирам, че Ферит ви е много сладък и като видите две сълзи в очите му, ви идва да го гушкате и утешавате, но бъдете реалисти.
  Първата серия от новия сезон не само не отговори на въпросите, които си задавахме, но повдигна още и още. Писането на коментари по нея отново става в сферата на догатките, без да е подкрепено с каквито и да било доказателства. Май всеки е видял това, което е искал да види. Повечето виждат един страдащ Ферит и една Сейран, живееща живота си (най-грубо казано). Да, ама не! Аз съм далеч от идеята да меря с двоен аршин, както са направили мнозинството, само защото, видиш ли, тя е жена. Удобно забравяте, че тази жена е разведена и свободна. Не дължи вярност, лоялност и любов на никого. Още по-удобно е да забравим, че е минала през изпитание, което може напълно да ни промени. Кой може да каже със сигурност какво би направил, ако му кажат, че му остават месеци живот? Някои се вкопчват в любимите си хора и искат да си отидат,обградени от любовта им, други се отдалечават от всички, затварят се в себе си и подготвят най-близките си за раздялата преди тя да се е случила, а трети правят списък с нещата, които искат да изживеят преди смъртта да ги победи (тема в много книги, между другото). Не бих съдила нито един от тези избори, никога и при никакви обстоятелства. Представете си за миг, че Сейран се е почувствала изоставена от Ферит (няма да гадая за причините, но имаше страшно много реплики, подсказващи, че тя се е чувствала по този начин), т.е. не може да бъде с любимия си човек в борбата на живот и смърт. В първия фраг, който странно защо не видяхме в серията, видяхме и дълбокото отчаяние, през което преминава. Защо след това да не живее? Зашо да не гребе с пълни шепи от оставащия й живот? Защо да не пътува, да се влюбва, да танцува, да прави любов под звездите, да скача с бънджи, да плува гола в морето и въобще всичко, което я изпълва с адреналин и я кара да се чувства жива? За да не изневери на един мъж, който си е тръгнал от нея ли (тя се чувства така и няма да коментирам дали това отговаря на истината)? Аз не вярвам връзката й със Синан да е консумирана, въпреки етапа, на който се намира и докато не ги видя заедно в леглото, няма да повярвам, но дори и тройка да е правила, за мен невинността, която носи тази жена, си остава непокътната.
Ферит също е продължил напред и хич не му се сърдите, като ви чета. Очаквали сте го, няма да се замонаши, две години са много, все пак той е мъж и т.н. Е, мен пък ме изненада. Без да съм му фенка, бях сигурна, че две години не е дълъг период, за да страдаш за жената, която си обичал така, както той обичаше Сейран и ще успее да устиска без жена. Това, че е продължил, показва само, че в него също не е останала надежда, че някога отново ще бъде със Сейран. Ние видяхме един щастлив Ферит, мачкащ чаршафи с новата жена в живото си, наричащ я свое семейство и според мен напълно готов да изтласка връзката им точно до там, стига тя да не се дърпаше. Той е напълно готов да я запознае със семейството си, да я пусне през вратата на дома си, а не през покрива, но просто тя не е готова (предстои да видим причините й). И честно казано, въобще няма да го съдя, че я е вкарал в стаята, която делеше със Сейран, нито че я оправя в леглото им. Няма да се изнася на квартира, я. Това, което аз не мога да смеля е, че ч*ка новата, докато на стената виси портретът на бившата. Само на мен ли ми се струва цинично, вулгарно и леко извратено?! И не, хич не ме трогна, докато страдаше, гледайки същия този портрет. (Поплаквала съм си на този сериал, но винаги е било след поредното страдание на Сейран. И не че Мерт не играе като звяр, просто Ферит никога не е стигал до мен).Единственото, което почувствах в тази сцена е омерзение, просто защото ми дойде прекалено бързо след сцената на диванчето. Мислех, че е скрил портрета й от страх, а то е било от срам. Ние, освен един щастлив в личен план Ферит, виждаме и един успял в професията мъж. Семейният бизнес се крепи само и единствено на неговите успешни скици. Той рисува, развива се, печели награди, доказва се... Ферит беше цял, обичащ и творящ. Той сякаш не страдаше от раздялата и това, което го извади от зоната му на комфорт беше новината за завръщането на Сейран. Това завръщане разклати подредения му свят и ще го накара да рухне (както видяхме в трейлъра за 2 епизод). Явно поговорката далече от очите, далече от сърцето, напълно си е работила при нашето момче.
С разбити сърца ли са? Със сигурност! Умира ли се от разбито сърце? Не! Продължаваме, събирайки каквото ни е останало и го предлагаме на следващия човек. Той може отново да ни научи да обичаме, да се доверяваме, бавно да слепва разбитите парчетата, докато не се получи назъбено, но вече цяло сърце. Защо и Сейран да не опита? Честно ли е към Синан? Може би не, но тя не го лъже. Той знае кой е Ферит и какво място заема в картинката. Честно ли е спрямо нея? Най-вероятно не, но тово означава ли, че трябва да живее сама до края на живота си, заобиколена от котките си?! Може би тази нова Сейран няма проблем с проявите на обич. Може да се остави да бъде прегръщана и да прегръща. Да допуска чуждо човешко тяло да се докосва до нейното не само в леглото. Да си позволява моменти на инимност с обичано същество.Това не показва ли едно развитие в тази жена? Проблемът ни е, че не се случва с Ферит, но вече разбрахме, че няма как да е с него, просто защото и двамата са продължили напред.
Сейран е силна, дръзка, упорита и много красива. Тя е магия, която, ако се случи на един мъж, той трябва да се счита за щастливец. И явно Аллах, Бог, съдбата, кармата (въобще кой в каквото вярва) и дава изпитания, само защото знае, че тя може да ги понесе и да излезе победител. Има толкова здрав гръбнчен стълб, че нищо и никой не успя да го пречупи. Мен ме е яд само, че на тази стихия все луди и лабилни мъже и се случваха. Като започем с баща й( най-важният мъж в живота на едно момиче, този, който ни учи дали да летим или пълзим), минем през първото и влюбване, колкото и невинно да е то (Юсуф), първият мъж в живота й,  после Тарък, Акън и сега Синан, всички имат някакви сериозни ментални проблеми. Ще съм честна и ще кажа, че в тази класация Ферит определено е най-нормалният.
  Аз така и не разбрах защо трябва да е завършила университет, за да рисува?! Не виждам никакъв парадокс в това, че е направила скица на колие и обици за сестра си.  Тя довърши скицата на Ферит (всеизвестният пръстен) без дори да е стъпвала в университет. Поработи и върху други негови скици, които той подготвяше за линията си, докато бяха съквартиранти при Гюлгюн, а тъкмо беше записала да учи. Силно се съмнявам и Латиф да е зъвършил университет, но с години той е захранвал със скиците си бизнеса на Корханови. За това, което тя притежава, не е нужно университет. Това се нарича талант.
  Мен ужасно ме притесни един факт. Видях Ферит в старо амплоа. Силно се надявах да не видя нещо таково в трети сезон. Вече съм писала за повтаряемостта и въобще за проблема със статичноста на този образ и знам, че хич не се харесва това, но... Когато имаше проблем вкъщи, със Сейран или дядо, звънеше на Пелин къде е и следваше "идвам" (изключвам случаите, когато бягаше и от Пелин). Е, и сега пак е верен на себе си. Видя Сейран с новия и даде заден, след което последва въпросното обаждане, този път сменяйки само името. Ми... дразнещо е. Повтаря се и по отношение на Абидин. Толкова често се сърдеше на Аби, нагрубявяше го и го смазваше, че вече съм им загубила бройката. И сега пак... Сърдит е на Аби, че е последвал сърцето си?! Той да не е бил крепостен на Корханови и аз да не съм разбрала?! Аби винаги е бил лоялен единствено и само на Ферит. Често получаваше незаслужени обиди и от Орхан, и от Халис, заради тази му преданост. Впускаше се във всяка глупост, която щъкваше на Ферит, без оглед на това дали я одобрява или не. И докато Ферит се женеше и развеждаше, Аби живееше в периферията на живота му. Той няма ли право да има свой живот, свои грешки, свои влюбвания? На мен много ми хареса, че в крайна сметка е последвал собственото си сърце, собствената си съдба и любовта. И Ферит отново е сърдит на човека, на когото има страшно много причини да е признателен. Предател може да го нарича само Ифакат и подобните й.
И накрая... ако ГГ пукваха така лесно, то досега Ферит трябваше да е пукнал още в 3 еп., после в 14, в 19 и  последно в 47/48 епизод. Може и да пропускам някоя серия. Това е несериозно и аз просто се шегувам.

Айде и рейтинга на повторението на Чапкъна, в праймтайма снощи

Iv32, не е нова, от началото на миналия сезон. Афито сега е рошава. Хеле сабах на видеото беше много рошава. Как може да излиза в такъв хал от дома на Мерт, бе