Какво значение има на 50 г. или около 50 г. на кое дете подред ще станеш баща?
- Публикувана: 22 септ. 2024, 17:08 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2025, 22:00 ч.
Баща на 50
Здравейте, със съпругът ми сме женени от 5 години. Имаме дете на 4.5 и си мислим за още едно. Той е на 47 в момента, а аз на 33. Това, което много ми човърка мозъка обаче е, дали вече не е стар за второ дете. Дали няма да подиграват детето в градината или училище, че дядо му идва да го вземе.
Аз съм учител, имам в класа деца с по- възрастни родители, досега не съм чула подобно нещо.
И какво казаха хората? - ще си зададеш след това.
Даже още по-голямо предизвикателство е приел, ставайки баща на трето. Нали две се гледат по-лесно от три.
Средната продължителност на живота е 68 за мъжете. Демек на 50 е стар, да.
Пак гледам сте стигнали до младоликостта. Колко и да пишете, си изглеждате на годините. Всичките, които сте се разписали в десетки страници и всичките ви учинайки и чичовци с млад дух. Вече става смешно. 50 са си 50 и вероятността да умреш, когато детето ти тепърва навлиза в живота не е малка.
Имаше едно риалити със семейство, което през около 3-4 години прави деца. Вече май имат 6 или 7. Първото е направено на 20, последното на 50, не знам как, не съм се заглеждала подробно. Ама последното кой ще го гледа не знам. Сигурно братята и сестрите му, те могат да са му майки и бащи.
Пак гледам сте стигнали до младоликостта. Колко и да пишете, си изглеждате на годините. Всичките, които сте се разписали в десетки страници и всичките ви учинайки и чичовци с млад дух. Вече става смешно. 50 са си 50 и вероятността да умреш, когато детето ти тепърва навлиза в живота не е малка.
Имаше едно риалити със семейство, което през около 3-4 години прави деца. Вече май имат 6 или 7. Първото е направено на 20, последното на 50, не знам как, не съм се заглеждала подробно. Ама последното кой ще го гледа не знам. Сигурно братята и сестрите му, те могат да са му майки и бащи.
Даже още по-голямо предизвикателство е приел, ставайки баща на трето. Нали две се гледат по-лесно от три.
И двете не сте разбрали написаното, но бързате да ръсите завоалиран упрек.
Отказвам се да обяснявам.
The Catcher in the Rye, е, със сигурност няма да го гледаш нито ти, нито някой друг, който не пропуска да напомни, че си вече стар.
Децата ни имат 16г. разлика. Родих дъщеря си на 40г., баща й е на 47г. За едната година откакто се е родила освен искрена радост, срещах коментари на кило от "Ама от същия мъж ли е?" през "Късно ви е" до "Къде спахте досега?". Ами у дома спах, мерси.
Децата ни имат 16г. разлика. Родих дъщеря си на 40г., баща й е на 47г. За едната година откакто се е родила освен искрена радост, срещах коментари на кило от "Ама от същия мъж ли е?" през "Късно ви е" до "Къде спахте досега?". Ами у дома спах, мерси.
Всичко около продължитността на живота е Божа работа.
Баща ми е починал 2 месеца преди да се родя. Бил е на 35. Вероятно, ако се бяха оженили по-рано с майка ми, щяхме и ние с брат ми по-рано да се пръкнем и поне да го познавам. Брат ми е по-голям и го помни. След като са завършили висше са се оженили. Преди това не е можело, защото баща ми е учил във Висшето Военноморско училище, а отсъствията са били невъзможни извън краткият отпуск. Били са заедно от техникума. Те са 54 набор и по тяхното време не е имало гимназии, а техникуми. Фактически, макар че родителите ми са били на една възраст, майка ми живее повече от половината си живот сама, без баща ми или друг мъж. Много го е обичала. Та, исках да кажа, че всичко е Божа работа.
Баща ми е починал 2 месеца преди да се родя. Бил е на 35. Вероятно, ако се бяха оженили по-рано с майка ми, щяхме и ние с брат ми по-рано да се пръкнем и поне да го познавам. Брат ми е по-голям и го помни. След като са завършили висше са се оженили. Преди това не е можело, защото баща ми е учил във Висшето Военноморско училище, а отсъствията са били невъзможни извън краткият отпуск. Били са заедно от техникума. Те са 54 набор и по тяхното време не е имало гимназии, а техникуми. Фактически, макар че родителите ми са били на една възраст, майка ми живее повече от половината си живот сама, без баща ми или друг мъж. Много го е обичала. Та, исках да кажа, че всичко е Божа работа.
Покрай баща ми няколко негови съученици станаха бащи в периода 50-55г. Ами да, бъркат ги вече с техни дядовци, няма ни един супер спортен и младолик изглеждащ както се коментира доста тук. Сега на 60 едните прибират внуци от училище, другите деца. Вторите са видимо много по-уморени и ги разбирам. Аз на половината на тази възраст се скапвам някои седмици от търчане по задачи, уроци, градини и какво ли не. А какво остава след едни 20-25г наново цялото нещо 🫣
Никой не отрича, че и с млади хора може да се случи нещо. Но чисто статистически има огромна разлика дали си станал родител на 25-30-35 или 45-50-55 и колко още може да очакваш да живееш. То може и на 99 да умреш, но в България например средната продължителност на живот за мъжете е 69.9 и от 2013 до 2023 е намаляла с малко над 1г.
Имам познат, който на 65 стана баща (майката беше около 30г тогава). Е едвам крета вече на 78, а детето му тепърва има нужда от родителите си в живота.
Никой не отрича, че и с млади хора може да се случи нещо. Но чисто статистически има огромна разлика дали си станал родител на 25-30-35 или 45-50-55 и колко още може да очакваш да живееш. То може и на 99 да умреш, но в България например средната продължителност на живот за мъжете е 69.9 и от 2013 до 2023 е намаляла с малко над 1г.
Имам познат, който на 65 стана баща (майката беше около 30г тогава). Е едвам крета вече на 78, а детето му тепърва има нужда от родителите си в живота.
Е, винаги ще има хора, които си мислят, че им е прекалено рано или прекалено късно за деца. Не са пример и не бива да се мерим по тях.
Има такива, които и на 30 смятат, че закъсняват и бързат да се забременят. Има такива, които и на 35-38 казват "има време, няма да бързам преди да съм я опознал/преди ипотеката да стане факт/преди да ме повишат в работата/преди първото да е тръгнало на училище/преди родителите ни да се върнат от чужбина и т.н."
Винаги може да съжаляваме, че нещо много хубаво не сме направили в по-ранен момент. По-добре да приемем, че това е единственият момент и няма по-ранен, по-късен, по-подходящ, по-розов.
За нас.
За други хора, може да е имало и по-ранни възможности, по-късно пак да им се появят. Има любители на вторите шансове, на паралелните връзки, хора със здрави яйчници, с подвижни сперматозоиди и различен от нашия потенциал.
Има такива, които и на 30 смятат, че закъсняват и бързат да се забременят. Има такива, които и на 35-38 казват "има време, няма да бързам преди да съм я опознал/преди ипотеката да стане факт/преди да ме повишат в работата/преди първото да е тръгнало на училище/преди родителите ни да се върнат от чужбина и т.н."
Винаги може да съжаляваме, че нещо много хубаво не сме направили в по-ранен момент. По-добре да приемем, че това е единственият момент и няма по-ранен, по-късен, по-подходящ, по-розов.
За нас.
За други хора, може да е имало и по-ранни възможности, по-късно пак да им се появят. Има любители на вторите шансове, на паралелните връзки, хора със здрави яйчници, с подвижни сперматозоиди и различен от нашия потенциал.
Препоръчани теми