Детето ми не е осиновено и не съм никак навътре в темата, но искам да споделя с вас нещо, което ни каза нашата преподавателка по семейна терапия Златка Михова по времето, когато следвах. Смятам, че е гениално - надявам се да ви свърши работа.
Относно въпроса кога и с какви думи да кажете на осиновеното дете, че не сте негови биологични родители: Ако има някакъв специален разговор по тази тема, това ще натовари и двете страни и детето няма как да не се почувста неудобно, различно и т.н., каквато и да е възрастта му. Още повече, че при организирането, обмислянето и провеждането на такъв разговор, самите вие вероятно ще се чувствате необичайно и ще предадето на малкото същество тези емоции. Биологичните родители нямат специален разговор, в който да обясняват на детето си, че точно те са го създали и родили. Защо небиологичните да имат? Идеята е за осиновяването да се говори малко по малко, както би трябвало да се говори за секса. Детето ще попита първо: "Откъде ме взехте?" и вие ще кажете, примерно "От дом еди кой си", може да му разкажете някаква весела случка около осиновяването. След време ще пита още нещо и т.н. Тоест да няма никакъв момент на укриване - детето от самото начало ще има идея, че е взето отнякъде и това няма да му се струва неестествено, а съвсем нормално, каквото си е всъщност.
Надявам се това да ви свърши работа. Извинявам се, ако не съм съвсем в час и това го пише и на други места, но просто не съм имала причини да проучвам.