Любители на котки - Тема 199

Ето едно коте което гледа

Здравейте! Пиша относно това, за да си излея може би и мъката, че като че ли не усещам да има хора покрай мен, които могат да ме разберат.
Преди 1г. и 1месец, една от котките ми изчезна и до този момент все още не съм я видяла. Ето я и нея:
Багира на около 2г., кастрирана. Харесах си я и си я осинових. Края на м. Август 2023г. замина и повече не се върна…
Пиша тук, понеже съм провокирана от друго събитие от 25.09-26.09.2024г. Дъщерята на Багира - Чар си тръгна по същия начин и отново я няма вече 3дни. Отново на 2г. и кастрирана.  
И двете си имаха място, където да влязат в къщата на сигурно, както и можеха да си бъдат в двора когато пожелаят.
Знам, че има още време да се върне и по никакъв начин не съм я отписала. Не съм спирала да я търся, но някак си това ми мирише на същия сценарий като на този с майка й.. Единствената прилика, която забелязах в поведението на двете преди да си тръгнат, е че се отделиха от останалите котки в семейството, с които се разбираха. Винаги купичките с вода и храна са били пълни.(тоест изключвам факта да отидат някъде далеч на лов или пък да си тръгнат, защото не се грижа добре за тях).
Пиша, за да Ви питам, защо? Някой знае ли защо, котките си тръгват от домовете си? Каква е причината, поради която биха напуснали дома си и повече да не се върнат? Само като им се случи нещо лошо или най-лошото ли не се връщат или има и други причини?
Никога досега не го е правила това да отиде някъде и да не се появи. Не отива на повече от 20-30м от дома, дори не е от ловуващите котки. Търсих я в много по-голям радиус и нищо. Някой да си я вземе не е изключено, но шанса е почти нищожен. Тя не се даваше да я хванат дори други членове от семейството, а за непознати - едва ли.. Много се притеснявам, дали е добре, дали ама вода и храна, дали някой все пак си я взе и в момента се опитва да се прибере или някой реши да й навреди - не знам… Но се моля поне да е добре и в вай-скоро време пак да се видим…!
Та, някой знае ли защо котките си тръгват и понякога не се връщат…

..::Only.One::.., последното, което бих си помислила е, че са си тръгнали. Съжалявам, но в къща  и с опция да си излизат свободно, има хиляди неща, които могат да им се случат. Аз съм много крайна по въпроса и моите котки нямат достъп до двора. Съжалявам и ти съчувствам за тъгата и мъката.
Ето в момента комшиите правят купон и звуците са потресаващи- пиратки, пищяши и ревящи деца.....Буда и Марса са потресени и не си подават носовете дори на терасата.

Само когато им се случи нещо лошо не се връщат. Нещата, които могат да им се случат са разнообразни: от смъртоносен вирус до натравяне, акцидент и травма, кучета, ловни пушки, да остане затворена някъде... Винаги последното ми се е струвало най-лошия сценарий. Излизащите ми котки обаче загинаха от: натряване (1), блъсната от кола (2), нападната от куче (2), панлевкопения и др. вируси (над 10), открадната (1) - за щастие имаше късмета, че деца са видяли крадеца и си я намерих в циганската махала преди да я изнесат в Австрия, простреляна (1) и неизвестни причини (2). "Сиямката" е възможно някой да я е харесал, но щом не се дава да я хващат, по-скоро нещо друго се е случило. Дано да се върне обратно! Пожелавам от сърце!

И аз ти пожелавам да се върнат!
Мисля си,че ако не бяхме заловили Сакура в капана,тя нямаше доброволно да се върне.Само ми се обади,когато я виках,но не позволи да я доближим или някой да я залови.Живееше си живота,играеше си с таралеж,обикаляше си и беше щастлива. Рева около месец, когато я прибрахме.
Та, възможно е и такъв вариант да има.Котките обичат свободата.

Този хулиган расте.
Но хапе ушите на Харко и милият ходи с нахапани ушаци.

Много тъжно, но е много вероятно второто коте да е откраднато, защото прилича на сиамче. Иначе моите излизат, сутрин и вечер задължително се прибират за ядене и започва - кой се е прибрал кой не. Обикновено са много точни. Два пъти се е случвало в тъмното да затворим Чери в кокошарника. Първият и последен път надявам се, когато Чери не се прибира 4 дни и го търсих и виках, се прибра със счупено краче. Според вета, само голямата му любов и привързаност към мен го е вдигнала въпреки болките да се прибере, дори се беше качил на оградата и ме чакаше там, а тя е висока и за скок си трябват и четири крачета.
Хората от които купихме къщата имаха сиво коте с бяло коремче, видяла го бях веднъж. Взеха си го и отидоха да живеят в друго село. Да, обаче котето изчезнало. Година и нещо по- късно, при нас идва сиво коте, с бяло коремче. Ама така сякаш си идва у дома и настоява дори да влезе. Та отворих му, влезе си, отиде на леглото в детската и заспа. Обадих се на хората и ги питах - абе вашето коте с бяло коремче ли беше? - Да. - Ами май е в нас, елате.
Дойдоха и не можеха да повярват, котето с месеци е търсило да се върне в дома който е смятало за свой .

Доня, още много години да сте заедно! ❤️
Честита годишнина, Ивекс! Бъдете здрави и щастливи! ❤️
Таня, благодаря за темата! ❤️

Запис в темата!

Утре ни предстои кастрацията на женската и ми е притеснено. Чета стари теми тук, статии какво да гледам при възстановяването. Доколото разбирам е най-добре да не пускам синът 'и при нея, докато се възстановява?

Здравейте, мацки, отдавна не съм писала. Напоследък се оглеждам за второ коте, защото нашият Лъки чукна 12 години.

Понеже съм фен на осиновяванията, искам да попитам ако грабна някое коте от улицата и го заведа на ветеринат, и му направят там всички нужни тестове, трябва ли у дома някаква карантина за всеки случай?

Оптимално ще ми се яви малко оранжево коте от приемно семейство, което вече е чисто и здраво, но...хахахах

Моите всички са от улицата. Бебета с нулев шанс да оцелеят там, блъснат от кола котарак с отрязана опашка и други рани, ей такива неща. Последният е Ричи (от Ричард Лъвското сърце 😍). Напълно сляп поради изключително агресивна инфекция на очичките. Справя се чудесно, има си пухкава приятелка, която го къпе, търпи му щурите игри, че и го гушка. От 4 юли е у нас, беше невръстно бебе, заспало насред тротоара. Помислих, че не е жив... Сега е здрав, игрив, лаком, много едър за възрастта си, обезпаразитен, закъснявам с ваксината, но ще я сложим непременно. Преди три седмици:

А тази от преди седмица:

Разкошен е

Преди почти 2 години дъщеря ми се прибра с Кари. Заведохме я на ветеринар, обезпаразитиха я, казаха че е здрава и направо я " натресохме" на Ая. Не съм ги делила, от първия ден бяха заедно. Ая хич не беше доволна, сърди ни се сигурно 2 седмици, но накрая се примири с натрапницата. Не че сега я обича, но я търпи

Нощем се опитваше да суче, откъдето докопа, хапеше здраво, и идваше да спи под брадичката ми🤣 Как оцелях... Сега мъркоти, или спи, или беснее, или яде (и краде месото на Бижу). Търсим му дом уж, ама много свикнахме с него. ♥️
Преди 3 минути:

И моите всички са от улицата.
С пристига у дома, първо е да минат през банята и ако имат бълхи да се постарая да ги изтребя, за да не плъзнат бълхи и по другите. Никога не съм делила котките. По принцип още в началото също ги водя на ветеринар.
Иначе съм лекувала възпаления на очи, вътрешни паразити. А Памук и Биби бяха толкова малки, че с мъжа ми на 2 часа ги хранехме с мляко, със спринцовки, а после ги обртивах по коремче и дупе с мокър памук, за да мине номера, че съм мама и те да се изхождат.

И Кити беше бездомна. Майка им ги родила в двора на роднини, но умря няколко дена след раждането. Били са три малки, но едното не оцеля, другите две роднините спасиха благодарение на тази тема. Аз тогава писах тук с молба за съвети и направо копирах и пращах написаното. Кити е едното оцеляло бебе, другото е при роднините. Преди това мъжът ми и малкият повече от две години ме караха да си вземем коте, аз се дърпах, накрая се съгласих, но поставих условие да е бездомно. Сега сме голяма любов. На главата ми се е качила, но това е положението – не я заменям