Време не остана, ОКТОМВРИЙЧЕ ще гушка всяка мама -Тема 9

Много ми беше важно да е максимално естествено раждане, затова си избрах болница, където предлагат щадящи упойки, насърчават естествените процеси и помагат на нещата да се случват без твърде много интервенции. В моите представи за раждането имаше само walking epidural, никакъв окситоцин, раждане с басейн, отложено клампиране, такива неща.

Терминът ми беше преди няколко дни и от преди това получавах контракции, които се засилваха във времето. Последните 5 дни бяха особено интензивни, а последните 2 - силно болезнени и не можех да спя. В събота през деня беше особено зле и почти не можех да се движа, а в събота през нощта си хванаха ритъм и сила, изтекоха ми водите, и приложението, с което ги следях, пропищя да ходя към болницата. Добре, аз така и така не спях, станах, изкъпах се, подготвих се с последните неща и потеглихме с ММ към болницата. С около 30 км/ч хахах че вече и това беше станало силно болезнено.

Като ме приеха, направихме преглед да констатираме как са нещата. За мое разочарование, разкритието беше едва 4см, надявах се на нещо по-така при цялата болка и контракции. Междувременно се усетих, че мен ме боли така зверски заради хернията - болката е много специфична и се изненадвам, че не се усетих по-рано. Изводът за мен е, че херния и контракции изобщо не е добра комбинация. Качиха ме направо в родилна зала, където бяхме само с ММ, и ни зачислиха акушерка. Планът беше да позволим на нещата да се развият естествено, и ние просто да ги насърчаваме, ако се налага. На този етап помолих за walking epidural, който веднага ми сложиха.

И зачакахме - час, два, три.....Аз се движа, опитвам да стимулираме нешата - минимален прогрес, а бебето изобщо не се радваше, че отнема толкова време. То и аз честно казано няма да се радвам, ако 4-5 дни нещо непрекъснато се стяга около мен без да мога нищо да направя. След още някакяо време решихме да включим окситоцин, който да стимулира нещата. Ефектът пак беше малък откъм прогрес, но пък тоновете на бебето почнаха супер много да играят, което определено не беше добре. Сменяхме позата, разширявахме таза, правихме други някакви неща - ефект йок, тоновете се влошават. В този момент ми казаха, че ако така продължава, е много вероятно да се наложи спешно секцио, с което разбира се веднага се съгласих. Направо ми се свиваше сърцето като гледах тоновете..... Опитахме все пак с още някакви медикаменти и още окситоцин, сложихме стандартна епидурална, защото walking вече беше твърде слаба, продължихме да работим върху разширяването на таза.....и в един момент разкритието се увеличи, тоновете се стабилизираха, а бебенце тръгна надолу. Моите показатели нещо се разиграха, но това нямаше особено значение, ако продължавах да съм адекватна и достатъчно стабилна да си действам. Това отне още няколко часа, в които много, много отблизо следяхме нещата. И така стигнахме заветните 10 см разкритие! Време за напъване!

Епидуралната вече беше отпуснала, така че усещах контракциите и болката от напъните. Нямаше много варианти за пози, но поне си ползвах техниките за дишане. Дойде моят лекар, за което съм безкрайно благодарна, защото човекът не беше на смяна. И така, с две акушерки, лекарят ми и ММ до мен, след около час и половина напъване, натискане, вакуум и епизиотомия (каквато по принцип не правят, освен в извънредни случаи), се роди нашето бебе, нашата сбъдната мечта! Най-красивият момент беше, като я чух да проплаква и знаех, че всичко е наред 🥰 исках отложено клампиране, но се оказа, че кръвта вече се е прехвърлила в бебето и пъпната връв е бяла и не-пулсираща. ММ я преряза, не съм го виждала толкова горд 🥰 Лекарят ме поздрави за fantastic labour, даже два пъти, което много ме зарадва след всичките обрати. Шиене, мерене, теглене и два часа по-късно си бяхме в стаята. Сега си свикваме взаимно, мерят и гледат бебенце на два часа. Засега няма признаци да й се е отразил ГД по някакъв начин, за което съм много щастлива. И мен ме следят заради шевовете и останалите неща - например хемороидите, с които също се сдобих през бременността, рязко се влошиха от раждането, но това да му е. Махнаха ми катерите за упойките, абокатите, още от снощи се раздвижвам до банята и обратно. Скоро ще преминат и останалите неща, само малко търпение трябва.

Общо взето, за мен това е перфектната илюстрация, че ти може и да ги мислиш нещата някак си, но те да станат по съвсем друг начин. И въпреки това всичко да е добре накрая ❤️

Пожелавам на всички, на които още им предстои раждането, да се развие по най-добрия за тях и бебчетата начин!

Беше индуцирано, заради разкритие от 3см. и риск от инфекция. Освен това живеем на час път от болницата.
И така, когато ми пуснаха система един час нищо не се случи, слаби контракции, които си имах и без система. Легнах си и ми се спука мехура, след 15 минути имах напъни, след още малко главичката беше в канала. Едва стигнахме до магарето. Нямаше време да дойде лекар със специалност, камо ли анестезиолог. И така, щастлива съм, че индуциахме, защото това бебе щеше да се роди вкъщи при други обстоятелства. И беше страшно това бързо раждане, другото дете раждах 16 часа малко по малко и някак по нормално ми се стори.